Горещият бизнес с глобалното затопляне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Горещият бизнес с глобалното затопляне

Горещият бизнес с глобалното затопляне

С влизането в сила на Протокола от Киото пазарът за търговия с права върху емисиите парникови газове ще набере скорост

Светломира ГЮРОВА
906 прочитания

Пазарните сили и околната среда невинаги са в хармония, но с влизането в сила на Протокола от Киото и активизирането на търговията с емисиите парникови газове дисонансът между тях може да намалее. Капиталовите пазари могат да спасят планетата от глобалното затопляне и същевременно да донесат милиарди долари на играчите в един нов сегмент на стоковите борси. Така поне се надяват нарастващите участници в обмена на права върху промишлените газови емисии - най-новият начин за правене на пари от екологичните ограничения.

Само допреди няколко години идеята за търговия с емисии въглероден двуокис (един от основните парникови газове) изглеждаше, меко казано, екзотична. Днес вече има стокови борси за такава търговия, компании, специализирани в анализ на този пазар, консултантски фирми и финансови институции, чиято основна дейност е обмен на газови емисии. Така се открива изцяло нова ниша в стоковите пазари, която скоро вероятно ще започне да оказва влияние върху цените на други борсови стоки като въглищата или металите. А в близко бъдеще професията въглероден брокер може да изглежда също толкова обичайна и обикновена като валутен дилър. Присъединяването на Русия към Протокола от Киото през миналия месец даде

Стартов сигнал

за разрастването на нов международен финансов пазар за купуване и продажба на права върху газови емисии. Ратификацията на Москва бе ключовата стъпка, която сложи край на продължителната несигурност около съдбата на подписаното през 1997 г. глобално екологично споразумение. След включването на Русия протоколът и предвидените в него ограничения на парниковите емисии и механизми за обмен на правата върху тях най-после ще влязат в сила през февруари 2005 г. Така правителствата и компаниите от държавите, подписали документа, вече са юридически задължени да спазват поетите ангажименти за редуциране на количеството вредни газове.

Ключова част от Протокола от Киото е въвеждането на пазарен механизъм, който позволява на държавите и компаниите да намалят своите емисии парникови газове чрез търговия вместо чрез облагане с данъци или други методи за регулиране на ефекта от промишленото производство върху околната среда. Така се осигурява стимул за компаниите да инвестират в екологични технологии и дава възможност на тези, които са изостанали с инвестициите, да наваксат, отбелязва в. Financial Times. Основният принцип на пазарния механизъм е следният: на компаниите от индустриите, които произвеждат парникови газове, ще бъдат наложени определени тавани за допустимото количество газови емисии. Компаниите, които не използват изцяло своя „парников капацитет“, могат да продават своите права върху емисии на фирми, които надхвърлят поставените им ограничения. Всъщност пазарът на емисии с парникови газове се появи още преди официалното влизане на протокола в сила. След като въп­росителните около съдбата му бяха премахнати обаче, оборотите на т.нар. въглероден пазар започнаха да

Нарастват с бързи темпове

В началото на октомври, когато стана ясно, че Русия ще ратифицира екологичния пакт, обемите на търгуваните права върху емисии нараснаха до 250 000 тона въглероден двуокис дневно, което е близо три пъти повече от количеството за целия месец август. Според базираната в Осло Point Carbon, една от водещите консултантски компании за търговия с емисии на парникови газове, до 2008 г. оборотът на този пазар може да достигне 10 млрд. долара.

Европейският съюз има собствена схема за търговия с емисии въглероден двуокис, която ще стартира от началото на 2005 г. Това ще принуди много компании в 25-те държави в ЕС, особено от секторите, считани за най-големи замърсители с парникови газове (енергетика, металургия, химическа промишленост), да започнат усилено да търгуват права върху емисии. Експертите смятат, че Международната петролна борса (IPE) в Лондон може да се превърне във водеща платформа за търговия с емисии. До края на годината компаниите ще могат да търгуват на IPE с въглеродни финансови инструменти. Те ще се търгуват по същия начин, както в момента се търгуват договорите за природен газ и електроенергия, пояснява Марк Удуърд, мениджър по проектите в IPE. Лондон обаче ще срещне конкуренцията на други европейски градове. Европейската енергийна борса в Лайпциг, където редовно се оповестява цената за тон въглероден двуокис, също е потенциален център за търговия с емисии. Амстердам, Виена и Стокхолм също се считат за възможни кандидати. Въпреки че САЩ се оттегли от Протокола от Киото, борса за търговия с права за парникови емисии вече има и в Чикаго, а в началото на тази седмица Бразилия обяви, че също ще създаде такава борса. От началото на следващата година Бразилската търговска и фючърсна борса (BM&F) ще започне да търгува парникови емисии. „Бразилия трябва да бъде лидер в този пазар поради огромния потенциал на страната да продава неизползваните си квоти за парникови газове“, обяви Карлос Касталдони, секретар в бразилското министерство на търговията и индустрията. Луис Редшоу, директор на отдела за екологични пазари в инвестиционната банка Barclays Capital, коментира, че търговията с въглеродни емисии се превръща във важна част от общата търговия на стоковите борси. „Въглеродният двуокис ще влияе на цените на много други стоки, които се търгуват. Той ще окаже ефект върху цената на електричеството, а оттам ще повлияе и на цените на въглищата, природния газ и металите. Един от начините да станеш добър специалист по търговията на стоковите борси е да разбереш силите, които движат пазарите, а въглеродният двуокис се превръща във

Фундаментална движеща сила

на тези пазари.“

Едно от големите притеснения на европейските компании е, че поради разходите, свързани с намаляването на вредните газове, може да загубят конкурентоспособността си спрямо американските си съперници. Тези тревоги обаче не са оправдани по две причини. Първата е, че цената на правата върху парниковите емисии е относително ниска. Преди години повечето експерти очакваха, че цената на единиците редуцирани емисии (величината, въведена за измерване на парниковите газове, която се равнява на един тон въглероден двуокис) ще достигне 20-25 евро. В момента обаче цената се движи под 10 евро и не се очаква да надхвърли 10-15 евро. Втората причина е, че редуцирането на газовите емисии не е непременно бреме за бизнеса. Точно обратното, въвеждането на по-ефективни технологии и съкращаването на енергийните разходи може да допринесе за повишаване на продуктивността и конкурентоспособността в дългосрочен план. Добър пример в това отношение е British Petroleum (ВР), втората по големина петролна компания в света.
Ако има индустрия, която трябва да е враждебно настроена към Протокола от Киото, това безспорно е енергетиката. Въпреки това през 1997 г. изпълнителният директор на ВР лорд Браун обяви, че до 2010 г. компанията ще намали своите емисии парникови газове с 10% спрямо нивото от 1990 г. ВР не само успя да постигне заложеното редуциране с осем години предсрочно, но и спечели от това. Според изследване на организацията Climate Group между 1998 г. и 2002 г. ВР е спечелила 650 млн. долара от въвеждането на екологични практики. Оказва се, че ефектът от спестените енергийни разходи и подобрената ефективност поради въвеждането на нови технологии надхвърля стойността на вложените разходи. „Разходите за борбата с глобалното затопляне са много по-ниски, отколкото мнозина се опасяват“, заключава лорд Браун. Не случайно редица американски компании, макар да не са обвързани от разпоредбите на Протокола от Киото, предприемат стъпки за намаляване на емисиите си от парникови газове и подобряване на енергийната си ефективност. Химическият гигант DuPont например доброволно е редуцирал своите емисии с цели 65% спрямо нивата от 1990 г. Резултатът? Според Climate Group компанията е спестила 15 млн. долара от използването на възобновяеми енергийни източници и още 2 млн. долара от по-ефективното използване на енергията и суровините.

Промяна в емисиите парникови газове спрямо нивото от 1990 г.* (в %)
 Страна Промяна през 2002 г. Необходима промяна за изпълнение на целите на Протокола от Киото
 Германия -18.9 -21.0
 Великобритания -14.9 -12.5
 Франция -1.9 0.0
 Италия 9.0 -6.5
 Испания 39.4 15.0
 Холандия 0.6 -6.0
 Белгия 2.1 -7.5
 Гърция 26.5 25.0
 Австрия 8.5 -13.0
 Финландия 6.8 0.0

* за флуорните газове базовата година е 1995

Източник: Европейска комисия

Протоколът от Киото е приет през 1997 г. Документът засяга всички основни сектори на икономиката и е най-амбициозното и широкообхватно споразумение по проблемите на околната среда и устойчиво развитие, подписвано някога. Протоколът задължава развитите индустриални държави, които са го ратифицирали (всички с изключение на САЩ, Австралия, Лихтенщайн и Монако), да ограничат емисиите на вредни газове, които замърсяват атмосферата и причиняват т.нар. парников ефект. Намалението може да стане чрез свиване на емисиите в производствата на самите страни, но и посредством инвестиции в пречистващи технологии в други държави или търговия с емисии от парникови газове. Тези възможности се наричат механизми от Киото.Механизмът „Чисто развитие“ разширява възможностите на развиващите се страни да внедряват нови производствени технологии за сметка на стари мощности с инвестиции от развитите държави.
Механизмът „Съвместно изпълнение“ позволява на развитите страни да участват в проекти за намаляване на парникови газове на територията на други държави. Такива проекти се осъществяват най-вече в страни с икономики в преход, където има по-големи възможности за намаляване на емисиите на по-ниска цена. Според консултантската компания Point Carbon България е най-привлекателната страна за проекти по този механизъм в Европа.

Пазарните сили и околната среда невинаги са в хармония, но с влизането в сила на Протокола от Киото и активизирането на търговията с емисиите парникови газове дисонансът между тях може да намалее. Капиталовите пазари могат да спасят планетата от глобалното затопляне и същевременно да донесат милиарди долари на играчите в един нов сегмент на стоковите борси. Така поне се надяват нарастващите участници в обмена на права върху промишлените газови емисии - най-новият начин за правене на пари от екологичните ограничения.

Само допреди няколко години идеята за търговия с емисии въглероден двуокис (един от основните парникови газове) изглеждаше, меко казано, екзотична. Днес вече има стокови борси за такава търговия, компании, специализирани в анализ на този пазар, консултантски фирми и финансови институции, чиято основна дейност е обмен на газови емисии. Така се открива изцяло нова ниша в стоковите пазари, която скоро вероятно ще започне да оказва влияние върху цените на други борсови стоки като въглищата или металите. А в близко бъдеще професията въглероден брокер може да изглежда също толкова обичайна и обикновена като валутен дилър.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.