НЕП в модерен вариант
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

НЕП в модерен вариант

НЕП в модерен вариант

Русия, Украйнa, Беларус и Казахстан образуват единно икономическо пространство

3540 прочитания

Познайте с какво е зает Брус Джаксън, председател на Американския комитет по разширяването на НАТО, докато не се занимава с проблемите на българската прокуратура и разузнаване? С аналогичните проблеми в Румъния? Съвсем не. Напоследък американският лобист е най-загрижен да предотврати възстановяването на СССР. „Ако Украйна споделя нашите ценности, защо тогава подписва бизнес сделка с Лукашенко“, тревожи се Джаксън пред украинския вестник „Ден“. Интервюто, което е озаглавено „Ялта-2“, е по повод срещата в кримския курорт Ялта на лидерите на страните от Организацията на независимите държави, в която членуват почти всички съставни части на бившия нерушим съюз на свободните републики. Третата за тази година среща на страните от ОНД този път произведе доста противоречива новина - създаването на Единно икономическо пространство (ЕЕП на руски), чиито членки са най-големите наследници на СССР - Русия, Украйна, Беларус и Казахстан.

Срещата в Ялта естествено създаде някои асоциации със СССР, но те вероятно са малко пресилени, за което говори и свободното тълкувание на абревиатурата - ЕЕП повече прилича на прословутия ленински НЕП (нова икономическа политика), където електрификацията е заменена с митническа хармонизация.

„Пространството“

и неговите цели също така наподобяват Европейската асоциация за свободна търговия - нещо, което руският президент Владимир Путин не пропусна да подчертае при лансирането на ЕЕП миналата седмица: „Ние говорим за европейска интеграция и евроориентация. Но защо? Защото икономиките там са добре развити и хората живеят добре и ние също искаме да живеем така.“ В споразумението се предвижда изграждането на зона за свободна търговия в три основни стъпки: създаване на процедури за свободна търговия и хармонизация на митническото законодателство, като в първата фаза търговията със селскостопанските стоки няма да се либерализира; на втория етап се предвижда създаването на митнически съюз с единни тарифи, отпадане на ограниченията за вноса на селскостопански стоки, премахване на протекционистичните мерки, прилагане на единна политика в областта на конкуренцията и въвеждането на единен митнически кодекс. Третата и последна стъпка предвижда премахването на митническия контрол между страните и свободно движение на услуги, капитали и хора.

Създаването на подобно споразумение едва ли би могло да предизвика особени възмущения най-малкото защото досегашните му аналози на постсъветска земя не са раждали нещо работещо. През 1993 г. например беше подписан икономически и валутен съюз между осем от бившите републики на СССР, но едва ли някой си спомня за него. Подобна е и съдбата на икономическия съюз между Москва и Минск, където основната изгода е за белоруската икономика, която получава по-евтин газ. Това, което предизвика съмненията, е твърде голямото заиграване на ЕЕП с ранните стъпки на ЕС. Пак Путин в Ялта обясни какво е значението на новата организация: „Те (западноевропейците - бел.ред.) взеха отговорни решения и спряха да играят политически игри. Именно те взеха решението за основаването на наднационални регулационни органи и подписаха договора от Рим. Спряха да „разтягат локуми“, изоставяйки всички амбиции и национална арогантност.“ Руският президент говори за създаването на

Единния наднационален орган със седалище в Москва

Идеята е по примера на Европейската комисия новата институция да решава споровете. Гласовете обаче (за разлика от националния паритет в съвета на министрите или комисията в ЕС) ще бъдат разпределени на базата на „относителната икономическа сила“ на страните членки, т.е. Кремъл ще има най-голямо влияние. Миналата седмица четирите съучредителки поканиха и други бивши членки на СССР да се присъединят, макар да се въздържаха да призоват за обща валута. Казахстанската преса коментира, че ЕЕП е поредният „жалон в интеграцията“, докато белоруският президент Александър Лукашенко каза, че Минск ще участва в пространството само ако Украйна не увърта. Гневът на Милия Саша, както е известен белоруският президент в страната си, беше предизвикан от желанието на Киев да подпише споразумението за ЕЕП с „особено мнение“, тъй като противоречало на конституцията на страната. Президентът Леонид Кучма пък дори намекна за референдум. Притеснението на Кучма е породено от започналите протести в град Лвов под общ наслов „Кучма - предател“. В западните региони на Украйна има далеч по-силно чувство за национален суверенитет за разлика от източните, чиято неформална столица Харков е един от най-големите украински градове. В същото време договорът е силно желан от украинските индустриални среди, които по примера на Беларус се надяват да получават природен газ на цени като за руски консуматори.

Както подчертава обаче немският експерт Ларс Гандрих пред радио „Дойче веле“, ЕЕП е по скоро митнически съюз, а не зона за свободна търговия - нещо, от което Украйна не се нуждае. Това ще попречи на преговорите на Киев със Световната търговска организация, както и на преговорите с ЕС. Ако се създадат митнически бариери около тези четири държави, това само ще ограничи украинския експорт поради ответните мерки. В същото време за последните четири години вносът на Украйна от Русия, Беларус и Казахстан е спаднал от 48% на 39% от общия внос, като в същото време вносът от ЕС остава стабилен в рамките на 30-31%. Експортът на Украйна за страните от ЕЕП пък за същия период се е свил от 26% на 19% от общия износ на страната. Поради съмненията за липсата на особена икономическа логика в ЕЕП комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген предупреди Киев да не рискува връзките с Брюксел. Говорителят на комисията Жан Кристоф Филори уточни, че комисарите не считат разширяването на контактите между Украйна и нейните източни съседи като пречка за връзките й с ЕС, но в същото време Филори натърти, че Киев трябва да внимава как ще изгражда митническия си съюз и дали той няма да наруши споразуменията със съюза. Полският посланик в Киев Марек Жиолковски също предупреди украинците, че ЕЕП само на теория няма да им попречи на надеждите за членство в ЕС. В хора се включи и американският посланик в Киев Джон Хърбст, според когото споразумението не е изгодно за Украйна.

Единствено зарадвана от критиката на Брюксел беше Молдова, чийто президент Владимир Воронин се нацупи и заяви, че като не го искат в ЕЕП, той пък ще заведе страната си в ЕС.

Руска поза

Политиката на Путин за реинтеграция на бившите републики от СССР (поне за пред избирателите) не е новост и е напълно възможно ЕЕП да е поредната стъпка в тази насока. Икономическият интерес на Русия да прави истински митнически съюз е много ясен, след като Москва все още не е член на СТО, а само от членството в глобалната организация могат да се очакват някакви съществени икономически ползи. Идващите през декември парламентарни избори и след това през март президентски обаче със сигурност са задействали щаба на Путин да намери нов пример за ефективността на президента.

Познайте с какво е зает Брус Джаксън, председател на Американския комитет по разширяването на НАТО, докато не се занимава с проблемите на българската прокуратура и разузнаване? С аналогичните проблеми в Румъния? Съвсем не. Напоследък американският лобист е най-загрижен да предотврати възстановяването на СССР. „Ако Украйна споделя нашите ценности, защо тогава подписва бизнес сделка с Лукашенко“, тревожи се Джаксън пред украинския вестник „Ден“. Интервюто, което е озаглавено „Ялта-2“, е по повод срещата в кримския курорт Ялта на лидерите на страните от Организацията на независимите държави, в която членуват почти всички съставни части на бившия нерушим съюз на свободните републики. Третата за тази година среща на страните от ОНД този път произведе доста противоречива новина - създаването на Единно икономическо пространство (ЕЕП на руски), чиито членки са най-големите наследници на СССР - Русия, Украйна, Беларус и Казахстан.

Срещата в Ялта естествено създаде някои асоциации със СССР, но те вероятно са малко пресилени, за което говори и свободното тълкувание на абревиатурата - ЕЕП повече прилича на прословутия ленински НЕП (нова икономическа политика), където електрификацията е заменена с митническа хармонизация.

„Пространството“

и неговите цели също така наподобяват Европейската асоциация за свободна търговия - нещо, което руският президент Владимир Путин не пропусна да подчертае при лансирането на ЕЕП миналата седмица: „Ние говорим за европейска интеграция и евроориентация. Но защо? Защото икономиките там са добре развити и хората живеят добре и ние също искаме да живеем така.“


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK