Как да направим от омлета яйца и шунка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да направим от омлета яйца и шунка

Как да направим от омлета яйца и шунка

Слуховете за смърта на еврото са "леко" преувеличени. Засега

1738 прочитания

Всеки знае от какво се прави омлет. Също така всеки знае, че след като са забъркани в омлета, за яйцата и шунката вече няма връщане назад. А какво става, когато забъркаме лира, франк и дойче марка в евро? И има ли връщане назад?

Здравият смисъл казва не, но в последно време вкусът на еврозоната започна да нагарча на мнозина. Само за две седмици дискусията около смисъла на еврото избухна със сила, каквото имаше през 1999 г., когато единната европейска валута беше въведена. Лошите новини за европейските икономики, продължаващата стагнация на най-големите страни в Европейския съюз, както и звучното отхвърляне на конституцията за Европа поставиха под съмнение и рецептата на най-амбициозния европейски проект (поне за западноевропейците, в Източна Европа си мислим, че това е разширяването на ЕС).

Най-гръмки, както винаги, бяха италианците - Роберто Марони, министърът на благосъстоянието на Италия, вече призова страната му да напусне европейския икономически и валутен съюз и да обвърже новата лира (с главно л) за американския долар. Ако оставим настрана факта, че по финансови въпроси на италианците невинаги трябва да им се има доверие, иронично е, но именно Апенините са най-често обвиняваните за провала на латинския монетарен съюз, просъществувал между 1861 и 1920 г.
Шокът обаче дойде от пазителя на стабилните валути - Дойче банк. Само четири дни преди французите да се откажат от услугите на европейската конституция, се оказа, че германският финансов министър Ханс Айхел, президентът на банката Аксел Вебер и група скептични икономисти в тесен кръг са обсъждали алтернативите на еврото. Айхел и Вебер категорично отказаха да потвърдят новината, излязла от германския в. "Щерн", но явно, уверен в правдоподобността на съобщението, Отмар Исинг нарече идеята "икономическо самоубийство". Исинг трябва да знае за какво говори, тъй като именно той представлява Берлин в Европейската централна банка (ЕЦБ).

Президентът на ЕЦБ Жан Клод Трише пък нарече идеите за напускане на еврозоната абсурдни - "все едно Калифорния да напусне САЩ". Най-убедителен трябваше да бъде комисарят по финансовите въпроси Хоакин Алмуния, според когото еврозоната е като старомоден брак - "разводите не се признават от църквата". Паметливи историци му напомниха, че дори в онези времена монарсите са успявали да разтрогнат браковете си по един или друг начин. На Трише му отговори публикация отпреди пет години в сп. "Форин афеърс", в която се обяснява защо Златният щат няма да напусне САЩ - защото първо е имало политически, а едва след това валутен съюз.

Какво се развали в рецептата

Черният месец за еврото настъпи още през ноември 2003 г. Тогава Франция и Германия успяха да избягнат санкции от Европейската комисия заради това, че бюджетните им дефицити надвишават тавана от 3% от БВП, изискван от пакта за стабилност и растеж. Това на практика разруши пакта, който трябваше да пази стабилността на единната валутата. През тази година последва и промяна на самите правила и така Париж и Берлин окончателно се освободиха от оковите на финансовата дисциплина. В първия момент това не се забелязваше поради слабостта на долара, който съз­даваше илюзорното впечатление, че еврото е силно. След това Германия започна да въвежда протекционистични мерки за трудовия си пазар, а френското и холандското не на европейската конституция предостави последното парченце, нужно заплаха от разпадане на еврото да се осъществи - политическата нестабилност. Хубавото е, че поне спадът на европейската валута започна далеч преди политическите сътресения (виж графиката) - в обратния случай заплахата би била много по-голяма.

В същото време толкова рекламираната Лисабонска стратегия на ЕС, която трябваше да превърне съюза в най-конкурентната икономика в света през 2010 г., си остана трудно приложим лозунг. От приемането на еврото разликата между икономическия растеж в САЩ и Европа се увеличи още повече. "В следващите десет години ще изпаднем в криза. Все още се надявам Италия да коригира политиката си, но сегашната ситуация не може да продължава вечно", казва Даниел Грос от брюкселския Център за европейски политики (CEPS), който наскоро публикува док­лад, наречен "Еврото под риск".

Има ли универсален вкус

Еврото често е определяно като прокрустовото ложе - ограничава силни икономики, а пречи на слабите да се възстановят. Причината за това е, че Европейската централна банка трябва да поддържа единна политика, която невинаги подхожда за всяка страна. Според изчисленията на германската Commerzbank, ако в момента лихвата на ЕЦБ е 2% за 12-те членки на зоната, за Италия най-оптималната би била близо до нулата, за Франция и Германия около 1-1.5%, а за Испания около 3%. Така Рим е изправен пред тежка рецесия поради невъзможността да разхлаби паричната си политика, а Мадрид - пред висока инфлация, защото не може да повиши лихвите.

В миналото, когато на Ботуша са били изправени пред натиск, реакцията на националната централна банка беше да обезцени лирата. Така например между 1992 и 1995 г. лирата загуби 34% от стойността спрямо екюто - кошницата от европейски валути, което предшестваше еврото (кафето на площада "Навона" струваше няколко хиляди лири). Като член на еврозоната обаче Италия няма как да направи това. Според доклада на CEPS Португалия и Гърция са в положение подобно на италианското, а Испания скоро може да се окаже в същата ситуация, ако бумът в строителния сектор замре. Въпреки промяната в условията италианското правителство не реагира по никакъв начин и естествено експортът поскъпна - "това е, като да направиш от тигъра вегетарианец", коментира проинфлационните навици на страната си италианският министър на финансите Доминико Синискало. Въпреки огромните си проблеми Германия например като цяло успя да замрази заплатите и да възстанови конкурентоспособността си - за миналата година страната беше една от икономиките в света с най-силен износ. Това засега не се отразява на благосъстоянието на германците, но е добро начало за възстановяване.
Коментарите от ЕЦБ обаче оспорват тезата, че единната политика не е подходяща за всички. Отмар Исинг твърди, че в момента разликата в темповете на растеж на европейските икономики е най-ниска в последните 20 години, т.е. различната им динамика не оказва влияние на курса на еврото. Жан Клод Трише пък напомня, че еврото е помогнало много повече на италианския бизнес, отколкото лирата - "някои страни обаче не правят нищо, за да приложат необходимите реформи". Според него валутният съюз в комбинация с пакта за стабилност премахва нуждата от политически съюз. "Докато трите условия преобладават - финансова дисциплина, независимост на централната банка и разумна гъвкавост на пазара на труда, еврото не би трябвало да има проблеми. Промяната във френското правителство след провала на референдума за конституцията на 29 май е сигнал, че Париж смята да удовлетвори антипазарните настроения в страната. Англосаксонската заплаха и "полският водопроводчик" бяха основни цели на галското негодувание. Дори Германия, която се опита да предприеме болезнените реформи "Харц" (например по-скромни помощи при безработица), е критикувана от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за липсата на цялостна стратегия за преодоляване на структурните проблеми в страната. В Италия премиерът Силвио Берлускони пък съвсем загуби реформаторски хъс, а държавните институции всячески пречат на чуждестранната конкуренция в страната.

Точно в този момент много икономисти обичат да дават за пример растежа на икономиките в Швеция и Великобритания, които не са членки на еврозоната. Според тях именно липсата на ограничения от ЕЦБ води до тези постижения. Въпреки това рядко се обяснява, че скандинавската страна има едни от най-големите социални разходи и все пак се справя за разлика от Германия.

А ако някой си поиска продуктите

Най-сериозният аргумент защо еврото не може да се разпадне е гигантската цена за това. Ако една страна, например Италия, реши да се оттегли от валутния съюз, това ще означава огромни, ако не и непреодолими трудности, които значително ще надвишат ползите от това действие.

Превалутирането най-вероятно ще стане при по-нисък курс за родната валута (за да се отговори на тезата, че курсът на еврото пречи на износа). Това ще доведе до изпаряване на част от парите на спестителите - швейцарската банка UBS отбелязва, че всеки опит за реденоминация на банковите сметки в евентуалната нова национална валута ще означава масово бягство на капитали.

По-лошото обаче е, че евробеглецът ще трябва да превалутира правителствените си ценни книжа или пък да останат в евро, но вече като чужда валута. Всичко това означава рязко нарастване на плащаните лихви. Доменико Синискало пресмята, че връщането към лирата ще струва увеличаване на плащания по държавния дълг с около 80 млрд. евро само поради повишаването на лихвите.

