Telecom Italia - залъкът, който ще задави Olivetti

В условията на пълна ценова прозрачност и единен, на теория и дерегулиран, европейски телекомуникационен пазар покупките на себеподобни, но изоставащи в растежа си компании, от монополни структури са вече нещо съвсем нормално в Европа. Някаква интрига поддържат единствено финансовото измерение на всяка поредна сделка и отговорът на конкурентите, а често и колко служители ще останат на улицата. Практика е и регионални монополи от развития европейски свят да си пазаруват други регионални европейски монополи, в повечето случаи национални, от все още развиваща се Европа. Случвало се е дори по-малки компании да установят контрол над по-мощните си конкуренти. Разбира се, не без правителствени интервенции под формата на субсидии и държавни гаранции за финансовия ресурс на международни банкови консорциуми - най-приемливия за всички страни по сделките начин на финансиране на прехвърлянето на правата върху собствеността. Пълна изненада е обаче европейски монополист, публична собственост, да приеме логото на многократно по-малка компания с подобна индустриална ориентация.
Поднесе я италианската телекомуникационна компания Olivetti, едва отървала се от фалит преди две години. На 20 февруари шефовете на гиганти като AT&T, MCI WorldCom, British Telecom, Deutsche Telekom, France Telecom изненадващо разбраха, че в бъдеще много вероятно е да си общуват с мениджърите на Olivetti вместо с подчиненото на финансовото министерство на Италия (като най-голям акционер) ръководство на Telecom Italia по въпросите, засягащи съвместните им проекти на територията на Италия. Идеята Olivetti да закупи италианския телекомуникационен гигант всъщност не е нова. Нито пък е толкова абсурдна, колкото изглежда на пръв поглед. В края на миналата година представители на инвестиционните банки Lehman Brothers и Donaldson, Lufkin & Jenrette подшушнаха на изпълнителния директор на Olivetti Коланино, че Telecom Italia е машина за пари, с която правителството в Рим е склонно изцяло да се раздели (заслугата е на Европейската комисия) при неформалното условие Telecom Italia да остане италианска собственост. Правителствените симпатии за Olivetti засвидетелства и последният италиански премиер Масимо Д’Алема: “Възможно е да се окаже, че г-н Коланино захапва по-голям залък, отколкото може да погълне. Трябва обаче да го поздравим за куража да поеме Telecom Italia.”
Появата на Европейския валутен съюз (ЕВС) бе единствено възможно на базата на дерегулирани пазари в ЕС, а Италия повече от всички останали потенциални участници в ЕВС желаеше да замени лирата с еврото. Това условие предполагаше оттеглянето на държавата като мажоритарен собственик от големите предприятия и вдигането на бариерите пред чуждия капитал.
За да запази местните компании италианска собственост, парламентът прие през 1994 г. закон, по силата на който правителството запазва контрола върху предприятията чрез т.нар. златна акция. С подобна акция властите с минимални усилия включваха в уставите на “приватизираните” дружества абсурдните тавани от 3% за дела на акционерите в приватизираните компании. Италианският протекционизъм предизвика интереса на Европейската комисия. От Рим побързаха да заявят, че работят по нов закон, изключващ златната акция, който да замени спорния закон в началото на 2000 г. Малкото време, оставащо дотогава, обяснява куража на г-н Коланино и обидните финансови условия на сделката въпреки внушителната номинална цена от 58 млрд. долара. На акционерите на телекомуникационния гигант Telecom Italia, им бе обещана премия от едва 10% над котировките в деня преди формалното предложение на Olivetti или 10 евро (11 долара) за една акция на Telecom Italia. От тях в брой ще бъдат платени само 6 евро на акция. Другата част ще бъде заплатена под формата на облигации и нова емисия на акции на дъщерната фирма на Olivetti, специализирана в информационните технологии - Tecnost. Останалата сума до 58 млрд. долара включва заем от международен банков консорциум - Lehman Brothers, Donaldson Lufkin & Jenrette, Mediobanca и Chase Manhattan, на стойност 25 млрд. долара и парите от продажбата на дяловото участие (50.1%) на Olivetti на немската групировка Mannesmann в холдинговата компания, контролираща втория италиански GSM-оператор Omnitel Pronto Italia и оператора на наземни телефонни линии Infostrada.
Още една особеност на италианското законодателство работи за Olivetti - при наличие на формална оферта за покупка пожеланата компания няма право да предприема действия (промяна на капитала, на акционерната структура, придобиването, разпродаването на активи), целящи блокирането на евентуална сделка. Изтекла информация за намеренията на Olivetti предизвика спешно свикване на общото събрание на акционерите на Telecom Italia, насрочено за 21 февруари. Изненадани, шефовете на Olivetti и инвестиционни банкери от Lehman Brothers и Donaldson Lufkin & Jenrette нахвърлиха офертата си в края на миналата седмица, обявена публично ден преди общото събрание на Telecom Italia. Италианската агенция за ценните книжа Consob определи офертата като “декларация за намерение за покупка”, т.е. обяви я за невалидна. Мотивът на Consob е условният характер на офертата - ако Министерството на финансите одобри сделката, ако пак то даде съгласието си Olivetti да продаде на Mannesmann участието си в Omnitel Pronto Italia и Infostrada и одобри плана за погасяване на задълженията на новия собственик към банковия консорциум. Силен аргумент на комисията по ценни книжа бе и неангажирането на Olivetti с конкретни дати за извършване на плащанията по сделката. Вариантите за ръководството на Olivetti бяха два - обжалване на решението на Consob и отправянето на нова оферта. Естествено Olivetti предпочете втората възможност (реализирана на 24 февруари), защото първата би осигурила време на шефовете на Telecom Italia да свикат общо събрание на акционерите, което да изгради защитата на телекома. До две седмици (11 март) Consob трябва да се произнесе по законосъобразността на офертата. Ако и тогава не бъде одобрена, акционерите на Telecom Italia поемат случая в свои ръце.
Вариантите за успешна защита са най-общо три. Най-малко вероятният е Telecom Italia да отговори с оферта за закупуването на Olivetti - след инвестициите в Латинска Америка компанията не разполага с необходимия ресурс. Почти толкова вероятен е и вариантът за привличане на стратегически инвеститор от мащаба на British Telecom или Deutsche Telekom, докато правителството разполага със златната акция. По-реална изглежда възможността Telecom Italia да закупи и останалите 40% от дела на първия италиански GSM-оператор Telecom Italia Mobile, с което ще вдигне мизата с още 20 млрд. долара - сума, недостъпна за Olivetti. Но дори и да се появи донор, правителството, колкото и да симпатизира на Olivetti, едва ли ще се чувства комфортно като акционер на толкова задлъжняла компания.