$20 млрд. на дъното на Атлантика и Балтийско море
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

$20 млрд. на дъното на Атлантика и Балтийско море

Reuters

$20 млрд. на дъното на Атлантика и Балтийско море

Тунелът под Ламанша и мостът "Оресунд" няма да се изплатят и след десетилетия

5141 прочитания

Reuters

© Reuters


Финансовите проблеми на две големи инфраструктурни съоръжения в Европейския съюз - тунела под Ламанша и моста "Оресунд" между Дания и Швеция, пораждат въпроса дали е икономически оправдано в бъдеще да се пристъпва към реализацията на подобни проекти.

Eurotunnel - английско-френската публична компания - оператор на тунела, управлява както инфраструктурата му, така и превоза с камиони, автомобили и влакове между Фолкстоун, Великобритания, и Кале, Франция. Инвеститорският гръбнак на компанията са дребните акционери, закупили книжа на компанията още през втората половина на 80-те години, водени от надеждата за голяма печалба. През последните години обаче акциите на Eurotunnel на няколко пъти отбелязваха рекордно ниски стойности, което доведе до разоряването на много от миноритарните акционери. Десет години след началото на експлоатацията на тунела компанията оператор е в процедура по фалит.

На 2 август 2006 г. Парижкият съд по търговските дела удовлетвори искането на Eurotunnel за защита от фалит, след като през юли преговорите с кредиторите стигнаха до задънена улица. Както заявиха тогава представители на компанията, условията на последния вариант на споразумението по преструктуриране на дълга са удовлетворявали повечето искания на кредиторите, но въпреки това са били отхвърлени от тях.

Границите на кредиторското търпение

Може би проявената от кредиторите неотстъпчивост се дължи до голяма степен на управлението на главния изпълнителен директор на Eurotunnel Жак Гунон, който е привърженик на икономическата стратегия на ръба на риска. Целият му мандат е изпъстрен с ултиматуми към кредиторите и акционерите. Сега той се чувства още по-силен, защото има подкрепата и на съда.

Eurotunnel изпрати на 1 ноември до кредиторите си план за преструктуриране на дълга. Сумата на задълженията на компанията заради загубите от превозите е достигнала 11.8 млрд. долара. През 2005 г. Eurotunnel е регистрирала загуби от 300 млн. евро, а през 2004 г. - 836 млн. евро. Кредиторите трябва да приемат плана до месец, за да не се стигне до ликвидация на компанията. По-голямата част от дълговете на Eurotunnel все още се пада на неизплатените разходи, свързани със строителството на тунела, започнало през 1986 г. Причината за това е по-слабият от очаквания трафик по тунела. Според анализаторите потребителите са изгубили доверие в подводното съоръжение още през 1994 г., когато стартът на жп превозите по него е отлаган неколкократно. Сега пътникопотокът показва стабилна тенденция към намаляване и вече сериозно се различава от числата, заложени в предварителните бизнес разчети.

Комисарят по транспорта от еврокомисията Жак Баро смята, че загубите са били заложени още с решението тунелът да бъде построен без държавно финансиране.

Спасителните мерки

Планът за преструктуриране предвижда създаването на нова компания - Groupe Eurotunnel, подкрепена от дългосрочен кредит от 5.4 млрд. долара с 40-годишен падеж, отпуснат от банков консорциум с участието на Goldman Sachs, Deutsche Bank и Citigroup. Акциите на старата компания ще бъдат заменени с акции на новата Groupe Eurotunnel и преструктурирането ще бъде извършено до края на март 2007 г. Преструктурирането предвижда и емитирането на хибридни облигации (чийто купон и номиналната им стойност са в различни валути - например долари и британски лири) на стойност 2.44 млрд. долара, които впоследствие могат да бъдат конвертирани в акционерен капитал.

Ще бъде ли спасен тунелът? Категоричният отговор е да. Никой няма интерес от затварянето му. Дори компанията да влезе в ликвидация, затварянето на съоръжението е доста невероятно, тъй като лицензите за експлотацията му ще бъдат прехвърлени първоначално на френското и на английското правителство. Впоследствие те ще решат кой от кредиторите да ги получи.

Скандинавските неволи

Когато на 1 юли 2000 г. датската кралица Маргрете II и шведският крал Карл XVI Густав откриха тържествено моста "Оресунд", свързващ двете страни, едва ли са си представяли, че шест години по-късно надеждите за изплащане на вложените в съоръжението инвестиции ще са толкова нищожни. Построяването на мос­та и други съпътстващи инфраструктурни съоръжения стигна обща стойност 8.5 млрд. евро. Според експерти, цитирани от Би Би Си, те не могат да се изплатят и след десетилетия. Причината е, че изплащането може да се постигне с високи цени на билетите. Поскъпването на билетите обаче е в разрез със социалните функции, които се възлагат на съоръжението. През него преминават главно студенти или до неотдавна безработни шведи, които са успели да намерят работа в Дания, т.е. все хора с по-ниски доходи.

Мостът "Оресунд" едва ли ще има тежките проблеми на Eurotunnel, като се има предвид, че той е финансиран с публични средства от Европейския съюз. Това обаче не отменя факта, че в Балтийско море под него са потънали 8.5 млрд. евро, които едва ли някога ще изплуват.

Финансовите проблеми на две големи инфраструктурни съоръжения в Европейския съюз - тунела под Ламанша и моста "Оресунд" между Дания и Швеция, пораждат въпроса дали е икономически оправдано в бъдеще да се пристъпва към реализацията на подобни проекти.

Eurotunnel - английско-френската публична компания - оператор на тунела, управлява както инфраструктурата му, така и превоза с камиони, автомобили и влакове между Фолкстоун, Великобритания, и Кале, Франция. Инвеститорският гръбнак на компанията са дребните акционери, закупили книжа на компанията още през втората половина на 80-те години, водени от надеждата за голяма печалба. През последните години обаче акциите на Eurotunnel на няколко пъти отбелязваха рекордно ниски стойности, което доведе до разоряването на много от миноритарните акционери. Десет години след началото на експлоатацията на тунела компанията оператор е в процедура по фалит.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Руслан Папазян

    "Финансовите проблеми на две големи инфраструктурни съоръжения ... пораждат въпроса дали е икономически оправдано в бъдеще да се пристъпва към реализацията на подобни проекти"

    Vaprosat, koito avtora postavia, predpolaga che golemi infrastukturni proekti ne mogat da budat osashtestveni v budeshte. Realistichno i logichno li e podobno predpolojenie? Vaprosat koito moje da se postavi e ne dali a kak da se finasirat podobni proekti; vaprosa e kak da izmeri efeka (ikonomicheski i socialen) na infrastukturata. Neestestveno e da se tursi vuzvrashtaemost ot direktnite prihodi (vlakovi bileti) ot deinosta ... Kak Ryan Air pecheli parite si: opredeleno ne ot prodajba na bileti ...

  • 2
    Avatar :-|
    Nikolay

    Do #1: Tova e edno ot naj-neverojatnite mnenija, koito sam srestal. A ot kakvo mislish, che pecheli Ryan ako ne ot bileti? Ot fastatzite deto gi prodavat na borda? A inache posting-a ti zapochva dosta razumno - golemite infrastrukturni proekti ne sa apriori gubesti. Moeto mnenie, che tvarde chesto v takiva proekti ima ne-ikonomicheski motivi (prestizh, egos larger than life i t.n.) koito sa prichina za mastabni provali. Taka, che skepsisat po otnoshenie na mastabni nachinanija e osnovatelen.

  • 3
    Avatar :-|
    @ Nikolay

    Wzemi da pochetesh malko predi da pishesh , Ryan Air naistina pecheli ot mnogo drugi neshto, NO NE it ot bileti. Kakvi razhodi pokriva bilet ot 1 Euro ?
    Commonsense!!!

  • 4
    Avatar :-|
    Via Fiscalis

    темата е актуална защото седи на дневене ред з Видин - Калафат, там се дават 25 години за изплащане и пак е твърде съмнително че ще се изплатят от таксите за преминаване, а дейстивтелно от какво може да се изплати моста.
    наврмето един директор на завод за изчислителна техника в Пловдив за да изпълнява валутния план отглеждаше коне в Ст.Загора!!
    после влезе в затвора, после излецзе, отиде в САЩ от там във Франция, пак влезе в затвора, пак излезе и сега има огромна поточна линия в Ст.Загора - Бисер Димитров!

  • 5
    Avatar :-|
    nixi

    До #4. Много интересна е темата за прословутия Дунав мост 2, според мен това ще е българския Оресунд, имайки предвид по удобния маршрут през Сърбия както и евентуалното и членство в ЕС, да не говорим за прилежащата инфраструктура към моста която просто липсва.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK