Джовани Аниели - монархът на италианската република

За всички в Италия той бе просто Адвоката. Въпреки че не беше упражнявал адвокатската професия нито за ден, Адвоката бе запазено прозвище за Джовани Аниели и това обръщение бе използвано с еднаква фамилиарност и симпатия както от работниците на „Фиат“, така и от сътрудниците и партньорите му. Личността на Аниели трудно може да бъде дефинирана накратко - той бе неизменно в категорията на силните на деня, но въпреки своето богатство и мощ се харесваше на всички. Неповторимият стил и голям чар го правеха популярен както на стадиона, където следеше своя любим „Ювентус“, така и на най-високо равнище.
Според едно социологическо проучване 99% от италианците са заявили, че знаят името на папата и 100% - името на Адвоката. Не случайно „Фиат“ и „Аниели“ се превърнаха буквално в част от историята на Италия. Присъст­вието на Аниели в икономическия и обществения живот достигна такива мащаби, че му спечели определението „Монарх на италианската република“. Аниели бе човекът, който донесе напредъка и модерността и вдигна авторитета на Италия с „Фиат“, „Ферари“ и „Ювентус“. Аниели бе известен с изключителния си чар и нюх към новото и авангардното. Бивши и сегашни треньори и футболисти на „Ювентус“, между които Баджо, Платини и Трапатони, разказват за навика му да им се обажда рано сутрин за подробности около подготовката и мачовете им. В боксовете на Формула 1 Аниели питаше Михаел Шумахер за най-малките подробности около устройството на неговата „Ферари“, а за работниците на „Фиат“ той бе не просто работодател, а едва ли не глава на семейството. Любопитните журналисти често искаха мнението му по най-различни въпроси и получаваха отговори в прословутия му сериозен стил, примесен с хумор: „Един съвет към вложителите? Дядо ми казваше: да купуват вино, в най-лошия случай ще го изпият по-късно, когато е отлежало.“ Влизайки в ролята си на обществен персонаж, Аниели прилагаше правилото, което беше усвоил от дядо си - да не издава емоциите си и да не прави изказвания, които биха повлияли негативно върху акциите на „Фиат“.
„Фиат“, съкращение на Fabbrica Italiana Automobile Torino (Италианска автомобилна фабрика Торино), беше в основата на следвоенната реконструкция в Италия. Когато старият Аниели - дядото на Адвоката, избира името на фабриката, има предвид, че

На латински „фиат“ означава „да бъде“

и по-късно това ще се превърне във водещ принцип при управлението на семейната империя. Аниели е на 14 години, когато баща му загива при нелеп авиационен инцидент и дядото - основател на „Фиат“, го избира за наследник и продължител на семейната традиция. По негова инициатива на 18 години Аниели е изпратен в САЩ, където дядото се е запознал с Хенри Форд. За разлика от много европейци (между които и Мусолини), които са убедени, че упадъкът на Америка е въпрос на време, Аниели е впечатлен от нейните мащаби. Америка го поразява с динамизма си, с неповторимата смесица от риск, бизнес решителност и пуританска строгост. Така започва дългата страст на Аниели към Америка, която го кара да задълбочи познанията си за нейните институции, индустрия и финанси. През 1973 г. заедно с двама американски приятели - Хенри Кисинджър и Нелсън Рокфелер, създава Тристранния клуб между европейци, американци и японци. В него членуват индустриалци, финансисти, политици и журналисти, а асоциацията често бе определяна като правителство в сянка на световния капитализъм.
Голямата страст на Аниели към Америка обаче не му пречи да ухажва пазара на СССР, което му спечелва славата на капиталиста, завоювал Съветите. През 60-те години, след продължителни тайни преговори, „Фиат“ подписва с Хрушчов споразумението за построяването на Волжските автомобилни заводи и дава начало на епохата „Жигули“.
В Италия 50-те и 60-те са

Годините на италианското икономическо чудо

малката, подвижна и достъпна за всички кола „Фиат 500“ се превръща в символ на новото благоденствие. Все още в Италия се разказват анекдоти, че истинската причина за изграждането на магистралите в страната е „Фиат“, тъй като от компанията настоявали правителствата да строят пътища, за да продават по-лесно колите си. Със сигурност фабриката на Торино е в основата на един от най-големите вътрешни миграционни процеси от юг към север. И днес Торино, историческото седалище на „Фиат“, е в голямата си част населен с преселници от Южна Италия. За да привлече необходимата работна ръка, „Фиат“ осигурява детски градини и собствена здравна база, строи къщи за новопристигналите. И разбира се, мнозинството от тях са запалянковци на „Ювентус“, който и тогава, и днес е един от най-побеждаващите футболни отбори. Страстта на самия Аниели към футбола спечели симпатиите на широките маси и допринесе за голямата му популярност. Самият той твърдеше, че ако се беше занимавал с езда или конни спортове, това най-вероятно би му създало проблеми от социален характер.
През 1966 г. Аниели поема президентството на „Фиат“ и влиза окончателно в ролята, предопределена от дядо му. Само че годините на икономически бум са преминали и „Фиат“ трябва да се справи с

Първата голяма криза

предизвикана от масови стачки и петролния шок от 1973 г. Автомобилната индустрия се нуждае от гигантска реконструкция и нови капитали и Аниели не се двоуми да предприеме едно от най-смелите си решения - отваря вратите на „Фиат“ за либийския капитал. Така либийският лидер Муамар Кадафи купува за 415 милиона долара 10% от компанията, а впоследствие участието му достига до 14 процента, което му дава право на две места в управителния съвет.
Проблемите обаче не изчезват незабавно. Над 65 хиляди непродадени коли; 14 хиляди работници пред уволнение; синдикатите, които обвяват 35-дневна стачка и заплашват с окупирането на заводите; комунистите в тогавашното правителство, които задочно им дават подкрепата си, заплашват за първи път устоите на империята „Фиат“. Аниели, който винаги е бил почитател на либералния тип икономика, успява да се възползва от неочакваната намеса на комунистите в подкрепа на стачниците. Започва засилена информационна кампания против недемократичната позиция на правителството. В отговор на продължителната работническа стачка инженерите и механиците на „Фиат“ организират известното мълчаливо шествие на 40-те хиляди - без шумни протести, само с лозунги в ръка, те протестират против своеволието на синдикатите, които, окупирайки заводите, им пречат да работят. Впоследствие „Фиат“ постепенно ще преодолее тази тежка криза с разработването на новите модели „Фиат Уно“ и „Фиат Пунто“. Отношенията с Кадафи са прекъснати, когато в средата на 80-те години Съединените щати обвиниха Либия в тероризъм и включиха „Фиат“ в черния списък на компаниите, които не могат да участват в американските обществени поръчки. С помощта на банките „Фиат“ откупи своя дял и изглади отношенията си със САЩ. Другият голям почитател на Америка, Силвио Берлускони, си спомня, че е направил голям „гаф“ при първата си среща с Аниели - тогава Берлускони пристига във вилата на Адвоката с „Мерцедес“. На следващите срещи настоящият премиер пристига с новия си „Фиат 130“, но, както е известно, отношенията с Аниели остават хладни.
Над сто хиляди души участваха в поклонението пред тленните останки на Аниели в пот­върждение на голямата привързаност към Адвоката, чийто авторитет бе такъв, че все още много възрастни италианци обичат да се титулуват „дългогодишни работници във „Фиат“. Ето защо не беше изненадващо, че на следващия ден след смъртта му най-авторитетният италиански ежедневник „Кориере дела сера“ му посвети цели 25 страници, а на погребението, предадено директно по първи канал на италианската национална телевизия RAI, присъстваха най-висшите представители на държавната и изпълнителната власт - президентът на републиката Чампи и премиерът Берлускони, министри, индустриалци, синдикални дейци, работници и спортисти - всички те активни участници в живота на Аниели - Монархът на италианската република.