Какво би могло да се вкисне

По описанието на Томас Майер, икономист от Дойчебанк (присъствал на срещат с Айхел и Вебер), първата стъпка към срутването на валутния проект е страни като Италия да увеличат бюджетните си дефицити. Рим ще поиска от ЕЦБ да разхлаби паричната си политика, а Франция и Германия може да подкрепят тази стъпка поради собствените си проблеми. Това естествено ще увеличи инфлационния натиск.

Ако в този момент европейската централна банка не устои на натиска, страните, които предпочитат валутната стабилност, биха се почувствали доста по-добре извън зоната. За разлика от проблемните страни те не биха срещнали трудности с нарастването на държавните си дългове или с бягство на капитали поради страх от обезценка. Така според Майер еврозоната естествено ще загине.

Някой успял ли е да се справи със законите на кухнята

Исторически опит в разпадането на валутни зони все пак има. Най-пресен пример е отпадането на златния стандарт през 70-те години на миналия век. На европейска почва по-релевантен е Латинският монетарен съюз (1861 - 1920 г.) между Франция, Белгия, Швейцария, Италия и Гърция (към него е бил привързан и златният лев преди Първата световна война), разпаднал се поради безотговорното поведение на Италия в сферата на държавните финанси. Подобна участ постига и скандинавския съюз, основан през 1873 г. между Швеция, Норвегия (които по това време са в политическа уния) и Дания. В по-ново време, през 1993 г., Чехия и Словакия почти без проблемно създадоха нови валути, като от това Прага по-скоро спечели.

Във всички случаи обаче водещи са по-скоро политически, отколкото икономически мотиви. За разлика от тях германският митнически съюз успява да стане и валутен едва след обединяването на страната през 1871 г. Именно поради тази причина до началото на 90-те години Дойче банк подкрепя идеята, че политическият съюз е предпоставка и за валутен такъв, припомня Волфганг Мюнхау във "Файненшъл таймс" - еврото трябва да бъде черешката в тортата на обединена Европа.

Какво казва майсторът все пак

Дали ще има реформи или не могат да кажат само синдикатите и бъдещите управляващи в Германия. Със сигурност натискът за изравняване на данъци и социални разходи ще нарасне. Зап­лахата за самостоятелна политика от отделни страни в рамките на еврозоната също се увеличава сериозно. Настоящият френски премиер Доминик дьо Вилпен беше предупредил преди време, че ако икономическата интеграция между 25-те не успее, винаги може да се направи съюз между Германия и Франция.

Хубавото за ЕЦБ е, че главният майстор - Боб Мъндел, носител и на Нобелова награда за икономика за изследванията си за валутните зони, твърди, че вероятността от разпадане на еврозоната е по-малка от шанса за колапс на долара.

Плюсове



  • По-ниски лихви, по-стабилни финанси и по-малки дългове във високоинфлационни страни като Италия
  • Стимулира пазарните реформи в страните от ЕС, защото трябва да се вместят в маастрихтските критерии
  • Ценова прозрачност и премахване на валутния риск в еврозоната
  • Създава предпоставки за по-големи капиталови пазари, дава възможност за икономии от мащaба
  • Еврото се превърна в силна резервна валута, стига 19.7% от резервите на централните банки към февруари 2004 г. Така страните членки по-лесно финансират дефицитите си


Минуси



  • Силното евро вреди на износителите, които трябва да се преборят с конкуренцията от Китай
  • Еврото подхранва негативни чувства към ЕС ("то докара по-високи цени")
  • Насърчава политиците да отлагат реформите, като се оправдават с него (вместо структурни промени на пазара на труда се отхлабва паричната политика)
  • Създава риск кризата в една страна да се прехвърли на цялата еврозона
  • Общата монетарна политика ограничава растежа в по-тромавите икономики и увеличава инфлацията в по-динамичните


Балансът засега е положителен
 

Всеки знае от какво се прави омлет. Също така всеки знае, че след като са забъркани в омлета, за яйцата и шунката вече няма връщане назад. А какво става, когато забъркаме лира, франк и дойче марка в евро? И има ли връщане назад?

Здравият смисъл казва не, но в последно време вкусът на еврозоната започна да нагарча на мнозина. Само за две седмици дискусията около смисъла на еврото избухна със сила, каквото имаше през 1999 г., когато единната европейска валута беше въведена. Лошите новини за европейските икономики, продължаващата стагнация на най-големите страни в Европейския съюз, както и звучното отхвърляне на конституцията за Европа поставиха под съмнение и рецептата на най-амбициозния европейски проект (поне за западноевропейците, в Източна Европа си мислим, че това е разширяването на ЕС).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK