Тони, момче за милиони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тони, момче за милиони

Тони, момче за милиони

Блеър може би заслужаваше повече в края на кариерата си като премиер на Великобритания

1473 прочитания

А сега накъде

Една от екстравагантните идеи е Блеър да заеме президентското място в ЕС, ако то бъде създадено след приемането на новия договор на ЕС. Именно затова той искал да остане на власт още няколко месеца и да подпише евентуалния нов договор. Друга подобна идея е, че той може да замени Пол Улфовиц и да оглави Световната банка, тъй като е по-приемлив за САЩ. Друга, още по-екстравагантна идея гласи, че Блеър се готви да започне обиколка из Близкия изток и да посредничи за постигане на траен мир в региона.

Всичко започна с "нещата могат да бъдат само по-добре". Вечно усмихващият се премиер Тони Блеър спечели изборите във Великобритания с този рефрен и с идеята ако не да промени света, поне да реформира левицата и страната.

Десет години по-късно Тони вече рядко се усмихва, прякорът му от Бамби се превърна в Блеър лъжеца, а британците си тананикат местен вариант на "Ти още ли си тука, бе".

Макар че Блеър си отива без фанфари и с ехидни прогнози, че никога няма да се нареди между великите сър Уинстън Чърчил и лейди Маргарет Тачър, това, което оставя зад гърба си, изобщо не е толкова лошо. Всъщност той заслужаваше повече. Лейбъристите показаха, че могат да създават благосъстояние не по-зле от консерваторите, но далеч по-безболезнено. Всеки западен лидер, който иска да блесне с международната си роля, имитира стилистиката и посланията на Блеър. И накрая Тони без съмнение е моделът в живота на всеки ляв политик - от Хосе Луис Сапатеро до Сергей Станишев, пък и на доста десни лидери.

Идеологът без идеология

Когато през 1997 г. Тони Блеър прекрачи прага на "Даунинг стрийт" 10, той изглеждаше добре подкован от теорията за третия път. По-късно публикуваната книга на Антъни Гидънс даваше моралните основания за похода на Блеър към политическия център. След време се оказа, че трети път сякаш няма, а премиерът прилагаше всяка рецепта, стига да може да бъде успешно продадена на избирателите - през единия мандат централизира здравеопазването, през другия се опита да го приватизира. Всъщност, ако Блеър имаше идеология, едва ли би останал начело цели десет години в страната, създала агресивната политическа журналистика и таблоидите. Много медии атакуваха премиера, че всъщност основните му съветници не са министрите, а екипът му за връзки с обществеността. Някъде в края на първия му мандат сп. "Икономист" го обвини, че толкова добре препакетира, преформулира и перифразира старите си идеи, че почти никой не забелязва неуспехите. На прекаленото вслушване в повеите на общественото мнение мнозина отдаваха като цяло безличния му първи мандат. Но в крайна сметка кой политик е успял да направи много без общественото доверие?

Липсата на истинска идеология и прагматизмът със сигурност са помогнали за успеха на Лейбъристката партия, която той оглавяваше. Преди да застане начело през 1994 г., в нейния устав все още е присъствала графата, призоваваща за национализация на средствата за производство. Само няколко години по-късно лейбъристкото правителство дори надхвърли консерваторите по либерална политика. Една от първите стъпки на Блеър и неговия финансов министър Гордън Браун беше да освободят Банк ъф Инг­ланд от политическата опека. В резултат паундът се стабилизира, а икономическата политика стана по-предвидима. В същото време те продължиха да прилагат политиката на консерваторите във финансовата област. На този фон лейбъристите нямаше с какво много да се похвалят, освен че стопираха някои от реформите, които въвеждаха конкуренция в сектора на здравеопазването и образованието. На британците им беше поомръзнало от тачъризма и нейното "Общество? Няма такова нещо". Така че вкарването на малко публична намеса беше добре прието.

Във втория си мандат обаче Блеър доказа, че може да поправя грешките си и да търси работещи решения. Лейбъристите въведоха по-голяма свобода на договарянето на трудовите договори, гъвкаво работно време, но и за пръв път минимална работна заплата. Последното между другото беше революционно нововъдение и често се пропуска от обожателите на пропазарните реформи. Преди няколко години дори левият френски вестник "Нувел обсерватьор" трябваше да признае, че в Англия, ако си изгубиш работата, "икономиката ти гарантира друга". След 2001 г. растежът позволи повече пари да отиват за здравеопазване и образование и Блеър се върна към изоставените преди това реформи. Въведе малко повече конкуренция, част от услугите бяха прехвърлени към частния сектор - подобряването на условията обаче беше резултат от рязко нарасналите обществени средства за тях. Публично-частните партньорства понякога работеха, друг път не - английските железници продължават да закъсняват, както винаги, а аутсорсването на външни фирми на почистването на медицинските заведения доведе до най-високото ниво на вътрешноболнични инфекции в цяла Европа (през 2005 г.).

В крайна сметка това, което е ясно за блеъризма, е, че дясната политика работи дори когато е подплатена с леви ценности и реторика. Дори може би работи по-добре - в края на мандата си Тачър не беше и наполовина толкова популярна, колкото е Блеър, въпреки че неговият рейтинг просто се срина след войната в Ирак.

Човек и добра политика да има...

Тони Блеър със сигурност ще бъде запомнен с Ирак. Не само защото подкрепата му за свалянето на режима на Саддам Хюсеин сложи повратната точка в неговата кариера на най-популярния британски премиер от Втората световна война насам. Във века, когато ляво и дясно в развитите страни стават трудно различими, голямата идея на Блеър всъщност беше външната политика. Далеч преди Ирак, дори преди Косово британският премиер проповядваше хуманитарни намеси във вътрешните дела на суверенни държави. Блеър освен това искаше да облекчи и глобалната хегемония на САЩ, като Европа поеме малка част от тегобите на света на своите плещи. Именно затова той беше първият британски премиер, който се съгласи на нещо като обща европейска отбрана. Това дълго време не беше разбирано, докато етническите чистки в Косово не доведоха да намесата на НАТО. Обикновено за баща на операцията се смята американският президент Бил Клинтън, но именно Блеър беше в основата на международната коалиция - той обиколи всички страни от коалицията, включително България, в навечерието на операцията. Той дори беше готов да изпрати британски войски да се сражават на земята, докато САЩ твърдо не искаха да слизат от небето.

"С ръка на сърцето аз направих това, което считах за правилно." Така в прощалната си реч тази седмица Блеър не се опита да се оправдае за Ирак. Подкрепата му за операцията срещу Саддам Хюсеин със сигурност не беше за това, че е "пуделът" на Джордж У. Буш. Когато обясняваше защо толкова силно е подкрепял инвазията в Косово, Блеър беше казал просто "това беше правилното нещо". Едва ли има много хора на земята, които не биха твърдели, че отстраняването на Саддам също е правилно - въпросът е как. При характера на политиката, която Блеър беше изработил - да се съвещава само с най-близките си съветници, собствената му убеденост му изиг­ра лоша шега. Оттам нататък се включи PR машината и вече нямаше връщане. След манипулациите, свързани с подготовката на операцията, много малко британци можеха да повярват в добрите му намерения.

Най-големият му провал в Ирак обаче не беше нападението срещу Баг­дад. Този път Блеър не успя да поправи първоначалната грешка - въпреки критиките на Великобритания САЩ запазиха затвора в Гуантанамо и трудно променяха политиката си към Ирак и към Близкия изток като цяло.

Денят, в който Тони си отива

Денят, в който Тони Блеър реши да обяви края на своята кариера на британски премиер-министър, беше внимателно изчислен. През същата седмица в Северна Ирландия най-накрая бе съставено общо правителство между католици и протестанти, с което се затваря най-дълбоката рана в Обединеното кралство. Мирният процес в Северна Ирландия беше една от първите стъпки на лейбъристкото правителство и Блеър успя да доведе процеса докрай. Отлагането на оставката му за края на юни освен това означава, че той се готви за още една среща на високо равнище на ЕС - в нея той ще представи на останалите си колеги новия британски премиер Гордън Браун и за последно ще блесне на европейска сцена. Някой британски медии дори прогнозират, че целта му всъщност е да подпише плана за бъдещия минидоговор на ЕС. Блеър направи много, за да върне Лондон при Брюксел, дори в един момент се надяваше да въведе и еврото във Великобритания. Това не стана, а често той имаше по-голямо влияние в ЕС, отколкото разбиране у дома.

Както "Икономист" писа тази седмица: "Ако Маргарет Тачър в по-тежки времена даде на страната това, от което тя се нуждаеше, то Блеър поне може да твърди, че й даде това, което тя искаше." За света той беше далеч по-симпатичен, отколкото беше за британците - на фона на Герхард Шрьодер, Джордж У. Буш, Силвио Берлускони или Жак Ширак кой, ако не Тони, беше момче за милиони.

От най-популярния премиер след Втората световна война Тони Блеър стигна до минусово одобрение. Всички обаче са съгласни, че промени Острова
Фотограф: Reuters

А сега накъде

Една от екстравагантните идеи е Блеър да заеме президентското място в ЕС, ако то бъде създадено след приемането на новия договор на ЕС. Именно затова той искал да остане на власт още няколко месеца и да подпише евентуалния нов договор. Друга подобна идея е, че той може да замени Пол Улфовиц и да оглави Световната банка, тъй като е по-приемлив за САЩ. Друга, още по-екстравагантна идея гласи, че Блеър се готви да започне обиколка из Близкия изток и да посредничи за постигане на траен мир в региона.

Всичко започна с "нещата могат да бъдат само по-добре". Вечно усмихващият се премиер Тони Блеър спечели изборите във Великобритания с този рефрен и с идеята ако не да промени света, поне да реформира левицата и страната.

Десет години по-късно Тони вече рядко се усмихва, прякорът му от Бамби се превърна в Блеър лъжеца, а британците си тананикат местен вариант на "Ти още ли си тука, бе".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Пиринец

    Не лош коментар върху толкова дългото и изпълненно с противоречия управление на Блеър,но определено "Капитал" трябва да поредактира "споразумението между юнионисти и протестанти"(може би все пак авторът има предвид юнионистите/протестанти/ и ирландските националисти от Шин Фейн/ИРА)

  • 2
    Avatar :-|
    Илин Станев

    Пиринец, благодаря за внимателното четене - грешката, поне он-лайн, е поправена.

  • 3
    Avatar :-|
    Гинка

    Умно, момчета! Браво!

  • 4
    Avatar :-|
    Анти

    Да, добра статия. Хубаво е че има такива. Кара те да се замислиш върху животът, какво всъщност искаме, как то може да бъде постигнато. Увлечени в ежедневието често не успяваме да осъзнаем генералното. Полезни са такива погледи от по-висока гледна точка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK