Турция: План Б

Турция: План Б

Обръща ли Анкара поглед на изток

1549 прочитания

През последната година Турция достигна най-близо до осъществяване на 40-годишната си мечта да стане част от Европа.

И въпреки това страната сякаш се отклонява от прозападната си ориентация и насочва поглед към Изтока. Все по-силно се долавя ислямският тон във външната политика на Анкара като "план Б“ в случай на неуспех в преговорите с Европейския съюз (ЕС). А може би и като ултиматум за Европа, в случай че осуети стремежите на страната. Подобна преориентация би нанесла удар и върху Америка, която вижда в Турция дългогодишен съюзник, партньор във "войната с тероризма“ и пример за подражание в съжителството на демокрацията и исляма.

През последната година турският премиер Реджеп Тайип Ердоган чувствително засили контактите си с арабските страни, като посети Катар, Бахрейн и Пакистан, прие краля на Саудитска Арабия Абдула и участва на среща на страните от Арабската лига. По време на атаките срещу Ливан Ердоган отправи остри нападки срещу действията на Израел, показвайки на Запада, че подкрепата на Турция не е безгранична. Решението от миналата седмица за изпращане на турски войници на миро­опазваща мисия в бившите османски територии в Ливан потвърждава желанието на Анкара да бъде по-активен играч в Близкия изток. То бе взето въпреки сериозната обществена опозиция, като според анкети на водещи местни вестници около 80% от турците са против замесването на Турция в потенциални кървави конфликти в региона. Хората в страната се опасяват от възможността турски войници да влязат в сблъсък с техните "братя мюсюлмани“ на територията на Ливан в полза на САЩ и Израел. Ердоган обясни решението си с факта, че страната не може да остане вечно вперила поглед в Европа, напълно пасивна към новите реалности в региона.
Миналото на Турция, когато Османската империя е контролирала значителна част от Близкия изток, агресивното налагане и поддържане на светската държава, съюзът със САЩ по време на студената война и членството в НАТО допринасят за усложняване на отношенията с арабските страни. Но днес Ердоган, чиято Партия на справедливостта и развитието (АКП) има корени в политическия ислям, полага значителни усилия да разсее арабското недоверие и да засили връзките си в региона. Сериозна стъпка в тази насока бе отказът на Турция да позволи нейни бази да бъдат използвани за нападения срещу Ирак. Търсенето на приятели на изток, базирано на религиозната близост, идва като реакция към поведението на европейците в мъчителните преговори за членство в ЕС. Разочарованието от преговорите и подкрепата за задълбочаване на контактите с арабския свят нарастват пропорционално на засилващите се критики от противниците на Турция в Европа. Настроенията по отношение на Америка са още по-негативни поради нежеланието на Вашингтон да се справи с иракските бази на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и американската подкрепа за действията на Израел в Ливан. За турците е неприемлив фактът, че САЩ признават правото за самозащита на Израел, докато същото право не се дава на Турция, за да се справи с кюрдските бунтовници, писа наскоро в. "Сабах“. Засилването на антиевропейските и антиамериканските настроения в Турция е видно от редица изследвания. Последните проучвания на Евробарометър сочат, че само 35% от турците имат доверие в ЕС, което е огромен спад от 50% през есента на 2005. Подкрепата за присъединяване към ЕС продължава да спада и е 45%, което е със 7% по-ниско от 2005 г. Според други проучвания турците виждат в САЩ най-сериозната заплаха за националната сигурност. Същевременно според последното изследване на американския German Marshall Fund в страната нарастват симпатиите към Иран, като едва 56% от турците смятат, че иранските ядрени амбиции са заплаха. С оглед на предстоящите догодина избори Ердоган няма как да не се вслуша в тези настроения и в нарастващия национализъм в страната. Много турци биха се радвали страната им да възвърне влиянието, което е имала в Близкия изток по време на Османската империя.
Мнозина анализатори припознават като "план Б“ за Турция богатите на природни ресурси бивши съветски републики в Централна Азия на базата на общия произход и езиковата близост. Идеята за пантюркски съюз, простиращ се до Китай, не е нова за Турция, но днес изглежда романтично преувеличена. Централноазиатските държави не могат да бъдат алтернатива на ЕС, който поема повече от половината износ на Турция в сравнение с едва 2% за бившите съветски републики. Все пак част от привлекателност­та на Турция за ЕС се намира точно в близостта на страната до държави като Азербайджан и Казахстан, ключови доставчици за бъдещите енергийни нужди на Европа. Ако наистина Ердоган има амбицията за налагане на външна политика с по-голям обсег, надхвърляща Европа и прерастваща в действителен "мост между Изтока и Запада“, изниква въпросът дали подобна роля е по силите на Анкара. Страна със значимост­та на Турция често попада под влиянието на различни международни сили, които я дърпат едновременно в противоположни посоки. Членство в ЕС, партньорство със САЩ, добри отношения с Израел и задълбочаване на връзките с останалите мюсюлмански страни са донякъде изключващи се величини, които трудно могат да бъдат контролирани в полза на засилваща се роля на Турция в региона.

Кога, дали и как ще се задейства "план Б“ зависи до голяма степен от Европа, която все още е водеща цел за Турция. Същевременно обаче преориентацията във външнополитическия курс се установява като трайна политика, която страната ще използва, за да подчертава стратегическата си важност за Запада.

SeeNews - The Corporate Wire e информационна агенция, която доставя бизнес новини от Югоизточна Европа

През последната година Турция достигна най-близо до осъществяване на 40-годишната си мечта да стане част от Европа.

И въпреки това страната сякаш се отклонява от прозападната си ориентация и насочва поглед към Изтока. Все по-силно се долавя ислямският тон във външната политика на Анкара като "план Б“ в случай на неуспех в преговорите с Европейския съюз (ЕС). А може би и като ултиматум за Европа, в случай че осуети стремежите на страната. Подобна преориентация би нанесла удар и върху Америка, която вижда в Турция дългогодишен съюзник, партньор във "войната с тероризма“ и пример за подражание в съжителството на демокрацията и исляма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 2
    Avatar :-|
    мия

    ха така, чоджум.хем сащ доволни, хем ес спокоен, хем кюрдите ще видят държава през крив макарон.

  • 3
    Avatar :-|
    мехмед

    Свидетели сме на това как ЕС затваря врати пред Турция, от тук нататък създаването на друг съюз начело с модерна Турция в Османските граници е неизбежна.

  • 4
    Avatar :-|
    Gogo

    Sled plan A idwa Plan C - raz6irenie na sewerozapad - pak w ramkite na biw6ata osmanska inperia. S plan B pone stawa jasno koj ot kqde e ...
    Turcija 6te gleda Ewropa prez kriw makaron, dokato ne se sdobijat s kjurdsko DPS ;-))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход