Буш започна дипломатическа офанзива срещу “оста на злото”
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Буш започна дипломатическа офанзива срещу “оста на злото”

Буш започна дипломатическа офанзива срещу “оста на злото”

По време на азиатската си обиколка американският президент поиска съдействие за неутрализиране на военния потенциал на Ирак, Иран и Северна Корея

577 прочитания

Емоционалната реторика е едно от нещата, с които ще бъде запомнена азиатската обиколка на американския президент Джордж Буш. Първата дипломатическа совалка на Буш след прочутата му реч, в която той обяви Иран, Ирак и Северна Корея за ос на злото, бе изпълнена с квалификации като империя на злото, страна на тъмнината и сравнения с Берлинската стена. Американският президент оползотвори всеки възможен момент да пропагандира антитерористичната кауза на САЩ, да хвали съюзниците на Вашинг- тон и да клейми държавите, които представляват опасност за сигурността на целия свят. Зад прочувствената реторика обаче пролича основната цел на обиколката на президента в Япония, Южна Корея и Китай. Главната му задача бе търсенето на индиректни начини за въздействие върху държавите, подкрепящи тероризма. Затова и страните, които Буш посети, не бяха подбрани случайно - Япония заради близките й икономически връзки с Ирак, Южна Корея заради Северна Корея, а Китай заради отношението към Багдад и възможностите да въздейства върху политиката на Пхенян. По време на първата си спирка в Япония американският президент заяви, че всички варианти за действие са възможни. Това бе изтълкувано като намек, че визитата му е дипломатическо допълнение към военната опция за ограничаване на възможностите на Ирак, Иран и Северна Корея да придобият оръжия за масово унищожение.

Страната на изгряващото слънце

Освен на тероризма голяма част от разговорите на Буш в Токио бяха посветени на икономическите проблеми на Япония. Президентът Буш и премиерът Джуничиро Коидзуми си говориха за нуждата от реформи и за слабостта на йената. Очевидно неволно обаче Буш създаде допълнителни икономически главоболия на домакините си. В една от речите си той обърка термините дефлация и девалвация. Репликата му, че японската валута се нуждае от девалвация, предизвика рязко спадане на курса на йената на валутните пазари. Това принуди експертите от американската делегация спешно да изглаждат конфузната ситуация с официални обяснения, че президентът просто се е объркал.
Всъщност проблемът за поевтиняването на йената бе повдигнат в САЩ още преди президентът да отпътува за Токио. Притеснени, че слабата йена прави японския експорт в САЩ по-евтин, представители на най-големите американски производители на автомобили призоваха президента да поиска от японското правителство да спре обезценяването на японската валута. Буш обаче отговори тактично: “Пазарът е този, който взема решенията за стойността на валутите.”
По време на цялото си посещение в Япония Буш бе изключително разточителен на похвали за реформаторската политика на кабинета и не спести суперлативите си лично към премиера Коидзуми. “Вярвам, че моят приятел Коидзуми ще успее да изведе японската икономика от рецесията”, заяви възторжено той. Агенциите допълниха картината на посещението му със светски репортажи за официалната вечеря с пилешки шишчета и поздравленията от известни борци сумо. Неофициално обаче се появи далеч по-важна информация. Според един от анонимните източници, цитиран от медиите, Буш през цялото време е настоявал Япония да използва близките си отношения с Иран (Япония е втория по големина купувач на ирански петрол), за да насърчи опозицията за промяна на режима в Техеран.

Държавата на слънчевата светлина

В Южна Корея Джордж Буш малко смекчи войнствения си тон и призова Северна Корея да започне преговори за решаване на въпроса с оръжията за масово унищожение. Той похвали домакина си, президента Ким Те Джун, за “слънчевата политика” на сближаване със Севера, наречен от него преди това страна на мрака, контрастираща на слънчевия Юг. “Неприятности ни създава един режим, чийто народ гладува. Смятам, че севернокорейският ръководител Ким Чен Ир трябва да докаже, че го е грижа за народа му”, заяви Буш. След това той посети демилитаризираната зона между двете Кореи и призова лидерите на двете държави да довършат железопътната линия, която би свързвала семействата, живеещи от двете страни на границата. Посещението в граничния район отново бе съпътствано от прочувствени речи, аналогии с Берлинската стена и алюзии с не по-малко знаменитата реч на президента Роналд Рейгън, в която той нарича бившия Съветски съюз империя на злото.
Според някои коментари визитата на Буш в Южна Корея е имала по-скоро демонстративна, отколкото практическа цел. Възможностите на Сеул да въздейства на Пхенян са твърде ограничени, което личи от мъчителните опити от страна на Юга за затопляне на отношенията със Севера. Малко преди визитата на Буш Северна Корея отново отхвърли поканата за подновяване на преговорите за общата сигурност, предвиждащи ограничаване на ракетно-ядрените програми на Пхенян.

Поднебесната империя

Всъщност реална възможност за влияние върху политиката на Северна Корея в региона притежава единствено Китай, който бе и последната спирка от обиколката на Буш. В Пекин обаче президентът не получи обещанията, на които се надяваше. Призивите му за намаляване на ракетните и ядрените програми и намеците за нарушенията на човешките права бяха посрещнати с хладно спокойствие. Китайският президент Цзян Цзъмин от своя страна поиска от Буш “да успокои темпото” на антитерористичната кампания, като уточни, че двете страни ще продължат консултациите за координиране на действията в сферата на сигурността.
Очевидно политиката на Северна Корея е била доста по-безболезнена тема за разговор. Буш обясни на домакина си, че САЩ искат да се срещнат с представители на правителството в Пхенян и да разговарят директно за оръжейните програми на страната. Цзъмин обеща, че американското послание ще бъде получено в Пхенян, и обяви, че ще се погрижи това да бъде началото на редовни контакти между САЩ и Северна Корея.
Китай обаче демонстрира хладна сдържаност по отношение на Ирак и евентуалната военна акция за свалянето на Саддам Хюсеин. След разговорите на четири очи между двамата президенти на въпрос за бъдещето на Ирак Цзъмин заяви: “Необходимо е търпение, въпреки че понякога има проблеми, които се нуждаят от незабавно решение.”
Според наблюдателите визитата на Буш отново е подчертала противоречията между двете страни. Сред тях са американските оръжейни доставки и политическата подкрепа за независимостта на Тайван (считан от Пекин за отделила се неправомерно китайска провинция), военното присъствие на САЩ в Централна Азия, споровете за спазването на човешките права, поредицата от шпионски скандали и търговски спорове. В същото време обаче коментаторите отбелязват, че има сериозни предпоставки за намиране на приемливи и за двете страни решения. Според анонимен представител на американската делегация логиката на сближаване изглежда така: “Китай има нужда от инвестиции, а Америка - от пазари.”

Емоционалната реторика е едно от нещата, с които ще бъде запомнена азиатската обиколка на американския президент Джордж Буш. Първата дипломатическа совалка на Буш след прочутата му реч, в която той обяви Иран, Ирак и Северна Корея за ос на злото, бе изпълнена с квалификации като империя на злото, страна на тъмнината и сравнения с Берлинската стена. Американският президент оползотвори всеки възможен момент да пропагандира антитерористичната кауза на САЩ, да хвали съюзниците на Вашинг- тон и да клейми държавите, които представляват опасност за сигурността на целия свят. Зад прочувствената реторика обаче пролича основната цел на обиколката на президента в Япония, Южна Корея и Китай. Главната му задача бе търсенето на индиректни начини за въздействие върху държавите, подкрепящи тероризма. Затова и страните, които Буш посети, не бяха подбрани случайно - Япония заради близките й икономически връзки с Ирак, Южна Корея заради Северна Корея, а Китай заради отношението към Багдад и възможностите да въздейства върху политиката на Пхенян. По време на първата си спирка в Япония американският президент заяви, че всички варианти за действие са възможни. Това бе изтълкувано като намек, че визитата му е дипломатическо допълнение към военната опция за ограничаване на възможностите на Ирак, Иран и Северна Корея да придобият оръжия за масово унищожение.

Страната на изгряващото слънце

Освен на тероризма голяма част от разговорите на Буш в Токио бяха посветени на икономическите проблеми на Япония. Президентът Буш и премиерът Джуничиро Коидзуми си говориха за нуждата от реформи и за слабостта на йената. Очевидно неволно обаче Буш създаде допълнителни икономически главоболия на домакините си. В една от речите си той обърка термините дефлация и девалвация. Репликата му, че японската валута се нуждае от девалвация, предизвика рязко спадане на курса на йената на валутните пазари. Това принуди експертите от американската делегация спешно да изглаждат конфузната ситуация с официални обяснения, че президентът просто се е объркал.
Всъщност проблемът за поевтиняването на йената бе повдигнат в САЩ още преди президентът да отпътува за Токио. Притеснени, че слабата йена прави японския експорт в САЩ по-евтин, представители на най-големите американски производители на автомобили призоваха президента да поиска от японското правителство да спре обезценяването на японската валута. Буш обаче отговори тактично: “Пазарът е този, който взема решенията за стойността на валутите.”
По време на цялото си посещение в Япония Буш бе изключително разточителен на похвали за реформаторската политика на кабинета и не спести суперлативите си лично към премиера Коидзуми. “Вярвам, че моят приятел Коидзуми ще успее да изведе японската икономика от рецесията”, заяви възторжено той. Агенциите допълниха картината на посещението му със светски репортажи за официалната вечеря с пилешки шишчета и поздравленията от известни борци сумо. Неофициално обаче се появи далеч по-важна информация. Според един от анонимните източници, цитиран от медиите, Буш през цялото време е настоявал Япония да използва близките си отношения с Иран (Япония е втория по големина купувач на ирански петрол), за да насърчи опозицията за промяна на режима в Техеран.

Държавата на слънчевата светлина

В Южна Корея Джордж Буш малко смекчи войнствения си тон и призова Северна Корея да започне преговори за решаване на въпроса с оръжията за масово унищожение. Той похвали домакина си, президента Ким Те Джун, за “слънчевата политика” на сближаване със Севера, наречен от него преди това страна на мрака, контрастираща на слънчевия Юг. “Неприятности ни създава един режим, чийто народ гладува. Смятам, че севернокорейският ръководител Ким Чен Ир трябва да докаже, че го е грижа за народа му”, заяви Буш. След това той посети демилитаризираната зона между двете Кореи и призова лидерите на двете държави да довършат железопътната линия, която би свързвала семействата, живеещи от двете страни на границата. Посещението в граничния район отново бе съпътствано от прочувствени речи, аналогии с Берлинската стена и алюзии с не по-малко знаменитата реч на президента Роналд Рейгън, в която той нарича бившия Съветски съюз империя на злото.
Според някои коментари визитата на Буш в Южна Корея е имала по-скоро демонстративна, отколкото практическа цел. Възможностите на Сеул да въздейства на Пхенян са твърде ограничени, което личи от мъчителните опити от страна на Юга за затопляне на отношенията със Севера. Малко преди визитата на Буш Северна Корея отново отхвърли поканата за подновяване на преговорите за общата сигурност, предвиждащи ограничаване на ракетно-ядрените програми на Пхенян.

Поднебесната империя

Всъщност реална възможност за влияние върху политиката на Северна Корея в региона притежава единствено Китай, който бе и последната спирка от обиколката на Буш. В Пекин обаче президентът не получи обещанията, на които се надяваше. Призивите му за намаляване на ракетните и ядрените програми и намеците за нарушенията на човешките права бяха посрещнати с хладно спокойствие. Китайският президент Цзян Цзъмин от своя страна поиска от Буш “да успокои темпото” на антитерористичната кампания, като уточни, че двете страни ще продължат консултациите за координиране на действията в сферата на сигурността.
Очевидно политиката на Северна Корея е била доста по-безболезнена тема за разговор. Буш обясни на домакина си, че САЩ искат да се срещнат с представители на правителството в Пхенян и да разговарят директно за оръжейните програми на страната. Цзъмин обеща, че американското послание ще бъде получено в Пхенян, и обяви, че ще се погрижи това да бъде началото на редовни контакти между САЩ и Северна Корея.
Китай обаче демонстрира хладна сдържаност по отношение на Ирак и евентуалната военна акция за свалянето на Саддам Хюсеин. След разговорите на четири очи между двамата президенти на въпрос за бъдещето на Ирак Цзъмин заяви: “Необходимо е търпение, въпреки че понякога има проблеми, които се нуждаят от незабавно решение.”
Според наблюдателите визитата на Буш отново е подчертала противоречията между двете страни. Сред тях са американските оръжейни доставки и политическата подкрепа за независимостта на Тайван (считан от Пекин за отделила се неправомерно китайска провинция), военното присъствие на САЩ в Централна Азия, споровете за спазването на човешките права, поредицата от шпионски скандали и търговски спорове. В същото време обаче коментаторите отбелязват, че има сериозни предпоставки за намиране на приемливи и за двете страни решения. Според анонимен представител на американската делегация логиката на сближаване изглежда така: “Китай има нужда от инвестиции, а Америка - от пазари.”


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.