Маестрото с лихвената палка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Маестрото с лихвената палка

Маестрото с лихвената палка

Алън Грийнспан 18 години дирижира американската икономика. Неговият наследник начело на Фед Бен Бернанки е изправен пред сложни задачи

Светломира ГЮРОВА
1092 прочитания

„Ако Алън Грийнспан умре, ще го поддържам изправен, ще му сложа тъмни очила и ще го запазя за колкото може по-дълго време“ - така през 2000 г. кандидатът за президент на САЩ, сенаторът републиканец Джон Макейн изрази отношението си към председателя на Федералния резерв. Вероятно мнозина в Белия дом и на финансовите пазари в целия свят изпитват същите чувства, но денят, от който се страхуват, наближава. Не че Алън Грийнспан се кани да се пренесе в някой друг свят. Но в края на януари 2006 г. със сигурност ще напусне Федералния резерв.

Дългото търсене на наследник на считания за най-велик централен банкер в света приключи в понеделник, когато американският президент Джордж Буш оповести номинацията на председателя на икономическия съвет към Белия дом Бен Бернанки. Преди да застане начело на Фед, Бернанки трябва да бъде одобрен от Сената, но според мнозинството наблюдатели това ще стане безпроблемно. Проблемите за новия най-влиятелен икономист в света ще започнат след заемането на поста. Макар и оценявано като успешно, 18-годишното управление на Грийнспан оставя тежко наследство и качествата на Бернанки да наследи легендарния маестро много скоро ще бъдат поставени на изпитание.

Митът „Алън Грийнспан“

Суперлативите от политици и икономисти по адрес на Грийнспан винаги са били в изобилие. През юли тази година например на изслушване на Грийнспан пред Комисията по финансовите въпроси в Конгреса, републиканци и демократи засипаха председателя на Фед с толкова комплименти, че изпитаха недостиг от хвалебствени думи. „Всички прилагателни бяха изчерпани“, оплака се конгресменът от Ню Мексико Стив Пиърс и по този повод нарече Грийнспан хубав мъж. През август пък на традиционната среща на Фед в Джаксън Хол икономистът от университета Принстън и зам.-председател на американската централна банка Алън Блайндър заяви: „Грийнспан има правото да бъде наречен най-великият централен банкер, който е живял някога.“ А книгата на легендарния американски журналист Боб Удуърд, посветена на Грийнспан, е наречена кратко и ясно - „Маестрото“. През 18-те си години начело на Фед Грийнспан дирижираше уверено финансовия свят по време на борсовия срив от 1987 г. в САЩ, краха на нововъзникващите пазари през 1997 г., пръсването на технологичния балон в края на 90-те години и вълната от корпоративни скандали и фалити в началото на настоящото десетилетие. По време на управлението му американската икономика изпита само две леки рецесии през 1991 и 2001 г. (в сравнение с четири по-дълбоки срива през предишните 18 години), преживя успешно две войни в Ирак и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, а инфлацията бе поставена под контрол. Нищо чудно, че Грийнспан е жива легенда и има почти божествен статус.

Разбира се, не липсват и критици. Според тях основната грешка на Грийнспан е бездействието му при създаването на дотком балона на финансовите пазари в края на 90-те. С последващите си стъпки обаче Фед успя максимално да ограничи щетите от борсовия крах. И въпреки този спорен момент от кариерата му Алън Грийнспан безспорно си е резервирал място в галерията на икономическите магьосници на съвременния свят.

Новият повелител на лихвите

Да наследиш подобна фигура е колкото предизвикателство, толкова и проклятие. Още повече че председателят на Фед разполага с огромно влияние и всеки негов ход и изказване предизвикват реакции не само на американската, но и на световната финансова сцена. Нищо чудно, че първото нещо, което Бернанки направи след оповестяването на кандидатурата му, бе да увери наблюдателите, че няма да има рязка промяна в линията на централната банка. „Ако бъда назначен на този пост, моят пръв приоритет ще бъде да осигуря приемственост с политиката и старетегиите, утвърдени по времето на Грийнспан“, заяви Бернанки. Проблемът е, че монетарната политика през ерата „Грийнспан“ е колкото наука, толкова и изкуство и трудно може да бъде синтезирана в наръчник от ясни правила, от които да се ръководи неговият наследник. Всъщност Грийнспан е известен със своите резерви към икономическите модели, догми и твърдо установени принципи. „Правилата сами по себе си са прости. Проблемът не е в сложността на нашите модели, а в далеч по-голямата сложност на световната икономика, чиито фундаменти са в непрекъснато движение“, казва Грийнспан. Според него реалната икономика е твърде гъвкава и бързо променяща се и не може да се вмести в предварително зададени рамки и правила или развитието и да бъде предвидено от изкуствено създаден модел. Както отбелязва в. New York Times, доктрината „Грийнспан“ е, че няма доктрина. Всъщност, ако изобщо може да се синтезира формулата на успеха на Грийнспан, тя вероятно ще изглежда така: инстинкт, гъвкавост и късмет. Трудно може да се прогнозира дали неговият наследник ще може да повтори тази формула, но със сигурност Бернанки притежава изискваните умения и компетентност за поста, както и необходимата политическа независимост. Новият повелител на американските лихви притежава не само теоретични познания за паричната политика от богатата си академична кариера, но и практически опит като гуверньор на Фед от 2002 г. до 2005 г. Новината за номинацията му бе посрещната положително от финансовите пазари, тъй като Бернанки е считан за солиден и безопасен избор за важния пост.

Очакванията са, че Бернанки ще продължи политиката на ценова стабилност на своя предшественик, но може би с една промяна - за разлика от Грийнспан Бернанки е привърженик на идеята за въвеждане на целева стойност на инфлацията. Тази практика се използва от Банк ъф Ингланд и Европейската централна банка, които залагат целева инфлация от 2%. Този подход улеснява финансовите пазари при предвиждането на следващите ходове на централните банки и увеличава прозрачността на дейността им. Всъщност по отношение на проз­рачността на Фед Бернанки ще допринесе и с по-ясния си и директен стил на изразяване, който се отличава от пословично завоалираните и понякога двус­мислени изказвания на неговия предшественик. Съпругата на Грийнспан, журналистката от телевизия NBC Андреа Мичел, твърди, че той е трябвало да и предложи брак три пъти, преди тя да разбере какво се опитва да и каже. Мнозина икономисти и анализатори имаха същия проблем с тълкуването на думите на Грийнспан.

Предизвикателствата

Първата битка на новия председател на Фед ще бъде с основния враг на всички централни банкери - инфлацията. Ценовите нива в САЩ, подгрети от скока на петрола, опасно пълзят нагоре. Същевеременно американските потребители все повече затъват в дългове, като през последните месеци нивото на спестяванията в САЩ регистрира отрициателни стойности. Наследникът на Грийнспан ще трябва да реши загадката докъде да стигне настоящият курс на Фед за повишаване на лихвите и да намери точния баланс между мерките за ограничаване на инфлацията и опасността от срив на потребителското доверие и икономическия растеж. В дневния ред на Бернанки влизат и рекордните дефицити в бюджета и платежния баланс на САЩ, които застрашават стабилността на долара и имат потенциала да предизвикат трусове в глобалната икономика. Друг риск на хоризонта е набъбващият балон на пазара на недвижими имоти в САЩ.

Добрата новина е, че благодарение на всичко това новият председател на Фед няма да има време да разсъждава над проблема как да не остане в сянката на своя легендарен предшественик. Просто ще трябва да действа - бързо, решително и компетентно. И може би да създаде своя собствена легенда.

19 октомври 1987 г. - само два месеца след като застава начело на Фед, Грийнспан е изправен пред една от най-големите кризи в своята кариера - „Черният понеделник“ на Уолстрийт, когато индексът Dow Jones се срива с рекордните 20%. Грийнспан успокоява пазарите, потвърждавайки готовността на Фед „да служи като източник на ликвидност в подкрепа на икономиката и финансовата система“. Години по-късно Грийнспан казва, че едно от постиженията, с които най-много се гордее, е фактът, че е успял да спи в нощта след „Черния понеделник“.
1988 г. - Маестрото е известен с двусмислените си фрази. През 1988 г., в началото на речта си пред Икономическия клуб на Ню Йорк, той решава да се пошегува с озадачаващите си изказвания по следния начин: „Мисля, че трябва да ви предупредя: ако думите ми ви се сторят прекалено ясни, най-вероятно сте разбрали грешно това, което казвам.“
1989 г. - Грийнспан е въвлечен в епичния колапс на финансовата компания Lincoln Savings and Loan Association, един от най-скъпите фалити в историята на САЩ, тъй като, преди да бъде наз­начен във Фед, той се е изказвал пред Конгреса и е лобирал пред регулаторните органи от името на компанията и нейния собственик, аризонския милионер Чарлз Кийтинг-младши. В едно от редките си интервюта Грийнспан защитава тогавашните си действия като частен консултант по следния начин: „Гледам назад и си казвам: „Имаше ли нещо, което трябваше да видя, а не видях“, и отговорът е нямаше нищо видимо, поне за мен.“
1995 г. - на пресконференция в Сиатъл Грийнспан демонстрира прочутата си способност да всява недоумение, казвайки, че икономиката на САЩ е навлязла в период на забавяне, което е „съвсем ясно изразено“, но той не очаква скорошна рецесия. На следващия ден според книгата „Маестрото“ на Боб Удуърд в. New York Times излиза със статия, озаглавена „Грийнспан вижда възможност за рецесия“, а в. Washington Post твърди „Рецесията е малко вероятна, заключава Грийнспан“.
1996 г. - през декември 1996 г., скоро след преизбирането на президента Бил Клинтън и с индекса Dow Jones, достигнал висини от 6400 пункта, Грийнспан прави прочутия си коментар за „ирационалната еуфория“, който смущава за кратко глобалните финансови пазари. Борсовият балон обаче продължава да се разраства още няколко години след това.
2001 г. - през януари, когато президентът Джордж Буш се кани да внесе в Конгреса плана си за мащабни данъчни съкращения, Грийнспан дава важна политическа подкрепа на новата администрация с думите, че намаляването на данъците може да допринесе „забележима полза“ в битката с очертаващото се забавяне на икономиката. Основният мотив на Грийнспан е загрижеността му, че излишъците в държавния бюджет се трупат твърде бързо и има вероятност федералният дълг да бъде елиминиран и правителството да бъде принудено да инвестира появилите се прекомерни финансови ресурси. „Трябва да кажа, че никога не съм очаквал да настъпи ден, в който да говоря за нещо друго освен за намаляване на държавните задължения“, казва Грийнспан пред Конгреса. „Навлизам в тиранията на нулата, т.е. моментът, когато не можеш да ги намаляваш повече. И така, променили ли са се моите възгледи? Да, променили са се. Трябва да се променят. Не виждам друга алтернатива.“
2002 г. - в реч на традиционната среща на Фед в Джаксън Хол Грийнспан защитава действията си в периода на надуването на балона на финансовите пазари в края на 90-те години с аргумента, че на практика е невъзможно централната банка да предотврати или дори да регистрира наличието на финансови балони и да реагира по-агресивно. „С развитието на събитията ние приехме, че въпреки нашите подозрения е много трудно да установим със сигурност наличието на балон преди факта не неговото спукване, който потвърждава съществуването му. Нещо повече, съвсем не е ясно дали балоните, дори да бъдат регистрирани рано, могат да бъдат предотвратени, без централната банка да предизвика значително свиване на икономиката, т.е. точно резултатът, който се опитваме да избегнем.“

„Ако Алън Грийнспан умре, ще го поддържам изправен, ще му сложа тъмни очила и ще го запазя за колкото може по-дълго време“ - така през 2000 г. кандидатът за президент на САЩ, сенаторът републиканец Джон Макейн изрази отношението си към председателя на Федералния резерв. Вероятно мнозина в Белия дом и на финансовите пазари в целия свят изпитват същите чувства, но денят, от който се страхуват, наближава. Не че Алън Грийнспан се кани да се пренесе в някой друг свят. Но в края на януари 2006 г. със сигурност ще напусне Федералния резерв.

Дългото търсене на наследник на считания за най-велик централен банкер в света приключи в понеделник, когато американският президент Джордж Буш оповести номинацията на председателя на икономическия съвет към Белия дом Бен Бернанки. Преди да застане начело на Фед, Бернанки трябва да бъде одобрен от Сената, но според мнозинството наблюдатели това ще стане безпроблемно. Проблемите за новия най-влиятелен икономист в света ще започнат след заемането на поста. Макар и оценявано като успешно, 18-годишното управление на Грийнспан оставя тежко наследство и качествата на Бернанки да наследи легендарния маестро много скоро ще бъдат поставени на изпитание.

Митът „Алън Грийнспан“

Суперлативите от политици и икономисти по адрес на Грийнспан винаги са били в изобилие. През юли тази година например на изслушване на Грийнспан пред Комисията по финансовите въпроси в Конгреса, републиканци и демократи засипаха председателя на Фед с толкова комплименти, че изпитаха недостиг от хвалебствени думи. „Всички прилагателни бяха изчерпани“, оплака се конгресменът от Ню Мексико Стив Пиърс и по този повод нарече Грийнспан хубав мъж. През август пък на традиционната среща на Фед в Джаксън Хол икономистът от университета Принстън и зам.-председател на американската централна банка Алън Блайндър заяви: „Грийнспан има правото да бъде наречен най-великият централен банкер, който е живял някога.“ А книгата на легендарния американски журналист Боб Удуърд, посветена на Грийнспан, е наречена кратко и ясно - „Маестрото“.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.