Полша сключи сделката на века
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полша сключи сделката на века

Полша сключи сделката на века

Договорът с Lockheed Martin за доставка на F-16 осигурява на Варшава инвестиции за 6.3 млрд. долара

Светломира ГЮРОВА
791 прочитания

Преди пет години New York Times пусна вица, че най-големият лобист за разширението на НАТО, Брус Джаксън, вицепрезидент по стратегическото планиране на Lokheed Martin, през деня продава F-16, а през нощта работи за евроатлантическите ценности. През 1999 г. с приемането на Полша, Чехия и Унгария в НАТО нощните бдения на Джаксън бяха удовлетворени. През 2003 г. шефовете на вече бившия вицепрезидент на Lokheed най-вероятно са усетили резултата от бизнес начинанията му през светлата част на денонощието.

„Откриваме нова фаза в полско-американските отношения... не само в политически и военен смисъл, но също така и в икономически“, заяви премиерът на Полша Лешек Милер на церемонията по сключването на договора с най-голeмия доставчик на военно оборудване в света Lokheed Martin. Покупката на 48 многоцелеви бойни самолета F-16 за 3.5 млрд. долара е най-голямата по стойност военна сделка в посткомунистическата история не само на Полша, но и на цяла Централна и Източна Европа. Освен чисто финансовите параметри на договора наблюдателите и медиите коментираха и геополитическите и икономически ефекти за Варшава от избора на американската компания вместо европейските кандидати. Сделката на века, както наричат в Полша поръчката на 48-те бойни самолета, бе финализирана миналия петък. В надпреварата за доставката на изтребители за полската армия освен Lokheed Martin се съзтезаваха шведско-британският консорциум на Saab и British Aerospace Systems с модела JAS-39 Gripen и френската компания Dassault с Mirage 2000-5. Търгът бе организиран от Полша като част от програмата за модернизация и оборудване на армията според стандартите на НАТО. Варшава обяви, че офертите на участниците ще бъдат оценявани по система от 100 точки, от които 45 точки за цената на самолетите, 40 точки за техническите и оперативните им характеристики и 15 точки за т.нар. компенсиращи оферти. Изискването за компенсиращи оферти при възлагане на държавни поръчки в областта на отбраната е една от най-съществените промени в полското законодателство след приемането на страната в НАТО. Според това изискване всяка покупка на оборудване за над 20 млн. евро от чуждестранна фирма трябва да бъде придружена от компенсиращи договори за инвестиции в Полша, които да са на стойност между 100 и 250% от договора.
Голямата поръчка разбуни духовете не само във военната индустрия, но и в политическите среди.

Европейско-американската конкуренция

за превъоръжаването на новите страни - членки на Северноатлантическия алианс, по традиция протича не само на чисто пазарно, но и на дипломатическо равнище. След като загубиха в Чехия и Унгария, САЩ усилиха натиска, за да спечелят в Полша. Сделката с Варшава бе съпътствана от ожесточено лобиране и оцветена от геополитически нюанси, коментира в. Financial Times. Джордж Стандридж, директор на кампанията на Lokheed Martin в Полша, признава, че фирмата е получила безпрецедентна подкрепа от Вашингтон по време на преговорите. Безспорно изборът на изтребителите F-16, които се използват от почти половината от страните - членки на НАТО, осигурява на Полша стратегическа позиция сред партньорите й в пакта, но решаваща роля при определянето на победителя изиграха дипломатическите усилия на американската администрация и обещаният от Вашингтон нисколихвен заем за финансиране на сделката. Щедрото предложение бе предшествано от посещение на полския президент Александър Квашневски в САЩ през юли миналата година. Тогава наблюдателите коментираха, че малцина чуждестранни лидери са се радвали на подобен топъл прием във Вашингтон. Три месеца по-късно американският Конгрес одобри искането на президента Джордж Буш за отпускане на заем от 3.8 млрд. долара при изключително благоприятни условия - срокът за изплащане е 15 години, като през първите осем години Варшава ще трябва да плаща единствено лихвите. Това е най-големият заем за финансиране на военен договор, отпускан от Вашингтон на чуждестранно правителство досега. Всичко това наклони везните в полза на Lokheed Martin и през декември миналата година полското правителство обяви, че офертата на американската компания е класирана на първо място в търга. След подписването на предварителното споразумение обаче последваха няколко месеца

Интензивни преговори

за договаряне на детайлите по компенсиращите оферти.

Финалният договор за сделката включва три споразумения - споразумение за доставката на 48-те самолета, бойно оборудване за тях и програми за обучение на полски военни пилоти, споразумение за заема за финансиране на сделката и споразумение за компенсиращите оферти. Според първоначалния график първите две споразумения трябваше да бъдат сключени на 28 февруари. Полското правителство обаче отложи подписването, тъй като компенсиращите инвестиционни проекти, предложени от Lokheed Martin, не отговаряха на изискванията на Варшава. Полша настояваше значителна част от инвестициите да бъдат насочени във високотехнологични сектори и обяви, че ако не постигне споразумение с американската компания, ще започне преговори с класирания на второ място шведско-британски консорциум Saab-British Aerospace Systems. Полските представители все пак подчертаха, че това е краен вариант и предпочитат да не прибягват до него. На 18 април проточилите се преговори се увенчаха с успех и сделката стана факт. Варшава ще плати 3.5 млрд. долара 48 изтребители F-16. Самолетите ще бъдат доставени между 2006 г. и 2008 г. и ще заменят остаряващия полски самолетен парк, състоящ се главно от руски МИГ-21 и МИГ-29. Полша получава договорения преференциален заем от 3.8 млрд. долара от Вашингтон и компенсиращ пакет от американски инвестиции в размер на 6.3 млрд. долара. Компенсиращият пакет е за срок от 10 години и включва 43 проекта на американски компании за инвестиции в Полша. Сред инвеститорите са автомобилният гигант General Motors, който планира да повиши капацитета на завода си в Полша, телекомуникационната компания Mototrola, която ще инвестира в изграждането на безжичната система TETRA за полските служби за безопасност, United Technologies, които обявиха, че ще произвеждат самолетни двигатели за F-16 в Полша. Полското правителство се надява инвестициите да създадат нови работни места и

Да съживят икономиката

която през миналата година отбеляза минимален растеж от 1%. Трансферът на нови технологии и ноу-хау от водещи американски компании е шанс за модернизиране и повишаване на конкуретоспособността не само на полската военна, но и цивилна промишленост.

Изборът на американската компания пред европейските кандидати предизвика за пореден път упреци от страна на Франция, че Полша, която ще се присъедини към Европейския съюз (ЕС) през 2004 г., действа нелоялно спрямо Брюксел. „Специалните отношения“ на Варшава с Вашингтон, както ги определят полските политици, предизвикват раздразнението на мнозина европейски лидери, които наричат Полша троянския кон на САЩ в ЕС. Независимо от критиките обаче Полша успя в рамките на 48 часа да подпише както договора за присъединяване към ЕС на срещата на върха в Атина на 16 април, така и този с Lockheed Martin два дни по-късно.

Едно от условията за членство в НАТО през 1997 г. беше снабдяването на армиите на кандидатките с поне по една ескадрила модерни изтребители и поне по един дивизион зенитни ракети със среден обхват. Това трябваше да бъде извършено до края на 2002 г., но Полша, Чехия и Унгария едва през тази година успяха да финализират сделките, а самите доставки ще станат след няколко години. За голяма част от правителствата в региона обаче разходите по превъоръжаването представляват огромна финансова тежест.
Унгария, която се присъедини към алианса през 1999 г. заедно с Полша и Чехия, реши да намали разходите и да вземе самолети на лизинг. През декември 2001 г. Будапеща подписа договор за 783 млн. долара с шведско-британския консорциум SaabBritish Aerospace Systems за 10-годишен лизинг на 14 самолета от модела JAS-39 Gripen. През февруари тази година Унгария пожела самолетите да бъдат модернизирани и това повиши стойността на договора до 925 млн. долара. Будапеща поиска от консорциума компенсиращи оферти, възлизащи на 110% от стойността на договора.
Чехия също имаше договор със Saab-British Aerospace Systems за закупуване на 24 самолета JAS39 Gripen на стойност 1.8 млрд. долара. Разрушителните наводнения през миналата година, които причиниха щети за близо 2 млрд. долара, обаче накараха Прага да се откаже от сделката. Наскоро чешкото правителство обяви, че обмисля да закупи използвани изтребители, за да намали разходите по замяната на руските МИГ-ове.
България, Румъния и Словакия, които бяха поканени да се присъединят към НАТО в края на миналата година, имат твърде ограничени бюджетни възможности. България и Словакия решиха да се задоволят с модернизиране на старите си паркове от съветски МИГ-ове.
Румъния през 1997 г. подписа договор с американската компания Bell Helicopter за закупуване на румънската компания IAR Ghimbav и производство на военни хеликоптери за румънската армия.
След засилен медиен натиск и решаващото не на МВФ срещу неизгодните за Букурещ условия обаче сделката пропадна. В момента Варшава преговаря с Москва за модернизацията на 106 руски хеликоптери Ми-24, които са на въоръжение в Полша, Унгария, Словакия, Чехия. Полша получи мандат от другите страни от Вишеградската четворка, за да преговаря за получаване на определени резервни части от Русия на стойност около 500 милиона долара. Москва обаче отказва доставката единствено на резервни части, като се позовава на правото на интелектуална собственост, и иска да извърши цялостната мoдернизация.

Преди пет години New York Times пусна вица, че най-големият лобист за разширението на НАТО, Брус Джаксън, вицепрезидент по стратегическото планиране на Lokheed Martin, през деня продава F-16, а през нощта работи за евроатлантическите ценности. През 1999 г. с приемането на Полша, Чехия и Унгария в НАТО нощните бдения на Джаксън бяха удовлетворени. През 2003 г. шефовете на вече бившия вицепрезидент на Lokheed най-вероятно са усетили резултата от бизнес начинанията му през светлата част на денонощието.

„Откриваме нова фаза в полско-американските отношения... не само в политически и военен смисъл, но също така и в икономически“, заяви премиерът на Полша Лешек Милер на церемонията по сключването на договора с най-голeмия доставчик на военно оборудване в света Lokheed Martin. Покупката на 48 многоцелеви бойни самолета F-16 за 3.5 млрд. долара е най-голямата по стойност военна сделка в посткомунистическата история не само на Полша, но и на цяла Централна и Източна Европа. Освен чисто финансовите параметри на договора наблюдателите и медиите коментираха и геополитическите и икономически ефекти за Варшава от избора на американската компания вместо европейските кандидати.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK