Червената армия отново поведе дипломацията на Кремъл
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Червената армия отново поведе дипломацията на Кремъл

Червената армия отново поведе дипломацията на Кремъл

1305 прочитания

Един призрак броди из Европа - призракът на студената война, съобщават западните медии, възкресяващи спомени от времето на Берлинската стена и чекпойнт Чарли. Доводите им са солидни - за първи път от дълго време из Европа се предвижват руски военни части, тайно и в нарушение на международни договорености. Дори в Москва за това не знаеха премиерът, министърът на външните работи и секретарят на Съвета за сигурност към президента - все хора, които по определение участват в изработването на външната политика и трябва да бъдат информирани за подготвяните решения. Но докато на Запад няколко дни не спираха да се питат кой взима решенията в Кремъл, руснаците не се стреснаха от рязко нарасналото влияние на военните вътре в страната и приеха като истинска победа блокирането на летище “Слатина” от батальона, участващ в миротворческата операция в Босна.

Здравствуйте, братушки

Никой не може да отрече, че руските десантчици майсторски изпълниха задачата си и силно затрудниха разполагането на натовските сили в Косово. Затова президентът Борис Елцин се радваше като малко момче на това, че е натрил носа на приятеля Бил Клинтън, и произведе ръководителя на операцията Виктор Заварзин от генерал-лейтенант в генерал-полковник. Военните потърсиха оправдание на операцията в последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в която никъде не се определя ръководната роля на НАТО и на това основание Русия също има право да разположи свои войници в Косово, без да се подчинява на командването на Северноатлантическия пакт. Хубавото е, че след първоначалната еуфория положението се успокои и военните отстъпиха водещото място в отношенията със Запада на политиците, след като получиха уверение от президента, че руският контингент в миротворческите сили няма да се подчинява на НАТО.
Дали демонстрацията на сила ще остане изолиран инцидент зависи до голяма степен от дипломатите и външнополитическите аналитици на НАТО, особено от представителите на Държавния департамент, които през последните три месеца се оказаха на нивото по-скоро на някоя бананова република, а не на страната с най-силната армия в света. Подценяването на решимостта и възможностите на Русия беше предхождано от погрешното схващане, че бомбардировките ще принудят Милошевич да се предаде за няколко дни, както и от пълната неподготвеност за посрещане на албанските бежанци. Вече се вижда към какво води и упорството на Запада да не се съгласи със създаването на руски сектор в Косово - десетки хиляди сърби напуснаха провинцията и едва ли някога ще могат да се върнат по родните си места.
Естествено, ако Москва получи контрол върху част от Косово, това ще доведе до разделянето му, но при създалата се ситуация това е може би най-разумното и справедливо (ако тази дума въобще е уместна в международните отношения) решение, изхождайки от отделянето на Пакистан от Индия като по-подходящ пример, отколкото разделянето на Германия след Втората световна война. Шансовете да се стигне до подобен изход са минимални, защото позицията на Русия не се базира на твърди принципи, а на геополитически интереси, които лесно могат да бъдат компенсирани с отстъпки в други области - заеми от Международния валутен фонд, опрощаване на част от външния дълг и пр.

Сбогом на Балканите

Русия се надява да разположи в Косово между 2500 и 7000 войници, чиято ежегодна издръжка ще струва минимум 125 милиона долара - големи пари за страна, която получава хуманитарна помощ и има трудности с изплащането на пенсии и заплати. Ако се повтори опитът от Босна, руските сини каски ще трябва да се издържат с дребни далавери и да разчитат на негласната помощ на НАТО - унизително положение за държава с претенции за велика сила. Следва въпросът действително ли в момента Русия е велика сила. По брой на ядрените ракети - да, икономически - не, като наличие на възможност за влияние в международната политика - също не. Разбирането за слабостта на Русия накара испанския външен министър още преди дръзката операция на баретите в Косово да поиска да й бъде отнето правото на вето в Съвета за сигурност - практически нереализуемо предложение, което обаче говори за настроенията сред част от западноевропейските политици.
От своя страна бившият съветник на президента Картър Збигнев Бжежински призова руснаците да бъдат изолирани на летището в Прищина заради враждебното им поведение - нещо, което преди 20 години администрацията на Картър не предприе след влизането на съветски войски в Афганистан. Потвърждение за намалялата роля на Русия станаха перипетиите около осигуряването на въздушен коридор за транспортиране на основните части в Косово. Тя постепенно е изтиквана от Балканите, които няколко столетия се намираха в нейната сфера на влияние. Последното, на което се крепи влиянието на Москва, са доставките на нефт и природен газ, чието значение за региона ще намалее значително, ако се осъществят плановете за доставка на енергоресурси от Централна Азия, битката за която според запознати ще се превърне в събитието на XXI век.
Отстраняването на последиците от бомбардировките, което ще бъде организирано с парите на Запада, обещава допълнително да отслаби позициите на Русия, още повече че тя засега не полага достатъчно усилия да получи място в плановете за възстановяване на инфраструктурата и икономиката на Югославия, предпочитайки да съсредоточи вниманието си върху участие във военната операция.

Третият път

Страховете, че се намираме на прага на нова студена война, са пресилени, но необходимостта от преосмислянето на отношенията между Русия и Запада като основа на стабилността в световен мащаб отдавна се е превърнала във въпрос, който търси своя отговор. Срещата на лидерите от Г-8 в Кьолн - последната преди президентските избори в Русия, едва ли ще донесе напредък, защото основните действащи лица Елцин и Клинтън порядъчно са си омръзнали и няма какво ново да си кажат. На Европа не й е до Русия, защото си има достатъчно проблеми и най-вероятно ще се задоволят с общи фрази за сътрудничество и разбирателство.
В статия в “Уолстрийт джърнъл” бившият руски външен министър Андрей Козирев заяви, че Западът губи Русия, защото е избрал най-лошата от трите възможни стратегии - смесица от патерналистко отношение и нежелание да допусне Москва до решаването на проблеми, в които тя би допринесла за успеха. Другите два варианта според него са били открита конкуренция между бившите противници, която би накарала руснаците да се борят за място в капиталистически свят, или пълноценна помощ от типа на плана “Маршал”. Това, което отсъства в статията, е какво може Русия да предложи на Запада.
Опонентите на Козирев от комунистическата партия имат свое виждане по въпроса - максимално твърда позиция и никакви отстъпки на НАТО. Разковничето може би е точно в обратното - ако Москва престане да се прави на велика сила, то и Западът най-сетне ще започне да я уважава, за което призовава Козирев.

Един призрак броди из Европа - призракът на студената война, съобщават западните медии, възкресяващи спомени от времето на Берлинската стена и чекпойнт Чарли. Доводите им са солидни - за първи път от дълго време из Европа се предвижват руски военни части, тайно и в нарушение на международни договорености. Дори в Москва за това не знаеха премиерът, министърът на външните работи и секретарят на Съвета за сигурност към президента - все хора, които по определение участват в изработването на външната политика и трябва да бъдат информирани за подготвяните решения. Но докато на Запад няколко дни не спираха да се питат кой взима решенията в Кремъл, руснаците не се стреснаха от рязко нарасналото влияние на военните вътре в страната и приеха като истинска победа блокирането на летище “Слатина” от батальона, участващ в миротворческата операция в Босна.

Здравствуйте, братушки

Никой не може да отрече, че руските десантчици майсторски изпълниха задачата си и силно затрудниха разполагането на натовските сили в Косово. Затова президентът Борис Елцин се радваше като малко момче на това, че е натрил носа на приятеля Бил Клинтън, и произведе ръководителя на операцията Виктор Заварзин от генерал-лейтенант в генерал-полковник. Военните потърсиха оправдание на операцията в последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в която никъде не се определя ръководната роля на НАТО и на това основание Русия също има право да разположи свои войници в Косово, без да се подчинява на командването на Северноатлантическия пакт. Хубавото е, че след първоначалната еуфория положението се успокои и военните отстъпиха водещото място в отношенията със Запада на политиците, след като получиха уверение от президента, че руският контингент в миротворческите сили няма да се подчинява на НАТО.
Дали демонстрацията на сила ще остане изолиран инцидент зависи до голяма степен от дипломатите и външнополитическите аналитици на НАТО, особено от представителите на Държавния департамент, които през последните три месеца се оказаха на нивото по-скоро на някоя бананова република, а не на страната с най-силната армия в света. Подценяването на решимостта и възможностите на Русия беше предхождано от погрешното схващане, че бомбардировките ще принудят Милошевич да се предаде за няколко дни, както и от пълната неподготвеност за посрещане на албанските бежанци. Вече се вижда към какво води и упорството на Запада да не се съгласи със създаването на руски сектор в Косово - десетки хиляди сърби напуснаха провинцията и едва ли някога ще могат да се върнат по родните си места.
Естествено, ако Москва получи контрол върху част от Косово, това ще доведе до разделянето му, но при създалата се ситуация това е може би най-разумното и справедливо (ако тази дума въобще е уместна в международните отношения) решение, изхождайки от отделянето на Пакистан от Индия като по-подходящ пример, отколкото разделянето на Германия след Втората световна война. Шансовете да се стигне до подобен изход са минимални, защото позицията на Русия не се базира на твърди принципи, а на геополитически интереси, които лесно могат да бъдат компенсирани с отстъпки в други области - заеми от Международния валутен фонд, опрощаване на част от външния дълг и пр.

Сбогом на Балканите

Русия се надява да разположи в Косово между 2500 и 7000 войници, чиято ежегодна издръжка ще струва минимум 125 милиона долара - големи пари за страна, която получава хуманитарна помощ и има трудности с изплащането на пенсии и заплати. Ако се повтори опитът от Босна, руските сини каски ще трябва да се издържат с дребни далавери и да разчитат на негласната помощ на НАТО - унизително положение за държава с претенции за велика сила. Следва въпросът действително ли в момента Русия е велика сила. По брой на ядрените ракети - да, икономически - не, като наличие на възможност за влияние в международната политика - също не. Разбирането за слабостта на Русия накара испанския външен министър още преди дръзката операция на баретите в Косово да поиска да й бъде отнето правото на вето в Съвета за сигурност - практически нереализуемо предложение, което обаче говори за настроенията сред част от западноевропейските политици.
От своя страна бившият съветник на президента Картър Збигнев Бжежински призова руснаците да бъдат изолирани на летището в Прищина заради враждебното им поведение - нещо, което преди 20 години администрацията на Картър не предприе след влизането на съветски войски в Афганистан. Потвърждение за намалялата роля на Русия станаха перипетиите около осигуряването на въздушен коридор за транспортиране на основните части в Косово. Тя постепенно е изтиквана от Балканите, които няколко столетия се намираха в нейната сфера на влияние. Последното, на което се крепи влиянието на Москва, са доставките на нефт и природен газ, чието значение за региона ще намалее значително, ако се осъществят плановете за доставка на енергоресурси от Централна Азия, битката за която според запознати ще се превърне в събитието на XXI век.
Отстраняването на последиците от бомбардировките, което ще бъде организирано с парите на Запада, обещава допълнително да отслаби позициите на Русия, още повече че тя засега не полага достатъчно усилия да получи място в плановете за възстановяване на инфраструктурата и икономиката на Югославия, предпочитайки да съсредоточи вниманието си върху участие във военната операция.

Третият път

Страховете, че се намираме на прага на нова студена война, са пресилени, но необходимостта от преосмислянето на отношенията между Русия и Запада като основа на стабилността в световен мащаб отдавна се е превърнала във въпрос, който търси своя отговор. Срещата на лидерите от Г-8 в Кьолн - последната преди президентските избори в Русия, едва ли ще донесе напредък, защото основните действащи лица Елцин и Клинтън порядъчно са си омръзнали и няма какво ново да си кажат. На Европа не й е до Русия, защото си има достатъчно проблеми и най-вероятно ще се задоволят с общи фрази за сътрудничество и разбирателство.
В статия в “Уолстрийт джърнъл” бившият руски външен министър Андрей Козирев заяви, че Западът губи Русия, защото е избрал най-лошата от трите възможни стратегии - смесица от патерналистко отношение и нежелание да допусне Москва до решаването на проблеми, в които тя би допринесла за успеха. Другите два варианта според него са били открита конкуренция между бившите противници, която би накарала руснаците да се борят за място в капиталистически свят, или пълноценна помощ от типа на плана “Маршал”. Това, което отсъства в статията, е какво може Русия да предложи на Запада.
Опонентите на Козирев от комунистическата партия имат свое виждане по въпроса - максимално твърда позиция и никакви отстъпки на НАТО. Разковничето може би е точно в обратното - ако Москва престане да се прави на велика сила, то и Западът най-сетне ще започне да я уважава, за което призовава Козирев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.