Процесът срещу Милошевич възкреси кървавите балкански драми

Делото трябва да изясни механизма на престъпленията, съпътствали разпадането на бившата югофедерация

“Жаждата за власт е карала Слободан Милошевич да извърши престъпленията си на Балканите.” Така Карла дел Понте, главният прокурор на трибунала за военните престъпления в бивша Югославия, резюмира вината на Милошевич за драмите, съпътствали разпадането на Социалистическата федеративна република Югославия. Делото срещу бившия президент на югофедерацията бе очаквано заради изключителния си характер, защото за пръв път от създаването на трибунала през 1993 г. на подсъдимата скамейка застава бивш държавен глава. А заради мащаба и значението си за изясняване на кървавите обстоятелства около дезинтеграцията на Югославия делото “Милошевич” бе сравнено с Нюрнбергския процес.
Прокурорите от трибунала обвиниха Милошевич в

Престъпления срещу човечеството

извършени в Хърватия през 1991-1992 г., в геноцид по време на войната в Босна през 1992-1995 г. и във военни престъпления в Косово през 1999 г.
Още преди три години, на 27 май 1999 г., когато кризата в Косово бе в разгара си, съдът в Хага отправи и първите си обвинения срещу Милошевич. По-късно след събирането на допълнителни факти и свидетелски показания обвинението бе разширено. В процеса на делото бившият югопрезидент ще отговаря (заедно с четирима високопоставени сръбски служители, които все още са на свобода) за убийството на 900 косовски албанци и експулсирането на 800 хиляди души от домовете им в Косово. Според предварителния регламент, а както и заради обема на разглежданата информация, делата за Босна и Хърватия няма да се гледат преди юли тази година. Прокуратурата обаче уточни, че е призовала по всичките дела около 300 свидетели на убийствата по време на войните в Югославия.
“Процесът ще послужи като силно доказателство, че никой не е над закона” - предупреди главният обвинител Карла дел Понте.
Във встъпителната си реч Дел Понте заяви, че Милошевич носи пълната отговорност, защото е преследвал властовите си амбиции с цената на страданията на хората, които са му се противопоставяли или са представлявали заплаха за личната му власт. Тя обаче отново подчерта, че не става дума за процес срещу целия сръбски народ, а за

Персоналната вина на Милошевич

защото сънародниците му също са били жертва на престъпната му политика. По този повод един от свидетелите по делото, Ветон Сурой, косовски журналист от албански произход, формулира принципите за колективната и личната отговорност: “Може да се каже, че не Милошевич наложи себе си и своята политика, а по-скоро съществуващата идеология и колективното съзнание произведоха Милошевич. Именно в това е отговорността на сръбския народ. А индивидуалната вина на Милошевич се отнася само за престъпленията и геноцида.”
Вестник “Независимая газета” коментира този въпрос така: “Твърде много хора участваха в онова, което ставаше през изминалото десетилетие на територията на бивша Югославия, но не всички, а само определени личности носят отговорността. Но единият от тримата главни участници в онези събития - хърватският президент Франьо Туджман, вече не е между живите, а вторият ключов играч - бившият босненски лидер Алия Изетбегович, се оттегли в сянка.”
Един от основните въпроси, които наблюдателите поставят, е дали процесът срещу бившия югославски президент ще се окаже катарзисен за Сърбия. Проблемът е там, че сънародниците му все още отказват да си отговорят за какво точно обвиняват предишния си ръководител - за това, че започна войните в Югославия, или за това, че ги загуби. Сърбите обаче не крият, че делото не им е по сърце, а пред обществото продължава да стои нерешен проблемът с предаването в Хага на останалите съратници на Милошевич. Според едно от последните допитвания около 72% от сърбите са против екстрадирането в Хага на Радко Младич и Радован Караджич, обявени от прокурорите на трибунала за екзекуторите от Сребреница.
Според самия Милошевич обаче пълното персонализиране на вината е теория, която има редица слабости и в първата си пледоария насочи усилията си именно в тази посока. Той излезе с тезата, че политиката му се е ползвала с

Мълчаливото одобрение на Запада

Бившият югопрезидент отговори на обвиненията с документални кадри от Косово, които според него показват, че трибуналът представя събитията едностранно и предпоставено. Освен това той на свой ред обвини НАТО в престъпления срещу Югославия заради бомбардировките през 1999 г., като засипа съда с фотографии на жертви от бомбардировките. Слободан Милошевич обвини пакта, че е оправдал кампанията си в Косово и Сърбия с “океан от лъжи”. “Поведението и политиката ми по време на конфликта в Косово по нищо не се различава от това, което правят САЩ сега в борбата си с тероризма”, заяви бившият югопрезидент.
Принципната позиция на Милошевич е базирана на логиката, че голяма част от това, което е направил, е било мълчаливо благословено или провокирано от западните лидери, които дълго време са го смятали за свой партньор. Затова, когато на втория ден от процеса официално бе оповестено, че част от доказателствата срещу него се базират на документи, предоставени от западните тайни служби, Милошевич повдигна въпроса защо, след като западните лидери са знаели за намеренията му, не са му попречили. И дали той единствен носи вината за военните престъпления, които са залегнали в основата на процеса срещу него. “Целият свят знае, че процесът срещу мен е политически. Голямата несправедливост е там обаче, че обвиняемият съм не само аз, но и цяла Сърбия”, обяви Милошевич в отбранителната си реч, която според мнозина е била изключително ефектна.
Юридическите експерти веднага определиха поведението на Милошевич като опит за отклоняване на процеса от неговата основна цел - да изясни как точно е функционирал режимът на Милошевич - от политическите решения до действията на полевите командири. Които в крайна сметка са били преките извършители на военните престъпления.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове