Милтън Фридман – неуморният борец за свободен пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Милтън Фридман – неуморният борец за свободен пазар

Милтън Фридман

Милтън Фридман – неуморният борец за свободен пазар

Почина професорът по икономика, който никога не е загубил дебат

Георги АНГЕЛОВ
17191 прочитания

Милтън Фридман

© Reuters


На 16 ноември 2006 г. на 94-годишна възраст почина Милтън Фридман - професор по икономика и лауреат на Нобелова награда.

Защитник на свободните пазари и свободата на избора, Фридман е сред основните двигатели за преодоляване на интелектуалното наследство на кейнсианството, за превъзмогване на сляпата вяра във вездесъщата държава и за осъзнаване на вродените недостатъци на бюрократичния контрол.

Икономическата политика през последните десетилетия без съмнение е в голяма степен резултат от неговото силно влияние - влияние, на което много страни от Европа дължат бързото си развитие. Наследството на Фридман можем да усетим навсякъде около нас - от премахването на военната служба до плоския данък.
Милтън се ражда на 31 юли 1912 г. в Бруклин, Ню Йорк, в бедно семейство на имигранти от Австро-Унгария. Въпреки че доходът на семейството му е нисък и несигурен, както пише самият той в Нобеловата си автобиография: "Винаги имахме достатъчно храна, атмосферата в семейството беше топла и насърчаваща." Баща му си отива рано, поради което Фридман трябва сам да финансира висшето си образование чрез стипендия, работа като продавач, сервитьор, лятна работа.

Обучението му в университета "Рутгерс" го насочва към специализация по математика, но по-късно е привлечен от икономиката. През 1932 започва обучението си в университета "Чикаго", където се запознава с бъдещата си жена Роуз. В тази среда попада на много добри икономисти, а сред състудентите му е и Джордж Стиглър - също бъдещ лауреат на Нобелова награда.

Лицензи, монопол и лекари

През 1937 г. започва да работи в Националното бюро за икономически изследвания като асистент на друг бъдещ нобелист - Саймън Кузнец. С него работят по изследване върху доходите от свободни професии, в което доказват, че въвеждането на лицензиране на лекарите води до ограничаване навлизането в професията, намалява конкуренцията и увеличава таксите за лечение.

Въпреки съпротивата на лекарската асоциация книгата е публикувана през 1945 г. и служи както за докторска дисертация на Милтън Фридман в университета "Колумбия", така и за утвърждаването му като икономист. През 1951 г. Милтън Фридман получава медала "Джон Бейтс Кларк", който се предоставя за изключителни постижения на млади икономисти.

Няма как да не отбележим изключителната релевантност на изследването на Фридман и Кузнец за България. Не само лекарската, но и немалко други професии в страната ни са се преборили за ограничаване на навлизането и конкуренцията и устояват тази си привилегия с всички възможни средства.

Ранна кариера

Между 1941 и 1943 г. Фридман работи в Министерството на финансите на САЩ по въпросите на военновременното данъчно облагане, а между 1943 и 1945 като статистик работи в група по проблемите на дизайна на оръжия, военна тактика и металургични експерименти в университета "Колумбия". Преподава в университетите "Минесота" и "Чикаго" (където има дългогодишна кариера), след което отново се връща в Националното бюро за икономически изследвания, за да изучава връзката между парите и стопанския цикъл.

В началото на 50-те години е консултант в Париж на американска агенция, която администрира плана "Маршал". През 1953-1954 г. е гост-професор в "Кембридж", където кейнсианското течение в икономиката е в своя апогей.

Потребление и стабилни пари

Сред най-известните му научни публикации е "Теория за функцията на потребление", в която доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората. Друг принос на Фридман е т.нар. монетаризъм - твърдението, че печатането на пари е причина за инфлация, че инфлацията не помага за борба с безработицата и че парите трябва да са стабилни.

След 60-те години едновременното проявяване на инфлация и безработица доказва теорията му и слага началото на края на господството на кейнсианските възгледи, които не могат да обяснят какво се случва. Необходимостта от стабилни пари става общоприета в икономическата наука.

Пенсионна система, данъци и армия

В своята книга "Капитализъм и свобода" и по-късната "Свободата на избора" Милтън Фридман сложи началото на дебата за приватизация на пенсионната система. Това, което в България познаваме като "втори стълб на пенсионната система", е именно частична реализация на тази идея - лични пенсионни сметки, а не държавен фонд, управляван от бюрократи.

Плоският данък - това, което допринесе за икономическото чудо в Естония и се разпространява много бързо в Централна и Източна Европа, е отново идея, предложена и защитавана от Милтън Фридман. Само за няколко години България се оказа обградена от страни, въвели плосък данък - Сърбия, Румъния, Македония, а освен тях Естония, Литва, Латвия, Словакия, Русия, Украйна, Грузия. Българската данъчна политика също върви в тази посока, макар и с бавни крачки. Милтън Фридман винаги убедително защитава възгледа, че ниските данъци са изключително важни за икономическото развитие. Професорът, за когото се твърди, че никога не е загубил дебат, споделя, че подкрепя намалението на данъците винаги и при всякакви обстоятелства. Причината е проста - бюрокрацията харчи чужди пари за чужди хора, което е много по-неефективно от харченето на свои пари за себе си. Твърдението му "Когато едно частно предприятие фалира, то се прекратява; когато едно държавно начинание фалира, то се разширява" изобилства с потвърждения - особено в България.

Винаги голям защитник на премахването на задължителната военна служба, Милтън Фридман постига резултат - включително и чрез членството в президентската комисия за въвеждане на доброволна армия. Премахването на задължителната служба е толкова важно за професора, че той сам отива в Конгреса, за да лобира пред конгресмените.

Икономическа свобода

Милтън Фридман е интелектуалният баща на идеята за измерване на икономическата свобода - което се прави от два международни индекса - на института "Фрейзър" и на фондацията "Херитидж". Индексите доказват това, което Фридман твърди от десетилетия - страните, които са по-свободни икономически, имат по-висок икономически растеж и доходи, по-малко бедност и безработица.

Идеите за реформиране на пазара на труда и премахване на пречките пред неговото развитие са неотлъчно защитавани от Фридман. Държавното регулиране на труда и минималната заплата не защитават отделния работник - точно обратното, те пречат на икономиката да създаде достатъчно работни места, за да няма безработица.

Изучавайки държавната намеса в икономиката - обоснована със "защита на потребителите" или "защита на работниците", Фридман показва, че в стремежа си да помогне чрез интервенция на пазара държавата създава повече проблеми, отколкото решава - урок, който българските правителства и администрация все още отказват да приемат въпреки всекидневните доказателства за неговата правота.

Образование

Милтън Фридман е силен привърженик на въвеждане на ваучерна система в образованието, децентрализация на образователната система и приватизация на училищата, които да осигурят конкуренция. Той не престава да повтаря, че влошаването на качеството на образованието е пряк резултат от централизацията и бюрократизирането на системата и превръщането й от система за образование на деца в система за осигуряване работа на учителите. От това страдат най-много бедните и малцинствата - нещо, което можем да видим и в България.

По отношение на университетите той доказва, че ваучерната система би работила добре, а още по-добре би работила система, при която отпуснатият ваучер се разглежда като инвестиция (кредит) в съответния студент, която се връща от него от доходите му след завършване на университета.

Съвети за правителства

Фридман е съветник на кандидата за президент Бари Голдуотър, президента Никсън и президента Рейгън, негови последователи са Маргарет Тачър и успешните реформатори в Източна Европа. Той съветва военното правителство в Чили, за което е критикуван, както и комунистическото правителство на Китай, за което никой не го критикува, въпреки че и двете са еднакво недемократични. Така или иначе и Чили, и Китай се определят като икономическо чудо - което се дължи и на работата на Фридман.

Наркотици

Всеизвестно е твърдението на Милтън Фридман, че забраната на наркотиците създава много сериозни проблеми - мафия, корупция, убийства, нарковойни, затваряне на наркоманите в затвора, ограничаване на свободата. Промяната на политиката към наркотиците за избягване на тези сериозни проблеми остава за неговите наследници.

Наградата "Милтън Фридман"

Преди няколко години институтът "Като" във Вашингтон учреди награда на името на Фридман, която се връчва за насърчаване на свободата. Първите й носители са английският икономист Петер Бауер, известният Хернандо де Сото и бившият премиер на Естония Март Лаар. Работейки всеотдайно за каузата на свободата, Милтън Фридман насърчи достатъчно последователи, които продължават достойно делото му. Той остави и голяма колекция от добри книги, известните му телевизионни серии, както и множество публикации в научни издания. Светът загуби голям защитник на свободата, наследството му обаче е живо навсякъде около нас.

Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"

На 16 ноември 2006 г. на 94-годишна възраст почина Милтън Фридман - професор по икономика и лауреат на Нобелова награда.

Защитник на свободните пазари и свободата на избора, Фридман е сред основните двигатели за преодоляване на интелектуалното наследство на кейнсианството, за превъзмогване на сляпата вяра във вездесъщата държава и за осъзнаване на вродените недостатъци на бюрократичния контрол.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

55 коментара
  • 1
    dimiterivanov avatar :-|
    Zurigo

    Г-н Ангелов, благодаря за статията, ще се опитам да запомня това име - Милтън Фридман. Радвам се, че не съм единствен да мисля, че
    "забраната на наркотиците създава много сериозни проблеми - мафия, корупция, убийства, нарковойни, затваряне на наркоманите в затвора, ограничаване на свободата.", без да съм виждал през живота си наркотик.

  • 2
    Avatar :-|
    к

    ами дай тогава да разрешим и детската порнография, ядреното оръжие, ефтаназията, бойните отровни вещества и т.н. че да не създаваме мафия а? всяка забрана поражда такъв ефект, и решението съвсем не е премахване на забраната, макар, че като се замисля, ако всичко е разрешено - няма да има престъпници....

  • 3
    Avatar :-|
    Александър Гангов

    Почина най-големия ум на нашето време.За разлика от други учени,всички идеи на Фридман водят до прогрес и подобряване условията на живот.Не се е занимавал със създаване на атомни бомби.Поклон пред паметта му

  • 4
    Avatar :-|
    киршнер

    Гледах М.Фридман на един дебат по телевизията преди 6-7 години. Тогава американската икономика беше все още в своя пик малко преди рецесията от 2002-2003. Не останах с впечатлението, че беше убедителен на този дебат. Двамата по-млади негови колеги непрекъснато превеждаха примери и цитираха точни изследвания, а той повтаряше едни и същи мантри за "свободния избор" без да дава конкретни примери и доказателства. Един от икономистите даде пример, че ако държавата не се намеси и не създаде законодателство, ограничаващо нелегалната имиграция, самият пазар на труда се деформира,защото на него участват несвободни хора, които могат да се изнудват, и заради това са съгласни да работят за $ 4-5 на час. На което Фридман отговори тъпоумно, че пазара щял да регулира това.Как, не стана ясно. Скандалите с източването на фондове от големите корпорации след 2002 на практика доказаха, че без държавни правила и контрол настъпва голямото крадене от страна на мениджърския състав.

  • 5
    Avatar :-|
    BillNepill

    да, но неговите идеи водят също и до увеличаването на пропастта между бедни и богати, излизайки от теорията и минавайки в практиката. Това е един от най-възхваляваните и в същото време охулвани теоретици. Начело с него, Чикагската школа е най-сериозната интелктуална причина за неолибералната икономическа политика в САЩ и Великобритания през 80-те година на XX век - т. нар. рейгъномика и тачъризъм. Един достоен за възхищение икономически ум, чийто идеи не бива да се възприемат еднозначно.

  • 7
    Avatar :-|
    ре: #2 От: к

    "ами дай тогава да разрешим и детската порнография, ядреното оръжие, ефтаназията, бойните отровни вещества."

    Употребата на наркотици е личен избор. Употребяващият сам решава дали да навреди на собственото си здраве. Плоско ми се струва да се сравнява използването на дрога с ядреното оръжие или детската порнография.

  • 8
    Avatar :-|
    glupav

    ako pove4e hora zapomnqt tova ime, i se pointeresuvat ot ideite mu, svetyt ste stane po dobyr. na typoumni izkazvaniq kato tova na K ne mojem da se syrdim, vinata vse pak ne e samo tqhna

  • 9
    Avatar :-|
    Крокодила Гена

    Подкрепям Киршнер и Билнепил по-горе.

    Идеите за свобода са красиви, но често не почиват на реалността. Неслучайно монетаристките идеи вече са изживяни и на практика развитите страни прилагат различни форми на държавна регулация и намеса. Рейгън например се скъса да увеличава държавните разходи за въоръжаване. Без регулация пазарите често се провалят - примерите са много, енергетиката е един от тях. Спиранията на тока преди време в Калифорния или сега надписванията на сметките в части от страната доказват, че частната собственост и пазарните решения не решават автоматично проблемите, а понякога създават нови.

    Пазарът също така рядко оправя дупките по улиците.

    "Несвободната" китайска икономика път вече десетилетия бележи рекорден икономически ръст.

    Поклон пред един от най-светлите икономически умове на всички времена. Но мантрите за повече либерализъм на практика са или неприложими, или водят до противоречиви резултати.

  • 10
    Avatar :-|
    po-glupav

    K e kraen v izkazvanetpo si, no e prav da se sumnyava v argumentite na g-n Friedman.
    Osvobozhdavaneto na drogite ot kontrol shte razreshi mnogo problemi, no i shte suzdade drugi. Lesno e da se dokazhe, che suzdadenite problemi shte budat mnogokratno po-golemi. Predi vsichko, narkotitzite vredyat na izpolzvashtiya gi. Razbira se, individut ima pulnoto pravo da se samonakazva. Privurzniyat kum narkotitzi, obache, ryadko mozhe da raboti dobre - koeto e problem, kogato tozi sushtiyat reshi, che tryabva da se lekuva, a zaplatata mu ne pokriva raznoskite. Togava e moralno durzhavata da podade ruka. Da ne govorim, che izpolzvaneto na narkotitzi otklyuchva chasti ot choveshkoto suznanie, koito normalniyat chovek s pravo durzhi pod kontrol. Naprimer - koj plashta, ako nyakoj bude zastrlyan ot individ pod vuzdejstvieto na narkotitzi. Otgovorut e - durzhavata; da ne govorim, che choveshkiyat zhivot nyama tzena.
    Otklonenie: Az imam lichen argument sreshtu narkotitzite, na kojto priznavam, che trudno mozhe da se slozhi ikonomicheska otzenka. Imenno, che narkotitzite prashtat choveka v psevdorealnost, koyato ne mu pozvolyava da izzhivee do kraj sladko-gorchivata realnost.

    Tova be samo edin primer, no bih iskal da posocha edno zaklyuchenie:
    Milton Friedman e velik ikonomist s mnogo nahodchivo mislene. Toj si mi e model az podrazhanie. No Milton Friedman greshi - i toj e chovek; i toj dokazva samo neshtata, v koito vyarva a priori. A kogato se ogranichavash da rabotish samo vurhu sobstvenata si ideologiya, a imenno neoklasitzizma, togava sam zatvaryash krugozora si za mnogo drugi choveshki istini.

    P.S. A tova da narechesh nyakoe izkazvane "tupoumno" bez da go se opitash da go razberesh, mozhe samo da govori za nerelevantnostta ti (ega si i dumichkata) v dadenata oblast.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Краят на черния Златен век

Краят на черния Златен век

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK