Национална (не)сигурност в Македония
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Национална (не)сигурност в Македония

Национална (не)сигурност в Македония

832 прочитания

Въпросът за националната сигурност по принцип присъства често в общественото пространство на всяка новообразувана държава. Периодично той се появява в дневния ред на политици и медии вследствие на различни външни или вътрешни фактори и се консумира от обикновените хора. А когато в непосредствена близост до границите на такава държава съвсем скоро е приключила война и стабилността на региона е под въпрос, притесненията за сигурността сред политическия елит и хората се увеличават.

Вот за сигурността

В този смисъл вотът на недоверие към правителството на Любчо Георгиевски в Македония от началото на седмицата дойде съвсем очаквано. Главният мотив на вносителите от опозиционния Социалдемократически съюз (СДСМ) беше неспособността на управляващите да гарантират сигурността на държавата. Поводът - зачестилите случаи на трансгранична стрелба на границата с размирната югославска провинция Косово, при които двама македонски войници бяха ранени, както и многото инциденти на нелегално преминаване на хора по тази и по албанската граници. И докато отчасти вотът безспорно може да се определи като чисто политически ход от страна на опозицията, факт е, че въпросът за националната безопасност продължава упорито да тормози политиците във Вардарско. А това се дължи не само на инцидентите по северната граница, но и на цялостния стремеж на македонските държавници да утвърдят мястото на страната си на световната политическа сцена.
Ако внасянето на вота на недоверие беше предвидимо, също толкова очакван беше и неуспехът му предвид парламентарното мнозинство на управляващата коалиция, състояща се от ВМРО-ДПМНЕ, Демократичната алтернатива (ДА) и Демократичната партия на албанците (ДПА). Резултатът от гласуването беше 72-ма депутати против, девет въздържали се и само 23-ма за.

Проблемите на северната граница

През последните седмици в страната витае неспокойният дух на страха от евентуална заплаха за националната сигурност. Всъщност тревожните настроения в македонската реалност са продукт и на една по-обща тенденция в обществената настройка на страната, а именно да брани своите крехки позиции на международната сцена в контекста на нестабилната ситуация на Балканите. В този смисъл увеличилите се тревоги за сигурността във Вардарско едва ли са толкова основателни, колкото изглеждат, погледнати отвътре.
Катализатор на появилите се притеснения за националната сигурност бяха нарушенията, установени по границата с Косово. На няколко пъти в районите на граничните пунктове Горно и Долно Блаце и край село Лояне неизвестни откриха огън от косовска страна по македонски граничари, като в единия от случаите двама дори бяха ранени. Някои медии и лидери на по-малки партии свързаха случките с инцидента от април тази година, когато македонски войници бяха отвлечени на територията на Косово, но после върнати успешно в страната си. Според горните тълкувания инцидентите са ясен сигнал, че сигурността на Македония е заплашена от организирани терористични действия по северната граница, а защо не и от вероятни паравоенни формации вътре в самата държава. В подкрепа на тази теза са също и големите количества контрабандно оръжие, които тези дни бяха открити в Скопие и на граничния пункт Крива Паланка, както и продължаващият нелегален трафик на хора.

Отговорът на властта

Президентът Борис Трайковски в качеството си на председател на Съвета за национална сигурност, върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Македония и “най-отговорния човек в държавата” пое инициативата за изясняване на ситуацията. Той посети Горно и Долно Блаце и обяви, че бойната готовност на армията ще бъде повишена и нови специални части ще бъдат разпределени по дължината на границата. На среща с предводителя на силите на НАТО в Косово ген. Хуан Ортуньо Трайковски призова за по-голяма активност от страна на патрулите на KFOR в крайграничните райони. Освен това президентът проведе двуседмични консултации с лидерите на парламентарно представените партии във връзка с положението в държавата.
Междувременно правителството също не остана безучастно. Вътрешният министър Доста Димовска замина на работно посещение в София, където подписа с българския си колега Емануил Йорданов споразумение за граничен контрол и борба с нелегалната имиграция. В София освен това беше договорена и тристранна среща на македонския, българския и албанския вътрешен министър в Охрид, на която ще се обсъжда борбата с организираната престъпност.

