Балканите ще влязат в Европа само с ненарушени граници

Егон Бар пред “Капитал”

Егон Бар (роден през 1922 г.), заедно с Хенри Кисинджър, е един от най-спорните политици от световната сцена на следвоенната история. Наричат Бар бащата на източната политика заради неговата линия на разведряване при управлението на канцлера Вили Брандт, която стана фундамент на германското обединение. С дипломатическите совалки на Егон Бар започва диалогът между Изтока и Запада и се стига до договорите с Москва и Варшава. Той иска да признае разделението на Германия, за да го преодолее. Много оспорван, някои и до днес го наричат tricky Egon. Той обаче е ценен много като един от най-значимите майстори на следвоенната германска дипломация. Сигурното е, че който иска да разбере днешното геополитическо положение на Федералната република и да намери добър анализ на международните отношения, трябва да търси интелектуалната арогантност на Егон Бар.

Г-н Бар, кое е най-важното предизвикателство пред политиката за сигурност в Европа. Това бе главният въпрос на международната конференция в Мюнхен, посветена на тази тема?

- Този въпрос изобщо не бе обсъден. Например една възможна ескалация или завръщане към студената война между Европа и Русия. Това изобщо не бе дискутирано, а то е най-опасното развитие според мен. Това първо. Второ, аз съм изненадан и разочарован, че дискусията “Поуките от Косово” по време на Мюнхенската конференция по сигурността бе военна дискусия или по-точно дискусия за това, как военната машинария да се подготви за нови войни и битки. От военна гледна точка това е много интересно, но политически е абсолютно недостатъчно. Хавиер Солана например не се изказа като политик, който трябва да координира външната политика на Европа. Той говори само за взаимодействието между НАТО, Западноевропейския съюз и Европейския съюз, а това изобщо не е достатъчно. Трето, убеден съм, че Пактът за стабилност в Югоизточна Европа е с ограничен периметър, и то защото много добре знаем, че индустрията не инвестира в несигурни региони. Ако това не се промени, пактът ще се провали. Решаващото според мен е, че на Балканите първо трябва да се гарантират всички граници, независимо кога и кой ги е правил - едва тогава може да има сигурност и стабилност в региона. Въпросът е кой да даде гаранциите. Естествено Америка, естествено Европа, естествено Русия. Ако това стане, тогава мисля, че балканският регион ще се развие в европейски регион. Това, разбира се, ще струва време и пари, но трябва да сме убедени, че това е правилният път. Ще сме на този път едва тогава, когато въпросът за границите е уреден.

Да се върнем пак на пакта за стабилност. България например казва следното - зад пакта стои огромна политическа енергия, която бързо трябва да се реализира в проекти, инвестиции...

- Ако съм притежател на фирма, едва ли ще рискувам производството на голяма продукция, ако регионът е нестабилен. Няма да имам сигурност, няма да имам стабилност. Затова сигурността и стабилността на Балканите трябва да са на първо място.

Вие казахте ненарушимост на границите. Да, но например в Косово има сили, които имат друга представа.

- Вижте, ние решихме въпроса с ненарушимостта на границите още през 1975 г. в Хелзинки. Това обаче не попречи границата между Федерална република Германия и ГДР да падне. Значи общи договорености могат да доведат до тяхната промяна. Да, но това означава, че границите, така както са международнопризнати, трябва да бъдат гарантирани за цяла Югославия. Едва след като това стане ясно, трябва да се види дали има съгласие между всички участници за независимостта на Косово, дали областта ще получи особен статут в рамките на Югославия, дали ще бъде провинция, ще има ли възможности за мултиетнически характер и за съвместно съществуване. Първото и най-важно нещо е да се дадат гаранции за сигурност на балканските държави като цяло.

Има чувствителност между Америка и Европа по т.нар европейска идентичност в НАТО или по планираните военни структури. Мислите ли, че по този въпрос може да се стигне до напрежение между Европа и Съединените щати?

- Не мисля, че може да се стигне до голямо напрежение. Вижте какво излиза. Малко брутално казано, американците декларираха: “Ние ще правим, каквото трябва. В Европа може да си говорите, каквото искате, ние ще действаме. При това можем само да ви препоръчаме - давайте повече пари за въоръжение и технологически можете малко да наваксате изоставането си.” В действителност проблемът според мен е в това, че Америка технологически и военно не може да бъде догонена. Нямаме и нужда да го правим или да бъдем като Америка. Нямаме и заплаха в стария смисъл на конфликта Изток - Запад. Освен това не можем да обвиняваме Америка, че Европа е твърде слаба. Това е европейска работа, която ние трябва да свършим.

Какво мислите за страни като България на фона на това, което стана в Косово. Тезата, че разширяването на ЕС означава и сигурност, за мен е доказана.

- Естествено, ама разбира се, че е така. Разширяването на ЕС едновременно означава и сигурност.

Значи вие сте на мнение, че България реално ще стане и член на НАТО.

- Да, така е, но знаете ли, това не е толкова важно. Това няма да реши например проблема Косово, няма да реши и въпросите за стабилността, благоденствието и икономическото развитие на страните от балканския регион. Можете да си представите този въпрос обърнат обратно - могат ли Западът или НАТО да останат равнодушни, ако е заплашена някоя страна от ЕС, нечленуваща в пакта. Например сигурността за Финландия е толкова голяма, колкото и ако беше член на НАТО. Това важи и за България.

През последните години забелязвам една закономерност или поне последователност. Ако оръжията на Балканите замлъкнат, веднага започват да гърмят в Кавказ и обратно. Като гражданин на страна, която е между тези две горещи точки, изобщо не се чувствам уютно.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар