Ако се приеме едно от стандартните определения за тероризъм като „действие, целящо пресметната заплаха или използване на сила за постигане на политически, религиозни, икономически и други цели чрез внушаване на страх, най-често у цивилното население“, в последните атаки вече няма нищо пресметнато. Терористите търсят внимание, но никога не се опитват да изгубят подкрепата за тяхната кауза - „няколко убити, но много гледащи“. С подобни кланета едва ли някой в Европа ще бъде убеден да симпатизира на ислямската кауза. Така хаотично действа човек, когато е притиснат в ъгъла и размахва отчаяно ръце. Това обяснение, различни модификации на което могат да се намерят в американските медии, се подкрепя от факта, че за последните години „Ал Каида“ и ЕТА понесоха значителни загуби. Така отчаянието им предизвиква

Поредната кървава конвулсия

като доказателство за тяхното съществуване. Проблемът в цялото това обяснение е липсата на въпроса кого всъщност се опитват да впечатлят терористите. Със сигурност не и Запада. Мюсюлманските атентатори не преследват определена цел, а признание, което няма как да получат по друг начин освен с насилие - терор заради самия терор, фраза толкова неразбираема за европееца, колкото неразбираем е останал и Ленин. Декларираното от бъдещото испанско правителство изтегляне на войските от Ирак обаче дава възможност и за друго тълкувание - че е победил страхът. Много американски и английски издания определиха стъпката като концесия пред тероризма и покана за следващо изнудване. Защото, ако приемем, че атентатите в Мадрид са заради участието на испанските войски в Ирак, то тяхното изтегляне е следствие от страха на испанското общество от още атентати. За да бъде пълно унижението, излизащият в Лондон на арабски език в. „Ал Кудс ал араби“ публикува писмо на свързаната с „Ал Каида“ групировка „Бригадите на Абу Хафс ас Масри“, която пое отговорностите за атентатите в Мадрид. В него терористите казват, че ръководството на „Ал Каида“ спира всички свои операции в Испания, защото са доволни от решението на Хосе Лиус Сепатеро. Т.е. целта ни е постигната, щом вече слушате, щом си признавате, че сте сгрешили, няма да ви взривяваме. И още нещо, което е по-страшно - ние можем да влияем на изборите, на политическите процеси във всяка държава. Т.е. подкопават се устоите на принципите на демокрацията. В същото писмо терористите се заканват на Италия, Великобритания Австралия, Саудитска Арабия. Дори обаче атентатите да нямат очаквания политически ефект, със сигурност самото му споменаване ще насърчи и други неосъзнати борци срещу Запада да се опитат с бомби да насочват изборите - тази година избори предстоят в още три от най-важните страни в антитерористичната коалиция - САЩ, Австралия и Полша.

Ирак е само мним претекст за тероризъм

Седмицата след атентатите в Мадрид, когато шумът от политическия скандал заглъхна, беше разсеяна още една заблуда, за жалост разпространявана най-вероятно с добри намерения от противниците на войната в Ирак, а именно че трябва да си участвал в операцията срещу Саддам Хюсеин, за да си заплашен. Дори когато мишените бяха западни - британското консулство в Истанбул, или испанският културен институт в Казабланка, жертвите основно бяха сред местното цивилно население. Освен това да атакуваш Испания, която има отдавна изграден антитерористичен рефлекс след продължителната борба с ЕТА, си е направо самоубийство при наличието на такива „лесни“ цели като България, Полша, Литва и т.н., но ефектът и отзвукът съвсем не са същите. Факт също така е, че Франция, чиято антивоенна нагласа е известна, получи заплахи от „Слугите на Аллаха“, поредната от многото нароили се терористични групи, седмица след събитията в Мадрид. След разкритията за произхода на мадридските атентатори мароканци, които са имали само отдалечени контакти с „Ал Каида“, отново стана ясно, че създадената от Осама бин Ладен идеология ще живее дълго след като той бъде заловен. В момента всяка малка или голяма организация иска да се зачисли в редиците на „Ал Каида“ за престиж. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет в края на февруари предупреди комисията по разузнаването на американския Сенат, че голямата заплаха идва от това, че „Ал Каида“ действа все повече като идеология, отколкото като командно структурирана организация. Според ЦРУ „антиамериканската кауза на Осама бин Ладен е завладяла широки религиозни движения, ислямски екстремистки групи и разпръснати елементи от „Ал Каида“ в над 60 страни, които са реален потенциал на терористичната мрежа.

Въпросът колко независимо от „Ал Каида“ се задействат латентните екстремистки групи в света за първи път беше поставен след атентатите в Истанбул през ноември миналата година. Тогава анализаторите по терора отбелязаха, че терористичната мрежа влиза във „втора фаза на организацията“ и оперира с капацитета на локални структури. Според тях „Ал Каида“ се превръща все повече в център, който мобилизира финансов и интелектуалeн ресурс като фирма, която предоставя „ноу-хау“ за терор и извършва глобален франчайзинг на тероризъм, като „университет за атентатори“. Казано с други думи, ислямистките и терористичните организации, макар и да нямат връзка с „Ал Каида“, започват да се държат като самовъзбуждащи се клетки на мрежата на Осама бил Ладен. В анализ на Обединения център на ЦРУ и ФБР, цитиран от „Нюзуик“, беше посочено, че световната терористична организация вече не действа като организирана централа с преки команди от лидера си Осама бин Ладен, както по време на атентатите в Ню Йорк. Притиснат в планинската гранична зона между Пакистан и Афганистан, Бин Ладен е принуден да отстъпи оперативните позиции на други високопоставени дейци на организацията и да промени стратегията си. Атентатите в Мадрид имат и друг смисъл - обърналият се срещу Народната партия народен вот заради участието на Испания в коалицията срещу Ирак. Падането на Народната партия в Испания ще означава и по-малки възможности за влияние на САЩ върху техните съюзниците, защото всеки един от тях ще помни съдбата на испанските консерватори. Освен това преориентацията във вътрешноевропейската политика и по-близките контакти между Испания, Франция и Германия със сигурност ще сложат край на понятието „Нова Европа“, тъй като едва ли източноевропейците сами ще подкрепят САЩ без подкрепата на богатите си западни съседи.

Според „Вашингтон пост“, ако изборите в Испания означават, че Европа се насочва към пацифизъм, за САЩ това ще означава, че ще трябва да действат сами, независимо дали президентът се казва Джордж У. Буш или Джон Кери. Тези настроения вече започват да преобладават. Спикерът на долната камара на Конгреса Денис Хастърт обвини испанците, че се опитват да провеждат политика на умиротворяване. Според сп. „Икономист“ скоро в САЩ ще се появят дебати дали изобщо си заслужава да се разчита на съюзници.