Митът “Ешелон” е реалност

Световната подслушвателна система с главни бази САЩ и Англия съществува, потвърждават евродепутати в работен доклад от 29 май на временната комисия “Ешелон”, сформирана от европарламента през юли м.г. Въпреки нарастващия брой доказателства от средата на 90!>те години досега Америка и до днес отказва да потвърди съществуването на системата, а Великобритания по всякакъв начин избягва преките отговори.
Обвиненията обаче, че “Ешелон” се използва за индустриален шпионаж във вреда на европейски фирми, както и за подслушване на комуникациите на евроинституциите, не можеха да оставят със скръстени ръце ЕС. Образът на “разграден двор” едва ли е най-подходящата реклама в момент, когато общественото мнение е обзето от страхове и недоверие по отношение на премахването на националните валути в полза на една все още миражна военно-политическа общност.

Какво представлява системата

Системата “Ешелон” е създадена през 1947 в рамките на таен англосаксонски клуб, в който участват САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Австралия. В условията на студената война “Ешелон” е служел най-вече за дипломатически и военен шпионаж срещу източния блок. След 1989 г. усилията се пренасочват към следене на частни, административни и търговски комуникации в целия свят и най-вече в Европа. Система от електронни станции следи комуникациите на телефони, факсове и компютри, като прониква включително в бази данни на банкови сметки. Все по-усъвършенстваните компютърни системи за шпионаж на петте страни от системата “Ешелон” си разпределят земното кълбо на зони на подслушване. Агенциите им си разменят уловените комуникационни трансмисии, а мощна електронна система отсява съобщенията, съдържащи ключови думи от така наречения речник “Ешелон”.
Предварителните заключения на комисията “Ешелон” към европарламента твърдят, че системата се ограничава само в подслушването на частни и търговски комуникации, но не служи за военен шпионаж. Докладът опровергава също твърденията на пресата, че “Ешелон” следи всеки телефонен разговор, факс или и-мейл на планетата. Технически системата се ограничава в следене на трансмисиите, осъществени със сателитна връзка, и само на ограничен брой радио- и кабелни връзки.

Опасността от индустриален шпионаж

Съществуването на система за индустриален шпионаж в полза на американски и английски конкуренти на европейски фирми набеждава Англия в действия в разрез с нормативната база на общия европейски пазар.
Тази евентуалност не бе нито потвърдена, нито отхвърлена от евродепутатите. Отказът на НАСА и на ЦРУ да се срещнат с представители на комисията “Ешелон” по време на посещението им през май във Вашинг-тон засилва подозренията, но не представлява твърдо доказателство. Не са открити също така материални следи по обвинението за намеса на “Ешелон” в сделката на френската фирма «Еърбъс» с линиите «Сауди Арейбия».
Независимо от това според автора на доклада - немския социалдемократ Герхард Шмид, “рискът от подслушване е много висок. Съществуването на системата е факт и фирмите трябва да се пазят”. Заключенията на комисията твърдят, че риск съществува най-вече по отношение на информации, които си разменят филиали на фирми, разположени в няколко континента, сателитни видеоконференции, връзки по кабела между мултинационални предприятия и т.н

“Ешелон” застрашава правата на човека

В книга, коментираща връзките на НАСА с британския й хомолог, Джеймс Бамфорд, една от водещите фигури на НАСА, предупреждава: ”Истинската заплаха от системата “Ешелон” е намесата в личния живот, който се явява основно човешко право.”
Случайното използване на кодова дума в невинен разговор може да доведе до класирането на името на обикновени и нищо неподозиращи граждани в листите на потенциални терористи. Всеки ден “Ешелон” следи милиони комуникации и създава досиета, които суперкомпютрите могат да пазят с години. Опасността системата да се превърне в секретна киберполиция под американско ръководство вече не звучи като фантастичен роман.
Докладът на европарламента препоръчва масовото въвеждане както от фирмите, така и от гражданите в Европа на софтуери за кодиране на комуникациите. “Европейците трябва да възприемат некодираните електронни съобщения като отворени писма”, заяви вицепредседателят на комисията “Ешелон” Нейл Маккормик.

Англо-американското сътрудничество

Докладът повдига остра дискусия по въпроса за отношенията на ЕС с два от основните му партньори - Англия, при това член на съюза, и САЩ, които с идването на власт на администрацията на Буш престанаха да се преструват на равностоен партньор на Европа.
Дискусията “Ешелон” съвпада с момент на обтягане на евро-американските отношения най-вече по отношение на борбата с климатичното затопляне. Резолюция на европарламента от 16 май т.г. протестира срещу оттеглянето на САЩ от Протокола в Киото, както и срещу отказа за съдействие от страна на външното и търговското министерство на САЩ по случая “Ешелон”.
Още преди публикуването на доклада “Ешелон” на априлската сесия на европарламента евродепутати заявиха, че непрозрачните отношения между Великобритания и САЩ снемат доверието към островния партньор. Подозренията и недоверието на евродепутатите се засилват от поведението на английското правителство: създаването на комисията “Ешелон” към европарламента миналата година срещна несъгласието на правителството на Великобритания, а външният министър Робин Кук, отговорен за действието на английските секретни служби, отказва да се срещне с представители на комисията.

Заключенията на доклада

повече или по-малко открито сочат с пръст Великобритания за нелоялно отношение към ЕС. Италианският евродепутат Финьоли протестира срещу използването на английската база в Челтънхам, където в сътрудничество с НАСА английските служби тествали кодиращите устройства на Европейския съвет - институция, която се занимава с развиването на европейския корпус за бързо реагиране.
Но тук заключенията на доклада се натъкват на един изключително сериозен минус в нормативната база на ЕС - проблемите на сигурността и на секретните служби не са строго регулирани в рамките на съюза, така че подобни действия да попаднат под ударите на европейското законодателство. От друга страна, в много страни членки липсват парламентарни комисии за контрол върху дейността на специалните служби, а съществуващите такива рядко обръщат внимание на служби, опериращи извън националните им територии. Констатирано е недостатъчно сътрудничество и координация между службите на различните страни членки.
С това докладът слага пръст в една от най-чувствителните рани на съюза - липсата на политическа Европа, която да защити постигнатото икономическо обединение.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал