До последна капка... мир

Крехкото примирие между Израел и Палестина може да е просто прелюдия към нова война

В края на осемгодишното си президентство американският президент Бил Клинтън може би все пак ще остане в историята като човека, успял да помири евреи и араби. От всичките 28 часа, които прекара на извънредната среща за Близкия Изток в Шарм ел Шейх, Клинтън не спря да говори 24 часа. Резултатът бе, че палестинският президент Ясер Арафат и израелският премиер Ехуд Барак се договориха за примирие, което, колкото и несигурно да изглежда в очите на света, все пак е някакъв напредък. Вероятно заслугата за това е не толкова на умението на Клинтън да убеждава, колкото на политическата, икономическата и не на последно място военната мощ, която стои зад гърба му, но фактът е, че примирието между палестинци и израелци стана реалност едва след намесата на американския президент.
Всъщност решението за примирие бе договорено не между външните министри, пристигнали в египетския курорт Шарм ел Шейх, нито между Бил Клинтън и регионалните лидери присъстващи на срещата. Решението бе взето от “трети, много важен кръг”, както се изрази един висш американски държавен служител. И този кръг бе председателстван от Джордж Тенет, директора на Централното разузнавателно управление, който успя да убеди арабите и евреите, че е най-добре да си стиснат ръцете. По-точно успя да убеди да си стиснат ръцете Джибрил Раджуб, шефът на палестинските сили за сигурност, и Ави Дихтер, който е начело на Шин Бет, легендарната израелска служба за сигурност (според кабалата Шин Бет би трябвало да означава “отмъщението е мое”, което доста приляга на историята на тази организация).
Договорките, постигнати от този т.нар. “трети кръг”, включително създаването на тристранен комитет по сигурността, който да наблюдава процеса на примирието, върнаха ЦРУ обратно в голямата близкоизточна игра. Когато Ехуд Барак пое властта в Израел през миналата година, той изрази ясно желание за намаляване на ролята на Съединените щати, респективно на ЦРУ, в региона, опитвайки се да установи тесни директни контакти с палестинците. Този подход имаше известен успех, но не и след избухването на почти открита война между араби и евреи в Палестина преди две седмици. Сега обаче Барак не можеше да мине без тайното посредничество на ЦРУ - или както се изрази говорителят на американската служба Майк Менсфийлд, “И двете страни искаха помощта на ЦРУ”.Въпреки че срещата приключи без никакви официално подписани документи, израелският премиер Ехуд Барак обяви, че Израел ще изтегли танковете и другото си тежко въоръжение от Палестина, докато палестинският президент Ясер Арафат заяви, че ще призове народа си да спре насилието, както и че ще бъде направен опит да бъдат усмирени ислямските фундаменталисти, които бяха пуснати от затворите през миналата седмица. Единият от проблемите обаче е, че срещата приключи, без да бъдат установени някакви срокове за постигането на мир. Другият и може би по-голям проблем е това, че по всичко изглежда, че Ясер Арафат вече няма контрол нито върху ситуацията, нито върху собствения си народ.
Съвсем наскоро бившият израелски премиер и носител на Нобелова награда за мир Шимон Перес сподели откъс от един свой разговор с Арафат. “Виж какво направи с мен. Аз бях една от най-популярните фигури сред своя народ и сред младежта. Сега младежите драскат върху снимките ми по стените и всичко това е заради мирния договор от Осло” - това промълвил Арафат пред Перес. Трагедията на една личност всъщност е трагедия на два народа - и арабите, и евреите са потомци на Авраам, но явно словото на Мохамед и словото на Моисей носят съвсем различно послание. Два народа, които са принудени да съжителстват на територия, в която граничните бразди са повече от пространството за живеене, от десетилетия не могат да намерят общия език, без който мирът в региона е немислим. Трагедия, която се синтезира в изявлението на лидера на ислямската терористична групировка “Хамас” шейх Ахмед Ясин - “Ще продължим да се бием”. За какъв мир става въпрос тогава, за едноличен мир между Арафат и Барак или за мир на част от палестинците с част от израелците.
Арабите и евреите вече преживяха пет войни, в които на практика нямаше победител независимо дали печелеше едната или другата страна. Една шеста война ще бъде още по-страшна и като размери, и като последици за целия регион. Ситуацията в момента изглежда наистина нерешима, но нима ситуацията в Европа изглеждаше по-различно през 1944 г. например. За двете страни има само един изход - да преодолеят собствената си гордост и предразсъдъци и да постигнат онези договорености, които световната общност очаква вече близо половин век, иначе поредната война в Близкия изток е неизбежна. Историята и историческите наслоения са едно, а географията съвсем друго нещо. Което просто означава, че добре или зле, израелци и палестинци са обречени да живеят заедно.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар