Страхът изкара французите от политическата им летаргия

“21 април, 20 часа - срам ме е, че съм французин.” Този надпис се появи на една тишъртка из парижките улици още в неделя вечер след обявяването на изборните резултати. Oттогава той изникна по стените на сградите, в метрото, по митингите. Франция е в шоково състояние. Хиляди ученици и студенти протестират всеки ден из цялата страна. Електронните пощи се пълнят със съобщения за спонтанни митинги и всякакви странни предложения, като например да се гласува за Ширак - но с щипка на носа. Вестниците се продават в колосални тиражи, а хората се опитват да разберат защо Льо Пен, шеф на крайнодясната партия Национален фронт, доказан фашист и ксенофоб, спечели първия тур на президентските избори във Франция.

Страхът

Той се появи някъде в началото на лятото на 2001 с публикацията на статистики на вътрешното министерство за повишената престъпност във Франция. Няколко статии в чуждестранната преса с интервюта на ограбени туристи и твърденията, че Париж е станал по-опасен от Ню Йорк, допринесоха за създаването на една странна психоза. Странна, защото според въпросните статистики основният риск, който поема разсеяният минувач в някой френски град, е да му откраднат мобифона. Ширак и десницата не пропуснаха възможността да атакуват правителството на Жоспен, което не било в състояние да осигури спокойствието на французите.
Последва 11 септември. Тревожното очакване на атентати. И на някоя смъртоносна бактерия в обикновен пощенски плик. Амалгамата арабин = терорист бързо кристализира в съзнанието на средния французин.
Към това се прибавиха последствията във Франция от израелско-палестинския конфликт. Антисемитските атаки зачестиха след началото на втората интифада, а се превърнаха почти във всекидневие в края на март. Започнаха да се редуват пропалестински и произраелски митинги. Напрежението между двете общности, еврейска и арабска, назря пред смаяните очи на французина. Той се почувства застрашен на собствената си територия и си припомни тезите на Льо Пен за опасността, която представляват чужденците по принцип.
Междувременно жълтата хроника се напълни с няколко убийства, а един психопат (от майка словенка, не пропускаха да повтарят медиите) застреля осем общински съветници в Нантер като в американски трилър. Ширак отново не пропусна случая да политизира случката. И несигурността се превърна не толкова в реалност, колкото в някаква призрачна заплаха, а после и в централна тема на кампанията.

Медиите

Разбира се, всички тези случки достигат до съзнанието и зрението на гражданина през малкия екран. “Телевизията ли изплаши французите”, се пита “Монд” (24.04). Според социологическо проучване, цитирано от всекидневника, френските медии отделят все по-голямо място на бандитизма. Зрителите преживяват вечерните новини като страдание. Проучването дава за пример новините на трите големи канала (France 2, France 3, TF1) на 19 ноември миналата година - в първите десет минути думата насилие е употребена тринайсет пъти в шест репортажа, посветени на престъпността (грабежи, недоволството на полицаите и пр). Друго изследване показва, че престъпността е най-обсъжданият от медиите феномен от общинските избори през март 2001 насам (тя отстъпва първото място на еврото само през януари).
И така жителите на една модерна, богата и сигурна държава бяха обхванати от необоснована страхова психоза. А страхът пречи на разума, тежи на свободата на избора и води до предпочитане на силовите методи - тези, предложени от Льо Пен.
Страхът не обяснява всичко. Факторите са многобройни и сложни. Класическите леви и десни формации губят влиянието си и се раздробяват на движения. Всяко от тях представи свой кандидат на президентските избори. Кампанията на Лионел Жоспен бе слаба - той се опита да конкурира Ширак, а и самия Льо Пен, на техния терен - темата за несигурността. Нито веднъж не атакува Ширак за неговата корумпираност - и по този начин остави впечатлението, че корупцията е баналност в политиката. Политическата апатия на гражданите е разпространено явление в богатите и свръхмедиатизирани демокрации; тя се изрази във високия процент на въздържалите се.
Присъствието на Льо Пен на втория тур на президентските избори е многозначно. От една страна, то дава една нова легитимност и прекрасна трибуна на една от най-мрачните фигури на френската политика. От друга страна, то изкара французите от политическата им летаргия и разби универсалната претенция, върху която бяха заспали - че са дали на света Декларацията за правата на човека. От десет години насам Льо Пен бавно, но сигурно печели гласове и този факт тревожеше само няколко интелектуалци. Днес французите си дадоха сметка, че не са предпазени от новите крайнодесни и популистки настроения, които разтърсват Европа. Те изведнъж усетиха призрака на Втората световна война.
На 21 април французите се лишиха от възможността да изберат президент. На 5 май те няма да гласуват за Ширак, а против Льо Пен и фашистката заплаха, която той представлява. Новият президент няма да има легитимността на народния избор. Странна ситуация за една президентска република, която всъщност може би вече се превръща в парламентарна. Решаващи за Франция са не президентските, а парламентарните из-бори през юни. Но Националният фронт е подготвен за тях и за пръв път френският парламент рискува да осъмне с крайнодесни депутати.