Френският триъгълник
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Френският триъгълник

Френският триъгълник

Тримата кандидат-президенти и тяхното съзнателно и подсъзнателно битие

1525 прочитания

По-важни дати

􀂄- 9 април - официално начало на предизборната кампания

- 􀂄22 април - първи тур на изборите

-􀂄 6 май - втори тур

Aко за французите в България има устойчив стереотип, това е любовният триъгълник. Президентските избори във Франция сякаш се опитват да го потвърдят.

Тъкмо когато, вглъбени един в друг, кандидатът на социалистите Сеголен Роаял и на десницата Никола Саркози бяха като че ли вече погълнати от дуела на втори тур на президентските избори, те, стреснати, си дадоха сметка, че вместо това французите като че ли предпочитат по-пикантен, троен сценарий. Виновникът за това menage trois е смятаният доскоро за аутсайдер лидер на Съюза за френска демокрация Франсоа Байру.

Триъгълната афера е само една от новостите във френския политически живот. За пръв път личният живот на кандидатите е толкова добре отразен в медиите - доскоро политиците в страната се радваха на разбиране от папараците, които не нарушаваха личния им живот. Сега Сеголен Роаял отказа да съди списание, което публикува нейни снимки по тюркоазеносини бикини. Pipolisation (Le pipol e игра на думи, означаваща хората, които биват показвани по медиите) е обхванала всеки детайл, навлизайки в сериозни психоаналитични анализи на изказванията и действията на тримата кандидати. Дори това да е пресилено, психоаналитиците знаят, че може би не е толкова важно каква е реалната история, а какво вярваме, че сме преживели. Пътищата на тримата до върха на френската политика колоритно отразяват историята и социалните тенденции на втората половина на ХХ век и чертаят щрихите на новото поколение, което застава начело на страната.

И така, какво са преживели Сеголен, Никола и Франсоа?

Ранни влияния върху тяхната психика

Сеголен Роаял е родена в Дакар, където по това време е служил деспотичният й баща ("имам пет деца и три момичета"), френски полковник, симпатизант на крайната десница. Тя е четвъртото (първо момиче) от осем деца (родени в разстояние на девет години), които растат из цяла Франция, включително на карибския остров Мартиника. Самата тя е учила в строго католическо училище. Заклева се да успее и заради майка си, която не успява да получи развод от баща й, което води и до постоянни проблеми в детството й. По-късно съди баща си за издръжка и впоследствие скъсва с всички останали членове на семейството - изобщо детство а ла Зола.

Донякъде сходни по екзотичност и обремененост са и ранните години на алтер-егото й Никола Саркози. Макар и да е роден и раснал в Париж, последното нещо, което може да се каже за семейната му среда, е, че е банална. Бащата Пол Саркози де Наги Бокса е от дребен аристократичен род, бяга от комунистическа Унгария във Франция, където среща и се жени за Андре Малах, от семейство на солунски еврейски търговци. Бягството очевидно е в кръвта му и той бяга и от всякакви отговорности - професионални и семейни, а животът му е обилно полят с афери и авантюри. След ранен развод на родителите си малкият Никола заедно с двете си братчета са под крилото на дядо си по майчина линия. Така впоследствие той постоянно търси бащи в политиката и има болезнен стремеж да се докаже пред тях.

Бащата на Франсоа Байру пък загива при злополука в семейната им ферма в Югозападна Франция. Така, макар и любител на книгите, най-големият син трябва да остави учението и да поеме семейната традиция. Когато не е в Париж, кандидатът за президент и досега живее в Бурдер - родното си селце с 600 души население, в подножието на Пиренеите. В бялата семейна къща (съселяните на шега я наричат Белия дом) са отгледани 6-те му деца и някои от десетината внуци.

Зрелите характери

Сеголен Роаял несъмнено черпи сили, решителност, воля от болезнената за нея семейна среда, в която ролята на жената е била непрестанно принизявана. Но светлината бързо може да се обърне в сянка и прякорът й не случайно варира между Запатера и Запатерор, тъй като е обвинявана в авторитарност, мнителност и подозрения в мачизъм към всеки мъж, дръзнал да застане на пътя й. Фактът, че Сеголен Роаял е първата жена с реални шансове за Елисейския дворец, е колкото преимущество, толкова и пречка. Още повече че за разлика от двата най-известни прецедента в големи западни демокрации - Маргарет Тачър и Ангела Меркел, тя изтъква това различие и твърди, че жените имат друг подход в управлението (най-малкото за нея не е проблем да ходи на високи токчета), и кани сънародниците си да й гласуват лично доверие.

