Кравите в Европа полудяха

Поредната криза с болести по животните показа недостатъците на Единната селскостопанска система

“Предпочитам да чувствам вкуса на тази пържола, дори да знам, че тя не съществува” - горе-долу така един от героите във филма “Матрицата” мотивира решението си да предаде спасителя на човечеството Нео и неговите другари. Ако филмът беше сниман на Стария континент, сцената едва ли щеше да съществува, защото щеше да се възприеме като подигравка с европейците, които през последните години периодично научават, че месото, което ядат, е опасно за здравето.
Болестите по животните (както и по хората) никога няма да изчезнат, освен ако някой не се заеме с тоталното им унищожаване, но това вече е от друг филм. Това, което потребителите (не само в Европа) трябва да поискат от правителствата си, а те от своя страна да изпълнят, е подобряване на контрола и премахване на предпоставките за бързото разпространяване на опасните вируси. Проблемите, които Западна Европа изпитва с лудите крави и шапа на Острова, са показателни за потенциалните опасности и необходимостта от адекватни действия, но за съжаление Европейският съюз не е в състояние да реагира достатъчно бързо поради съпротивата най-вече от страна на Франция, подкрепяна често от Испания и Италия.

Английската опасност

Министрите на селското стопанство от ЕС се събраха на 26 февруари в Брюксел, за да обсъдят последните предложения на комисаря Франц Фишлер във връзка с кризата с лудите крави. Най-важните от тях са по-малки квоти за производителите на месо, отмяна на ограниченията за количеството месо, което ЕС може да купи извън пазара, стимулиране на по-малко интензивното животновъдство и уточняване на програмата за “закупуване и унищожаване”, по която всички крави над 30 месеца трябва да бъдат проверени или унищожени.
На министрите обаче не им беше до мерките, които трябва да доведат до стабилизиране на цената на телешкото, която от есента падна с 30% в резултат на по-малкото търсене. Съобщенията от Великобритания за шапна епидемия, способна да порази крави, овце и свине (но безопасна за хората), доведоха до налагане на пълна забрана за внос на месо от Острова до 9 март. Въпреки че животни от заразените ферми и кланици са били изнесени за континентална Европа, все още няма официално потвърждение, че вирусът е преминал Ламанша, но това не може да бъде изключено напълно. Малкият инкубационен период на заболяването - 2-3 дни - означава, че в скоро време ще стане известно дали избиването на внесените животни се е оказало достатъчно, за да бъде спряно разпространението на заразата.
Споменът за 400 000 хиляди животни, убити през 1967-68 г., за да се спре разпространението на шапа, накара британското правителството да действа активно, като дори бяха въведени ограничения за придвижването на хора извън населените места. Ако епидемията не бъде овладяна бързо, тя може да доведе до отлагане на парламентарните избори, които се очакваше да бъдат проведени през май, тъй като кандидат-депутатите няма да могат да достигнат избирателите си.

Франция срещу Германия

Ако има виновен за поредния селскостопански скандал, това е интензивното животновъдство в Западна Европа, финансирано най-вече за сметка на Единната селскостопанска политика (ЕСП). На ЕСП се падат 47% от разходите на бюджета на ЕС - около 40 млрд. долара, които се използват за субсидиране на производителите, нанасяйки двоен удар по данъкоплатците. Освен че са принудени да финансират от джоба си помощта за фермерите, които в повечето страни не надхвърлят 5% от населението, те трябва да плащат и по-високи цени, защото съществуващата система на субсидии блокира достъпа на по-евтини (и възможно по-качествени) стоки от страни извън ЕС. Освен по-високите цени ЕСП стимулира развитието на интензивно животновъдство, което да допринесе за бързото разпространение на шапа във Великобритания, тъй като животни от ферми в североизточната част на Англия са били прехвърляни в кланици, намиращи се в югоизточната част.
Новото (симпатично) лице на борбата с интензивното животновъдство е германският министър, отговарящ за защитата на потребителите и селското стопанство Ренате Кюнаст. Представителката на Зелената партия, която зае този пост след началото на кризата с лудите крави, бързо се превърна в третия най-популярен политик в страната след канцлера Герхард Шрьодер и външния министър Йошка Фишер. Тя настоява за по-широкото използване на екологически чист фураж и отглеждането на животните в естествени условия и предлага реформа на ЕСП преди 2006 г. Освен че вероятно ще намали риска от нови епидемии, реформата ще облекчи приемането на нови членове на ЕС, тъй като ще ограничи размера на субсидиите, които държавите от Централна и Източна Европа ще могат да получат.
Усилията на Кюнаст трудно ще завършат с успех, защото срещу нея се изправи френският президент Жак Ширак, който заяви, че ЕСП не трябва да се пипа до 2006 г., както беше решено през 1999 г., и съществуващата система е достатъчна да се справи с трудностите. Ширак, на когото през следващата година предстоят избори, не може да си позволи да отблъсне много силното фермерско лоби, чиито представители замерваха с яйца премиера и вероятен съперник на Ширак Лионел Жоспен, когато той се появи на фермерски панаир в началото на месеца. Единствената надежда е, че задълбочаването на кризата ще убеди останалите държави в необходимостта от бързи действия и те ще успеят да се наложат над Франция на срещата на ЕС в Стокхолм на 23 и 24 март.

Екология и бъдеще

Въпреки привлекателността на екологично чистото животновъдство и земеделие още дълго време огромната част от селскостопанската продукция ще се произвежда по стандартния интензивен начин с използването на пестициди, специални хранителни добавки и антибиотици. Ренате Кюнаст се надява до пет години делът на органичното производство в Германия да нарасне от 2.5% до 10%, колкото е в момента в Австрия, а към 2010 г. да достигне 20%. Показателно е, че Австрия, Финландия и Швеция - трите страни с най-висок дял на екологично чисто селско стопанство, все още не са открили крави, носители на вируса, причиняващ болестта на Кройцфелд - Якоб.
Въпреки че органичното производство в Европа се увеличи със 70% между 1997 г. и 2000 г., достигайки почти 9 млрд. долара, на него все още се падат 5% от земеделските земи и 1.5% от фермите. Основната пречка са по-високите разходи, които оскъпяват стоките и ги правят достъпни за малка част от потребителите, отблъсквайки по този начин повечето производители. В бъдеще екологично чистите продукти едва ли ще загубят статута си на луксозна стока, заемаща ограничена пазарна ниша.
По-реално е да се очаква, че ЕС ще приеме мерки, които ще увеличат защитата на потребителите, и в бъдеще дори може да отвори пазарите си за месо от Америка и Австралия. Лошото е, че само продължаването на кризата с лудите крави и шапа може да ускори настъпването на този ден.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар