Ще проработи ли сделката между Израел и палестинците

До една година палестинският въпрос трябва да бъде решен окончателно

След като Израел и палестинците сключиха поредния договор помежду си, нямаше репортаж или коментар, посветен на темата, който да не изобилства с фрази като “добър шанс”, “нова ера” или “оптимистично начало”. Истина е, че събитието заслужаваше да бъде отбелязано по тържествен начин, както е истина, че подобни похвални слова бяха изречени и преди година, когато бе подписано споразумението от Уай плантейшън.
Какво всъщност се случи? В египетския курорт на Червено море “Шарм ел Шейх” израелският премиер Ехуд Барак и палестинският лидер Ясер Арафат подписаха ревизирана версия на договора от Уай ривър, който пък от своя страна бе базиран на договора от Осло от 1993 г. Наистина оптимистичното в новото споразумение е, че двете страни все пак успяха да направят взаимни компромиси и да набележат конкретни срокове и стъпки, които в крайна сметка трябва да донесат мир на Израел и собствена държава на палестинците. Добрият шанс сделката да проработи е в това, че и двете страни, поне засега, демонстрират явна решимост да изпълнят поетите ангажименти. Не е новина обаче фактът, че церемонията в “Шарм ел Шейх” бе предшествана от безсмислени спорове и неотстъпчивост по не особено важни теми и само американската намеса в последния момент предотврати провала на преговорите. Но този факт бе засенчен от похвалите и оптимистичните прогнози за мира в Близкия изток.

Уай ривър - 2

През октомври под силния натиск на американския президент Клинтън бившият израелски премиер Бенямин Нетаняху и Ясер Арафат подписаха договора от Уай ривър. Според него Израел трябваше да отстъпи нови земи на палестинците, а тяхното задължение бе да прекратят антиизраелските нападения и да гарантират сигурността на еврейската държава. Няколко месеца по-късно - през декември, Нетаняху суспендира изпълнението му с мотива, че палестинците не спазват тяхната част от сделката “земя срещу сигурност”.
Новият израелско-палестински договор бе наречен Уай ривър - 2, защото на практика повтаря предишното споразумение. Съществената разлика е в това, че двете страни се договориха за етапите и точния график, в края на който трябва да бъде подписан окончателният мирен договор, който ще реши палестинския въпрос.
Барак и Арафат се съгласиха до февруари следващата година двете страни да приемат декларация за принципите на споразумението за окончателния статут на Западния бряг и ивицата Газа. Крайният срок за финалното уреждане на палестинския въпрос бе фиксиран за след една година - през септември 2000 г. Дотогава нито една от страните не трябва да предприема никакви действия по Западния бряг и ивицата Газа. Тази клауза има за цел както да спре заселването на евреи в окупираните територии, така и да предотврати едностранното обявяване на независима палестинска държава.
Междувременно до януари следващата година израелските войски трябва да освободят 11% от Западния бряг. Израелският кабинет вече гласува решение за изтегляне от нови 7% от окупираните земи и операцията трябва да започне до няколко дни. Когато израелското изтегляне приключи, палестинците ще разполагат с 40 на сто от територията, окупирана от Израел по време на войната през 1967 г.
Договорът предвижда още освобождаване на 350 палестински затворници и формиране на екипи за преговори, на които трябва да бъдат изчистени спорните въпроси от окончателното споразумение.

Подводните камъни

В египетския курорт камерите запечатаха ентусиазираното ръкостискане между Арафат и Барак и възторжените речи на двамата лидери след парафирането на договора. Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт обаче се опита да отрезви еуфоричните настроения. Олбрайт закри церемонията в “Шарм ел Шейх” с предупреждението, че преговорите за окончателното споразумение ще бъдат неимоверно трудни: “Проблемите са много сериозни и натоварени с емоции, които са здраво вкоренени в миналото на региона. Става дума за живота и смъртта на много поколения. Голяма част от работата е свършена, но по-голямата задача тепърва предстои. ”
Американският дипломат номер едно има доста основания да твърди, че предстоят изключително трудни преговори. Вероятно Олбрайт е имала предвид спора за освобождаването на палестинските затворници, който замалко да осуети сключването на новия договор и който в сравнение с останалите проблеми е направо незначителен. Около т.нар. финален статус на Западния бряг и ивицата Газа има много болезнени и важни въпроси, свързани с палестинските бежанци и еврейските заселници в окупираните територии. А когато се стигне до палестинската независимост, трябва да бъдат регламентирани жизненоважни въпроси като съдбата на Ерусалим, разпределянето на водните ресурси, границите и размерите на новата палестинска държава.

Хардлайнерите в опозиция

Както можеше да се очаква, поредното споразумение предизвика гнева и на еврейските, и на палестинските радикалисти. Съветът на еврейските заселници на Западния бряг се обяви срещу сделката с мотива, че евреите имат библейски права над земята, която палестинците искат за своя държава. Правителството веднага одобри договора, но двама от министрите на Барак се противопоставиха - Натан Шарански, вътрешен министър и лидер на партията на руските имигранти “Израел Б’Алиа” се въздържа, а строителният министър Ицхак Леви, шеф на Националната религиозна партия, гласува против. От правителственото заседание отсъстваха четиримата министри от ултраортодоксалната партия “Шас”.
Във всеки случай това не означава, че премиерът губи позиции в парламента, а по-скоро, че реакцията на крайните еврейски партии е била предвидена от Барак. Именно затова той държеше да сформира правителство на широка коалиционна основа, което да му осигури необходимата парламентарна подкрепа. Това пролича и от гласуването в Кнесета, който прие закона с 54 срещу 23 гласа.
Палестинският лидер Арафат също бе подложен на подобни атаки. Лидерът на ислямистката военна групировка “Хамас” шейх Ахмед Ясин обяви договора за “продажна сделка” и си запази правото на антиизраелска съпротива.
Проблемът с палестинските и еврейските екстремисти е, че тяхното активизиране винаги води до терористични акции. Само часове след церемонията в Египет в градовете Тиберия и Хайфа избухнаха две коли-бомби. Загинаха само тримата терористи и за щастие нямаше невинни жертви, но атентатите бяха приети като поредното терористично предизвикателство към мира.
За разлика от предшественика си Нетаняху новият премиер Барак обяви, че залогът е твърде голям и терористите няма да попречат на стореното досега.
Доказателствата не закъсняха. Израелският върховен съд отмени правото на службата за сигурност “Шин Бет” да използва мъчения при разпита на палестинци, а няколко дни по-късно бяха освободени и първите палестински затворници. Според един от тях това е “доброто начало за Палестина”.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар