Гръцки синдром
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцки синдром

Гръцки синдром

Въпреки растежа гръцката икономика страда от структурни слабости и висок бюджетен дефицит

Светломира ГЮРОВА
982 прочитания

Има един стар политически сценарий, който и до днес се радва на популярност в страните от Южна и Югоизточна Европа. Когато някоя партия вземе властта, след като прегледа държавните финанси, оповестява, че те са в много по-драматично състояние, отколкото някой си е представял. Чупейки ръце в шок и отчаяние, новото правителство обявява, че ще направи всичко възможно да оправи бъркотията по най-бързия начин.

Тази драма може да се разиграва сравнително безпроблемно, докато и актьорите, и публиката са на местно ниво. Но след създаването на еврозоната, когато шоуто се гледа и в Брюксел, зрителите са по-взискателни и могат да направят много повече, отколкото просто да освиркат представлението. В такава ситуация се озова Гърция, която от миналата година е под засиления надзор на Европейската комисия (ЕК) и европейската статистическа агенция Евростат. Поводът за строгото отношение на Брюксел към Атина е бюджетната каша в Гърция, която излезе наяве през миналата година. След скандала комисията и Евростат започнаха разследване на счетоводните практики в страната, а гръцкото правителство представи пред Брюксел стриктна програма за съкращаване на прекомерния фискален дефицит. Успехът на тази програма обаче зависи от постигането на висок икономически растеж и повишаване на данъчните приходи - задачи, които според оценките на Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са трудно постижими без провеждането на дълбоки структурни реформи.

Лошото момче на еврозоната

През септември миналата година Гърция призна, че оповестяваните данни за финансовото състояние на страната от 2000 г. насам са били неверни. Дошлото на власт през март консервативно правителство на „Нова демокрация“ направи проверка на държавните финанси и констатира, че в периода 2000 - 2003 г. управляващите в Атина са предоставяли фалшиви данни за фискалния баланс и публичния дълг. Оказа се, че още от първата година на присъединяването си към еврозоната Гърция е нарушавала заложения в Пакта за стабилност и растеж лимит за бюджетния дефицит от 3% от БВП. А в момента Гърция е най-тежко задлъжнялата държава в еврозоната с публичен дълг от близо 112% от БВП, близо два пъти над заложения в Пакта за стабилност и растеж лимит от 60% от БВП.

Настоящото правителство на премиера Костас Караманлис побърза да насочи обвиненията към предишния социалистически кабинет на ПАСОК, който управлява страната в периода 1999 - 2003 г. Независимо кой точно носи вината за откровените измами, фактът е, че мащабният скандал разклати сериозно финансовия имидж на Гърция, а името на страната се превърна в нарицателно за фискална безотговорност и некоректни бюджетни практики. В края на миналата година Гърция претърпя унижението да се превърне в едва втората държава след Италия, чийто кредитен рейтинг бе понижен след влизането в еврозоната. Макар членството на страната в еврозоната да не бе поставено под въпрос, след избухването на скандала Брюксел следи под лупа финансовите дела на Атина. Срещу Гърция бе стартирана наказателна процедура за прекомерен дефицит, а за да избегне налагането на парична глоба и риска от замразяване на финансирането от кохезионните фондове на ЕС, правителството представи рестриктивна двегодишна програма за свиване на дупката в бюджета. През миналата година фискалният дефицит набъбна до 6.2% главно поради разходите за олимпиадата в Атина, които достигнаха до почти 11 млрд. евро вместо първоначално планираните 4.6 млрд. евро. Планът на правителството, съгласуван с ЕК, предвижда свиване на дефицита до 4% през тази година и под 3% през 2006 г., като се предвиждат болезнени стъпки като драстично орязване на публичните разходи и повишаване на данъците и акцизите, както и ускоряване на приватизацията. За успешното изпълнение на програмата обаче има две важни условия - висок икономически растеж и повишаване на данъчните приходи, които в последните години винаги остават под заложените в бюджета нива.

Подводните камъчета

На пръв поглед гръцката икономика изглежда в цветущо състояние. През последните четири години икономическият растеж в страната е средно около 4% и е сред най-високите в Европейския съюз. С ръст на брутния вътрешен продукт от 2.4% през първото тримесечие на годината Гърция е най-бързо нарастващата икономика в еврозоната. Според редица международни експерти обаче този растеж е неустойчив и не може да бъде задържан през следващите години без дълбоки структурни реформи. Според доклад на Международния икономически форум например в технологично отношение гръцката икономика е на последно място сред 15-те стари членки на ЕС и по-назад в сравнение с повечето от новоприетите държави. Така според авторите на доклада бързият икономически растеж се оказва лишен от съдържание, тъй като технологичното изоставане не позволява на производителността да нараства. Оказва се, че значителните суми, които Атина получава от европейските фондове, не са допринесли за повишаване на конкурентоспособността на гръцката икономика.

Сред проблемите, с които трябва да се справи правителството на „Нова демикрация“, е и широко разпространената корупция в данъчната система. Оповестен през миналата седмица доклад на МВФ, изготвен по покана на управляващите в Атина, посочва, че гръцката данъчна система е остаряла и ненадеждна и това спъва развитието на икономиката. Фондът препоръчва да се въведе практиката за електронно плащане на данъците и да се ограничат до минимум контактите между служители от администрацията и бизнеса. Това ще позволи да се избегне корупционният натиск, който довежда до злоупотреби и укриване на данъци. Като слабост МВФ изтъква и използваната система за изработване на държавния бюджет, който продължава да се изготвя върху годишна база на разпределяне на приходи и разходи, без да се отчитат перспективите за развитието на икономиката в бъдеще. От МВФ посочват, че развитите икономики са отрекли тази практика преди много години.

ОИСР също посочва, че гръцката икономика е изправена пред множество проблеми. В последния си доклад за страната, представен в началото на месеца, ОИСР отбелязва, че гръцкият пазар на труда е най-малко гъвкавият в еврозоната, а силното влияние на синдикатите възпрепятства въвеждането на реформи. Необходими са и спешни промени в пенсионната система, която е сред най-щедрите в ЕС и е заплашена от фалит. ОИСР очаква, че икономическият растеж в страната ще бъде 2.8% през тази година и 3.2% през следващата вместо прогнозираните от гръцкото правителство респективно 3.9% и 4%. „Като технократ аз мога да си позволя в по-голяма степен от политиците да бъда откровен за неприятните въпроси, които трябва да бъдат адресирани, преди да са се превърнали в нерешими. Гърция е изправена пред огромни предизвикателства и за да се справи с тях, няма право на грешки“, коментира главният икономист на ОИСР Жан-Филип Коти.

Има един стар политически сценарий, който и до днес се радва на популярност в страните от Южна и Югоизточна Европа. Когато някоя партия вземе властта, след като прегледа държавните финанси, оповестява, че те са в много по-драматично състояние, отколкото някой си е представял. Чупейки ръце в шок и отчаяние, новото правителство обявява, че ще направи всичко възможно да оправи бъркотията по най-бързия начин.

Тази драма може да се разиграва сравнително безпроблемно, докато и актьорите, и публиката са на местно ниво. Но след създаването на еврозоната, когато шоуто се гледа и в Брюксел, зрителите са по-взискателни и могат да направят много повече, отколкото просто да освиркат представлението. В такава ситуация се озова Гърция, която от миналата година е под засиления надзор на Европейската комисия (ЕК) и европейската статистическа агенция Евростат.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK