Кремъл отвръща на удара

“Тримата мускетари” е хубава книга, която обикновено се чете в ранна юношеска възраст, въпреки че понякога и по-възрастните могат да намерят нещо интересно в нея. Например бившият руски премиер Евгений Примаков, който в края на октомври отказа среща с президента Борис Елцин, на която трябваше да му бъде връчен най-високият руски орден “Св. Андрей” в чест на 70-годишнината му. При Александър Дюма има почти същия момент - кардинал Ришельо кани прочулия се вече д’Артанян в двореца и му предлага да премине в кралската гвардия. За радост на приятелите си гасконецът отказва и само мъдрият Атос казва: “Може би трябваше да приемеш.”
Политиката не е приключенски роман и затова принципна позиция като тази на Примаков, който отказа да отиде в Кремъл заради действията на част от президентското обкръжение, не винаги е за предпочитане. Постъпката на бившия разузнавач е ненужно изостряне на отношенията с президентството, което през есента показа, че не трябва да бъде отписвано от политическата борба.

Планът “Анти-Путин”

Въпреки отказа си да отиде в Кремъл Примаков написа писмо на Елцин заедно с другите двама водачи на партийната листа на движението “Отечество - Цялата Русия” - московския кмет Юрий Лужков и губернатора на Санкт Петербург Владимир Яковлев, в което призоваха държавния глава да излезе от изолацията, в която според тях се намира, и да уволни част от администрацията си. Елцин не обича да му дават съвети и мълчанието му след получаването на посланието в Кремъл потвърждава съмненията, че той се намира в информационна блокада. Нежеланието на бившия министър-председател да се срещне с Елцин е победа за по-радикално настроения Лужков, чийто президентски рейтинг се сгромоляса до 4-5% и му се налага да разчита на Примаков за доброто представяне на създаденото от него движение на парламентарните избори на 19 декември. Затова и много наблюдатели видяха в решението на експремиера ход на московската групировка, която се стреми да не допусне сближаване между Кремъл и Примаков по инициатива на президентството.
Според контролирания от бизнесмена Борис Березовски вестник “Независимая газета” обаче стратезите на “Отечество - Цялата Русия” изобщо не са против Елцин и Примаков да изпушат лулата на мира, стига преди това президентът да уволни премиера Владимир Путин, който уверено води сред кандидат-президентите с 29% срещу 14% за Примаков и 17% за лидера на комунистите Генадий Зюганов. Цитирайки неназовани източници в щаба на “Отечество”, вестникът разкрива коварен план с участието на западни политици, който трябва да доведе до смяната на Путин след срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа на 18 и 19 ноември в Истанбул.

Всички на барикадите

Руските вестници не се славят с особена обективност, така че информацията на “Независимая газета” може да се окаже поредният компромат в битката между Кремъл и “Отечество”, която, изглежда, няма да бъде бутафорна размяна на удари в добрия стил на западните демокрации, а война с използването на всички техники. Близките до президентството медии твърдят, че Примаков е в основата на кампанията за корупция в обкръжението на Елцин, провеждана според тях от чуждестранната преса. Антикремълски настроените вестници и телевизии не пропускат възможност да нападнат свитата на президента, но дори те не успяха да отбият мощното медийно настъпление на Кремъл. Отново на бял свят бяха извадени слуховете, че Примаков е получил 800 хиляди долара от оръжейна сделка с Ирак, широко беше цитирано изказването на бившия началник на американската агенция за национална безопасност Уилям Одъм, че Примаков е знаел за последните два атентата срещу грузинския президент Едуард Шеварднадзе, голямо внимание беше отделено на финансовите проблеми на медийната група “Медиа МОСТ”, основен рупор на пропагандата в подкрепа на Примаков и Лужков. Сбъднаха се лошите предчувствия, появили се през лятото при създаването на министерството на печата. Ведомството отказа да изпълни искането на централната избирателна комисия за санкция срещу прокремълската Обществена руска телевизия заради клеветнически изявления. Освен парламентарните избори, на които ще разчита на губернаторският блок “Единство”, оглавяван от министъра на гражданската отбрана Сергей Шойгу, Семейството, както е известно обкръжението на президента, ще използва кметските избори в столицата като допълнителна възможност за отнемане на гласове от “Отечество - Цялата Русия”. Кандидат на Кремъл ще бъде Павел Бородин, управител на собствеността на президентството и един от главните участници в скандала с получаване на подкупи от швейцарската фирма Mabetex. Миналата година Елцин открито обяви, че ще използва възможностите на Бородин, за да убеди депутатите да приемат кандидатурата на Сергей Кириенко за премиер.
Освен на медийна поддръжка и лоялни кандидати президентската администрация разчита и на контакти с други политически партии. В Кремъл се появи бившият шеф на комитета по приватизация Алфред Кох, подал оставка през есента на 1997 г. заради корупционен скандал, който ще се грижи за контактите със Съюза на десните сили, един от лидерите на който, Сергей Кириенко, също ще се кандидатира за кмет в Москва. В последно време все повече се говори, че Кремъл дори може да потърси сътрудничество с комунистите, които с нищо реално не заплашиха управлението на Елцин.
В сравнение с август, когато беше назначен за премиер Путин, а Примаков се съгласи да оглави избирателната листа на “Отечество - Цялата Русия”, позициите на Кремъл изглеждат много по-добре - значителна е вероятността президентството да получи поне една своя парламентарна група в новата Държавна дума, а подкрепяният от него кандидат-президент води с голяма разлика пред съперниците си. Цената на този успех навярно ще бъде плащана през следващите години. Войната на компромати, водена с желание и от двете страни, допълнително намалява доверието в политиците и партиите, което окончателно може да отблъсне интелигенцията и младежта. Борбата за подкрепата на губернаторите и отстъпките, които ще им бъдат направени преди или след изборите, ще засили центробежните сили в регионите. Противопоставянето на свои и чужди в елит ще доведе до изтласкване на загубилите от политическия елит и чистки сред чиновниците, като новодошлите едва ли ще бъдат по-добри от предишните. И затова не е случайно, че, отбелязвайки поредната годишнина от октомврийската революция, руснаците се опасяват, че както и през 1917 г. властта скоро ще започне да се търкаля на улицата, лесна плячка за всеки, който я пожелае. Все още няма основание за паника, но е време руските политици да се замислят накъде тласкат страната си.