Ще има ли нова надпревара в космическите изследвания след края на студената война? През последните няколко години този въпрос като че ли не стоеше. Финансовото фиаско на руската космическа програма, технологичната агония на орбиталния комплекс „Мир“, трагедията със совалката „Колумбия“ и постоянните забавяния около строежа на Международната космическа станция са ясна индикация, че човечеството е позагубило първоначалната си еуфория на тема „Полет в открития Космос“ и се е ориентирало към по-прагматично използване на високите технологии.
По всичко личи обаче, че ентусиастите в сферата на космическите изследвания все още не са на изчезване. Миналата сряда космическите суперсили станаха с една повече. Редом с Русия и САЩ Китай стана третата държава, която е способна самостоятелно да изстрелва астронавти в околоземна орбита.Китайският Юрий Гагарин
Неговото име е Янг Лиуей и е 38-годишен подполковник от военновъздушните сили на Китай. Обучаваният от 1998 г. първи китайски астронавт (или тайконавт според китайската космическа терминология) успешно беше изведен в околоземна орбита с ракета, клас „Големия поход“ 2F, от космодрум в пустинята Гоби. Тайконавтът е избран за мисията само преди няколко седмици при свирепа конкуренция между тримата основни кандидати да бъдат „китайски астронавт номер едно“. По неофициални данни общият брой на обучените за целта пилоти е поне четиринайсет. „Чувствам се добре. Ще се видим утре“, казва Лиуей 30 минути след началото на полета. Двадесет и един часа по-късно, след 14 обиколки на Земята, пилотираната капсула на неговия космически кораб „Шънджу 5“ успешно се приземява само на 5 километра от предварително указаното място. След кацането Янг Лиуей се чувства напълно нормално. Дори успява да излезе от капсулата абсолютно сам. Още със стъпването му на земята, той бе обявен за национален космически герой...
След триумфа
на китайската космическа програма и нейния първи пилотиран полет в геостационарна орбита нещата в сферата на планетарните излседвания като че ли изглеждат по малко по-различен начин. И макар че за момента аналитиците се изказват твърде резервирано относно възможността да станем свидетели на втора масирана офанзива в сферата на космическите изследвания, фактите са си факти - Китай е обзет от същия ентусиазъм, който завладя Русия и САЩ преди около четири десетилетия и не ги пускаше до края на 80-те и началото на 90-те. Сериозният китайски напредък може би ще принуди тези две позаспали космически суперсили да излязат от своята летаргия, да развържат кесиите си и да отпуснат по-щедро финансиране на своите вече не толкова амбициозни програми за изследване на околоземното пространство и слънчевата система. Това, което може да тласне звездната надпревара отново напред, е фактът, че китайският космически проект понастоящем се явява единственият независим конкурент на NASA при пилотираните космически полети. Работата по него се извършва под юрисдикцията на китайските военни и в условията на строга секретност, а годишният бюджет на програмата се оценява на около 1.5-2 милиарда долара. Това е няколко пъти повече от финансирането на страдащата от хроничен финансов недоимък руска програма и горе-долу колкото бюджета на Япония за космически изследвания, която обаче не извършва пилотирани полети. Повече пари, около 6 милиарда долара годишно, отделя Европейската аерокосмическа агенция. Тя обаче също не извършва самостоятелни полети на астронавти и е концентрирала усилията си в изграждането на Международната космическа станция. Най-щедра при финансирането на космически програми, разбира се, е американската администрация - бюджетът на NASA е 15.5 милиада долара. Отделно от това щатските военни получават 8.5 милиарда, и то само за несекретните космически проекти.
Именно силното военно присъствие в космическите изследвания може да изправи САЩ и Китай пред поредната звездна надпревара. Пекин не е подписал никакви договори за мирното използване на космическото пространство. Освен това китайското държавно ръководство неведнъж е обявявало своите стратегически намерения за изграждане на лунна база и експлоатацията на природните ресурси на естествения спътник на Земята. Според доклад на Пентагона от юли 2003 непредъкът на космическата програма ще превърне Китай в по-голяма заплаха. Документът посочва, че Пекин ще разполага с технологични възможности да изгради ефективни военни системи с космическо базиране в периода 2010 -2020 г.
Ще има ли нова надпревара в космическите изследвания след края на студената война? През последните няколко години този въпрос като че ли не стоеше. Финансовото фиаско на руската космическа програма, технологичната агония на орбиталния комплекс „Мир“, трагедията със совалката „Колумбия“ и постоянните забавяния около строежа на Международната космическа станция са ясна индикация, че човечеството е позагубило първоначалната си еуфория на тема „Полет в открития Космос“ и се е ориентирало към по-прагматично използване на високите технологии.
По всичко личи обаче, че ентусиастите в сферата на космическите изследвания все още не са на изчезване. Миналата сряда космическите суперсили станаха с една повече. Редом с Русия и САЩ Китай стана третата държава, която е способна самостоятелно да изстрелва астронавти в околоземна орбита.Китайският Юрий Гагарин
Неговото име е Янг Лиуей и е 38-годишен подполковник от военновъздушните сили на Китай. Обучаваният от 1998 г. първи китайски астронавт (или тайконавт според китайската космическа терминология) успешно беше изведен в околоземна орбита с ракета, клас „Големия поход“ 2F, от космодрум в пустинята Гоби. Тайконавтът е избран за мисията само преди няколко седмици при свирепа конкуренция между тримата основни кандидати да бъдат „китайски астронавт номер едно“. По неофициални данни общият брой на обучените за целта пилоти е поне четиринайсет.
0 коментара