Макар и 42 години след полета на Юрий Гагарин Китай зае равностойно място сред космическите държави. Пекин постига това с абсолютно самостоятелна своя космическа програма. Китайският кораб „Шънджу 5“, както се разбира от цифровото обозначение, е петият от своя клас. Външно много наподобява руските апарати „Союз“, но е по-голям. Също като тях е космически кораб за еднократна упот­реба. Побира от 2 до 4 души. Въпреки външните прилики със съветските кораби с 40-годишна история апаратът е ободрудван с много повече електроника, по-голямата част от която носи логото made in China. Името Шънджу означава божествен кораб. Първият апарат от тази серия е изстрелян при пълна секретност на 20 ноември 1999 г., като полетът се извършва в напълно автоматичен режим на работа. През 2001 г. последва полет на „Шънджу 2“, който носеше на борда си екземпляри на различни живи организми - маймуна, куче, заек, риби, охлюви, растения и едноклетъчни. На базата на този експеримент китайците изграждат животоподдържащите системи на „Шънджу 3“ - първият кораб от този клас, годен да вози астронавти. Последното предстартово изпитание е извършено с кораба „Шънджу 4“. Неговото успешно приземяване е новогодишният подарък за китайския народ за 2003. След полета китайската космическа агенция официално обявява, че е напълно готова за изстрелването на първия си космонавт.

След триумфа

на китайската космическа програма и нейния първи пилотиран полет в геостационарна орбита нещата в сферата на планетарните излседвания като че ли изглеждат по малко по-различен начин. И макар че за момента аналитиците се изказват твърде резервирано относно възможността да станем свидетели на втора масирана офанзива в сферата на космическите изследвания, фактите са си факти - Китай е обзет от същия ентусиазъм, който завладя Русия и САЩ преди около четири десетилетия и не ги пускаше до края на 80-те и началото на 90-те. Сериозният китайски напредък може би ще принуди тези две позаспали космически суперсили да излязат от своята летаргия, да развържат кесиите си и да отпуснат по-щедро финансиране на своите вече не толкова амбициозни програми за изследване на околоземното пространство и слънчевата система. Това, което може да тласне звездната надпревара отново напред, е фактът, че китайският космически проект понастоящем се явява единственият независим конкурент на NASA при пилотираните космически полети. Работата по него се извършва под юрисдикцията на китайските военни и в условията на строга секретност, а годишният бюджет на програмата се оценява на около 1.5-2 милиарда долара. Това е няколко пъти повече от финансирането на страдащата от хроничен финансов недоимък руска програма и горе-долу колкото бюджета на Япония за космически изследвания, която обаче не извършва пилотирани полети. Повече пари, около 6 милиарда долара годишно, отделя Европейската аерокосмическа агенция. Тя обаче също не извършва самостоятелни полети на астронавти и е концентрирала усилията си в изграждането на Международната космическа станция. Най-щедра при финансирането на космически програми, разбира се, е американската администрация - бюджетът на NASA е 15.5 милиада долара. Отделно от това щатските военни получават 8.5 милиарда, и то само за несекретните космически проекти.

Именно силното военно присъствие в космическите изследвания може да изправи САЩ и Китай пред поредната звездна надпревара. Пекин не е подписал никакви договори за мирното използване на космическото пространство. Освен това китайското държавно ръководство неведнъж е обявявало своите стратегически намерения за изграждане на лунна база и експлоатацията на природните ресурси на естествения спътник на Земята. Според доклад на Пентагона от юли 2003 непредъкът на космическата програма ще превърне Китай в по-голяма заплаха. Документът посочва, че Пекин ще разполага с технологични възможности да изгради ефективни военни системи с космическо базиране в периода 2010 -2020 г.