Япония - финансовият трус продължава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Япония - финансовият трус продължава

Япония - финансовият трус продължава

Политическата ситуация предполага нова вълна от фалити на банки и застрахователи

721 прочитания

Тези дни в Япония се случи нещо, което не бе ставало от времето на Втората световна война - общозастрахователната компания Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. преустанови дейността си, след като японската Агенция за финансов надзор й забрани да издава нови застрахователни полици и да продава нови инвестиционни продукти. През последните три години три японски животозастрахователни компании фалираха, докато няколко други бяха погълнати на ръба на фалита от чуждестранни инвеститори. Това обаче е първият случай през последния половин век, когато японски застраховател от този тип прекратява дейността си. Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. е основана през 1949 г. и бе осмият по големина издател на различни видове застраховка “Злополука” с активи за 1.38 трилиона йени (12.75 милиарда долара). В края на март обаче задълженията на компанията надхвърлиха с 48.8 милиарда йени въпросните активи.

Бремето на лошите кредити

Ако се сравнят с банките и животозастрахователите, японските общозастрахователни компании имат сравнително малко лоши дългове - големият бич за японската финансова система. Но фалитът на Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. отново изважда на бял свят големия въпрос за настоящето и бъдещето на японските финанси.
Като цяло през последно време японската финансова система показва признаци на стабилизация, след като банките до известна степен успяха да подобрят качеството на активите си, а повечето от големите агенции за кредитни рейтинги като Standard & Poor’s Ratings Group обявиха, че тенденцията за понижаващи се рейтинги на японските банки вече е преодоляна. В началото на седмицата Standard & Poor’s обяви, че рейтингът на шест от големите японски банки е ревизиран от негативен до стабилен или позитивен. Донякъде това е плод на вълната от сливания на местни банки - през миналата година 16 от 13-те най-големи финансови институции в страната или се сляха, или сключиха стратегически съюзи с други банки.
Сливанията и стратегическите съюзи обаче сами по себе си едва ли ще успеят да решат основните проблеми на японската банкова система - все още делът на лошите кредити в балансите на банките е толкова висок, че най-малкото, което може да се очаква, е забавено развитие на местните финансови институции. Последната вълна от сливания в Япония ще доведе до раждането на четири от петте най-големи банки в световен мащаб - всяка от тях с активи за над един трилион долара, но това не означава, че по-големите институции ще бъдат управлявани по-добре или че ще могат леко да се отърват от бремето на лошите кредити.

Политически шанс

Тогава идва ред на политическата воля на управляващите в Токио, а трябва да се има предвид, че през последния месец японската политическа система преживя повече трусове и промени, отколкото през последните няколко десетилетия. Старата политическа генерация, която стоеше начело на Либерално-демократическата партия (ЛДП) още от началото на 70-те години, някак тихомълком къде от старост, къде поради болест (инфарктът на бившия премиер Кейзо Обучи) отстъпи мястото си на ново поколение политически играчи. Което само по себе си още нищо не означава, защото, ако страната не намери бързо своите нови и силни политически лидери, които изоснови да преобърнат икономическата политика на своите предшественици, японската икономика може окончателно да залезе на световната икономическа сцена, така както неочаквано изгря след края на Втората световна война.
Нежната революция в Япония започна с неочакваното заболяване на премиера Обучи и продължи с още по-неочакваното заявление на една от водещите фракции в партията на либералдемократите, че лидерът им Нобору Такешита няма да се състезава на скорошните парламентарни избори. В продължение на дълги години Такешита бе сивият кардинал на ЛДП, човекът, който на практика определяше кои негови съпартийци ще бъдат партийни лидери, министър-председатели и министри, а също бе водещият идеолог на партията. Така че в момента ЛДП на практика е партия без това, което на японски се нарича куромаку - човекът, който дърпа конците зад сцената.
И именно този факт даде шанс на Йоширо Мори да оглави едновременно и партията, и новото правителство на страната. И въпреки че много хора в Япония и извън нея гледат на Мори като на преходна фигура в голямата политика, той нямаше да бъде дори и това, ако Такешита все още бе куромаку на управляващата партия. Мори започна политическата си кариера през 60-те години и бе покровителстван от покойния премиер Какуеи Танака. Танака и неговите протежета - бившите премиери Риутаро Хашимото и Цутому Хата, както и Такешита и Мори - доминираха ЛДП и цялостния политически живот в Япония близо 30 години, цяло едно поколение.
Танака бе може би първият истински следвоенен политик в Япония, но въпреки това неговият възход във властта съвпадна с време, когато икономическият растеж забавяше своите темпове, а ЛДП губеше избирателната си база, защото дребните фермери отиваха да живеят в градовете, а дребният бизнес бе погълнат от големите компании, натрупали огромни свободни средства през 50-те години (времето на най-бурен икономически растеж). Вследствие ЛДП се задържа 30 години на власт, упражнявайки една до голяма степен порочна политика на нереформирана политическа система, протекционизъм спрямо дребния бизнес и фермерите и огромни публични разходи.

Цената на грешките

Оттеглянето на старите лъвове би могло да означава идването на нови лидери с нова политическа стратегия. А една такава стратегия задължително трябва да е ориентирана към японския градски избирател. Една такава програма трябва да е насочена към реформи, които да родят нова потребителски ориентирана икономика, способна да изведе страната от кризата, продължаваща вече повече от десетилетие.
Япония и преди се е намирала на подобен кръстопът, през 1993 г. например, когато ЛДП загуби мнозинството си в долната камара на парламента. Тогава никой не посмя да поеме отговорност за една коренна промяна на икономическата политика на страната. Донякъде подобни идеи имаше Кейзо Обучи, но той така или иначе вече е извън играта, а в момента нуждата от реформи е повече от очевидна. По-лошото в случая е, че ако се съди по японската политическа история и по факта, че в последните месеци все пак се забелязва някакъв икономически напредък, по-вероятно е Токио да не поеме в коренно различна посока. Което означава, че липсата на силен политически лидер със силна реформаторска програма усилва риска от забавяне или спиране на реформите и дерегулация на пазара. И тогава новините за фалиращи японски банки и застрахователни компании ще продължават да водят в световните новини, а последиците от една такава грешка ще се усетят не само в Токио, а ще засегнат целия организъм на глобалната финансова система.

Тези дни в Япония се случи нещо, което не бе ставало от времето на Втората световна война - общозастрахователната компания Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. преустанови дейността си, след като японската Агенция за финансов надзор й забрани да издава нови застрахователни полици и да продава нови инвестиционни продукти. През последните три години три японски животозастрахователни компании фалираха, докато няколко други бяха погълнати на ръба на фалита от чуждестранни инвеститори. Това обаче е първият случай през последния половин век, когато японски застраховател от този тип прекратява дейността си. Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. е основана през 1949 г. и бе осмият по големина издател на различни видове застраховка “Злополука” с активи за 1.38 трилиона йени (12.75 милиарда долара). В края на март обаче задълженията на компанията надхвърлиха с 48.8 милиарда йени въпросните активи.

Бремето на лошите кредити

Ако се сравнят с банките и животозастрахователите, японските общозастрахователни компании имат сравнително малко лоши дългове - големият бич за японската финансова система. Но фалитът на Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. отново изважда на бял свят големия въпрос за настоящето и бъдещето на японските финанси.
Като цяло през последно време японската финансова система показва признаци на стабилизация, след като банките до известна степен успяха да подобрят качеството на активите си, а повечето от големите агенции за кредитни рейтинги като Standard & Poor’s Ratings Group обявиха, че тенденцията за понижаващи се рейтинги на японските банки вече е преодоляна. В началото на седмицата Standard & Poor’s обяви, че рейтингът на шест от големите японски банки е ревизиран от негативен до стабилен или позитивен. Донякъде това е плод на вълната от сливания на местни банки - през миналата година 16 от 13-те най-големи финансови институции в страната или се сляха, или сключиха стратегически съюзи с други банки.
Сливанията и стратегическите съюзи обаче сами по себе си едва ли ще успеят да решат основните проблеми на японската банкова система - все още делът на лошите кредити в балансите на банките е толкова висок, че най-малкото, което може да се очаква, е забавено развитие на местните финансови институции. Последната вълна от сливания в Япония ще доведе до раждането на четири от петте най-големи банки в световен мащаб - всяка от тях с активи за над един трилион долара, но това не означава, че по-големите институции ще бъдат управлявани по-добре или че ще могат леко да се отърват от бремето на лошите кредити.

Политически шанс

Тогава идва ред на политическата воля на управляващите в Токио, а трябва да се има предвид, че през последния месец японската политическа система преживя повече трусове и промени, отколкото през последните няколко десетилетия. Старата политическа генерация, която стоеше начело на Либерално-демократическата партия (ЛДП) още от началото на 70-те години, някак тихомълком къде от старост, къде поради болест (инфарктът на бившия премиер Кейзо Обучи) отстъпи мястото си на ново поколение политически играчи. Което само по себе си още нищо не означава, защото, ако страната не намери бързо своите нови и силни политически лидери, които изоснови да преобърнат икономическата политика на своите предшественици, японската икономика може окончателно да залезе на световната икономическа сцена, така както неочаквано изгря след края на Втората световна война.
Нежната революция в Япония започна с неочакваното заболяване на премиера Обучи и продължи с още по-неочакваното заявление на една от водещите фракции в партията на либералдемократите, че лидерът им Нобору Такешита няма да се състезава на скорошните парламентарни избори. В продължение на дълги години Такешита бе сивият кардинал на ЛДП, човекът, който на практика определяше кои негови съпартийци ще бъдат партийни лидери, министър-председатели и министри, а също бе водещият идеолог на партията. Така че в момента ЛДП на практика е партия без това, което на японски се нарича куромаку - човекът, който дърпа конците зад сцената.
И именно този факт даде шанс на Йоширо Мори да оглави едновременно и партията, и новото правителство на страната. И въпреки че много хора в Япония и извън нея гледат на Мори като на преходна фигура в голямата политика, той нямаше да бъде дори и това, ако Такешита все още бе куромаку на управляващата партия. Мори започна политическата си кариера през 60-те години и бе покровителстван от покойния премиер Какуеи Танака. Танака и неговите протежета - бившите премиери Риутаро Хашимото и Цутому Хата, както и Такешита и Мори - доминираха ЛДП и цялостния политически живот в Япония близо 30 години, цяло едно поколение.
Танака бе може би първият истински следвоенен политик в Япония, но въпреки това неговият възход във властта съвпадна с време, когато икономическият растеж забавяше своите темпове, а ЛДП губеше избирателната си база, защото дребните фермери отиваха да живеят в градовете, а дребният бизнес бе погълнат от големите компании, натрупали огромни свободни средства през 50-те години (времето на най-бурен икономически растеж). Вследствие ЛДП се задържа 30 години на власт, упражнявайки една до голяма степен порочна политика на нереформирана политическа система, протекционизъм спрямо дребния бизнес и фермерите и огромни публични разходи.

Цената на грешките

Оттеглянето на старите лъвове би могло да означава идването на нови лидери с нова политическа стратегия. А една такава стратегия задължително трябва да е ориентирана към японския градски избирател. Една такава програма трябва да е насочена към реформи, които да родят нова потребителски ориентирана икономика, способна да изведе страната от кризата, продължаваща вече повече от десетилетие.
Япония и преди се е намирала на подобен кръстопът, през 1993 г. например, когато ЛДП загуби мнозинството си в долната камара на парламента. Тогава никой не посмя да поеме отговорност за една коренна промяна на икономическата политика на страната. Донякъде подобни идеи имаше Кейзо Обучи, но той така или иначе вече е извън играта, а в момента нуждата от реформи е повече от очевидна. По-лошото в случая е, че ако се съди по японската политическа история и по факта, че в последните месеци все пак се забелязва някакъв икономически напредък, по-вероятно е Токио да не поеме в коренно различна посока. Което означава, че липсата на силен политически лидер със силна реформаторска програма усилва риска от забавяне или спиране на реформите и дерегулация на пазара. И тогава новините за фалиращи японски банки и застрахователни компании ще продължават да водят в световните новини, а последиците от една такава грешка ще се усетят не само в Токио, а ще засегнат целия организъм на глобалната финансова система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.