Напрежение от юг

Ако поводът за загрижеността на македонските политици е повишената нелегална активност по северната граница, причините за това могат да се търсят в цялостната политическа обстановка, в която страната се намира. Официалното й название продължава да бъде Бивша югославска република Македония единствено заради “историческата непримиримост” на южната съседка Гърция. Преговорите между двете страни за името се водят безуспешно вече няколко години. На последния кръг преди две седмици в Ню Йорк, закъснял с цели шест месеца, те претърпяха нов провал въпреки посредничеството на представителя на ООН Матю Нимиц. Преговарящите Иван Тошевски и Илияс Гунарис не постигнаха напредък и, както обикновено, се въздържаха от всякакви изказвания, а дата за евентуална нова среща не беше определена. Така международният статут на Македония като еднакво призната от всички държава остана неясен, което в съчетание с проблемите по границата с Косово подсили отдавнашните тревоги на македонските политици за това кой ще гарантира сигурността на малката държава в случай на вътрешна или външна заплаха.

Бели кахъри?

Ако се излезе от призмата на вътрешните настроения и на ситуацията във и около Македония се погледне в малко по-глобален план, ще стане ясно, че стабилността на държавата далеч не е застрашена в такава степен. Главният гарант за това естествено остава НАТО, който продължава да използва страната за пренасочваща база на военното си присъствие в Косово. Всъщност първите, които прецениха правилно ситуацията, бяха самите македонски политици. На заседание на Съвета за национална сигурност миналата седмица, свикано от президента Борис Трайковски след предварителните консултации с парламентарните сили, бе решено, че реална заплаха за националната сигурност на Македония не съществува. Вътрешният министър Доста Димовска пък обяви, че няма регистрирани паравоенни формирования на територията на страната.
Констатацията на съвета беше потвърдена и от двудневното посещение на говорителя на НАТО Джейми Шей в Скопие четири дни след заседанието. На пресконференция след проведените в рамките на визитата консултации с премиера Любчо Георгиевски с министъра на информацията Веби Беджети и със зам.-министъра на външните работи Никола Димитров Шей се произнесе, че военна заплаха за сигурността на Македония не е имало, няма и вероятно няма да има. Той добави, че страната е партньорка на Северноатлантическия пакт, от което следва, че ако бъде застрашена, НАТО трябва да й помогне.
Така поредният цикъл на тема “национална сигурност” в Македония е на път да се затвори. Но гаранция, че тревогите скоро няма пак да се появят, няма. Още повече че наесен идват местни избори и сегашната власт не е застрахована от спекулации от страна на опозицията. А тя вече даде тон, когато на неуспелия вот на недоверие към правителството тази седмица представители на Социалдемократическия съюз (СДСМ) отправиха доста сериозни обвинения към управляващите, уличавайки ги в неспособност да се грижат за сигурността на държавата и дори в национално предателство.

Въпросът за националната сигурност по принцип присъства често в общественото пространство на всяка новообразувана държава. Периодично той се появява в дневния ред на политици и медии вследствие на различни външни или вътрешни фактори и се консумира от обикновените хора. А когато в непосредствена близост до границите на такава държава съвсем скоро е приключила война и стабилността на региона е под въпрос, притесненията за сигурността сред политическия елит и хората се увеличават.

Вот за сигурността

В този смисъл вотът на недоверие към правителството на Любчо Георгиевски в Македония от началото на седмицата дойде съвсем очаквано. Главният мотив на вносителите от опозиционния Социалдемократически съюз (СДСМ) беше неспособността на управляващите да гарантират сигурността на държавата. Поводът - зачестилите случаи на трансгранична стрелба на границата с размирната югославска провинция Косово, при които двама македонски войници бяха ранени, както и многото инциденти на нелегално преминаване на хора по тази и по албанската граници. И докато отчасти вотът безспорно може да се определи като чисто политически ход от страна на опозицията, факт е, че въпросът за националната безопасност продължава упорито да тормози политиците във Вардарско. А това се дължи не само на инцидентите по северната граница, но и на цялостния стремеж на македонските държавници да утвърдят мястото на страната си на световната политическа сцена.
Ако внасянето на вота на недоверие беше предвидимо, също толкова очакван беше и неуспехът му предвид парламентарното мнозинство на управляващата коалиция, състояща се от ВМРО-ДПМНЕ, Демократичната алтернатива (ДА) и Демократичната партия на албанците (ДПА). Резултатът от гласуването беше 72-ма депутати против, девет въздържали се и само 23-ма за.

Проблемите на северната граница

През последните седмици в страната витае неспокойният дух на страха от евентуална заплаха за националната сигурност. Всъщност тревожните настроения в македонската реалност са продукт и на една по-обща тенденция в обществената настройка на страната, а именно да брани своите крехки позиции на международната сцена в контекста на нестабилната ситуация на Балканите. В този смисъл увеличилите се тревоги за сигурността във Вардарско едва ли са толкова основателни, колкото изглеждат, погледнати отвътре.
Катализатор на появилите се притеснения за националната сигурност бяха нарушенията, установени по границата с Косово. На няколко пъти в районите на граничните пунктове Горно и Долно Блаце и край село Лояне неизвестни откриха огън от косовска страна по македонски граничари, като в единия от случаите двама дори бяха ранени. Някои медии и лидери на по-малки партии свързаха случките с инцидента от април тази година, когато македонски войници бяха отвлечени на територията на Косово, но после върнати успешно в страната си. Според горните тълкувания инцидентите са ясен сигнал, че сигурността на Македония е заплашена от организирани терористични действия по северната граница, а защо не и от вероятни паравоенни формации вътре в самата държава. В подкрепа на тази теза са също и големите количества контрабандно оръжие, които тези дни бяха открити в Скопие и на граничния пункт Крива Паланка, както и продължаващият нелегален трафик на хора.

Отговорът на властта

Президентът Борис Трайковски в качеството си на председател на Съвета за национална сигурност, върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Македония и “най-отговорния човек в държавата” пое инициативата за изясняване на ситуацията. Той посети Горно и Долно Блаце и обяви, че бойната готовност на армията ще бъде повишена и нови специални части ще бъдат разпределени по дължината на границата. На среща с предводителя на силите на НАТО в Косово ген. Хуан Ортуньо Трайковски призова за по-голяма активност от страна на патрулите на KFOR в крайграничните райони. Освен това президентът проведе двуседмични консултации с лидерите на парламентарно представените партии във връзка с положението в държавата.
Междувременно правителството също не остана безучастно. Вътрешният министър Доста Димовска замина на работно посещение в София, където подписа с българския си колега Емануил Йорданов споразумение за граничен контрол и борба с нелегалната имиграция. В София освен това беше договорена и тристранна среща на македонския, българския и албанския вътрешен министър в Охрид, на която ще се обсъжда борбата с организираната престъпност.

Напрежение от юг

Ако поводът за загрижеността на македонските политици е повишената нелегална активност по северната граница, причините за това могат да се търсят в цялостната политическа обстановка, в която страната се намира. Официалното й название продължава да бъде Бивша югославска република Македония единствено заради “историческата непримиримост” на южната съседка Гърция. Преговорите между двете страни за името се водят безуспешно вече няколко години. На последния кръг преди две седмици в Ню Йорк, закъснял с цели шест месеца, те претърпяха нов провал въпреки посредничеството на представителя на ООН Матю Нимиц. Преговарящите Иван Тошевски и Илияс Гунарис не постигнаха напредък и, както обикновено, се въздържаха от всякакви изказвания, а дата за евентуална нова среща не беше определена. Така международният статут на Македония като еднакво призната от всички държава остана неясен, което в съчетание с проблемите по границата с Косово подсили отдавнашните тревоги на македонските политици за това кой ще гарантира сигурността на малката държава в случай на вътрешна или външна заплаха.

Бели кахъри?

Ако се излезе от призмата на вътрешните настроения и на ситуацията във и около Македония се погледне в малко по-глобален план, ще стане ясно, че стабилността на държавата далеч не е застрашена в такава степен. Главният гарант за това естествено остава НАТО, който продължава да използва страната за пренасочваща база на военното си присъствие в Косово. Всъщност първите, които прецениха правилно ситуацията, бяха самите македонски политици. На заседание на Съвета за национална сигурност миналата седмица, свикано от президента Борис Трайковски след предварителните консултации с парламентарните сили, бе решено, че реална заплаха за националната сигурност на Македония не съществува. Вътрешният министър Доста Димовска пък обяви, че няма регистрирани паравоенни формирования на територията на страната.
Констатацията на съвета беше потвърдена и от двудневното посещение на говорителя на НАТО Джейми Шей в Скопие четири дни след заседанието. На пресконференция след проведените в рамките на визитата консултации с премиера Любчо Георгиевски с министъра на информацията Веби Беджети и със зам.-министъра на външните работи Никола Димитров Шей се произнесе, че военна заплаха за сигурността на Македония не е имало, няма и вероятно няма да има. Той добави, че страната е партньорка на Северноатлантическия пакт, от което следва, че ако бъде застрашена, НАТО трябва да й помогне.
Така поредният цикъл на тема “национална сигурност” в Македония е на път да се затвори. Но гаранция, че тревогите скоро няма пак да се появят, няма. Още повече че наесен идват местни избори и сегашната власт не е застрахована от спекулации от страна на опозицията. А тя вече даде тон, когато на неуспелия вот на недоверие към правителството тази седмица представители на Социалдемократическия съюз (СДСМ) отправиха доста сериозни обвинения към управляващите, уличавайки ги в неспособност да се грижат за сигурността на държавата и дори в национално предателство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK