Епизод последен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Епизод последен

Епизод последен

Скандал за корупция може да доведе до прекратяване на съюза между Сърбия и Черна гора

740 прочитания

Остатъчна Югославия (под формата на федерацията Сърбия - Черна гора) е на път да приключи битието си по възможно най-безславния начин - с тривиален скандал за корупция. Корупцията по най-високите нива на властта в Белград отдавна е престанала да бъде новина, но последният скандал се разрази на съюзно ниво между Сърбия и Черна гора и заплаши съществуването на федерацията.

В началото на месеца финансовият министър на Сърбия Младжан Динкич обвини федералния президент Светозар Марович в корупция заради сделка за покупка на оборудване на федералната армия. Динкич заяви, че сделката би ощетила бюджета на Сърбия с цели 75 млн. евро. Скандалът обаче застрашително се разрасна, когато бе пренесен на федерална почва. Проблем вече се оказа не толкова самата злоупотреба, която тепърва ще бъде установявана от съда, а фактът, че федералният президент е черногорец. Тоест обвиненията срещу него от страна на сръбски министър бяха изтълкувани в Подгорица като атака срещу съюза между Сърбия и Черна гора. А като се има предвид, че Подгорица отдавна се стреми към скъсването на този съюз, атаката срещу Марович бе чудесен повод за започването на кампания за окончателното разпадане на последната федерация, останала след дезинтеграцията на бивша Югославия.

Сделка за милиони

Безспорно сделката за доставки на оборудване на армията е, меко казано, странна. Според сръбското финансово министерство е бил подписан договор с частната фирма „Миле Драгич“ за редовно снабдяване в рамките на пет години на стойност 300 млн. евро. „Странното“ е в това, че се предвижда покупка на 500 пилотски куртки за военен състав от 75 пилоти, 69 000 бронежилетки и 74 000 каски за цялата армия, която наброява не повече от 28 000 души. Освен завишените бройки не по-малко скандални са и цените, по които държавата би трябвало да купи оборудването - близо 50 на сто по-високи от цените на останалата продукция на фирмата доставчик. Според Динкич крайно неизгодните условия на договора биха ощетили държавата с над 75 млн. евро. Разбира се, след като скандалната информация излезе на бял свят, сделката бе суспендирана, а представители на сръбското правителство заявиха, че ще бъде проведено разследване и случаят ще бъде внесен в съда.

Оставки, арести и още нещо...

Скандалът започна да набира скорост, след като военният министър Първослав Давинич подаде оставка, а собственикът на компанията доставчик Миле Драгич бе арестуван. Срещу него са били повдигнати обвинения в опит за подкупване на държавни служители от военното министерство. Паралелно с това трима висши генерали също са били обвинени в корупция, съобщи телевизионният канал Б-92.

Най-силна обаче бе атаката срещу федералния президент, който бе обвинен в корупция и в опит да ощети държавата. Сам по себе си този факт бе достатъчно компрометиращ, но очевидно бе недостатъчен за критиците на Марович. Аферата с военното оборудване бе използвана като фон за нападки и по линия на представителните функции на президента. На юбилейното заседание на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Сърбия и Черна гора бе представена не от президента Марович, а от външния министър Вук Драшкович. Марович отказа да пътува до Ню Йорк заради неразбории за състава и ръководството на сръбско-черногорската делегация. Това обаче предизвика вълна от критики в Белград, а решението на съюзния президент бе представено като твърде унизителна за страната грешка. По-късно Марович се извини за това, но в няколко поредни интервюта намекна, че е готов да подаде оставка. „Не се чувствам комфортно на този пост от доста време, а напоследък тежестта стана направо непоносима. Ако има нужда от жертва, за да се запазят добрите отношения между Сърбия и Черна гора, аз съм готов да се пожертвам“, заяви Марович, намеквайки, че е готов да се оттегли от поста си.

Федералният епилог

Както можеше да се очаква, скандалът около доставките за армията порази отношенията между Белград и Подгорица на федерално ниво. Шефът на канцеларията на Марович Вуле Томашевич заяви, че всички черногорски представители в съюзната администрация ще бъдат изтеглени, докато случаят „Миле Драгич“ не бъде решен от безпристрастен международен арбитраж. Междувременно черногорският премиер Мило Джуканович (който е най-ревностният радетел за отделянето на Черна гора от Сърбия) заяви, че Сърбия се опитва да използва обстоятелствата, за да си присвои контрола върху сферите, които нормално са под юрисдикцията на съюзните институции. „Ако правителството в Белград продължи линията на юридическо и политическо насилие, ние ще отзовем не само всичките си служители, но и представителите си в съюзните институции“, подчерта той.

Подобно скъсване на федералните отношения едва ли ще бъде изненада за някого, тъй като съюзът Сърбия - Черна гора бе създаден изкуствено през 2003 г. под натиска на ЕС. Според договора, с който бе създадена федерацията Сърбия - Черна гора, през 2006 г. изтича срокът, в който Подгорица няма право да провежда референдум за независимост. Не случайно черногорското правителство под ръководството на Джуканович вече започна подготовка за референдум през лятото на следващата година. Затова повечето анализатори подчертават, че дните на последната югофедерация вече са преброени. А последният скандал около федералния президент може само да ускори този процес.


  • 1918 г. След края на Първата световна война е създадено Сърбо-хърватско-словенското кралство
  • 1929 г. Кралството е наречено Югославия
  • 1945 г. След Втората световна война монархията е отменена и е провъзгласена Федерална народна република Югославия начело с Йосип Броз Тито. В състава на федерацията влизат републиките Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония, Словения, Черна гора, а също и провинциите Косово и Войводина
  • 1991 г. Словения и Хърватия обявяват независимост
  • Януари 1992 г. Македония е следващата югорепублика, която обявява независимост
  • Април 1992 г. Босна и Херцеговина се отделя от федерацията
  • Април 1992 г. Сърбия и Черна гора формират Федерална република Югославия, ръководена де факто от тогавашния сръбски президент Слободан Милошевич
  • 2003 г. С промени във федералната конституция е създаден съюзът Сърбия - Черна гора.


Остатъчна Югославия (под формата на федерацията Сърбия - Черна гора) е на път да приключи битието си по възможно най-безславния начин - с тривиален скандал за корупция. Корупцията по най-високите нива на властта в Белград отдавна е престанала да бъде новина, но последният скандал се разрази на съюзно ниво между Сърбия и Черна гора и заплаши съществуването на федерацията.

В началото на месеца финансовият министър на Сърбия Младжан Динкич обвини федералния президент Светозар Марович в корупция заради сделка за покупка на оборудване на федералната армия. Динкич заяви, че сделката би ощетила бюджета на Сърбия с цели 75 млн. евро. Скандалът обаче застрашително се разрасна, когато бе пренесен на федерална почва. Проблем вече се оказа не толкова самата злоупотреба, която тепърва ще бъде установявана от съда, а фактът, че федералният президент е черногорец. Тоест обвиненията срещу него от страна на сръбски министър бяха изтълкувани в Подгорица като атака срещу съюза между Сърбия и Черна гора. А като се има предвид, че Подгорица отдавна се стреми към скъсването на този съюз, атаката срещу Марович бе чудесен повод за започването на кампания за окончателното разпадане на последната федерация, останала след дезинтеграцията на бивша Югославия.

Сделка за милиони

Безспорно сделката за доставки на оборудване на армията е, меко казано, странна. Според сръбското финансово министерство е бил подписан договор с частната фирма „Миле Драгич“ за редовно снабдяване в рамките на пет години на стойност 300 млн. евро. „Странното“ е в това, че се предвижда покупка на 500 пилотски куртки за военен състав от 75 пилоти, 69 000 бронежилетки и 74 000 каски за цялата армия, която наброява не повече от 28 000 души. Освен завишените бройки не по-малко скандални са и цените, по които държавата би трябвало да купи оборудването - близо 50 на сто по-високи от цените на останалата продукция на фирмата доставчик. Според Динкич крайно неизгодните условия на договора биха ощетили държавата с над 75 млн. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK