Двуликият Голям брат

Протекционистките мерки за стоманата поставят отново въпроса за двойния стандарт на американската политика

Налагането на необичайно високи защитни вносни мита за стоманата в САЩ е най-малкото странно на фона на обявяваното либерално верую на световната суперсила и нейните управляващи. Въпреки неблагоприятните международни последствия за президента Джордж Буш, който все още се нуждае от съюзници срещу тероризма, вътрешнополитическите дивиденти явно си струват.
Буш се опита да представи

Грижата за обикновения човек

като основен мотив за обявените мерки, подчертавайки, че те ще помогнат на работниците и общностите, зависещи от стоманата, както и на цялата стоманена индустрия, без да пострада икономиката. Митата, които ще влязат в сила от 20 март, се отнасят за десет продуктови позиции и варират между 8% (само за неръждаемата тел) и 30% (за повечето от останалите продукти). С най-високата ставка ще бъдат облагани плоските продукти, включващи студено валцувана, валцувана листова стомана и поцинкована стомана, на които се дължат около 60% от стойността на американския внос и които са основното производство и износ на България. Режимът ще е за срок от три години, като през всяка следваща година тарифите ще стават по-ниски. Белият дом обаче си запазва правото да нанася промени в митата, ако конюнктурата налага тяхното повишаване или намаляване.
Митата няма да са в сила за Мексико, Канада, Израел, Йордания и около 80 развиващи се страни с незначителен внос в САЩ. Според Financial Times САЩ не са налагали такъв протекционизъм от 1971 г., когато президентът Ричард Никсън изостави златния стандарт, девалвира долара и въведе допълнително мито от 10 % за всички вносни продукти. Джордж Буш оправда мерките, заявявайки, че правилата на Световната търговска организация допускат подобни ограничения, когато вносът нанася сериозни поражения на някой отрасъл на дадена държава. Освен това Буш заяви, че пазарните механизми са били изкривени от правителствената намеса и субсидиите на други държави през последните 50 години. Според Белия дом през последните няколко години вносът е довел до фалит на около 30 производителя, на които са се дължали 30% от производствения капацитет на САЩ в сектора.
Остават

Съмненията

доколко мерките, за които Белия дом обяви, че могат да бъдат променени още в идните четири месеца, ще помогнат на американското стоманопроизводство. Дори митата да дадат глътка въздух за американските предприятия (въпреки че според Буш спад във вноса може и да няма заради очаквания икономически подем и по-голямото търсене), основен проблем е преструктурирането на индустрията, известна с предприятията мастодонти, остаряло производство, силни профсъюзи и обременяващите разходи за пенсионираните служители. Самите американски стоманопроизводители са свикнали да работят с по-евтините вносни суровини и заготовки и ограничаването на вноса може да засегне лошо някои от тях, вместо да им помогне. Управляващите обявиха, че ще съдействат на преструктурирането в отрасъла, но че този процес зависи предимно от производителите. Според специалисти обаче и при по-ефективно стоманопреработване проблемите ще продължат, докато не се ограничи излишният производствен капацитет в световен мащаб.
Допълнителни тревоги будят прогнозите, че разходите на американските потребители на стомана ще се повишат с 8-10% спрямо сегашните нива, най-ниски за последните 20 години, и че митата ще запазят толкова работни места, колкото и ще съкратят в индустриите, свързани с вноса. Това, както и възможността за ответни ограничителни мерки от страна на американските външнотърговски партньори, може да забави икономическото възстановяване.

Свободна търговия или Див запад

“Свободната търговия е... крайъгълен камък в икономическата ми програма”, заяви Джордж Буш при обявяването на митата, но разминаването между думите и действията не беше защитено достатъчно добре от обясненията за “честна игра” и закони, които да я осигурят, тъй като през последните 10 години ЕС преструктурира стоманопроизводството си без допълнителни протекции.
Упреци към икономическата целесъобразност на митата бяха отправени, тъй като миналата година вносът на стомана в САЩ намаля с около 20% и е далеч под нивата от средата на 90-те години. Освен това прозира намерението на Белия дом да си осигури гласовете на около половин милион гласоподаватели, свързани със стоманопреработващата промишленост, които могат да се окажат ключови за частичните избори за Сената тази година, а и за евентуалното преизбиране на президента Буш.
“Световният пазар на стомана не е Дивият запад... има правила, които гарантират многостранната система”, заяви европейския комисар по търговията Паскал Лами, възмутен от даването на предимство на вътрешната политика пред международните ангажименти на САЩ. Реакцията на засегнатите големи производители (ЕС, Южна Корея, Русия, Япония и Австралия и в по-малка степен Китай и Бразилия) беше крайно отрицателна. ЕС, който се опасява както за износа си, така и от приток на значителни количества евтина стомана, започна официална процедура на обжалване в СТО, първата стъпка от която е да поиска компенсации в двустранна комисия със САЩ, а при отказ може да наложи ответни санкции. Такива процедури започнаха и други големи износители, характеризирали митата като неоправдани.
Според предварителни оценки ограничаването на най-големия пазар в света ще намали приходите на износителите с 9 млрд. долара годишно. САЩ отново демонстрираха по дразнещ за партньорите си начин “независимата” си външна политика, но дали ще се стигне до истинска търговска война с размяна на протекционистки мерки не може да се твърди със сигурност. Надеждите са, че с утихването на страстите диалогът ще се задълбочава и няма се стигне до вълна на протекционизма.

Антон Петров, член на съвета на директорите на “Стомана индъстри”, собственик на основното производство на “Стомана” - Перник:
Има държави, които ще останат извън забранителните мерки, но най-вероятно България няма да е сред тях. Очаква се публикуването на списъка на тези държави, но от общите формулировки в решението не следва, че ние сме слаборазвита държава - това не може да се приеме, след като сме асоцииран член на ЕС. С други думи, решението на президента Буш означава негативни последствия както за европейското, така и за българското производство. Такива мита на практика са забранителни. Главното, което произвежда и изнася България - ламарини, поцинковани рулони, ще се облага с 30%. Бетонното желязо е с 15%, но при цена 200 долара за тон и това не е за пренебрегване. Трудно производителят може да снижи себестойността си с 30%, така че да се задържи на пазара.
Очаквам, че излишъците от големите производители като Русия и Украйна ще се преразпределят, част от тях - и у нас. Смятам, че нашето правителство също трябва да се намеси и да защити българското производство. Дори да помисли и за защитни мита срещу дъмпинговия внос оттам. Но ако това се счита за крайна мярка, то поне трябва да се сложи в ред граничният контрол, защото у нас все още има нелегален внос на метали, който убива нормалната конкуренция.
Не мога да кажа със сигурност в цифри как ще се отрази това на “Стомана”, но е логично да се очаква известно свиване на производството.
Людмил Стойков - управител на “Еврометал” ООД, миноритарен акционер в “Стомана индъстри”:
Много е неприятно за нас това решение. “Стомана” изнасяше около 10% от своята продукция за САЩ, а сега има вероятност този пазар да се загуби. Това са около 4 хил. тона стомана месечно. Вследствие на ограничения внос в САЩ европейският пазар ще се наводни и очаквам, че цените ще паднат - вероятно с около 5-10%. Сега тепърва трябва да видим колко ще са ставките за България - ако са до 10-15%, вероятно ще се опитаме пак да изнасяме за САЩ, но ако са повече, ще ни бъде много трудно, дори невъзможно.
Очаквам, че Украйна ще вкара много метали на българския пазар, и е крайно време да въведем някакви протекционистки мерки към тях. Ние сме в много неизгодна позиция, защото и токът ни е много скъп, и природният газ, а в Русия и Украйна още има производители, които не плащат нито ток, нито газ и внасят у нас по-некачествени метали, но в България това никой не го контролира. Многократно сме предлагали да се въведат защитни мита за вноса от Украйна, но досега предложенията ни са без резултат.
Тодор Христов, говорител на “Кремиковци”:
Решението ще се отрази негативно на нашето производство, въпреки че ние нямаме пряк износ за САЩ. Отражението е косвено - чрез мерките, които ще предприеме Европа в отговор на САЩ. Все още не разполагаме с точни числа за това отражение, защото не е ясно точно какъв ще бъде отговорът на Европейския съюз. Тогава ще бъдем в състояние да коментираме по-конкретно.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове