Троянски кон в еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Троянски кон в еврозоната

Троянски кон в еврозоната

Изобретателните бюджетни хватки на Гърция хвърлят сянка върху еврото

Светломира ГЮРОВА
1033 прочитания

Финансовата отчетност в Европейския съюз (ЕС) никога не е била на особено високо ниво. Бившата вече главна счетоводителка на дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия (ЕК) Марта Андреъсън предизвика минишок преди година, като обяви нещо, което всички знаят, но никой не приз­нава официално - че счетоводната система на ЕК е абсолютно ненадеждна и съдържа множество пробойни, даващи възможност за измами и източване на средства. През миналата седмица обаче към финансовите пропуски на ЕС се прибави нов нюанс - оказа се, че Брюксел не само не може да смята, но и бюджетните данни, с които борави, не са верни.

„Заслугата“ за поредното тъмно петно върху финансовия имидж на ЕС е на Гърция. Разкритията, че гръцкото правителство години наред е прикривало истинския размер на бюджетния си дефицит, като разликите възлизат на милиарди евро, хвърли сянка не само върху Атина, но и върху един от най-амбициозните проекти на ЕС - създаването на еврозоната и лансирането на единната европейска валута. Скандалът предизвика гневни коментари от страна на редица европейски политици и дори заплахи, че Брюксел може да спре плащанията по кохезионните фондове за Атина. Дори Гърция да избегне наказанията, косвени жертви на разразилата се буря може да се окажат 10-те нови страни в ЕС, които вероятно ще бъдат подложени на засилен надзор, преди да бъдат допуснати в еврозоната.

Статистическа археология

През 1999 г., когато бе най-бедната държава в ЕС, Гърция не успя да хване първата вълна за влизане в Европейския валутен съюз (ЕВС) поради високата си инфлация и големия бюджетен дефицит. Две години по-късно обаче Брюксел прецени, че Гърция е покрила в дос­татъчна степен критериите за присъединяване към еврото, залегнали в Пакта за стабилност и растеж на ЕС (лихвена и ценова стабилност, бюджетен дефицит под 3% от БВП, държавен дълг под 60% от БВП). Така на 1 януари 2001 г. Гърция стана 12-ият член на еврозоната. Тогава мнозина похвалиха Атина за стриктната икономическа политика, позволила на страната да влезе изненадващо бързо в необходимата форма. Чуха се обаче и много скептични гласове, че Гърция не е готова за приемане на еврото. Последните разкрития доказват, че скептиците вероятно са били прави. През миналата седмица „Евростат“, статистическата служба на ЕС, съобщи, че в периода 2000-2003 г. Атина е предоставяла неверни данни за състоянието на публичните си финанси и е нарушавала лимита за бюджетния дефицит още от първата година на присъединяването си към еврозоната. Според силно ревизираните данни през 2000 г. дупката в гръцкия бюджет е възлизала на 4.1% от БВП вместо на декларираните 2%. Дефицитът в публичните финанси през 2001 г. и 2002 г. е завишен от 1.4% до 3.7%, а прогнозата за тази година, след като през май вече бе коригирана от 1.7% до 3.2%, сега вече е 4.6%. Данните за публичния дълг също са ревизирани във възходяща посока. Разминаването идва от неправилно отчитане на разходите за отбрана и социалните плащания и надценяване на данъчните приходи и финансирането от ЕС.

Шокиращите разминавания в числата предизвикаха вълна от безпокойство в еврозоната, чиято икономическа политика се базира на акуратността на данните, предоставени от държавите членки. Ревизии от подобен мащаб няма как да не разтревожат силно ЕК, призна еврокомисарят по икономическите и валутни въпроси Хоакин Алмуния. „Евростат“ ще изпрати в Атина мисия, чиято задача генералният директор на службата Михел Ванден Абееле определи като статистическа археология. Европейските експерти ще проучат публичните финанси на Гърция за периода 1997-1999 г., на базата на които страната бе приета в ЕВС. В светлината на последните разкрития едва ли ще бъде голяма изненада, ако наяве излязат нови несъответствия. Абееле обаче подчерта, че независимо какво ще покажат проверките, Гърция няма да бъде извадена от еврозоната.

Бюджетна диета

Консервативният кабинет на премиера Костас Караманлис побърза да насочи обвиненията към предишното социалистическо правителство на ПАСОК, което управлява страната в периода 1999-2003 г. Независимо дали носят вина за фалшифицирането на данните обаче, под гневния поглед на Брюксел управляващите в Атина ще бъдат принудени да предприемат строга фискална диета. Представеният през тази седмица проектобюджет за 2005 г. предвижда драстично съкращаване на разходите и свиване на дефицита до 2.8% от БВП. „Основната цел на политиката ни през следващата година е да създадем условия за доверие и стабилност. Много е важно да осигурим прозрачност в управлението на публичните финанси и да се преборим с прекомерните разходи“, посочи финансовият министър Георгиос Алогоскуфис. Икономическите анализатори определиха проектобюджета като прекалено оптимистичен и изразиха съмнение, че Атина ще успее за една година да намали наполовина дупката в публичните си финанси.

Последствията

Истинският тест за гръцкото правителство ще бъде на срещата на финансовите министри на ЕС през ноември, когато проектобюджетът ще бъде подложен на строга проверка. Тогава ще стане ясно дали Атина ще понесе санкции за скандала и какви ще бъдат те. Макар Гърция да не е единствената държава, която нарушава бюджетните правила на ЕС, тя е първата, която е фалшифицирала данните, за да прик­рие истината. Редица европейски политици обвиниха Атина в откровена измама и призоваха страната да бъде наказана чрез спиране на средствата от кохезионните фондове. Това са средствата за развитие, които получават по-бедните държави в ЕС, за да се изравнят с останалите. През тази година Гърция има право да получи 563 млн. евро от тези фондове. Източници от Брюксел уточниха, че преди да вземе решение за блокиране на средствата, ЕК ще проучи бюджетните планове на гръцкото правителство и ако оцени положително намеренията за свиване на дефицита, няма да се стигне до прекратяване на финансирането. Поради нарушаването на бюджетния таван Атина подлежи на санкции и според правилата на пакта за стабилност. Дали ще се стигне до налагане на наказание ще стане ясно през ноември.

Ефектите от скандала обаче ще засегнат не само Гърция. Случаят поставя в неприятна ситуация и „Евростат“, особено след твърденията на бившия гуверньор на централната банка на Гърция и настоящ вицепрезидент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Лукас Пападемос, че статистическата служба е знаела за проблема. Същото твърди и финансовият министър в предишното гръцко правителство Янос Папантониу, според когото „Евростат“ е имала договорка с Атина да не включва военните разходи в бюджетния баланс.

Независимо дали фалшификациите са ставали със или без знанието на „Евростат“, скандалът поставя под съмнение не само цялата статистическа система на Брюксел, но и принципите на функциониране на еврозоната и авторитета на общата европейска валута. „Доверието е ключът към успеха на една валута“ коментира Витор Гаспар, генерален директор на ЕЦБ.

Финансовата отчетност в Европейския съюз (ЕС) никога не е била на особено високо ниво. Бившата вече главна счетоводителка на дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия (ЕК) Марта Андреъсън предизвика минишок преди година, като обяви нещо, което всички знаят, но никой не приз­нава официално - че счетоводната система на ЕК е абсолютно ненадеждна и съдържа множество пробойни, даващи възможност за измами и източване на средства. През миналата седмица обаче към финансовите пропуски на ЕС се прибави нов нюанс - оказа се, че Брюксел не само не може да смята, но и бюджетните данни, с които борави, не са верни.

„Заслугата“ за поредното тъмно петно върху финансовия имидж на ЕС е на Гърция. Разкритията, че гръцкото правителство години наред е прикривало истинския размер на бюджетния си дефицит, като разликите възлизат на милиарди евро, хвърли сянка не само върху Атина, но и върху един от най-амбициозните проекти на ЕС - създаването на еврозоната и лансирането на единната европейска валута. Скандалът предизвика гневни коментари от страна на редица европейски политици и дори заплахи, че Брюксел може да спре плащанията по кохезионните фондове за Атина. Дори Гърция да избегне наказанията, косвени жертви на разразилата се буря може да се окажат 10-те нови страни в ЕС, които вероятно ще бъдат подложени на засилен надзор, преди да бъдат допуснати в еврозоната.

Статистическа археология

През 1999 г., когато бе най-бедната държава в ЕС, Гърция не успя да хване първата вълна за влизане в Европейския валутен съюз (ЕВС) поради високата си инфлация и големия бюджетен дефицит. Две години по-късно обаче Брюксел прецени, че Гърция е покрила в дос­татъчна степен критериите за присъединяване към еврото, залегнали в Пакта за стабилност и растеж на ЕС (лихвена и ценова стабилност, бюджетен дефицит под 3% от БВП, държавен дълг под 60% от БВП). Така на 1 януари 2001 г. Гърция стана 12-ият член на еврозоната. Тогава мнозина похвалиха Атина за стриктната икономическа политика, позволила на страната да влезе изненадващо бързо в необходимата форма. Чуха се обаче и много скептични гласове, че Гърция не е готова за приемане на еврото. Последните разкрития доказват, че скептиците вероятно са били прави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK