Москва укрепва позициите си в Азия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Москва укрепва позициите си в Азия

Москва укрепва позициите си в Азия

Новият договор с Китай и стремежът на Япония за подобряване на отношенията увеличават значението на Русия в региона

1018 прочитания

Китайският президент Цзян Цзъмин уцели най-подходящото време за посещение в Москва - два дни след като Пекин беше избран за домакин на лятната олимпиада през 2008 г. и ден след като най-накрая беше проведен успешен тест на бъдещата американска система за противоракетна отбрана. Победата на Пекин и визитата на Цзян предизвикаха силни прокитайски заявления и настроения в Русия, тъй като се смята, че успехът на китайската столица дава шанс на Москва да получи олимпиадата през 2012 г., а сключеният междудържавен договор гарантира на Русия подкрепата на влиятелен партньор.

Приятели завинаги

Договорът за добросъседство, дружба и сътрудничество, който подписаха Цзян и руският му колега Владимир Путин, е първият документ от такъв ранг между двете страни от 1950 г., когато Сталин и Мао Дзедун обявиха създаването на съюз между СССР и Китай. Русия е единствената държава, с която Пекин подписва подобен договор, при това според дипломатически източници това е станало по искане на китайското ръководство. Споразумението ще бъде в сила 20 години и може да бъде продължавано автоматически за още пет години неограничен брой пъти.
Въпреки съществуващите разногласия за два участъка от руско-китайската граница в договора се посочва, че двете страни нямат териториални претенции една към друга, което е по-скоро жест на Пекин, който трябва да успокои страховете в руското общество, че Китай се стреми към експанзия в богатите на суровини Сибир и Далечен изток. Тази формулировка обаче едва ли ще бъде достатъчна, тъй като не отчита неравенството в броя на жителите в приграничните райони - 7-8 млн. руснаци и 120 млн. китайци.
Путин и Цзян категорично заявиха, че не става въпрос за създаването на военен съюз и стратегическото им партньорство не е насочено срещу САЩ или някоя друга трета страна. Вероятно в навечерието на предстоящите промени в ръководството на Китайската комунистическа партия двамата президенти желаят да укрепят връзките между двете страни, тъй като за разлика от съветския възпитаник Цзян бъдещите китайски лидери се ориентират предимно към САЩ и Западна Европа. Затова посещението на Цзян може да се окаже най-високата точка в руско-китайските отношения през следващите години.

Енергийно сътрудничество

Паралелно с обсъждането на международните политически въпроси, по които Русия и Китай заемат приблизително еднакви позиции, голямо внимание беше отделено на развитието на търговско-икономическите отношения. Стокооборотът между двете страни през миналата година беше 8 млрд. долара и независимо от растежа през първото полугодие остава незначителен за мащабите на двете страни. Причините за това са обективни и едва ли ще бъдат преодолени в близко бъдеще, тъй като Русия може да предложи на Китай най-вече енергийни ресурси и оръжие, докато износът на продукцията на западни компании с надпис Made in China се ограничава от ниските доходи в Русия.
По време на лекцията си в Московския университет Цзян заяви, че Китай ще направи всичко възможно да помогне за развитието на руската икономика, и малко по-късно стана известно, че две руски фирми - консорциумът “Газпром - Стройтрансгаз” и “Энергомашкорпорация”, са допуснати до конкурса за строителство на газопровода “Запад - Изток”, който трябва да свърже находищата в Западен Китай с Шанхай. Цената на проекта е 6 млрд. долара, а сред конкурентите на руснаците ще бъдат ExxonMobil, Shell и BP, но въпреки това в Москва се надяват, че ще получат предимство благодарение на близките отношения между Путин и Цзян.
През седмицата беше подписано и споразумение за строителството на нефтопровод от Ангарск до китайския град Данин (1700 км). От руска страна в сделката участват ЮКОС и “Транснефт”, които се надяват да изнасят по 20 млн. тона петрол годишно след 2005 г. и по 30 млн. тона след 2010 г. Остава обаче двете страни да се разберат за разпределението на строителните работи, тъй като Китай предпочита всяка страна да поеме своя участък от нефтопровода, докато руските фирми настояват да получат цялото трасе.

50 години без мир

Според предварителната програма на срещата на Г-8 в Генуа Путин трябваше да се срещне с още един влиятелен азиатски лидер - японския премиер Джуничиро Коидзуми. Русия и Япония все още не са подписали мирен договор след Втората световна война, но това не им пречи да развиват икономическите си отношения. Руски компании планират износа на електроенергия и петрол за северните японски територии, докато интересите на японците са най-вече в рибната промишленост. Преди срещата се заговори, че Москва е готова да отстъпи два от четирите Курилски острова, които са в основата на спора между двете страни. В началото на лятото японските вестници цитираха подобно изказване на руския посланик в Токио, но в Русия отхвърлиха тази възможност.
По-голямата част от 7800-те жители на островите традиционно са против предаването им на Япония, особено след като през последните две години руското правителство увеличи финансовата помощ. От Курилските острови зависи контролът над богатите на риба териториални води и това допълнително намалява шансовете те някога да бъдат върнати на Япония.

Китайският президент Цзян Цзъмин уцели най-подходящото време за посещение в Москва - два дни след като Пекин беше избран за домакин на лятната олимпиада през 2008 г. и ден след като най-накрая беше проведен успешен тест на бъдещата американска система за противоракетна отбрана. Победата на Пекин и визитата на Цзян предизвикаха силни прокитайски заявления и настроения в Русия, тъй като се смята, че успехът на китайската столица дава шанс на Москва да получи олимпиадата през 2012 г., а сключеният междудържавен договор гарантира на Русия подкрепата на влиятелен партньор.

Приятели завинаги

Договорът за добросъседство, дружба и сътрудничество, който подписаха Цзян и руският му колега Владимир Путин, е първият документ от такъв ранг между двете страни от 1950 г., когато Сталин и Мао Дзедун обявиха създаването на съюз между СССР и Китай. Русия е единствената държава, с която Пекин подписва подобен договор, при това според дипломатически източници това е станало по искане на китайското ръководство. Споразумението ще бъде в сила 20 години и може да бъде продължавано автоматически за още пет години неограничен брой пъти.
Въпреки съществуващите разногласия за два участъка от руско-китайската граница в договора се посочва, че двете страни нямат териториални претенции една към друга, което е по-скоро жест на Пекин, който трябва да успокои страховете в руското общество, че Китай се стреми към експанзия в богатите на суровини Сибир и Далечен изток. Тази формулировка обаче едва ли ще бъде достатъчна, тъй като не отчита неравенството в броя на жителите в приграничните райони - 7-8 млн. руснаци и 120 млн. китайци.
Путин и Цзян категорично заявиха, че не става въпрос за създаването на военен съюз и стратегическото им партньорство не е насочено срещу САЩ или някоя друга трета страна. Вероятно в навечерието на предстоящите промени в ръководството на Китайската комунистическа партия двамата президенти желаят да укрепят връзките между двете страни, тъй като за разлика от съветския възпитаник Цзян бъдещите китайски лидери се ориентират предимно към САЩ и Западна Европа. Затова посещението на Цзян може да се окаже най-високата точка в руско-китайските отношения през следващите години.

Енергийно сътрудничество

Паралелно с обсъждането на международните политически въпроси, по които Русия и Китай заемат приблизително еднакви позиции, голямо внимание беше отделено на развитието на търговско-икономическите отношения. Стокооборотът между двете страни през миналата година беше 8 млрд. долара и независимо от растежа през първото полугодие остава незначителен за мащабите на двете страни. Причините за това са обективни и едва ли ще бъдат преодолени в близко бъдеще, тъй като Русия може да предложи на Китай най-вече енергийни ресурси и оръжие, докато износът на продукцията на западни компании с надпис Made in China се ограничава от ниските доходи в Русия.
По време на лекцията си в Московския университет Цзян заяви, че Китай ще направи всичко възможно да помогне за развитието на руската икономика, и малко по-късно стана известно, че две руски фирми - консорциумът “Газпром - Стройтрансгаз” и “Энергомашкорпорация”, са допуснати до конкурса за строителство на газопровода “Запад - Изток”, който трябва да свърже находищата в Западен Китай с Шанхай. Цената на проекта е 6 млрд. долара, а сред конкурентите на руснаците ще бъдат ExxonMobil, Shell и BP, но въпреки това в Москва се надяват, че ще получат предимство благодарение на близките отношения между Путин и Цзян.
През седмицата беше подписано и споразумение за строителството на нефтопровод от Ангарск до китайския град Данин (1700 км). От руска страна в сделката участват ЮКОС и “Транснефт”, които се надяват да изнасят по 20 млн. тона петрол годишно след 2005 г. и по 30 млн. тона след 2010 г. Остава обаче двете страни да се разберат за разпределението на строителните работи, тъй като Китай предпочита всяка страна да поеме своя участък от нефтопровода, докато руските фирми настояват да получат цялото трасе.

50 години без мир

Според предварителната програма на срещата на Г-8 в Генуа Путин трябваше да се срещне с още един влиятелен азиатски лидер - японския премиер Джуничиро Коидзуми. Русия и Япония все още не са подписали мирен договор след Втората световна война, но това не им пречи да развиват икономическите си отношения. Руски компании планират износа на електроенергия и петрол за северните японски територии, докато интересите на японците са най-вече в рибната промишленост. Преди срещата се заговори, че Москва е готова да отстъпи два от четирите Курилски острова, които са в основата на спора между двете страни. В началото на лятото японските вестници цитираха подобно изказване на руския посланик в Токио, но в Русия отхвърлиха тази възможност.
По-голямата част от 7800-те жители на островите традиционно са против предаването им на Япония, особено след като през последните две години руското правителство увеличи финансовата помощ. От Курилските острови зависи контролът над богатите на риба териториални води и това допълнително намалява шансовете те някога да бъдат върнати на Япония.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.