Италия - новото европейско изключение

“Когато не е привилегия, единната европейска валута е бреме. Конкурентоспособността ни ерозира годишно с процент спрямо средната за Европейския валутен съюз. Ако не се променим, тя просто ще ни смачка - присъствието ни в евро-зоната ще се превърне в удоволствие, което не можем да си позволим.”
Случайно изпуснати или не, тези думи на бъдещия шеф на Европейската комисия Романо Проди пред италиански индустриалци охладиха ентусиазма на японската централна банка и финансовото министерство на Япония да направят за еврото онова, което вече половин година не се удава на европейските политици. Доколкото се придържат към банковата етика, заслуга за несъстоялото се укрепване на еврото, макар и краткосрочно, щяха да имат и европейските централни банкери. Между основните централни банки в света - Федералният резерв, Централната банка на Япония и Европейската централна банка (ЕЦБ), съществува споразумение, според което всяка от тях е пълен господар на валутния пазар в своята зона на влияние. Банковата етика изисква то да се спазва. Когато някоя от тях реши, че спот-курсовете на валутата й спрямо останалите световни валути не отговаря на краткосрочните цели на икономиката й и следователно валутната интервенция е неизбежна, при покана другите две влизат в ролята на агенти, които интервенират в своите зони в желаната от поръчителя посока.
Поскъпването на йената до неприемливо високи нива за експортно структурираната японска икономика веднага след публикуването на данните за японската икономика за първото тримесечие, надминаващи и най-оптимистичните прогнози - ръст на икономиката от 7.9% на годишна база, наложи валутните интервенции на централната банка на Япония. До края на миналата седмица Япония продаде йени на стойност 1.8 трилиона срещу покупката на долари и евро. Преминаването от доларови позиции в йени и обратното, често опосредствано от еврото, подобно на германската марка допреди седем месеца, предопредели участието на ЕЦБ в интервенциите от името на японския й аналог. Колко евро ЕЦБ изтегли от валутния пазар не е ясно, а и няма как да стане ясно. По-важното е, че централните банкери на Европа получиха шанс, опропастен от Романо Проди, да подкрепят еврото, без да се налага да газят в калта. Валутните интервенции винаги са били опция, но осъществени от името и за сметка на централна банка с едва шестмесечна история, биха имали противоположния на търсения ефект.
Досега централните банкери неумело се прикриваха зад ценовата стабилност в евро-зоната и хвърляха вината върху европейските политици. И не бяха далеч от истината. Но нивото на еврото спрямо останалите валути има пряко отношение към ценовото равнище в евро-зоната и всякакви твърдения на централните банкери от рода “наша основна грижа е ценовата стабилност в Европейския валутен съюз, а не курсът на еврото” са крайно несъстоятелни. В този смисъл европейската отзивчивост на японската покана бе нещо повече от проява на добра колегиалност.