Гледайки назад, Китай върви напред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гледайки назад, Китай върви напред

Гледайки назад, Китай върви напред

Поредният конгрес на китайските комунисти утвърди симбиозата между пазарната икономика и комунистическото управление

832 прочитания

Като всеки конгрес на еднолично управляваща партия, и 16-ият конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) е събитие в живота на страната, определящо не само съдбата на съответната политическа структура, но и на цялата държава. Има и други важни особености, които не са за пренебрегване. Китайската народна демократична република (КНДР) е държавата с една пета от населението в света, радваща се на завиден растеж по време на глобалното икономическо забавяне, а освен това основна задача на конгреса беше да подмени изцяло ръководството на партията/държавата.

Смяна на отговорните лица?

Разбира се, новината, която беше подготвена старателно още преди едноседмичния конгрес, е оттеглянето на 76-годишния президент и партиен лидер Цзян Цзъмин, както и на още пет души от постоянния седемчленен Централен комитет. Въпреки че по този начин се потвърждава неписаното правило, че хората над 70 години не трябва да бъдат преизбирани на отговорни постове, името на Цзъмин още дълго време ще бъде споменавано във връзка с каквито и да било действия на управниците на Китай. Досегашният първи секретар на партията трябва да се раздели с президентския пост догодина, но по всяка вероятност ще остане председател на Централната военна комисия до 2007 г. и задкулисно ще дърпа конците на управлението.

От друга страна, прехвърлянето на властта от „третото поколение“ комунистически лидери към „четвъртото“, което според „Файненшъл таймс“ е първата подобна плавна трансформация, откакто комунистите са дошли на власт през 1949 г., осигурява значително влияние на Цзъмин оттук нататък и на практика осигурява продължение на неговата доктрина за поддържане на стабилността в държавата. Неговият заместник, вицепрезидентът Ху Дзинтао, досега винаги е следвал линията на поведение, начертана от Цзъмин, а славата му на умерен реформатор тепърва трябва да бъде доказана. Всъщност, както отбелязва Би Би Си, „той не е предприел нито един ненавременен ход… до голяма степен защото не е направил никакви такива“, а интересът му към доброто управление и пазарната икономика е и причината за „спекулациите, че по сърце той е реформатор“. В действителност, както показват последните няколко години и скорошният конгрес, пазарната икономика е не просто на мода в Китай - нейното успешно интегриране в икономико-политическата система е едва ли не цел номер едно на управляващата партия, стремяща се да утвърди специфичен

Китайски модел на развитие

Две основни характеристики на този модел оттук нататък бяха дефинирани от Цзъмин - улесняването на дейността на частния бизнес и приемането в партията на „напредничави елементи от други социални класи, които приемат партийната програма и конституцията“.

За облекчаването на бизнеса са предвидени следните мерки: законна защита на правото на собственост и доходи, произтичащи както от труд, така и от инвестиране; уеднаквяване на данъчното облагане на държавни и частни фирми; предоставяне на нови възможности на частни, включително и чуждестранни фирми да участват в приватизацията на държавни предприятия и дори намесата на чуждестранни фондове, управляващи активи, в осигурителната система на Китай. Така наречените други социални класи не са нищо друго освен частните предприемачи, доскоро заклеймявани като капиталистически експлоататори. Разбира се, реверансът към частния и чуждестранния бизнес не е случаен. Въпреки че Китай се радва на завиден икономически ръст (виж карето),

Проблемите не са малко

Управляващите разчитат, че отварянето към частните инициативи ще им помогне да направят пазара на труда по-гъвкав, справяйки се по този начин с безработицата. Според официални данни тя е около 4%, но редица изследователи считат, че истинската цифра е около два пъти по-голяма. Освен това според Световната банка Китай трябва да балансира своя растеж и бюджетния си дефицит, за да избегне бъдещи катаклизми. Банката подчертава, че частните инвестиции и потребление в Китай все още не са достатъчно устойчиви, което налага продължаване на държавната намеса в икономиката, ако трябва да се поддържат настоящите темпове на развитие. Същевременно обаче бюджетният дефицит вече достига 3% от БВП, което все пак може да застави правителството да ограничи своите инвестиционни програми. Сред важните проблеми пред най-бурно развиващата се азиатска икономика с потенциал един ден да бъде водещ двигател на глобалната икономика са също либерализирането на финансовите пазари и постоянното обновяване на производствените технологии. Всъщност, както отбелязват някои наблюдатели, така наречените реформи, предложени наскоро, не са нещо ново. Те са обсъждани и по-рано, а либерализацията на общия бизнес климат е процес, започнал преди години. Ефектът от приемането на Китай в Световната търговска организация вече се чувства в засилените интереси на чуждестранните капитали, които са привлечени както от огромния вътрешен пазар, така и от възможността да се възползват от силните експортни позиции на страната, които се усещат от конкурентите и в целия свят.

За да продължи Пекин да се радва на своя икономически възход, за да се утвърди категорично сред най-мощните световни икономически сили, а и за да бъде изпълнена заръката на Цзъмин за четирикратно увеличение на БВП до 2020 г., обаче няма да са необходими само поддържането на външнотърговските положителни салда и огромния вътрешен пазар. Един милиард и триста милиона жители на Китай не са достатъчни сами по себе си - те трябва да са и платежоспособни, докато в момента средният годишен БВП на човек от населението е под 900 долара. Същевременно запазването на външните пазари неминуемо минава през осигуряването на най-нови високи технологии в производството, което пък не изглежда толкова неизпълнимо предвид интереса към китайската промишленост. Срещу достъпа до евтината работна ръка и възможностите за висока възвращаемост от инвестициите чужденците често предлагат в замяна ценно ноу-хау. Този стремеж към новото в икономиката и производството обаче контрастира рязко с препотвърдените и на последния конгрес намерения за всеобхватен контрол на комунистическата партия във всички сфери на живота. Въпреки всичко намеренията за включването на зараждащата се капиталистическа прослойка в редовете на комунистическата партия са, меко казано, странни.

Бракът по сметка

ако въобще е възможен, по всяка вероятност ще просъществува само докато капиталистите, които все още са твърде слаби, са съгласни да делят печалбите и властта. Настане ли период на слаб икономически растеж (което не е невъзможно предвид постоянните съмнения в достоверността на китайската икономическа статистика), партията може да втвърди позицията си и да обвини за него своите доскорошни съмишленици от „другите класи“. По-вероятен като че ли обаче е вариантът, при който навлизането на чужди капитали и технологии, урбанизацията и икономическият растеж ще променят социално-икономическата действителност в КНДР и в крайна сметка ще се разбере, че причина за спъването на развитието е именно задушаващата прегръдка на единствената партия-реформаторка. Както показа опитът от Източна Европа и СССР, стигне ли се до подобна ситуация, процесите на демократизация и икономическа либерализация би трябвало да са необратими.

Според комисията за планиране на държавното развитие през 2002 г. БВП на страната би трябвало да нарасне с повече от 8%, минавайки за първи път границата от 10 000 млрд. юана (1208 млрд. долара). Последните 13 години са били най-добрият период в развитието на Китай, като отбелязаният среден икономически прираст е 9.3%. Както обяви Цзян Дзъмин на последния конгрес на комунистическата партия, целта на Китай е до 2020 г. БВП да нарасне четирикратно, т.е. средното му годишно реално нарастване да е 8%.
Последните текущи икономически данни също са положителни. Ръстът на БВП за първите девет месеца на годината е 7.9%. През октомври промишленото производство нарасна с 14.2%, а положителният търговски баланс от 4.75 млрд. долара е повече от два пъти над този от септември. Освен това Китай се очертава като страната с най-големи преки чуждестранни инвестиции за годината, за което голяма роля има и приемането й в Световната търговска организация.

Като всеки конгрес на еднолично управляваща партия, и 16-ият конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) е събитие в живота на страната, определящо не само съдбата на съответната политическа структура, но и на цялата държава. Има и други важни особености, които не са за пренебрегване. Китайската народна демократична република (КНДР) е държавата с една пета от населението в света, радваща се на завиден растеж по време на глобалното икономическо забавяне, а освен това основна задача на конгреса беше да подмени изцяло ръководството на партията/държавата.

Смяна на отговорните лица?

Разбира се, новината, която беше подготвена старателно още преди едноседмичния конгрес, е оттеглянето на 76-годишния президент и партиен лидер Цзян Цзъмин, както и на още пет души от постоянния седемчленен Централен комитет. Въпреки че по този начин се потвърждава неписаното правило, че хората над 70 години не трябва да бъдат преизбирани на отговорни постове, името на Цзъмин още дълго време ще бъде споменавано във връзка с каквито и да било действия на управниците на Китай. Досегашният първи секретар на партията трябва да се раздели с президентския пост догодина, но по всяка вероятност ще остане председател на Централната военна комисия до 2007 г. и задкулисно ще дърпа конците на управлението.

От друга страна, прехвърлянето на властта от „третото поколение“ комунистически лидери към „четвъртото“, което според „Файненшъл таймс“ е първата подобна плавна трансформация, откакто комунистите са дошли на власт през 1949 г., осигурява значително влияние на Цзъмин оттук нататък и на практика осигурява продължение на неговата доктрина за поддържане на стабилността в държавата. Неговият заместник, вицепрезидентът Ху Дзинтао, досега винаги е следвал линията на поведение, начертана от Цзъмин, а славата му на умерен реформатор тепърва трябва да бъде доказана. Всъщност, както отбелязва Би Би Си, „той не е предприел нито един ненавременен ход… до голяма степен защото не е направил никакви такива“, а интересът му към доброто управление и пазарната икономика е и причината за „спекулациите, че по сърце той е реформатор“.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.