Операция “Жерав” не успя да махне главата на “милия Саша”
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Операция “Жерав” не успя да махне главата на “милия Саша”

Операция “Жерав” не успя да махне главата на “милия Саша”

Александър Лукашенко остава начело на Беларус

846 прочитания

Беларус отива на добре. Вместо с очакваните от някои белоруси 99.9% досегашният президент Александър Лукашенко спечели само със 75.4% президентските избори в Беларус.
Такъв изборен резултат вероятно е напредък за страна, чиито специални служби носят гордата абревиатура КГБ, най-големият вестник се казва “Съветска Белорусия”, а на всеки площад се мъдри поне по един паметник на Ленин. Около 80% от икономиката на Беларус е държавна и Европейската банка за възстановяване и развитие през последните две години трябваше да намали експозицията си, защото нямаше достатъчно частни предприятия, които да кредитира. “Скъпият” Саша, както фамилиарно белорусите наричат Лукашенко, обича да размахва юмрук на Запада (точно като картината “В. И. Ленин на Путиловската гара”) и да прави изявления от сорта на “мобилните телефони не са нужни на трудовите хора”. Както Николай Жюбов, независим белоруски политически наблюдател, казва “когато погледнеш Лукашенко, почти можеш да повярваш, че съветските философи бяха прави, като твърдяха, че комунизмът е създал нов тип човек”.
След падането на Слободан Милошевич в Минск остана последната “мека диктатура” в Източна Европа. Подобно на сръбския си колега Лукашенко никога не е нарушавал формално законността, нито пък е използвал прекалено силови методи. Избирането си през 1994 г. той до голяма степен дължеше на жестоката икономическа криза, последвала разпадането на СССР, както и на обещанията му, че ще върне съветския “просперитет”. Без проблеми през 1996 г. Лукашенко проведе референдум, с който измени конституцията и с две години продължи президентския си мандат. Протестите на политическата опозиция бяха възпирани без много усилия, пък и самите беларуси нямаха много голямо желание да излизат на улицата и да предизвикват каквато и да е конфронтация. “Мир да има” е поговорка, болезнено насадена от спомените от Втората световна война, както казва Александър Саснов от Независимия институт за социологически и политически изследвания в Минск.
Изборите в Беларус бяха предрешени и почти никой не се съмняваше какъв ще бъде изходът. По-интересното е как реагираха западните държави, на които Лукашенко вече очевидно им е писнал. За двете седмици преди деветосептемврийските избори се разгоря истинска шпионска война, след която

Джеймс Бонд пасти да яде

Четири дни преди изборите вестник “Съветска Беларусия” публикува доклад на московския Независим център за политически изследвания. В него най-общо се заключаваше, че западните специални служби - ЦРУ, германската БНД и английската МИ-6 са съставили план под кодовото име “Бял жерав”, за да свалят от власт Лукашенко. Планът, който бил предаден на беларуския съвет за сигурност, трябвало да бъде осъществен от агенти, прикрити под маската на чуждестранни хуманитарни организации и наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, водена от Ханс-Георг Вик. Според авторите на доклада “Западът се опитва да отстрани Лукашенко като основна пречка за конструирането на новите геополитически модели на новия световен ред”. По-конкретно водените от Вик (който бе обвинен, че е офицер от немското разузнаване) дипломати трябвало да постигнат целта си чрез “електорални технологии”, които в комбинация с най-модерните информационни и психологически методи трябвало да доведат опозицията до властта. Ако това не станело, трябвало да последва дестабилизация на Беларус, предшествана от атака на младежкото опозиционно движение “Зубър” срещу президентския дворец. Не само това, ами и проведеното в Литва между 28 август и 6 септември учение по програма Партньорство за мир “Кехлибарена надежда” било всъщност подготовка за по-решителни действия. ”Разкритията” на беларуските тайни служби очевидно целяха да предотвратят белградски сценарии за свалянето на Лукашенко и да оправдаят всички извънредни мерки, които той би предприел.
А че САЩ и Европейският съюз искат смяната на Лукашенко е ясно отдавна. Само за 2000 г. Вашингтон е похарчил около 9 млн. долара за подкрепа на гражданското общество в Беларус. На практика всички почти независими медии в Беларус се финансират от чужбина. За обучението на опозиционните лидери е допринесъл и полският хелзинкски фонд, а за мнозина профсъюзният шеф и опозиционен кандидат Владимир Гончарик сигурно е навявал алюзии с Лех Валенса.
Ден преди изборите обаче Лукашенко каза, че няма намерение да върви по пътя на своя приятел Слободан Милошевич (Минск предложи през 1999 г. Сърбия да се присъедини към Руско-Беларуския съюз като контрамярка на планираните от НАТО удари върху Белград).

Електорални техники

Ден след изборите наблюдателите от ОССЕ обявиха, че изборите не могат да бъдат обявени за “съвсем демократични”. Вашингтон директно ги нарече безсмислени. Според ОССЕ предизборната кампания е била проведена в атмосфера на сплашване. Опозиционните лидери се оплакваха, че срещу някои от тях са съществували директни заплахи, а независимите медии са били подтискани. Бивш шеф на минския следствен арест дори обвини властите за съществуването на специални “ескадрони на смъртта”, които са отстранявали политическите привърженици на Лукашенко, като са използвали оръжия на мафията, за да свалят подозрението от себе си. Естествено Лукашенко отрича тези обвинения като плод на западната конспирация.
Въпреки всички обвинения обаче предварителните социологически проучвания показваха, че Лукашенко ще спечели изборите. Дори фактът, че 15% от избирателите гласуваха предварително (според шефа на местния ЦИК през уикенда те трябвало да нагледат картофите) и никой със сигурност не е могъл да проследи преброяването на техните гласове (според ОССЕ) не променя нежеланието на беларусите да сменят “милия Саша”. Опозицията не успя да издигне други лозунги освен превръщането на страната в “европейска държава” или пък връщането на беларуските символи, които Лукашенко замени през 1996 г. с тези от съветската ера.

Колко му остава на Лукашенко

Според повечето наблюдатели всичко зависи от Русия. С идването в Кремъл на Владимир Путин отношенията между Москва и Минск зациклиха. За мнозина руски геостратези Беларусия охранява западната руска граница, като не допуска западните сили. Не напразно Путин поздрави беларусите, че с избора си са отстояли на чуждестранния натиск. На мнозина руснаци обаче Лукашенко им е омръзнал, а според един от лидерите на Съюза на десните сили Алексей Кара-Мурза беларуският президент е символична фигура за съвременния руски политически пейзаж - той е хиперболизиран образ на това, което мнозина искат, но не смеят да кажат. Засега обаче либералите нямат думата в Кремъл.
В доклада си след изборите ОССЕ заключи, че има някои позитивни сигнали, идващи от Беларус - гражданското общество е започнало да се формира. Какво може да означава това, не е много ясно. Дълго поддържаният съветски модел може скоро да започне да се разпада - официалната инфлация в страната вече надхвърля 24%. ЕБВР вече заяви, че ще преразгледа стратегията си в негативна посока. Без да го казват открито, мнозина западни политици се надяват на някаква форма на еволюция в Минск, за което говори и енигматичното заключение на ОССЕ. Според Кара-Мурза анализаторите в Кремъл също трябва да се захванат с тази възможност. Защото съществува опасността думите на Лукашенко “веднъж изборите да са зад нас, ние ще се оправим с тези хора (опозицията)” да не са само заплаха. Още повече че на пресконференцията, последвала обявяването на изборните резултати, “милият Саша” каза, че страната му заслужава по-достойна опозиция и той ще трябва да я създаде със собствените си ръце.

Беларус отива на добре. Вместо с очакваните от някои белоруси 99.9% досегашният президент Александър Лукашенко спечели само със 75.4% президентските избори в Беларус.
Такъв изборен резултат вероятно е напредък за страна, чиито специални служби носят гордата абревиатура КГБ, най-големият вестник се казва “Съветска Белорусия”, а на всеки площад се мъдри поне по един паметник на Ленин. Около 80% от икономиката на Беларус е държавна и Европейската банка за възстановяване и развитие през последните две години трябваше да намали експозицията си, защото нямаше достатъчно частни предприятия, които да кредитира. “Скъпият” Саша, както фамилиарно белорусите наричат Лукашенко, обича да размахва юмрук на Запада (точно като картината “В. И. Ленин на Путиловската гара”) и да прави изявления от сорта на “мобилните телефони не са нужни на трудовите хора”. Както Николай Жюбов, независим белоруски политически наблюдател, казва “когато погледнеш Лукашенко, почти можеш да повярваш, че съветските философи бяха прави, като твърдяха, че комунизмът е създал нов тип човек”.
След падането на Слободан Милошевич в Минск остана последната “мека диктатура” в Източна Европа. Подобно на сръбския си колега Лукашенко никога не е нарушавал формално законността, нито пък е използвал прекалено силови методи. Избирането си през 1994 г. той до голяма степен дължеше на жестоката икономическа криза, последвала разпадането на СССР, както и на обещанията му, че ще върне съветския “просперитет”. Без проблеми през 1996 г. Лукашенко проведе референдум, с който измени конституцията и с две години продължи президентския си мандат. Протестите на политическата опозиция бяха възпирани без много усилия, пък и самите беларуси нямаха много голямо желание да излизат на улицата и да предизвикват каквато и да е конфронтация. “Мир да има” е поговорка, болезнено насадена от спомените от Втората световна война, както казва Александър Саснов от Независимия институт за социологически и политически изследвания в Минск.
Изборите в Беларус бяха предрешени и почти никой не се съмняваше какъв ще бъде изходът. По-интересното е как реагираха западните държави, на които Лукашенко вече очевидно им е писнал. За двете седмици преди деветосептемврийските избори се разгоря истинска шпионска война, след която

Джеймс Бонд пасти да яде

Четири дни преди изборите вестник “Съветска Беларусия” публикува доклад на московския Независим център за политически изследвания. В него най-общо се заключаваше, че западните специални служби - ЦРУ, германската БНД и английската МИ-6 са съставили план под кодовото име “Бял жерав”, за да свалят от власт Лукашенко. Планът, който бил предаден на беларуския съвет за сигурност, трябвало да бъде осъществен от агенти, прикрити под маската на чуждестранни хуманитарни организации и наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, водена от Ханс-Георг Вик. Според авторите на доклада “Западът се опитва да отстрани Лукашенко като основна пречка за конструирането на новите геополитически модели на новия световен ред”. По-конкретно водените от Вик (който бе обвинен, че е офицер от немското разузнаване) дипломати трябвало да постигнат целта си чрез “електорални технологии”, които в комбинация с най-модерните информационни и психологически методи трябвало да доведат опозицията до властта. Ако това не станело, трябвало да последва дестабилизация на Беларус, предшествана от атака на младежкото опозиционно движение “Зубър” срещу президентския дворец. Не само това, ами и проведеното в Литва между 28 август и 6 септември учение по програма Партньорство за мир “Кехлибарена надежда” било всъщност подготовка за по-решителни действия. ”Разкритията” на беларуските тайни служби очевидно целяха да предотвратят белградски сценарии за свалянето на Лукашенко и да оправдаят всички извънредни мерки, които той би предприел.
А че САЩ и Европейският съюз искат смяната на Лукашенко е ясно отдавна. Само за 2000 г. Вашингтон е похарчил около 9 млн. долара за подкрепа на гражданското общество в Беларус. На практика всички почти независими медии в Беларус се финансират от чужбина. За обучението на опозиционните лидери е допринесъл и полският хелзинкски фонд, а за мнозина профсъюзният шеф и опозиционен кандидат Владимир Гончарик сигурно е навявал алюзии с Лех Валенса.
Ден преди изборите обаче Лукашенко каза, че няма намерение да върви по пътя на своя приятел Слободан Милошевич (Минск предложи през 1999 г. Сърбия да се присъедини към Руско-Беларуския съюз като контрамярка на планираните от НАТО удари върху Белград).

Електорални техники

Ден след изборите наблюдателите от ОССЕ обявиха, че изборите не могат да бъдат обявени за “съвсем демократични”. Вашингтон директно ги нарече безсмислени. Според ОССЕ предизборната кампания е била проведена в атмосфера на сплашване. Опозиционните лидери се оплакваха, че срещу някои от тях са съществували директни заплахи, а независимите медии са били подтискани. Бивш шеф на минския следствен арест дори обвини властите за съществуването на специални “ескадрони на смъртта”, които са отстранявали политическите привърженици на Лукашенко, като са използвали оръжия на мафията, за да свалят подозрението от себе си. Естествено Лукашенко отрича тези обвинения като плод на западната конспирация.
Въпреки всички обвинения обаче предварителните социологически проучвания показваха, че Лукашенко ще спечели изборите. Дори фактът, че 15% от избирателите гласуваха предварително (според шефа на местния ЦИК през уикенда те трябвало да нагледат картофите) и никой със сигурност не е могъл да проследи преброяването на техните гласове (според ОССЕ) не променя нежеланието на беларусите да сменят “милия Саша”. Опозицията не успя да издигне други лозунги освен превръщането на страната в “европейска държава” или пък връщането на беларуските символи, които Лукашенко замени през 1996 г. с тези от съветската ера.

Колко му остава на Лукашенко

Според повечето наблюдатели всичко зависи от Русия. С идването в Кремъл на Владимир Путин отношенията между Москва и Минск зациклиха. За мнозина руски геостратези Беларусия охранява западната руска граница, като не допуска западните сили. Не напразно Путин поздрави беларусите, че с избора си са отстояли на чуждестранния натиск. На мнозина руснаци обаче Лукашенко им е омръзнал, а според един от лидерите на Съюза на десните сили Алексей Кара-Мурза беларуският президент е символична фигура за съвременния руски политически пейзаж - той е хиперболизиран образ на това, което мнозина искат, но не смеят да кажат. Засега обаче либералите нямат думата в Кремъл.
В доклада си след изборите ОССЕ заключи, че има някои позитивни сигнали, идващи от Беларус - гражданското общество е започнало да се формира. Какво може да означава това, не е много ясно. Дълго поддържаният съветски модел може скоро да започне да се разпада - официалната инфлация в страната вече надхвърля 24%. ЕБВР вече заяви, че ще преразгледа стратегията си в негативна посока. Без да го казват открито, мнозина западни политици се надяват на някаква форма на еволюция в Минск, за което говори и енигматичното заключение на ОССЕ. Според Кара-Мурза анализаторите в Кремъл също трябва да се захванат с тази възможност. Защото съществува опасността думите на Лукашенко “веднъж изборите да са зад нас, ние ще се оправим с тези хора (опозицията)” да не са само заплаха. Още повече че на пресконференцията, последвала обявяването на изборните резултати, “милият Саша” каза, че страната му заслужава по-достойна опозиция и той ще трябва да я създаде със собствените си ръце.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK