Арнолд Шварценегер, новият политик?

Арнолд Шварценегер, новият политик?

2269 прочитания

Трудно му е да се изразява на езика в страната, в която живее; не е ясно какво точно, къде и как е завършил, но пък и никой не пита за дипломата му; използва енигматични и нищо незначещи фрази, често извън всякакъв контекст; пресата твърди, че не е чула от него нито едно ясно становище; в младостта си е имал фриволни контакти с млади дами; казват, че бил голям работяга, макар недоброжелателите да твърдят, че този факт се дължи на липсата на особен талант; често го критикуват, че обича да подражава на известните политици. За това пък има голямо и щастливо семейство и леко наивно чувство за хумор.

Да, познахте, точно за него става въпрос - Арнолд Шварценегер. Събирателният образ на Терминатора, поне според част от американските медии, изглежда горе-долу така и, преведен на български, сякаш задължително трябва да носи предупреждението „всички прилики с действителни лица и събития са случайни и плод на авторовата фантазия“. Зад океана, разбира се, не познават българския опит, но основният въпрос, последвал избора на екшън-героя за губернатор на Калифорния, сякаш е един и същ - „идва ли краят на политиката“. Сама по себе си победата на Арнолд отдава дължимото на всяка мелодраматична тема в Калифорния - от плажната мъжественост, през мита за имигранта, превзел Златния щат, до идеята за славата като магически тоник за растеж по социалната стълбица, писа тази седмица „Нюзуик“. Със сигурност изборът на Арнолд Шварценегер не само разтърси двата политически кита в САЩ - Републиканската и Демократическата партия, но и постави въпрос - каква е ролята на медиите и как ще изглежда следващият американски президент (или най-малкото за какъв ще се представя).
Очевидно немногословният нов политик (певецът Роби Уилямс казва, че единственият актьор с по-малко реплики е кучето Ласи) на пръв поглед е далеч от американския политически истаблишмънт. Единственият му нефилмов слоган беше „за да спечелят хората, политиката трябва да загуби“. Ако към не съвсем оригиналната фразата се прибави и отговорът, който Арни даде на въпроса кого ще представлява - „ами всички“, политическият му образ е по-скоро мътничък. При такива обяснения произволно запитан американски политически маркетолог най-вероятно би отвърнал, че, представлявайки всички, не представляваш никого и следователно губиш всичко.

„Ще терминирам бюджетния дефицит“

пък изобщо не се нуждае от коментар. Най-лесното обяснение за победата на Шварценегер е фактът, че актьорът не е първият подобен политик. През 60-те години на миналия век тогавашният губернатор на Калифорния Пат Брауън обвинява актьора Роналд Рейгън в грехове, приписвани и на Арни - че единственото, което може, е да чете сценарий, който някой друг е написал за него. Губернатор на Минесота от 1999 г. пък е тежкотоварният кечист Джеси Вентура, пред когото Арни изглежда като професор, най-малкото по шоубизнес. Списъкът може да бъде продължаван до безкрайност, но едва ли това е най-солидното обяснение за впечатляващата победа на австрийския актьор - на изборите миналата седмица в Калифорния бе отчетена най-високата избирателна активност за последните 20 години и за първи път от 1994 г. републиканец застава начело на щата. Знаменитостта на Арни със сигурност помага. За всеки бъдещ политик е хубаво да има някъде между 250 и

800 млн. долара в задния си джоб

хубаво е да е женен за Мария Шрайвър (племенница на JFK), хубаво е да нямаш нужда от подкрепа на известни политици (обичани от едни и мразени от други). Шварценегер може да се похвали, че е част от Хайянис порт (семейното имение на фамилията Кенеди), където е имал възможност да поизлъска политическо лустро. Отделно филмовият бизнес сам по себе си е едно голяма политическо мероприятие - усещаш нагласите на публиката, събираш екип, пари и нямаш право на грешка. Дейвид Гъргън от университета „Харвард“ припомня как веднъж президентът Франклин Рузвелт казал на Орсън Уелс, че те двамата са най-добрите актьори в САЩ.

Второто, далеч по-смислено обяснение, е лошото финансово състояние на една от най-големите икономики в света и разочарованието от губернатора Грей Дейвис. До енергийната криза в Калифорния (2001 г.) Дейвис беше считан за изключително успешен губернатор с модерни либерални възгледи. Дефицит от общо 38 млрд. долара е доста впечатляваща сума сама по-себе си, но по-същата логика преди няколко години Ню Йорк можеше да избере за кмет Фара Фосет примерно. Нюйоркчани избраха адвоката Рудолф Джулиани. Тези обяснения не само че подценяват Шварценегер, но и изобщо не обясняват случилото се в Калифорния. Със сигурност знаменитостта на актьора изигра роля. Със сигурност „сивушкото“ Грей Дейвис беше лесна хапка за Терминатора. Освен това едва ли в САЩ има други, по-странни избори, в които се състезават порнозвезди, джуджета и бивши автокрадци, където избирателите да са по-ядосани на политиците си. По-важното обаче беше фактът, че Арни е

Политически аутсайдер

и няма нищо общо с политическия елит. Американските щатски избори са подложени на постоянни манипулации (при последното преначертаване на границите на избирателните райони в Калифорния само един от всичките 53 района на практика не е бил гарантиран за досегашния си титуляр), така че освежаването на елита става в общи линии по-два начина - когато губернаторът предаде богу дух или стане сенатор във Вашингтон. За президентските има само съмнения. Иначе Дейвис със сигурност е бил честен, досега дори таблоидната преса не го е намесила в скандал. Основни спонсори зад вече бившия губернатор бяха профсъюзите, които срещу подкрепата си очакват гарантиране на солидните компенсации при уволнение на техните служители, всички заинтересувани от екоикономиката (Калифорния е с най-високи разходи на глава от населението за еконужди) и енергийните фирми, чиято дерегулация им позволи получат доста по-високи цени за електроенергията си. Това, което обаче препълни чашата, беше решението на Дейвис да даде право на нелегалните имигранти да получат шофьорски книжки, стъпка изцяло насочена към латино-вота. На този фон Шварценегер, който финансира сам кампанията си (с малка помощ от някои големи приятели) и не се притеснява да атакува всемогъщите синдикати, сигурно изглежда като панацея. Друг факт, който също подкрепя тезата, че изборът на Терминатора е бунт срещу системата, е липсата на реакция от страна на избирателите на нито едно от обвиненията, отправени му по време на кампанията. Серията материали на в. „Лос Анд­желис таймс“, в които няколко жени свидетелстваха, че Шварценегер се е държал недостойно с тях, изобщо не повлияха на вота. Както не повлияха и репликите му, че някак си не може да си представи жена в панталон („Плейбой“, 1988 г.), интервюто му от далечната 1977 г. за списанието „Уи“, че е участвал в групов секс, или пък признанията му, че жените са основно сексуален обект. Напротив, Шварценегер стана републиканецът с най-голяма подкрепа от страна на жените в последно време. Този факт със сигурност ще бъде още дискутиран, тъй като повечето избиратели са възприели разследванията на медиите като заговор срещу Шварценегер, което за пореден път доказва спадналото реноме на сериозните американски вестници.

Освен all-star съветническият екип (гуруто на финансите Уорън Бъфет, теоретикът на икономиката на предлагането Артър Лафер, изключително уважаваният бивш държавен секретар Джордж Шулц, бившият губернатор на Калифорния Пете Уилсън и бившият кмет на Лос Анджелис Ричард Риордън), които със сигурност ще поправят бедните познания на звездата по управление на щатски икономики, това което прави нелепи всякакви аналогии между Калифорния и България е фактът, че Шварценегер има доста модерен мироглед. Въпреки тевтонския си акцент Арни има далеч по-либерална програма и възгледи (дори и със сексуалните си приключения) от останалите си колеги републиканци. И

Не носи библия в задния си джоб

Актьорът е направо антитеза на всичко, зад което стоят съвременните неоконсерватори - Шварценегер няма нищо против хомосексуалистите и дори брака помежду им; открито застава за правата на жените да избират дали да родят или не детето си; той e за подкрепата на малцинствата; за контрола върху оръжията. Дори обвиненията срещу него за сексуална невъздържаност напомнят по-скоро скандалите около Бил Клинтън (макар и делата на бившия президент да бледнеят пред обвиненията срещу Шварценегер), отколкото традиционните семейни ценности на републиканците. През 1999 г. Шварценегер казва за сп. „Джордж“, че по време на кампанията срещу Клинтън той се е срамувал да се нарече републиканец. Всъщност Шварценегер е първият американски политик, който залага на контракултурата от 60-те и 70-те (хедонизъм, освободеност на нравите и липса на респект към властта) и при това е републиканец. Разбира се, Калифорния не е САЩ, но както отбелязва „Икономист“, за последното десетилетие американците са станали доста по-толерантни, със спадащо неодобрение на хомосексуализма и междуетническите връзки или пък хората, заразени с вируса на СПИН.

Каквито и да са причините за победата на Арнолд Шварценегер, той вече е виден републиканец, може би по-популярен и от президента. Съвсем естествено републиканците започнаха да търсят начин да експлоатират голямата му популярност, а демократите пък - средство, за да яхнат същата

Вълна на недоволство

По време на кампанията на Шварценегер Белият дом предпочиташе да остава в сянка. Екипът на Шварценегер надали е искал да изтъква факта, че актьорът беше съветник по физическото здраве на Буш-старши, за да не пострада неговата кампания от спадащото одобрение за Джордж У. Буш. За Белия дом логиката е доста проста - ако калифорнийската икономика продължава да върви на зле, по-добре начело да е демократ, тъй като през следващата година щатът с най-много избирателни гласове логично би трябвало да гласува за Буш. При губернатор републиканец това не е толкова сигурно. С победата на Арнолд Шварценегер обаче се отваря още една възможност - да се повтори успехът на Рейгън от началото на 80-те години на миналия век. Това не е толкова невъзможно, ако Шварценегер временно запуши дупката в бюджетния дефицит с нови заеми. По-важната новина за републиканците обаче е, че ако бъдеш либерал по социалните въпроси и консерватор по фискалните, можеш да спечелиш избори. Едва ли за Шварценегер е било от значение дали е социалиен либерал, но за разклатения рейтинг на Буш всеки процент ще е от голямо значение. Рейтингът на администрацията продължава да пада - само 40% от избирателите са доволни от цялостното състояние на САЩ,

38% одобряват начина, по който Буш управлява икономиката

а 44% са съгласни с неговата политика към Ирак. Въпреки че бъдещите съперници на Буш в президентската кампания засега регистрират далеч по-ниско одобрение, едва 27% от американците казват, че се доверяват на правителството, а 70% са съгласни с твърдението, че политическата система е до такава степен контролирана от частни интереси и зависима от партизанщина, че не може да отговори на реалните нужди на страната (всички данни са от изследване на сп. „Нюзуик“). Въпреки че Дейвис имаше неодобрение от 74%, далеч повече от Буш, демократите със сигурност си представят как ще се възползват от спадащия рейтинг на президента. Джо Трипи, политическият консултант на Хауърд Дийн, кандидатът за президент на демократите казва пред „Нюзуюк“ „избирателите са ядосани и същият този гняв през следващата година ще доведе до провал и Буш“. Най-близо до имиджа на Шварценегер обаче е о.з. ген. Уесли Кларк - политически аутсайдер, но умел политически тактик. Кларк също има достатъчно политически контакти и военна аура, която на всичкото отгоре не е измислена. За разлика Буш има и спечелена военна кампания (Косово, 1999 г.). Вероятно поради тази причина Кларк е най-атакуваният кандидат сред демократите, като му припомняха, че преди да прехвърли предпочитанията си към бившия вицепрезидент Ал Гор през 2000 г., е гласувал за републиканците Ричард Никсън и Роналд Рейгън. Кларк получи и доста упреци за отношението си към войната в Ирак.

Ако от изборите в Калифорния може да се направи някакъв извод за бъдещата президентска кампания в САЩ, то той е, че статуквото е заплашено. При републиканците може да се наложат сериозни идеологически корекции. При демократите има всички изгледи досега считаният за идеален вицепрезидент ген. Кларк да излезе начело. Освен ако, разбира се, бившата първа лейди Хилари Клинтън не реши да се намеси. В крайна сметка тя има немалко от силните политически страни на Шварценегер.

Другият извод може да бъде, че вероятно Джей Лено е бил прав. Шварценегер обяви кандидатурата си за губернатор на Калифорния в неговото Tonight

Show по Ен Би Си, а в деня, когато бяха обявени резултатите, популярният тв водещ каза, че избирането на Терминатора е доказателство за това колко е важно участието в неговото предаване. Така че нищо чудно в скоро време политическите аналитици да започнат да наблюдават програмата за участия в шоуто на Лено.

Трудно му е да се изразява на езика в страната, в която живее; не е ясно какво точно, къде и как е завършил, но пък и никой не пита за дипломата му; използва енигматични и нищо незначещи фрази, често извън всякакъв контекст; пресата твърди, че не е чула от него нито едно ясно становище; в младостта си е имал фриволни контакти с млади дами; казват, че бил голям работяга, макар недоброжелателите да твърдят, че този факт се дължи на липсата на особен талант; често го критикуват, че обича да подражава на известните политици. За това пък има голямо и щастливо семейство и леко наивно чувство за хумор.

Да, познахте, точно за него става въпрос - Арнолд Шварценегер. Събирателният образ на Терминатора, поне според част от американските медии, изглежда горе-долу така и, преведен на български, сякаш задължително трябва да носи предупреждението „всички прилики с действителни лица и събития са случайни и плод на авторовата фантазия“. Зад океана, разбира се, не познават българския опит, но основният въпрос, последвал избора на екшън-героя за губернатор на Калифорния, сякаш е един и същ - „идва ли краят на политиката“.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход