Затишие по време на буря

Аржентина и Турция се стремят да си върнат доверието на инвеститорите и МВФ, но изгледите пред развиващите се пазари не са благоприятни

Надеждите, че развитите държави ще ускорят темповете на икономически растеж до края на годината, изглежда, ще останат напразни. През второто тримесечие брутният вътрешен продукт на САЩ се увеличи с 0.7% годишно, но не е изключено окончателните данни да покажат спад през периода. Потребителите са настроени песимистично, въпреки че реалните заплати и разходите им продължиха да растат. Финансовите резултати на компаниите като цяло се оказаха по-лоши от очакваните, което накара анализаторите да прогнозират по-ниски приходи и през третото тримесечие.
На фона на слабостта на американската икономика Европа не успя да се превърне в двигател на световния растеж. Според последните прогнози германският БВП ще нарасне само с 1% през 2001 г., увеличава се броят на безработните в двете най-големи икономики в региона - германската и френската.
Трудностите в Европа и САЩ означават, че страните с т. нар. развиващи се пазари също не могат да разчитат на нищо добро, тъй като ще намалее търсенето за техния износ, а инвеститорите ще ограничат по-рисковите инвестиции, което пряко ще удари по икономиките в Централна Европа, Латинска Америка и Югоизточна Азия.

Заеми има, засега

Все още липсват конкретни доказателства за ефекта на по-слабия икономически растеж в развитите държави върху развиващите се пазари поради огромния обем информация, който трябва да се обработи. В началото на миналата седмица Банката за международни разплащания (БМР) в Базел публикува информация за международните банкови кредити към края на първото тримесечие. Заемите за развиващите се държави са намалели с 17 млрд. долара, но това се дължи предимно на по-ниския курс на еврото и йената спрямо американския долар. Като се вземат предвид курсовите разлики, спадът е само 3 млрд. долара, но основната част от промяната е станала през март след девалвацията на турската лира и нарастването на опасенията за съдбата на Аржентина.
Статистиката на БМР показва, че от 43.6 млрд. долара дълг към частни банки, който има Турция, до една година трябва да бъдат изплатени 27.4 млрд, а краткосрочният дълг на Аржентина е 36.9 млрд. от 66 млрд. дълг към банките. По данни на БМР най-големите кредитори на Турция са германски и френски банки, докато в Аржентина начело с 18.5 млрд. долара са испанците, следвани от немските банки.
Продължаващите кризи в Турция и Аржентина засилиха безпокойството на инвеститорите, които започнаха да търсят други страни, които могат да се сблъскат с подобни проблеми. В Източна Европа в центъра на вниманието се оказа Полша заради големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс и високия лихвен процент, който привлича краткосрочни инвестиции. В първите дни на юли полската злота поевтиня с повече от 10% спрямо долара и въпреки че възстанови част от позициите си, инвеститорите са неспокойни преди парламентарните избори през есента. Кабинетът на Йежи Бузек обяви, че ще промени бюджета за тази година, като увеличи дефицита и намали разходите поради по-ниските данъчни постъпления.

Глътка въздух за борда

Изминалата седмица беше доста успешна за Аржентина, след като в понеделник Сенатът прие плана на министъра на икономиката Доминго Кавальо за балансиран бюджет до края на годината. Програмата предвижда намаляване на разходите с 1.5 млрд. долара, подобряване на събирането на данъците и намаляване на заплатите на държавните служители и пенсиите в зависимост от данъчните приходи. Опозиционната Перонистка партия, която има мнозинство в Сената, отказа да подкрепи плана, но остави достатъчно свои представители в пленарната зала, за да се запази кворумът, което беше достатъчно на проправителствените партии да гласуват закона.
В сряда правителството и големите банки се разбраха за преструктуризация на краткосрочни държавни ценни книжа за 1.32 млрд. долара в облигации с падеж през следващата година. Това ще позволи на кабинета да се откаже от двуседмичните продажби на ДЦК, които допринесоха за увеличаване на напрежението и лихвения процент и за известно време ще сложи край на серията от понижавания на кредитния рейтинг на страната.
Според аржентинските вестници след успеха в Сената Кавальо ще се опита да получи допълнително финансиране в Европа, за което се били разбрали страните от Г-7 на срещата си в Генуа. В същото време подчинените му ще се опитат да убедят Международния валутен фонд да ускори отпускането на 4.5 млрд. долара от стабилизационния пакет, които ще бъдат достатъчни за покриване на плащанията по средносрочните и дългосрочните задължения до края на годината. Паралелно ще се водят преговори с американски представители за предоставяне на кредити, но те едва ли ще доведат до някакъв резултат, след като американският министър на финансите Пол О’Нийл заяви, че Аржентина не заслужава помощ, тъй като ситуацията в страната не се е променила през последните 70 години. Според Роберто Боусас от Латиноамериканския институт за социални изследвания нежеланието на Вашингтон да помогне е свързано с недоверието сред икономисти и политици, че фиксираният курс на песото ще издържи.
Кавальо заяви, че много хора са заложили на мораториум по външния дълг, но ще останат излъгани. Сънародниците му обаче не му вярват и през първите три седмици на юли банковите депозити намаляха със 7%, като повечето от изтеглените пари са обърнати в долари. Приемането на плана беше посрещнато с масови протести и блокиране на улици в цялата страна. Засега само няколко протестиращи и полицаи бяха ранени, но социалното напрежение е доста високо и в правителството обмислят възможността да отложат парламентарните избори, насрочени за октомври.

МВФ похвали Турция

“Усилията на Турция не се оценяват по достойнство”, заяви заместник-директорът на МВФ Стенли Фишър след посещението си в Турция. Американският икономист, който през есента, ще напусне фонда, заяви, че и трите партии в правителствената коалиция подкрепят програмата за реформи, която министърът на икономиката Кемал Дервиш обяви на 14 май, но призова политиците публично да застанат зад плановете на кабинета. Фишър обяви, че инфлацията през тази година ще бъде малко по-висока от прогнозата на правителството - 58% срещу 56-57%, а спадът на брутния национален продукт ще бъде 5%, а не 3%, както очаква кабинетът на Бюлент Еджевит. В петък след редакционното приключване на броя се очакваше МВФ да отпусне поредния транш от 1.5 млрд. долара, който беше задържан поради боричкания в правителството във връзка с приватизацията на Turk Telekom.
На среща с представители на най-големите банки Дервиш ги обвини, че работят срещу Турция, спекулирайки срещу лирата, и ги призова да купуват ценни книжа, деноминирани в националната валута. Банките засега се въздържат от подобни сделки, тъй като значителна част от задълженията им са в чуждестранна валута и ново обезценяване на лирата би могла да ги разори.
Приемането на нови банкови закони и очакваното подобряване на банковия надзор повиши интереса към турските банки. Британската банка HSBC ще купи отделни активи и пасиви от Demirbank - най-голямата национализирана банка от началото на кризата, френската BNP Paribas обяви, че иска да купи Finansbank, а италианската IntesaBci преговаря за Garanti Bank. Продажбата на турски банки ще намали сметката, която ще платят данъкоплатците - около 25 млрд. долара, а присъствието на западни банки ще увеличи натиска над турското правителство за провеждане на реформите, но Турция, както и Аржентина, имат навика да не изпълняват приетите програми.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове