Полша преструктурира военнопромишления си комплекс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полша преструктурира военнопромишления си комплекс

Полша преструктурира военнопромишления си комплекс

Модернизирането на отрасъла и нарастване на износа са дългосрочните цели

1048 прочитания

Консолидация и свежи пари - в това се състои планът за спасение на все още работещите остатъци от полския военнопромишлен комплекс. Необходимостта за това е повече от очевидна. Освен че може да бъде много доходоносен, ВПК трябва да е приведен в готовност да усвои поне половината от средства, които Полша ще похарчи, за да оборудва армията си според стандартите на НАТО.
Наскоро обявената стратегия предвижда консолидацията да бъде завършена до края на 2003 г., като целта е от около 50 фирми да се създадат

Два холдинга

- един за авиационната и радиоелектронната продукция и друг за производството на муниции, ракети и бронирани машини. Ядрата на новите структури, чиито капитал ще бъде увеличен с акции на останалите фирми, са съответно Агенцията за индустриално развитие и производителят на танкове и бронетранспортьори PHZ Bumar. Още до края на юни в авиационната група ще влязат три фирми, а в другата - девет, като се предвижда да бъдат консолидирани и други компании след необходимото им преструктуриране. Очаква се междувременно да бъдат приватизирани около 21 фирми от бранша - някои от тях могат да станат и чуждестранно притежание като част от схеми за превъоръжаването на войската.
Чрез поставянето на близки, но различни производства под две общи шапки Полша се надява да подобри финансовата стабилност на сектора, тъй като печалбите на двата холдинга ще зависят от реализацията на поне по няколко вида продукция. Консолидирането около една водеща компания би трябвало веднага да осигури средства за развитие, какъвто е случаят с холдинга на фирма Bumar, която има сигурни договори за износ.

Нова ера?

Bumar се свързва с най-големите сделки с чуждестранни партньори след срива на индустрията през 90-те години на миналия век, които според вестника “Жечпосполита” са “първите признаци на нова ера” за износителите на оръжие. През март беше договорена доставка на бронетранспортьори за Индия на стойност 150 млн. долара, а в момента се финализира и договор с Малайзия за покупка на танкове Twardy за 300 млн. долара. Както отбелязват наблюдателите обаче, тези успехи до голяма степен се дължат не на високото качество, а на ниската цена на полската продукция, сравнена с аналогично въоръжение, произведено в Израел или САЩ например.
Желанието на правителството е да се подобри технологичната обезпеченост на ВПК, който да е в състояние да се конкурира на международните пазари. “Искаме полската военна продукция да стане национален специалитет в износа, оценявам експортния ни капацитет за следващите две-три години на 1.5-2 млрд. долара”, отбеляза заместник-министърът на икономиката Анджей Шараварски пред Reuters.
Остарелите технологии са до голяма степен виновни за лошото финансово състояние на отрасъла. През миналата година продажбите на полския ВПК спаднаха с 11%, оперативната загуба нарасна с 55% до 56 млн. долара. Дълговете възлизат на 400 млн. долара, като около 40% от тях са дължимите данъци и социални осигуровки. Това са просто последните измерения на продължителната криза на полския ВПК след разпадането на Варшавския договор. Опитите за възраждането на сектора в началото на 90-те години не бяха придружени от приватизация, което според Ройтерс е причината за техния неуспех, а подготовката за настоящата реформа започна още през 1999 г., когато Полша се присъедини към северния алианс.
Тогава една от най-съществените промени в законодателството, касаещо ВПК, беше въвеждането на изискването за компенсиращи оферти при възлагане на държавни поръчки в от-браната. Според това изискване всяка покупка на оборудване за над 20 млн. евро от чуждестранна фирма трябва да бъде придружена от компенсиращи договори за инвестиции в Полша, които да са на стойност между 100 и 250% от договора, като половината от тези компенсиращи потоци трябва да отиват във военната индустрия. По този начин държавата се надява да осигури постоянен поток на инвестиции и нови технологии в отрасъла, които да благоприятстват и приватизацията.
Доколко тези предпоставки ще се окажат достатъчни за окончателното съживяване на ВПК ще стане ясно вероятно до края на годината във връзка с

Търга на века

- така в Полша наричат поръчката за 48 многоцелеви самолети, която се оценява на 3.5 млрд. долара. Това е най-големият търг в посткомунистическата история на Полша, като в него се състезават шведско-британският консорциум на Saab и British Aerospace Systems с модела JAS-39 Gripen, американската фирма Lockheed Martin с F-16 и френската Dassault с Mirage 2000-5. Поръчката трябва да бъде платена до края на 2015 г., като най-големите плащания ще са след 2009 г., когато Полша би трябвало да е изплатила по-голямата част от сегашните си дългове.
Освен това предстои възлагането на поръчка за 1000 бронетранспортьора на стойност 1 млрд. долара, които ще бъдат произведени в Полша с помощ от партньорите от НАТО. Предвижда се още модернизацията на хеликоптерите Ми-24 и закупуването на 400 насочващи се противотанкови ракети с обсег на действие над 4 км и пускови установки за тях, както и на други 180 ракети с по-близък обсег. Разчети на правителството сочат, че през следващите шест години секторът може да разчита на 600-700 млн. злоти годишно от държавни поръчки.
Наблюдатели отбелязват, че решаващ фактор в избора на победителите в търговете ще бъдат предлаганите схеми за инвестиране в полската промишленост. Пред полското правителство обаче стои въпросът как да убеди контрагентите си да станат дълготрайни партньори, което ще осигури нови технологии и по-големи пазари в бъдеще, вместо инвестициите да бъдат насочени към краткосрочни и нискотехнологични дейности. Друг проблем е самото финансиране на преоборудването, тъй като заради очакваното членство в ЕС ще трябва да се спазват строги правила за размера на държавния дълг. Със сигурност обаче преструктурирането на ВПК трябва да бъде извършено максимално бързо и ефективно, за да има необходимия капацитет за задаващите се големи поръчки.

Консолидация и свежи пари - в това се състои планът за спасение на все още работещите остатъци от полския военнопромишлен комплекс. Необходимостта за това е повече от очевидна. Освен че може да бъде много доходоносен, ВПК трябва да е приведен в готовност да усвои поне половината от средства, които Полша ще похарчи, за да оборудва армията си според стандартите на НАТО.
Наскоро обявената стратегия предвижда консолидацията да бъде завършена до края на 2003 г., като целта е от около 50 фирми да се създадат

Два холдинга

- един за авиационната и радиоелектронната продукция и друг за производството на муниции, ракети и бронирани машини. Ядрата на новите структури, чиито капитал ще бъде увеличен с акции на останалите фирми, са съответно Агенцията за индустриално развитие и производителят на танкове и бронетранспортьори PHZ Bumar. Още до края на юни в авиационната група ще влязат три фирми, а в другата - девет, като се предвижда да бъдат консолидирани и други компании след необходимото им преструктуриране. Очаква се междувременно да бъдат приватизирани около 21 фирми от бранша - някои от тях могат да станат и чуждестранно притежание като част от схеми за превъоръжаването на войската.
Чрез поставянето на близки, но различни производства под две общи шапки Полша се надява да подобри финансовата стабилност на сектора, тъй като печалбите на двата холдинга ще зависят от реализацията на поне по няколко вида продукция. Консолидирането около една водеща компания би трябвало веднага да осигури средства за развитие, какъвто е случаят с холдинга на фирма Bumar, която има сигурни договори за износ.

Нова ера?

Bumar се свързва с най-големите сделки с чуждестранни партньори след срива на индустрията през 90-те години на миналия век, които според вестника “Жечпосполита” са “първите признаци на нова ера” за износителите на оръжие. През март беше договорена доставка на бронетранспортьори за Индия на стойност 150 млн. долара, а в момента се финализира и договор с Малайзия за покупка на танкове Twardy за 300 млн. долара. Както отбелязват наблюдателите обаче, тези успехи до голяма степен се дължат не на високото качество, а на ниската цена на полската продукция, сравнена с аналогично въоръжение, произведено в Израел или САЩ например.
Желанието на правителството е да се подобри технологичната обезпеченост на ВПК, който да е в състояние да се конкурира на международните пазари. “Искаме полската военна продукция да стане национален специалитет в износа, оценявам експортния ни капацитет за следващите две-три години на 1.5-2 млрд. долара”, отбеляза заместник-министърът на икономиката Анджей Шараварски пред Reuters.
Остарелите технологии са до голяма степен виновни за лошото финансово състояние на отрасъла. През миналата година продажбите на полския ВПК спаднаха с 11%, оперативната загуба нарасна с 55% до 56 млн. долара. Дълговете възлизат на 400 млн. долара, като около 40% от тях са дължимите данъци и социални осигуровки. Това са просто последните измерения на продължителната криза на полския ВПК след разпадането на Варшавския договор. Опитите за възраждането на сектора в началото на 90-те години не бяха придружени от приватизация, което според Ройтерс е причината за техния неуспех, а подготовката за настоящата реформа започна още през 1999 г., когато Полша се присъедини към северния алианс.
Тогава една от най-съществените промени в законодателството, касаещо ВПК, беше въвеждането на изискването за компенсиращи оферти при възлагане на държавни поръчки в от-браната. Според това изискване всяка покупка на оборудване за над 20 млн. евро от чуждестранна фирма трябва да бъде придружена от компенсиращи договори за инвестиции в Полша, които да са на стойност между 100 и 250% от договора, като половината от тези компенсиращи потоци трябва да отиват във военната индустрия. По този начин държавата се надява да осигури постоянен поток на инвестиции и нови технологии в отрасъла, които да благоприятстват и приватизацията.
Доколко тези предпоставки ще се окажат достатъчни за окончателното съживяване на ВПК ще стане ясно вероятно до края на годината във връзка с

Търга на века

- така в Полша наричат поръчката за 48 многоцелеви самолети, която се оценява на 3.5 млрд. долара. Това е най-големият търг в посткомунистическата история на Полша, като в него се състезават шведско-британският консорциум на Saab и British Aerospace Systems с модела JAS-39 Gripen, американската фирма Lockheed Martin с F-16 и френската Dassault с Mirage 2000-5. Поръчката трябва да бъде платена до края на 2015 г., като най-големите плащания ще са след 2009 г., когато Полша би трябвало да е изплатила по-голямата част от сегашните си дългове.
Освен това предстои възлагането на поръчка за 1000 бронетранспортьора на стойност 1 млрд. долара, които ще бъдат произведени в Полша с помощ от партньорите от НАТО. Предвижда се още модернизацията на хеликоптерите Ми-24 и закупуването на 400 насочващи се противотанкови ракети с обсег на действие над 4 км и пускови установки за тях, както и на други 180 ракети с по-близък обсег. Разчети на правителството сочат, че през следващите шест години секторът може да разчита на 600-700 млн. злоти годишно от държавни поръчки.
Наблюдатели отбелязват, че решаващ фактор в избора на победителите в търговете ще бъдат предлаганите схеми за инвестиране в полската промишленост. Пред полското правителство обаче стои въпросът как да убеди контрагентите си да станат дълготрайни партньори, което ще осигури нови технологии и по-големи пазари в бъдеще, вместо инвестициите да бъдат насочени към краткосрочни и нискотехнологични дейности. Друг проблем е самото финансиране на преоборудването, тъй като заради очакваното членство в ЕС ще трябва да се спазват строги правила за размера на държавния дълг. Със сигурност обаче преструктурирането на ВПК трябва да бъде извършено максимално бързо и ефективно, за да има необходимия капацитет за задаващите се големи поръчки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.