Тази тръпка по новото мами, но и плаши французите. Сложната й връзка с приятеля й Франсоа Оланд (с когото имат четири деца, но не са женени), който е първи секретар на Социалистическата партия, неохотно отказал се от лични президентски възможности, подхранва интригата за отношенията й със силния пол.

Никола Саркози изглежда най-монолитен, но пък се опитва да се представи за комплексен. Обидите и заплахите за депортация към разбунтувалите се младежи ("сган" по неговите думи) от предградията през горещата есен на 2005 г., които му изградиха облика на безкомпромисен вътрешен министър (пост, който той напусна едва този понеделник), бяха спешно заменени от думата... любов. "Промених се" пък е най-честата му фраза от началото на годината. Промяна настъпи и в личен план - обилно отразената му раздяла със Сесилия Саркози премина в не по-малко отразено сдобряване. Освен че Сесилия отново става най-важният му съветник, събирането направило Никола и да изглежда и по-зрял мъж.

Франсоа Байру като дете е заеквал и е надмогнал този недостатък с поезия, най-вече Пол Елюар, когото четял на тавана на бащината къща. И днес писането на кандидат-президента никога не е далеч от политиката. След биографичния му бестселър за крал Анри IV последната книга с проекта му за Франция (която миналата неделя надписва в продължение на два часа на Панаира на книгата) е номер едно от три седмици насам и бие неотдавна излязлото тазгодишно издание на митичния гид "Мишлен". Бивш преподавател, отвърнал тези дни на старогръцки на гръцки журналисти, той се доближава до Олимп и с усещане за божа мисия (според настойчиви слухове е споделил, че Дева Мария му е предрекла победа). Но фермата, земята и животните го държат закотвен в конкретното. И тук връзката с писането е директна: с парите от книгите си той осъществява детската си мечта и започва да отглежда коне за надбягвания, вече е спечелили няколко трофея. Медиите бяха любопитни да научат кои са жребците, но преди изборите имиджът им е рисковано богаташки. Така вместо на кон като родения по тия места Д‘Артанян напоследък Байру предпочита да се снима на волана на трактора си. Еклектично Елизабет Байру - в духовни търсения, наскоро е започнала да учи арабски.

Партийни терзания

И Сеголен Роаял, и Никола Саркози преминаха през сходни фази в кампаниите си. Първоначално те заложиха на личен, самобитен подход, чрез който да се наложат в партиите си, често в разрез с традиционните възгледи. Последваха жестове за обединение с целия партиен спектър, който те представляват, и даже откровено търсене отвъд него - тя в центъра, той в крайно дясно. В последно време последва ново обособяване в опит да се наложат като личности над останалите партийци, в лична връзка с французите.

Колкото до Франсоа Байру, твърдият християндемократичен таван на електората му е под 10%, но към него се прибавят онези, които, макар и вдясно, мразят Никола Саркози, левичарите, които не понасят Сеголен Роаял, и всички уморени от втълпяването, че единствено те двамата могат да стигнат до втори тур. Като добрия крал Анри IV, помирил католици и протестанти, центристът Байру твърди, че иска и ще успее да вземе най-добрите от двата лагера, за да работят заедно за Франция.

Социален и икономически лакмус

Макар да поразмисли и да охлади шумно афишираното си възхищение от САЩ и администрацията на Буш, както и честите си погледи отвъд Ламанша, Никола Саркози се характеризира от редица наблюдатели като европейски еквивалент на неоконсерваторите отвъд океана. Това е явно, ако се погледне програмата му в икономическо отношение, това личи и при сравненията с програмите на другите двама водещи кандидати относно ключови направления и ценности като образование и младеж, здравеопазване. Може би добил най-голяма светлина е въпросът с гей бракове и осиновяване от еднополови двойки. Десницата (и Франсоа Байру) са за еднакви права във всички отношения, но без това да може да се нарича брак и без осиновяване. Социалистите (и другите леви сили) са за отваряне на брака и осиновяването при абсолютно равни условия, като според тях иначе гейовете ще бъдат сегрегирани и третирани като второкласни граждани.

Национална идентичност, или какво е Франция

Друг възлов въпрос е този за министерство на имиграцията и националната идентичност, предложено от Никола Саркози. Той бе обвинен в събуждане кошмарите на Франция от колаборационисткия режим на маршал Петен, а в Le Monde Цветан Тодоров писа за залитане а ла "1984" на Оруел. Синът на имигранти обясни, че националната идентичност е заплашена от голямата имиграция и неохотата на някои от пристигащите да се откажат от нрави и традиции, несъвместими с френския, с европейския и с демократичния начин на живот. Гоненето и арестуването на незаконно пребиваващи, дори с хайки в училищата, където учат децата им, доведе до поредната предизборна полемика. В същото време Сеголен Роаял реши да реабилитира за левицата националния трикольор - всяко семейство следва да си има поне по един и да го вади на Деня на Бастилията, когато трябва да пее и Марсилезата (която тя и Никола Саркози подпяват под път и на път).

Всичко това - имиграцията, национална идентичност, синьо-бяло-червеното и химнът, са все лексика, характерна досега повече за крайната десница на Жан-Мари льо Пен, която той явно е успял да наложи в политическото ежедневие. Идеите на Льо Пен се заимстват и преработват от Никола Саркози, Сеголен Роаял се стреми да му изтръгне отвлечените национални символи, а Франсоа Байру напълно е заел досегашната роля на крайнодесния политик като противник на системата и на жертва на заговор от големите медийни групи.

В зависимост от медиите, медии в зависимост

Тази ожесточена критика на големите медии, освен че доведе на Байру симпатии и намерения за гласуване, накара същите тези медии да се почувстват гузно и... да му дадат нужното (че и повече от нужното) покритие. Парадоксът е, че той явно не можа да го използва докрай, защото въпреки бума в проучванията в последния месец сега суфлето като че ли спада и е все по-малко вероятно той да стигне до балотажа.

Никола Саркози е пръв приятел с индустриалните и медийни магнати Мартин Буиг, Арно Лагардер и т.н. Кандидатът на десницата има серия проблеми с непонравилата му се публикация в Paris Match, Libration или Canard Enchan, а неотдавна направо му изпушиха нервите в редакцията на обществения телевизионен канал "Франс 3".

На Сеголен Роаял й се носи слава на много мнителна към медиите, но с еднакво отношение и внимание както към репортера от малкия местен вестник, така и към специално прикрепения към кампанията й пратеник на Le Monde.

Интересът на чуждите медии е огромен, безпрецедентен и - нещо ново - интересът на самите французи към това, което другите мислят и пишат, също.

По-важни дати

􀂄- 9 април - официално начало на предизборната кампания

- 􀂄22 април - първи тур на изборите

-􀂄 6 май - втори тур

Aко за французите в България има устойчив стереотип, това е любовният триъгълник. Президентските избори във Франция сякаш се опитват да го потвърдят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Peppe

    ménage à trois

  • 2
    Avatar :-|
    БУП
  • 3
    Avatar :-|
    Илин Станев

    Извиняваме се на он-лайн читателите на Капитал за неприятната техническа грешка, предизвикала странния френски правопис. Причината е в скриптовете - всички ударени букви просто са изчезнали, защото имаме някаква несъвместимост. Ще поправим нещата колкото се може по-бързо, извиняваме се на всички фарнкофони и не-франкофони

  • 4
    Avatar :-|
    гарабед

    Въпрос: тоя Съюз за френска демокрация на Байру с кого е в коалиция в Парламента? Откога е тая партия или е преименувана предишна?

  • 5
    Avatar :-|
    Влади Николов

    Union pour la Démocratie Française е създаден през 1978 като политическа сила на Валери Жискар д'Естен. Франсоа Байру го оглавява в средата на 90-те за неговите си президентски амбиции, и е кандидат за първи път през 2002-ра. Допреди година в парламента той гласуваше всичко предложено от десницата и коалицията винаги се водеше дясно-центристка. Оитите му за разграничаване засега изглеждат чисто предизборни ходове, дори в програмата той определено клони надясно не е особено убедителен в 'левите' си залози...

  • 6
    Avatar :-|
    гарабед

    Благодаря Николов. Щом е жискардист, кое му е центристкото? През 70-те и викаха "партия на принцовете", че Понятовски и беше шеф. Но си е практика десницата да вади двама на първи тур още когато Жискар и Шабан Делмас го направиха.

  • 7
    Avatar :-|
    гарабед

    Николов, бъркаш годината. Жискар имаше въпросната партия още 1974 г.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.