Заложническа дипломация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заложническа дипломация

Заложническа дипломация

Или как най-често завършват държавно организираните отвличания

Огнян Георгиев
2303 прочитания

Няма никаква сделка при освобождаването на британските войници от Иран, побърза да обяви премиерът Тони Блеър веднага след изненадващата развръзка на кризата миналата седмица.

Въпреки това ирански дипломат, отвлечен в Ирак преди два месеца, бе дискретно освободен малко преди завръщането на войниците в Лондон. Никой не разбра кой точно стои зад отвличането и директна връзка с британците не беше потвърдена, но в международните, както и във всички други отношения този, който държи във властта си нещо ценно за някой друг, рядко се съгласява да го предаде безвъзмездно. Краткият преглед на случаите на държавно организирано отвличане показват, че ефективното разрешаване рядко има нещо общо с правото, хуманността или международните организации. Доста неприятен извод за България, която вече осем години се лута в търсенето на начин да изкара българските медици от либийския затвор.

Примери за такъв тип сделки в междудържавните отношения има предостатъчно. Иран всъщност е христоматиен случай, поставящ под въпрос американската политика за отказ от преговори с терористи. Десет месеца след ислямската революция през 1979 г. ирански студенти и екстремисти превземат американското посолство в Техеран и взимат за заложници 66 души в знак на протест срещу американската политика. След сериозен икономически и политически натиск върху Иран президентът Джими Картър решава да използва сила. Операция "Орлов нокът" обаче се проваля: хеликоптер и транспортен самолет се сблъскват и осем души загиват. След тази трагедия Картър приема преговорите като единствен изход и така се стига до Алжирското споразумение, което на практика декларира откупа - 8 млрд. долара, принадлежащи на Иран, са размразени от американската администрация, а Вашингтон се съгласява да не се намесва във вътрешните дела на ислямската република.

Роналд Рейгън отново ще се сблъска с Иран няколко години по-късно. През 1983 г. по време на гражданската война в Ливан "Хизбула" отвлича 30 граждани на западни държави, сред които и шестима американци. За да повлияе на групировката, САЩ се обръща към Техеран, с когото официално не поддържа контакт, и изработва сложна схема. Съгласно нея Израел продава на поставения под ембарго Иран оръжия, които американците възстановяват на Тел Авив. След като израелците почти провалят една от доставките на ракети, американските служби поемат директен контрол по сделката и продължават да снабдяват иранската армия до средата на 1986 г. Парите от сделката отиват за подкрепа на никарагуанската съпротива известна като "контрите". Аферата "Иран-контри", почти коства на Рейгън президентството и дори не осигурява свободата на всички американски заложници. В един от тайните документи обаче президентът е цитиран да казва, че "може да отговори на обвиненията в незаконност, но не може да отговори на обвинението, че "големият силен Рейгън" не е направил нищо, за да спаси заложниците".

Държавният департамент на САЩ определи британско-иранската криза като заложническа дипломация. Администрацията на Джордж Буш обаче бе доста по-мека през пролетта на 2001 г., когато изпадна в подобна ситуация. Тогава американски разузнавателен самолет се сблъска с китайски изтребител над Южнокитайско море и бе принуден да кацне на китайска земя. 21-членния екипаж на самолета бе задържан от Пекин за разпити и в продължение на десет дни Вашингтон нямаше достъп до тях. Въпреки това дипломатите на Държавния департамент бяха изключително деликатни и запитан каква е разликата между задържан и заложник, тогавашният говорител Ричард Баучър препоръча на репортерите да го "проверят сами в речника". Китайският президент Цзян Цзъмин обяви, че е "неприемливо американски самолети да идват до границите ни и дори да не казват "извинете". Малко по-късно в писмо до китайското правителство американският посланик изрази "дълбокото съжаление на президента Буш и държавния секретар Колин Пауъл за смъртта на китайския пилот и за навлизането в китайското въздушно пространство".

САЩ далеч не са единствените, които разрешават чрез отстъпки ситуации със заложници. През 1986 г., докато тогавашният френски премиер Жак Ширак публично заклеймява тероризма, кабинетът му тайно преговаря със Сирия за свободата на френските заложници в Ливан. За да стигне до сделка, Париж планира оръжейна сделка с Дамаск и накрая плаща 3 млн. долара на "Хизбула" в замяна на свободата на гражданите си, както разкри по-късно "Монд". Бившият италиански премиер Силвио Берлускони одобри плащането на милиони долари на няколко групи в Ирак в замяна на свободата на италианци, а наследникът му Романо Проди наскоро склони правителството на Афганистан да размени няколко талибански водачи срещу пленен италиански журналист. Всъщност Проди имаше малък избор в случая предвид факта, че първият му кабинет вече падна заради мисията в Афганистан.

Независимо дали я наричат цинична, лицемерна или дори опасна, тактиката на преговори за заложници е позната величина в международните отношения. Ако в ролята на похитителя е цяла държава, тогава на другата страна остава единствено да открие начин за убеждение в процеса на преговори - практиката показва, че парите са най-ефективният.

Няма никаква сделка при освобождаването на британските войници от Иран, побърза да обяви премиерът Тони Блеър веднага след изненадващата развръзка на кризата миналата седмица.

Въпреки това ирански дипломат, отвлечен в Ирак преди два месеца, бе дискретно освободен малко преди завръщането на войниците в Лондон. Никой не разбра кой точно стои зад отвличането и директна връзка с британците не беше потвърдена, но в международните, както и във всички други отношения този, който държи във властта си нещо ценно за някой друг, рядко се съгласява да го предаде безвъзмездно. Краткият преглед на случаите на държавно организирано отвличане показват, че ефективното разрешаване рядко има нещо общо с правото, хуманността или международните организации. Доста неприятен извод за България, която вече осем години се лута в търсенето на начин да изкара българските медици от либийския затвор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    G-n Ognqnov, podredeni hornologicheski fakti. E i?

  • 2
    Avatar :-|
    Николай Димитров

    Въз основа на факти човек може да се замисли!Ако някой иска решения. предполагам ,че няма да ги получи тук...

  • 3
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    Prav ste g-n Dimitrov, no Kapital e vestnik s pretenciq. Za syzhalenie v oblastta na mezhdunarodnite novini i analizi, toj se opira na svoite zapadni kolegi. Onova, koeto chetem tam, go vizhdame prevedno tuk. I to s posocheno ime na avtor, a ne na prevodach. Zhalko i tyzhno. inache za izkushenite e napylno prozrachno, che gospodina Georgieva e nahvyrlql shtrihovani fakti, be zda si dava smetka za konteksta na sluchvaneto im i tqhnoto znachenie.

  • 4
    Avatar :-|
    Наблюдател

    Снимката ми хареса.

  • 5
    Avatar :-|
    Напуснал

    До von dzerzhinskу,

    не си лумпен, но се правиш на такъв. Естествено, че става въпрос за политика на изнудване. Интересите на българските групировки - клонове на ДС в Либия датират от края на 60те. Дългът на Либия към България трябваше да бъде изтъргуван по някакъв начин.

    Истината за кризата с българските медици е в досиетата на ДС. Става въпрос за кошмарна сделка, която никои нормален не би приел за възможна. От там ще излязат купища мрачни за България истини. Бедна ви е фантазията.

  • 6
    Avatar :-|
    Николай Димитров

    Да,редно е да се посочва източника на дадена статия.Като "краен потребител" мога да си затворя едното око,че някои евентуално плагиатсва .Само заради това,че има някои,които си позволява лукса да публикува текстове с потенциално не много читатели си струва да си затворя едното око.ПО-важно е ,че поне някои чете такива статии и ги публикува...

  • 7
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    Napusnal, napusni statusa si na redoven chitatel i procheti pak, kakvo pisha. Az ne obsyzhdam Libyia, no i kapitalniq avtor kapitalno redi obshtoizvestni fakti, koito izvyn konteksta na svoeto vreme mogat da sluzhat za vsqka teza. Po-skoto da obslujat vsqka teza. Kapital, obache ne e Monitor i ne mozhe da spekulira. Ili pone avtoryt da vzeme da mine v grafata "prevodachi" - taka bi bilo po-redno. Da se lyzhe na drebno nikak ne e vyzpitano.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.