Америка и Русия в битка за Сърбия

С разпадането на режима на Милошевич става ясно, че Вашингтон и Москва преследват коренно различни цели в Сърбия и региона. Докато САЩ желаят да превърнат Сърбия в опора на стабилността в региона, Русия предпочита да запази Сърбия като източник на регионална дестабилизация, която подкопава процеса на европейска интеграция и разширяване на НАТО.
През последното десетилетие САЩ се бореха с една непокорна държава в сърцето на Югоизточна Европа, която всяваше хаос и конфликти и пречеше на региона да се присъедини към всеобщия прогрес и развитие. Войната срещу режима на Милошевич се водеше на много фронтове - от въздушни нападения и военната окупация на Босна и Косово до икономически санкции, дипломатическа изолация и обвинения във военни престъпления.

Подкрепата на Вашингтон

за демократичната опозиция бе последователна и съществена независимо от странните и заблуждаващи конспиративни теории, които официален Белград разпространяваше. Америка открито желае присъединяването на Сърбия към европейския процес на интеграция, ускоряването на процеса на вътрешна интеграция и изпълняването на критериите за членство в Европейския съюз и евентуално членство в НАТО. Дали една администрация, ръководена от Кощуница, ще е в състояние да изпълни обещанията си за либерализация и реформи е въпрос на бъдеще, но въпреки това дългосрочните цели на политиката на САЩ са очевидни.
В политическите кръгове във Вашингтон Сърбия се възприема като липсващото парче от балканската мозайка и като сериозна заплаха за целостта и стабилността в целия регион. Една сигурна и предсказуема държава, която вече не подкрепя регионалните войни, междуетническите конфликти и бежанския поток, ще намали натиска върху мисиите на САЩ и НАТО в Босна-Херцеговина и Косово и също така осезаемо ще намали вероятността за нов конфликт в Черна гора.

Европейската позиция

е подобна на тази на САЩ, но с няколко допълнителни отсенки. Лидерите на страните, членки на Европейския съюз, искат да демонстрират успеха на техния Пакт за стабилност в Югоизточна Европа и участието на Сърбия в процеса очевидно ще спомогне за един по-стабилен регионален подход към възстановяването на региона. Разбира се, участието на Сърбия ще има своята цена под формата на програми за подпомагане, които ще трябва да бъдат отпуснати на страната. Има доста основание за притеснение, че чиновниците в Брюксел може да пренебрегнат съседните на Сърбия страни в своята “златна треска” към Белград.
Парадоксално това може да подкопае процеса на регионално развитие във време, когато сръбската революция вдъхва надежда за нов живот в региона.

В пълен контраст

с Америка и нейните съюзници от НАТО Москва продължава да играе негативна роля в Сърбия. Както президентът Путин, така и руската Дума изразиха опасение, че Сърбия може да се преориентира силно в прозападна посока, след като Милошевич бъде окончателно свален от власт. Следователно за последното десетилетие Милошевич беше удобен партньор или провокатор за руската администрация в стремежа й да осуети опитите на Балканите за присъединяване към европейския процес и в подържането на влиянието на Москва. Дори по време на сръбската революция министърът на външните работи Иванов се опита да докаже, че Милошевич продължава да играе политическа роля.
Разбира се, руските интереси не могат вече да се базират на гол контрол и политическа доминация, а на задълбочаване на икономическите връзки, бизнессделките, военните поръчки, разузнавателни операции с Москва и на предоставянето на подходящи възможности за руските “бизнесмрежи” и олигархични групи на интереси. Освен това като неуспяла суперсила и постимпериалистична държава, която не е в състояние да се конкурира с НАТО, Русия продължава да лови риба в мътни води. За изминалото десетилетие Москва манипулира конфликтите на Балканите и нерешителността на Запада в опитите му да отдалечи САЩ и съюзниците й.
В контекста на тези цели съвсем не е учудващо, че Москва има хладна реакция към победата на Воислав Кощуница на президентските избори. Въпреки бурните антиамерикански изказвания на Кощуница по време на предизборната му кампания Путин продължава да не се доверява напълно на политиката му, след като веднъж вземе властта. Русия очевидно се страхува да не изгуби и последната си пионка на балканската шахматна дъска и да не гледа безпомощно от задните редове как Америка и Европа видимо разширяват влиянието си в Сърбия. Тревогите й относно подобен сценарий са много по-големи, отколкото безпокойството за предстоящото разпадане на Югославия.
В крайна сметка сръбският народ може да спечели твърде малко от Русия и нейното правителство, ако наистина има сериозни намерения за демократични промени, икономически реформи, борба срещу организираната престъпност, подпомагане на стабилността в региона и поощряване на разширението и консолидацията на евросъюза. Само Западът може да предложи на Сърбия нещо, което си заслужава за нейното икономическо и институционално развитие, освен, разбира се, ако Кощуница и приближените му не искат да се превърнат в поредната корумпирана криминална банда.
Ако демокрацията наистина ще възтържествува в Сърбия, цел, която може да остане непостижима за доста дълго време, отношенията между Москва и Белград неминуемо ще се влошат. Подобен процес се наблюдаваше между страните от бившия социалистически блок и Руската федерация, като това най-добре може да се види в България, която дълго бе считана за по-малкия брат на Русия.
Митовете за “историческо приятелство” между Сърбия и Русия трябва най-после да бъдат разбулени. Историята е свидетел как руски владетели са се опитвали да прокарват собствените си силови интереси не поради силна симпатия към някои от тези народи или религии. Сръбските националисти са подхранвали и манипулирали общоизвестните заблуди за Русия за твърде дълъг период от време, за да се опитат да се задържат на власт с подобна идеология. Най-добрият начин, по който сръбските демократи могат да унищожат тези заблуди, е чрез демонстриране и реализация на техните задължения към ценностите на демокрацията, законността, икономическото развитие и евроатлантическата сигурност.

* директор на секция източна Европа към Центъра за стратегически и международни проучвания


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • ЧЕ ГЕВАРА

    Ей,мръсен ,ебан сайт,отде се взехте?!Да пукнете,мършави,капиталистически путки,че само за туй ви бива,въшки гноясали!...

    Нередност?
Нов коментар