Новият брой: Пътят към Европа
Close

Лафонтен даде шанс на Германия

Познат в Германия едва от няколко месеца, а вече обрасъл с бурени, третият път, известен и като новия център (die Neue Mitte), получи още един шанс. Този път реален. След като изтупа праха от немската социалдемокрация, събиран в продължение на 16 години, през есента на 1998 г. немският прочит на британския нов политически център (The New Centre) доказа отклоненията си от оригинала в регионалните избори в провинция Хесен в началото на февруари. Die Neue Mitte поднесе на опозицията финансовия център на Европейския валутен съюз - традиционна зона на влияние на социалдемократи и зелени.
Осиротял формално откъм финансов министър (Оскар Лафонтен), а неформално и от кукловод, номиналният до 11 март канцлер на Германия Герхард Шрьодер се захвана с нов превод на The New Centre паралелно с подготовката на предстоящи промени в правителството, непознаващи почерка на Лафонтен, ясно откроен в текущия избор и подредбата на министрите.
Бизнесът в Германия ликува в очакване на по-благоприятна фискална политика, централните банкери и финансисти преоткриват свободата си и неизкривените от неадекватното поведение на Лафонтен европейски финансови пазари, финансовите министри в евро-зоната оценяват неанонимната форма на съществуване. Еврото възстанови част от загубите си спрямо американския долар. Еуфорията обаче не е само европейска. Във Вашингтон и Токио с мъка успяват да удържат поздравителните телеграми, адресирани до самостоятелния вече Шрьодер.
На изпроводяк от кабинета си в Бон Лафонтен изненадващо обяви, че лишава от присъствието си и ръководството на Социалдемократическата партия (СДП). Спести си само обясненията, които три дни по-късно звучаха толкова абсурдно, колкото и ако ги бе дал веднага - несъвместимост между добрия семеен живот и отговорностите на председател на СДП и финансов министър след опита за покушение срещу него през 1990 г., липса на колегиални отношения в правителството и слаба координация между отделните ведомства. Всичко това в неговото собствено правителство. С едно изключение - шефът на канцеларията на канцлера Бодо Хомбах, който бе изтъргуван от Шрьодер срещу председателя на парламентарната фракция на СДП, и замяната на предизборната стръв за бизнеса Йост Щолман, гласен за министър на икономиката, с безобидния Вернер Мюлер, отговорен единствено за съблюдаване на лоялната конкуренция на територията на Германия.
Чуха се дори думи за икономическа некомпетентност на министри, провокирани от неразбирането на гениалните фискални идеи на Лафонтен, намерили публичност в жалка осъвременена версия на “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” на Джон Мейнард Кейнс, създадена от Лафонтен в съавторство със съпругата му Криста Мюлер. Идеи, които все пак успяха да минат в Бундестага. По всяка вероятност ще минат и в Бундесрата (горната камара на парламента) въпреки загубеното мнозинство след изборите в Хесен, влияещи пряко върху състава на Бундесрата, и процедурата за отчитане на гласовете, съгласно която въздържалите се се определят като гласували против. Ако само двама от 15-те потенциални въздържатели подкрепят червено-зелената коалиция, промените ще минат.

Фискалният гений на Лафонтен

се произнесе за отнемането на редица данъчни заслони на корпоративна Германия, които поддържаха относително висока степен на стопанска активност въпреки високите подоходни данъци, големите заплати, налагани от синдикатите, и значителния паричен принос на работодателите в социалното осигуряване на работниците. Лафонтен като че ли забрави, че икономически некомпетентните министри са министри на Германия - държава с повече качествени банкери и финансисти на глава от населението от която и да е друга европейска държава. При тези обстоятелства трудно може да остане скрит истинският замисъл на Лафонтен, прикрит зад редуцирането на подоходните данъци до 2002 г. с 20 млрд. германски марки (около 11.3 млрд. долара) и намаляването на налога върху положителния финансов резултат от 45 на 25 процента, след реализацията на който държавата ще се окаже по-богата, а бизнесът по-беден. Откровена демонстрация на пълно неразбиране на механизма на създаване на нови работни места. Следвайки логиката на Лафонтен, следващата крачка трябваше да бъде национализация на активи - крайната мярка, преди безработицата да премине 20-, а защо не и 30-процентовата граница. Заимстван метод на въздействие върху местни и чужди инвеститори от Швеция, която, въпреки че изстисква най-слабо бизнеса под формата на данък върху печалбата, е най-малко предпочитана, включително и от местни компании, пренасочили дейности към съседните скандинавски държави, Великобритания и Съединените щати именно поради несъвместимостта между здравословния бизнесклимат и добре овладяната преразпределителна функция на фискалната политика.

Защо си отиде Лафонтен

Макар и недолюбван от международната финансова общност, Оскар Лафонтен бе възприеман от лява Европа като единственият политик, имащ потенциала да се пребори с безработицата в Европейския съюз. Зад него стои внушителна електорална маса, представена адекватно в парламента на Германия, по никакъв начин непредполагаща оттеглянето му. Лафонтен излезе сух и от енергийния скандал (отхвърленото искане на зелените да бъдат поетапно затворени 19-те атомни електроцентрали до две години) между коалиционните партньори, поет от нарочения за канцлер Шрьодер. Колкото и абсурдна да е фискалната политика на Лафонтен, тя успешно прерасна до фискална политика на Германия. Нима проблемът се ограничава единствено до непосилното бреме на отговорността, съответстващо на финансовия министър на Германия и реален канцлер, чиито пасиви се трупат предимно на сметката на номиналния. Не и когато става въпрос за Оскар Лафонтен. Изненадващата двойна оставка на Лафонтен някак случайно съвпадна със станалия известен доклад на “комисията на мъдреците” (комисия от независими експерти, разследвала за корупция Европейската комисия), овакантил президентския пост на Европейската комисия. Пост, категорично отказан от Лафонтен в края на миналата година. Но все пак това е Лафонтен.

Кой загуби

Естествено е, когато има победители, да има и победени. Със сигурност некомфортно се чувстват хардлайнерите в СДП - без настойник Шрьодер най-после ще позиционира СДП по- близо до политическия център. Чувство за малоценност преследва и зелените, които съзнават силно ограничената им роля под управлението на Шрьодер. Неведнъж Шрьодер достатъчно ясно е давал да се разбере, че е по-склонен да се коалира със свободните демократи и дори с християндемократите, формирайки т.нар. голяма коалиция, най-вероятната за Германия и добре приемана коалиция секунди преди обявяването на изборните резултати на 27 септември 1998 г., отколкото да се съобразява с нереалните на този етап искания на еколозите.
Загуби и лидерът на торите Уилям Хейг, от чиято партия, обречена като опозиционна партия да се противопоставя на присъединяването на Великобритания към Европейския валутен съюз, за което лобира Тони Блеър, се отцепи проевро-зоната крило, което в края на миналата седмица бе регистрирано като отделна партия. Носове овесиха французи и италианци, които с тъга отбелязаха, че бъдещето на ЕВС преминава изцяло в ръцете на банкерите.
Дали ще бъде приведен третият път във вид, удобен за употреба в Германия, зависи доколко Шрьодер ще успее да установи контрол върху СДП.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар