Новият брой:
Служебната президентска република

Разчистване на банковите руини

Протестиращи миньори, чукащи с каски пред сградата на руското правителство през миналата година, не бяха нещо ново за Москва и бързо омръзнаха на медиите, които спряха да им обръщат внимание. Един от малкото случаи, когато миньорите попаднаха с картинка в телевизионните новини, беше когато до тях седнаха служители от частните банки и започнаха да тактуват с мобилните си телефони скандиранията си. Банкерите останаха пред Белия дом само един ден, защото не са свикнали по цял ден да седят на открито, а и не могат да си позволят да съсипят мобилните си телефони, когато изгледите за намиране на работа са минимални.

Разместване на пластовете

Ако кризата в Русия се беше разминала с няколко хиляди уволнени банкери, то едва ли щеше да се вдигне много шум, но пълното спиране на финансовата система и блокирането на плащанията превърнаха мораториума от 17 август в катастрофа за милиони руснаци. Хаосът в банковата система все още е много голям, за да се прогнозира бъдещото й развитие, но публикуваните резултати за миналата година позволяват да се направи предварителна равносметка. Според президента на СБС “Агро” Александър Смоленски 60% от активите на 17-те най-големи банки, оценени по международните счетоводни стандарти, не струват нищо и могат веднага да бъдат отписани. Тежкото положение на системообразуващите банки се дължи най-вече на трудностите с обслужването на външните заеми след девалвацията на рублата, замразените средства в държавни облигации и паниката сред вложителите през есента. “СБС” Агро е сред най-пострадалите банки, но засега се държи на повърхността благодарение на силната лобистка подкрепа, която й донесе 12 млрд. рубли кредити от централната банка. Все пак банката, втора по размера на частните влогове до кризата, реши вече да се нарича “Съюз”, за да не плаши клиентите с компрометираното си име.
Докато едни променят имената си, други просто изчезват - “Инкомбанк”, “Имперал” - или прехвърлят добрите си активи в нови банки - “ОНЭКСИМбанк”, “МЕНАТЕП”, оставяйки старите структури да се разправят с кредиторите и вложителите. “ОНЭКСИМбанк” се прочу и с това, че не успя да плати купона по еврооблигациите си, а следващият член на този черен списък може да се окаже “Российский кредит”, която трябва да плаща на 29 март. Мораториумът по еврооблигациите ще позволи тези ценни книжа да бъдат включени в преговорите с чуждестранните кредитори заедно с кредитите и форвардните договори, а провинилите се банки могат да разчитат на благоприятен изход, след като няколко руски банки получиха частично опрощаване на заемите си. Загубата на доверие в местните банки увеличи наплива на клиенти в чуждестранните банки, представени в Русия и гиганта “Сбербанк”, където бяха прехвърлени влоговете от няколко частни банки. Увеличаването на дела на “Сбербанк” и чужденците обаче няма да реши проблемите с възстановяването на банковата система, защото последните се отнасят с резерви към разширяването на дейността си в Русия, а “Сбербанк” се държи само благодарение на държавната подкрепа.

Спасете гигантите

Крахът на големите банки беше посрещнат с нескрито злорадство от тези, които гледаха на тях като на спекуланти, лишаващи производството от нужните му средства. “По-малкото е по-добро”, твърдяха критиците, които обявиха средните и малките банки за бъдещето на Русия, за разлика от миналата година, когато окрупняването изглеждаше неизбежно. Според последните проучвания обаче дребосъците са давали по-малък дял от парите си за реалния сектор и това е една от главните причини те да оцелеят. Освен това изследване на TACIS програмата за помощ на страните от бившия Съветски съюз показва, че от всички финансово-промишлени групи най-ефективно са функционирали тези, в които са участвали банки от първата двайсетица. За няколко години големите банки успяха да натрупат съвременна техника и квалифициран персонал, които лесно могат да бъдат загубени.
За щастие на бившите лидери в банковата система, в Централната банка (ЦБ) не споделят нихилистичните настроения и се опитват да им помогнат. Някоя от тези банки може да удари бинго, превръщайки се в основа на замислената руска банка за реконструкция и развитие, а останалите ще трябва да разчитат на Агенцията за реструктуриране на кредитните организации (АРКО), чието създаване най-сетне стана възможно след приемането на бюджета за 1999 г. Предстои набирането на персонал, но отсега е ясно, че АРКО няма да се справи с поставените задачи, ако не увеличи четири-пет пъти бюджета си от 10 милиарда рубли, за да достигне необходимата според ЦБ сума за възстановяване на банковата система. Централната банка, която трябва да притежава 49% от акциите на АРКО (останалите са за Министерството на финансите), засега не може активно да се включи в работата му, защото депутатите отхвърлиха поправка в закона за ЦБ, която би й позволила да участва в организации, несвързани пряко с дейността й. Малка е вероятността законът да бъде изменен при ново внасяне на поправката заради отрицателното отношение към ЦБ в Думата, което може да бъде преодоляно само при намеса на премиера Евгений Примаков.

Депутатите срещу Централната банка

Участието на ЦБ в приемането на решенията от 17 август даде стимул на депутатите да подновят усилията си за поставяне на ЦБ под свой контрол. В първа схватка между двете институции се превърна определянето на одитор за баланса на ЦБ през миналата година. Думата настояваше това да бъде руска компания, но председателят на ЦБ Виктор Геращенко успя да наложи избора на руското представителство на Coopers&Lybrand. За следващ удар срещу ЦБ беше използвано писмо на главния прокурор Юрий Скуратов до Думата, в което той разкри съществуването на компанията Financial мanagement сompany, регистрирана на о-в Джърси с уставен капитал 1000 долара. През тази скромна фирма, 100% собственост на Eurobank Paris, в която най-големият акционер е руската централна банка, според Скуратов са минали 50 милиарда долара от валутните постъпления на Русия. Думите на Геращенко, че FIMACO е била използвана за скриване на парите от кредиторите и недопускане на блокирането им в чужди банки, предизвикаха взрив на недоволство в чужбина, а в Русия те бяха използвани като доказателство за вредата от независимостта на ЦБ. Впоследствие се оказа, че прокурорът е пресметнал оборота от всички сделки, извършени от FIMACO, а преведените средства са били само 1.4 милиарда долара. От ЦБ заявиха, че за офшорната компания са знаели в руското правителство и Международният валутен фонд, а секретността около дейността й се дължала на практиката около фирми от подобен род.
Нови разкрития направи депутатът Николай Гончар, който съобщи, че чрез FIMACO валутният резерв е отивал за покупката на руски държавни облигации, което противоречи на едно от неписаните правила на МВФ, защото поставя под съмнение качеството на резерва. Въпреки че атаката FIMACO засега е отбита без видими поражения, тя помогна за засилване на негативните настроения спрямо ЦБ, които най-вероятно ще намерят израз в подготвяните изменения на закона за ЦБ. Депутатите искат да вържат ръцете на банкерите, предлагайки парично-кредитната политика на ЦБ да бъде одобрявана със закон. Така основните параметри - размер на паричната маса, основен лихвен процент и др. - ще бъдат приемани от депутатите, а ЦБ няма да може да ги променя без тяхно съгласие дори в случай на криза.
МВФ призова парламента да не ограничава независимостта на ЦБ, но писмото на един от средните чиновници във Фонда може да има обратен ефект, защото мнозинството в Думата гледа на ЦБ и МВФ като на членове на монетаристката банда, ограбила Русия, и на всяко предложение на МВФ по-скоро би приела противоположно решение. Затова “опитомяването” на ЦБ може да бъде проведено в особено драстични размери, които ще заложат нова бомба в банковата система. След като миналата година беше доказано, че стабилна банкова система не може да има при неработеща икономика, следващото голямо откритие, за което депутатите биха спомогнали, е, че не може да има стабилна банкова система при слаба централна банка.

Класация на руските банки за 1998 г.
(в милиони рубли)
Банка Активи Собствен капитал Балансова печалба
1 Сбербанк 627157.4 28643.5 14709.7
2 Внешторгбанк 62827 2474.9 -1978.5
3 Межпромбанк 41458.2 9875.1 14.9
4 Газпромбанк 39318.7 5531.7 438.4
5 Международный московский банк 26374 774.6 n.a.
6 Альфабанк 23002.5 3224 2305.9
7 Мостбанк 19197.3 963.8 58.1
8 Возрождение 18341 556.2 -84.6
9 Промстройбанк 16284.8 930.6 77.5
10 Национальный резервный банк 15417 3415.1 112.9
Източник: Изследователски център “Рейтинг”


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове