Г-8 – компромис с много въпроси

Америка води война срещу Македония
от Мишел Чосудовски Професор по Икономика, Университет на Отава, Канада

Тайната война на Вашингтон в Македония цели да укрепи сферата на влияние на Америка в юго-източна Европа. На карта е заложен транспортният, комуникационен и нефтопроводен коридор България-Македония-Албания, който свързва Черно море с Адриатическото крайбрежие. Македония застава на стратегическия кръстопът на нефтопроводния коридор. За да заграби тези маршрути на тръбопровода, Вашингтон цели да разположи "съшити протекторати" по стратегическите коридори на Балканите. Обещанието за "Велика Албания" използувано от Вашингтон, за да разпали албанския национализъм, е част от военно-разузнавателната му дейност. Достатъчно добре е документирано, че последната се състои във финансиране и екипиране на Освободителната армия на Косово и заместващата я Армия за национално освобождение, която провежда терористичните нападения в Македония. Развитието на американската сфера на влияние в юго-източна Европа при съучастието на Великобритания, защитава интересите на нефтените гиганти, включително Бритиш Петролиум - Амоко-Арко, Шеврон и Тексако.Осигуряването на контрол и "защита" на маршрутите на тръбопровода е най-важното за успеха на тази многомилярдна рискова авантюра. Успешното международно нефтено управление е комбинация от икономически, политически и военни мерки, които да подкрепят производството на нефт и транспортирането му до пазарите. 1 Англо-американският консорциум, който контролира АМВО, трансбалканският проект за нефтопровод, свързващ българското пристанище Бургас с Вльора на адриатическия бряг, в значителна степен изключва европейските конкуренти, нефтените гиганти Тотал-Фина-Елф. 2 С други думи стратегическият контрол на САЩ върху коридора на тръпобровода цели да отслаби ролята на Европейския съюз и да държи на разстояние интересите на конкуриращия европейски бизнес.
КОЙ СТОИ ЗАД ТРАНС-БАЛКАНСКИЯ НЕФТОПРОВОД ?
Разположеният в САЩ нефтопроводен консорциум АМБО е пряко свързан с центъра на политическата и военната власт в Съединените щати и с компанията на вице-президента Дик Чейни “Халибъртън Енержи”. 3 Технико-икономическото изследване на транс-балканския нефтопровод, направен от международната инженерингова компания “Браун и Рут” (британският филиал на Халибъртън) определи, че този тръбопровод ще стане част от решаващата за района инфраструктура на коридора Изток-Запад , която включва магистрала, ж.п., газова и оптична телекомуникационна линии. 4 След приключването на технико-икономическата експертиза от “Халибъртън” старши служител на “Халибъртън” беше назначен за изпълнителен директор на АМБО. “Халибъртън” получи също договор да обслужва американските войски на Балканите и да изгради "Бонстийл" в Косово, която сега е "най-голямата американска военна база в чужбина, изградена след Виетнамската война". 5
По съвпадение “Уайт и Кейс”, ню-йоркска адвокатска фирма, към която се включи президента Уйлям Клинтън след като напусна Белия дом, също има дялово участие в нефтопроводната сделка на АМБО.
МИЛИТАРИЗАЦИЯ НА НЕФТОПРОВОДНИТЕ КОРИДОРИ НА БАЛКАНИТЕ
Проектът за транс-балкански нефтопровод на АМБО се свързва с нефтопроводните коридори между Черно море и Каспийския басеин, които се намират в центъра на най-големите в света неразработени резерви на нефт. Милитаризацията на тези различни коридори е неотменима част от замисъла на Вашингтон. Американската политика за "защита на маршрутите на тръбопроводите" от басеина на Каспийско море ( и през Балканите) беше разяснена от министъра на енергетиката на Клинтън Бил Ричардсън само няколко месеца преди бомбардировките на Югославия през 1999 година.
“Това се прави заради енергийната сигурност на Америка. Също да предпази от стратегическите нашествия на тези, които не споделят нашите ценности. Ние се опитваме да ориентираме тези новоосвободени страни към Запада. По-скоро ние бихме искали те да имат доверие към западните търговски и политически интереси, отколкото да тръгнат по друг път. Ние направихме значителна политическа инвестиция в Каспийския район и е много важно за нас тръбопроводната карта и политиката да се изявяват заедно." 6 Англо-американските нефтени гиганти , включително Бритиш петролиум-Амоко-Арко, Тексако и Шеврон - подкрепени от американските военни - могат да са конкурентни с нефтените гигант от Европа - Тотал- Фина -Елф (свързани с Ени от Италия) , които са големи играчи на богатите на нефт североизточени каспийски нефтени полета на Кашаган. Залозите са високи. Твърди се,че Кашаган "е толкова голям, че превъзхожда размера на нефтените разерви на Северно море" 7 Конкуриращият консорциум на Европейския съюз обаче няма съществено дялово участие и средства за основните маршрути на тръбопроводите извън басеина на Каспийско море (през Черно море и Балканите) до Западна Европа. Ключовите проекти за коридорите за тръбопроводи, включително проекта АМБО и проекта Баку-Джейхан през Турция до Средиземноморието - са главно в ръцете на неговите англо-американски конкуренти, които разчитат силно на американското военно и политическо присъствие в Каспийския басеин и на Балканите. Целта на Вашингтон в крайна сметка е да отдалечи трите АМБО страни България, Македония и Албания от влиянието на Европейския съюз и на Германия чрез образуване на пълноправни американски протекторати. С други думи американската милитаризация и геополитически контрол над планирания тръбопровод, свързващ Бургас в България с адриатическото пристанище Вльора в Албания има намерение да подрони влиянието на Европейския съюз, както и да отслаби конкуренцията на Франко-Белгийско-Италианските нефтени интереси. Преговорите относно тръбопровода АМБО се подкрепят от американските правителствени чиновници чрез Инициативата за развитие на Южните Балкани (SBDI) на Агенцията за търговия и развитие (TDA), която е предназначена да помогне на Албания, България и Македония да развият и интегрират своите транспортни инфраструктури в коридора Изток-Запад, който ги свързва. 8 TDA сочи потребността на тези три страни да "използуват регионални съвместни действия, за да съберат нов публичен и частен капитал ( от американски компании)", подчертавайки отговорността на американското правителство "за осъществяване на инициативата". По отношение на тръбопровода на АМБО, изглежда, че Европейският съюз е бил в значителна степен изключен от планирането и преговорите. Вече е подписан "Меморандум за разбирателство" с правителствата на Албания, България и Македония, който ги лишава от национален суверенитет над тръбопровода и транспортните коридори, чрез даване на "ексклузивни права" на англо-американския консорциум. Меморандумът декларира, че АМБО ще бъде единствената страна, на която се разрешава да строи планирания нефтопровод Бургас-Вльора. По-специално той дава на АМБО изключителното право да преговаря с инвеститори и кредитори на проекта. Той също задължава правителствата на България, Македония и Албания да не разкриват определена доверителна информация, относно проекта за тръбопровода. 9
КОРИДОРЪТ ИЗТОК-ЗАПАД
Проектът за тръбопровод на АМБО е свързан с други стратегически проекти, наречени "Коридор No 8" , и е предложен първоначално от администрацията на Клинтън в контекста на "Договор за стабилност на Балканите”. От стратегическа важност за Съединените щати и Европейския съюз "Коридор No 8" включва магистрала, ж.п. линия, електричество и телекомуникационна структура. На свой ред съществуващата инфраструктура в тези сектори е набелязана за дерегулация и приватизация ( на пределно ниски цени) под наблюдението на МВФ и Световната банка. Макар да е парафиран от транспортните министри на Европейския съюз като част от процеса на европейска икономическа интеграция технико-икономическото проучване за "Коридор No 8" беше направено от американски компании, пряко финансирани от TDA. С други думи изглежда, че Вашингтон подготвя почвата да погълне транспортната и комуникационните инфраструктури на тези страни. Американските корпорации, включително Бехтел, Енрон и Дженерал Електрик (с финансовата поддръжка на американското правителство) се конкурират с компаниите от Европейския съюз. Вашингтон планира да отвори целия коридор за американските мултинационални компании за района, разположен в "икономическия заден двор" на Европейския съюз, където властта на немската марка доминира спрямо тази на американския долар.
В началото на 2000 година Европейската Комисия започна преговори за статут на асоциирано членство в ЕС с Македония, България и Албания. И през април 2001 година в разгара на терористичните нападения Македония стана първата страна на Балканите, която подписа т.н. "Договор за стабилизация и присъединяване" (SAA), съставляващ важна стъпка към пълно членство в Европейския съюз. Договорът осигурява основите за "търговска либерализация, политическо сътрудничество, икономическа и институционална реформа и вграждане на законодателството на Европейския съюз. Де факто чрез SAA Македония е била интегрирана в европейската парично кредитна система с пълен достъп до пазара на Европейския съюз. 10
Терористичните нападения хронологично съвпаднаха с процеса на "разширяване на ЕС", получавайки импулс само за няколко седмици преди подписването на историческия "Договор за асоцииране" с Македония. Достатъчно добре е документирано, че американски военни съветници работят с терористите. Случайно ли е това? Освен това Робърт Фроуик, "бивш американски дипломат" беше назначен за ръкодовител на мисията на ОССЕ в Македония в средата на март, отново само няколко седмици преди подписването на "договора за асоцииране". В тесни връзки с Вашингтон и с американското посолство в Скопие, Фроуик започна "диалог" с лидера на метежниците от АНО Али Ахмети. Той също способства като посредник за договора между Ахмети и албанските партии в правителствената коалиция. Съглашението, договорено от Фроуик в значителна степен внася своя принос за дестабилизиране на политическите институции като в същото време подлага на опасност процеса на разширение на Европейския съюз. 11 Нещо повече, влошаването на положението със сигурноста в Македония даде повод за нарастваща американска политическа "хуманитарна" и военна намеса, внасяйки своя принос за отслабването на икономическите и политически връзки на Скопие с Германия и Европейския съюз. В това отношение едно от "задължителните условия" на "Договора за асоцииране" е това Македония да съответства на "демократичните стандарти на Европейския съюз". 12 От само себе си се разбира, че без "работещо правителство" в Македония процесът на ЕС асоцииране с Брюксел не може да протече. Марионетните правителства, наложени в Тирана, Скопие и София, които в значителна степен се подчиняват на американския диктат, сега се колебаят в посоката си към Европейския съюз. Намерението на Вашингтон е в това да ограничи "Lebensraum" на Германия в Югоизточна Европа.
Плащайки неискрена услуга за "разширението на Европейския съюз " САЩ системно толерират "разрастването на НАТО" като средство за преследване на своите стратегически интереси в Източна Европа и на Балканите, докато Германия и Франция им се противопоставят. Докато тонът на международната дипломация остава учтив и вежлив, американската външна политика при администрацията на президента Буш стана открито "анти-европейска". Според един наблюдател:"В ядрото на екипа на Буш е Колин Пауъл , който се счита за приятел на европейците, докато други министри и съветници се считат за противници,
Достатъчно е документирано, че ЦРУ стои зад Армията за освобождение на Косово и метежниците от Армията за национално освобождение, които провеждат терористичните нападения срещу македонските сили за сигурност. Докато германският вариант на ЦРУ Bundes Nachrichten Dienst (BND) сътрудничеше с ЦРУ в ръководенето и финансирането на АОК преди 1999 година, то последните събития сочат, че BND не участва във военно-разузнавателните действия на Вашингтон в Македония. 1 Само няколко седмици преди подписване на "Договора за асоцииране" с Европейския съюз германските войски в Македония, разположени в Тетово бяха (средата на март 2001 година) "бяха случайно" нападнати от АОК.
Докато западните медии повтаряха в хор официалните изявления, че германските войски са били "хванати в кръстосан огън", кореспонденциите от Тетово твърдят, че артелерийският обстрел на AОК "е бил преднамерен." Във всеки случай инцидентът нямаше да се случи, ако германското BDN работеше с въстаническата армия: "Над 600 германски войници бяха принудени да напуснат Тетово внезапно след като техните бараки бяха прихванати в кръстосан огън. Те са били твърде леко въоръжени, за да се защитят срещу албанците. Немците ще заменят оттеглилите се войски с ескадрон танкове Леопард (принадлежащ към подразделението Panzer-Artillerie-Batterie, базирано в Норд Рейн-Вестфалия ). Новата германска огнева мощ може да се използува да разбият албанските позиции, заети сега около Тетово." 15
По ирония на съдбата, двама от командирите, отговорни за терористичните атаки в района на Тетово, са били тренирани от британските специални сили: " Смущаващо за KFOR е обстоятелството, че двама от базираните в Косово командири, ръководещи албанската банда в района на Тетово са тренирани от бившите британски SAS и от офицери на парашутния полк в дните, когато НАТО се чувстваше по-удобно с аджамийската Армия за освобождение на Косово ( AОК).
Бивш член на частта на Европейските специални сили, който е придружавал AОК по време на конфликта в Косово каза, че командир с партизанско име Билал е организирал канал за оръжие и хора в Македония и че ветеранът от АОК командирът Адем Байрами е помогнал да се координират нападенията срещу Тетово. И двамата са обучавани от британски войници в тайни тренировъчни лагери, които са действували над Байрам Курри в северна Албания през 1998 и 1999 ." 1 Тези същите командири на бунтовниците, тренирани от англичаните, разглеждат Германия като "враг", защото войските на Бундесвера , разположени в Македония и Косово - вместо да осигуряват "защита" на "борците за свобода" от AОК, както техните американски и британски партньори от KFOR , често задържат " заподозряни терористи" на границата: "Говорител на Армията за национално освобождение на албанците в Прищина предупреди Бундесвера, че неговата причастност ( участие) ще представлява декларация на Федерална Република Германия за обявяване на война. 17
В отговор на заплахите на AОК Бундесверът изпрати в своите специални сили Fallschirmjäger парашутисти, които да работят с ескадрона Panzer-Artillerie-Batterie 18 Германският министър на отбраната Рудолф Шарпинг потвърди, че "той е готов да изпрати повече танкове и войски, за да подкрепи силите на Бундесвера. " 19 Сега, с последните събития Берлин реши да изтегли повечето от войските си от района на Тетово и по никакъв начин да не оспорва военно-разузнавателните действия на САЩ в подкрепа на бунтовниците от AОК. Някои от тези германски войски сега са разположени на границата от страната на Косово. Когато NLA получи пратка от чисто нови модерни оръжия "произведени в САЩ" , Германия подари ( в средата на юни) на македонските сили за сигурност всичките си транспортни средства , както и оръжия " за сложно инфрачервено проследяване в полето на боя." Според доклад от Македония малък контингент от германски войски, които все още е останал в района на Тетово , е "бил под тежка атака от терористите, които ги нападнали с минохвъргачки от планините над Тетово. Това е вероятно отговор от вчерашния (14 юни 2001 г.) подарък за нашата армия, направена от германското правителство." 20 Докато разделенията между "НАТОвските съюзници" никога не стават публично достояние, германският външен министър Йошка Фишер - в решително формулирано изявление към Бундестага , насочено срещу "албанските екстремисти в Македония" - призова за "дългосрочно споразумение", което цели да доближи целия район до Европа." (т.е. свободен от американско нахлуване). Германската позиция се намира в явен контраст с тази, която е издигната от САЩ , които искат правителството в Скопие да даде амнистия за терористите, да промени конституцията на страната и да включи бунтовниците от AОК в гражданската политика: "
АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ОС
Сблъсъкът между Германия и Америка на Балканите - е част от много по-широк процес, който засяга центъра на западния военно-промишлен комплекс и влиятелните кръгове в отбраната. От началото на 90-те години САЩ и Германия действуваха съвместно като НАТО партньори на Балканите, координирайки своите военно-разузнавателни и външно-политически инициативи. Докато в публичните си изявления поддържат образа на политическото единство, сериозни различия започнаха да се проявяват в резултат на Дейтънското споразумение (1995) , когато немските банки се бореха да наложат германската марка, която да поеме отново парично-кредитната система на държавите, приемници на Югославия.Освен това , в резултат на войната в Югославия през 1999 година САЩ укрепи своите стратегически, военни и разузнавателни връзки с Великобритания, докато Великобритания прекъсна много от своите връзки ( особено в областта на производството в отбраната и космонавтиката) с Германия и Франция. В началото на 2000 година американският министър на отбраната Уйлям Коен и неговият британски колега Джеф Хун подписаха "Декларация за принципите на сътрудничество в отбранителните съоръжения и индустрия" 22 Целта на Вашингтон бе да поощри създаването на "трансатлантически мост, през който министерството на отбраната на САЩ може да провежда в Европа своята политика на глобализация". 23 Американската отбранителна индустрия - която сега включва Британските космически системи (BaeS) - се сблъска с френско-германския отбранителен консорциум EADS - сдружение, съставено от френската Aerospatiale Matra, немската Deutsche Aerospace, която е част от мощната Даймлер груп и испанската CASA. С други думи главният разкол в западния военно-промишлен комплекс настъпи между САЩ и Великобритания от една страна и Германия и Франция от друга. Нефтът, оръжието и западният военен съюз са дълбоко свързани процеси. В крайна сметка целта на Вашингтон е да гарантира господството на американския военно-промишлен комплекс в съюз с англо-американските нефтени гиганти и големите британски отбранителни доставчици. Тези събития явно имат отношение към контрола върху тръбопроводите, транспортните и комуникационни коридори на Балканите, източна Европа и бившия Съветски съюз. На свой ред тази англо-американска ос е също съчетана от нарастващо сътрудничество между ЦРУ и британската МИ 5 в областта на разузнаването и тайните операции, както свидетелства ролята, играна от британските SAS специални сили при обучението на бунтовниците от АОК.
ВОЙНА , "ДОЛАРИЗАЦИЯ" И НОВ СВЕТОВЕН РЕД
"Защитата" на нефтопроводите, тайните операции и препирането на пари от наркотици в подкрепа на въоръжени бунтове, милитаризация на стратегическите коридори, снабдяване с оръжие за страните "Партньори за мир" - всички те са неделима част от англо-американската ос и нейният стремеж да господства над нефтените и газовите маршрути и транспортни коридори от басеина на Каспийско море през Черно море и Балканите. По-общо казано, това, което се случва в по-големия район , свъзващ източна Европа и Балканите с бившите съветски републики, е безмилостна схватка за контрол над националните икономики от конкуриращи се бизнес образования. И зад този процес е стремежът финансовата върхушка на Уолстрийт - в сътрудничество с отбранителните и нефтени гиганти - да дестабилизира и дискредитира германската марка (и еврото) с цел да наложи американския долар като единствена валута за района. Контролът върху "създаването на парите" - налагането на правилата на системата на американския Федерален резерв по целия свят - става централна характеристика на експанзионизма на САЩ. В това отношение военно-разузнавателните действия на Вашингтон не се състоят само в това да провалят "разширението на Европейския съюз", а също са пълни с решимост да се отслаби и измести властта на най-големите германски банкови институции (вкл. Дойче Банк, Комерцбанк и Вестдойче Ландесбанк ( (e.g. Deutsche Bank, Commerzbank и WestDeutsche Landesbank) навсякъде из Балканите. С други думи , новият световен ред е белязан от сблъсъка между Европа и Америка за "колониалният контрол" върху националните валути. И този конфликт между " конкуриращите се капиталистически блокове" ще стане изключително остър, когато няколко стотин милиона от източна Европа и Балканите до централна Азия ще започнат за използуват еврото като тяхна "фактическа" национална валута от 1 януари 2002 година.
Бележки: 1 Robert V. Baryiski, The Caspian Oil Regime: Military Dimensions, Caspian
Crossroads Magazine ,Volume 1, Issue No. 2, Spring 1995 . 2. Отправките към Европейския съюз в тази статия трябва да се тълкува като „Европейски съюз минус Великобритания”.
3 Вж. Albanian Telegraph Agency, Tirana 28 July 1998 and Milsnews, Skopje,
23 January, 1997
4. Milsnews, op cit.
5. Вж. проницателния анализ на Karen Talbot: "Former Yugoslavia: The Name of
the Game is Oil, People's Weekly World, May 2001 at
Marjorie Cohn, "Pacification for a pipeline: explaining the US Military
presence in the Balkans, The Jurist, Legal Education Network, June 2001.
6. George Monbiot, A Discreet Deal in the Pipeline, The Guardian, 15
February 2001.
7. Richard Giragosian, "Massive Kashagan Oil Strike Renews Geopolitical
Offensive In Caspian", The Analyst, Central Asia-Caucasus Institute, Johns
Hopkins University-Paul H. Nitze School of Advanced International Studies,
7 June, 2000.
8. Виж the Trade and Development (TDA) by Region.
9. Alexander Gas and Oil Connections, October 2000.
10. Under so-called "asymmetric trade preferences" with the EU.
11. For further details on the role of Robert Frowick, see Michel
Chossudovsky, "Macedonia: Washington's Military-Intelligence Ploy". June
2001
12. Виж AFP, 10 April 2001.
13. Според Pascal Boniface, директор на парижския институт за международни и стратегически отношения, UPI, 11 April 2001.
14. За подробности относно ЦРУ-BND подкрепа на KLA виж Michel Chossudovsky,
"Kosovo Freedom Fighters Financed by Organised Crime", Covert Action
Quarterly, Fall 1999.
15 Tom Walker, NATO Troops caught in a Balkan Ulster, Sunday Times,
London, 18 March 2001,
16. Ibid.
17. Ibid.
18. Виж Deutsche Fallschirmjäger nach Tetovo, Spiegel Online, 24 March
2001, виж също, Bundeswehr verlegt Soldaten ins Kosovo, Spiegel Online, 23
March 2001.
19. Deutsche Press Agentur, 19 March 2001,
20. Информацията е изпратена на автора от Скопие, Юни 2001.
21. Facts on File, World News Digest, 30 May 2001.
22. Reuters, 5 February 2000.
23. Договорът беше подписан (според цитиран служител на Пентагона в
Muradian) скоро след създаването на British Aerospace Systems , резултат от обединяването на BAe с GEC Marconi. British Aerospace (Bae) вече беше здраво свързано с най-големите военни доставчици Lockheed Martin and Boeing. За повече подробности виж: Vago Muradian,
Pentagon Sees Bridge to Europe, Defense Daily, Vol. 204, No. 40 Dec. 01,
1999.

© Copyright by Michel Chossudovsky, Ottawa, June 2001. All rights
reserved. Permission is granted to post this text on non-commercial
community internet sites, provided the essay remains intact and the
copyright note is displayed. To publish this text in printed and/or other
form, contact the author at [email protected], fax: 1-514-4256224.

Концлагерите в Америка
Къде бяха американските правозащитници през последното десетилетие, когато в Америка се създадоха десетките национални мрежи от еврейски концлагери под ръководството на Националната Агенция за Сигурност, ФБР и ЦРУ? Хиляди рускоезични евреи от Бруклин се разселиха из страната и бяха назначени за робовладелци и ръководители на концлагери. Там се изпращат новите емигранти от вражеските страни - източна Европа и бившия Съветски съюз, - за да вършат най-черната работа - по 80-100 часа на седмица без почивка, без осигуровки, при тотален тормоз, срещу една четвърт от средната заплата на американския работник. Лагерниците живеят при невъзможни битови условия, но не могат да бягат, тъй като Америка нарочно не им дава документи за пребиваване и право на работа. В концлагерите правителството държи милиони чужденци под най-строг контрол и ги изстисква максимално. Американската икономика поддържа и дори финансира тази инициатива на спецслужбите , тъй като не е конкурентна на международните пазари, а се нуждае от евтина работна ръка, за да оцелее. Според вестник „USA Today” средната заплата на американски работник е 28 долара на час. Работодателите не могат да я намалят, тъй като се изправят пред заплахата от национални стачки, какъвто беше наскоро случая с фирмата за производство на авточасти Делфай (Delphi), където средната заплата на работниците е 27 долара на час. Собствениците на концлагерите задържат 30%-50% от заплатата на белите роби, на които подхвърлят 5 – 7 долара от почасовата им заработка, за да могат допълнително да събират средства за транспортирането и преживяването им. Лагерниците са поставени в пълна изолация, нямат право , а и възможност да напускат концлагерите. Съществуващата практика по нищо не се различава от тази в затворите – ведомствен транспорт закарва и връща затворниците от работа. С тази разлика, че емигрантите от източна Европа и бившия Съветски съюз с нищо не са се провинили и нямат присъди, а излежават наказания. Как ги наказват, без да са осъдени? Как това е възможно в правова държава? Полицейският режим на расистка Америка обаче няма нищо общо с нормите на цивилизованата правова държава. Къде в света милиони невинни хора биват затворени в лагери и излежават наказания ? Никъде, само в Америка, страната на безправието и тиранията. Официалната статистика говори за единайсет милиона незаконни емигранти в САЩ. Това е една трета от работната сила на САЩ. Америка не ги легализира. Те нямат документи, за да започнат работа и по същата причина не могат да наемат и купуват жилища. Могат да живеят и работят в концлагерите. Там, под строгия контрол на спецслужбите биват натикани и заробвани. Същата е и съдбата на спечелилите „Зелена Карта”. Подбират се такива кандидати за емигранти, които нямат роднини в САЩ и не могат да разчитат на помощта им за работа и жилище. В САЩ черноработниците нямат право да разгласяват тормоза на работодателите и лошите условия на работа. Ако се опитат да го направят биват обвинявани в НАРУШЕНИЕ НА ПОВЕРИТЕЛНОСТТА НА РАБОТОДАТЕЛЯ. – 50 U.S.C. §§ 1806, 1825.
В цялата страна концлагерите са разделени на две части – с по-строг режим и с по-свободен режим. Обикновено това са два лагера, които се намират на разстояние един от друг. Лагерът със строг режим се разполага в пусто и отдалечено място, а този с по-свободния е в близост до или е в населено място. При първия се правят постоянни обиски, телефонните разговори се подслушват, а което е най-интересно – сред лагеристите има и доносници, на които е поставена задача да донасят за останалите, за да се упражнява превантивен контрол и се налагат глоби. На доносниците се отплащат, като ги устройват на по-лека работа. Те се ползват и от привилегии – разрешава им се да пазаруват самостоятелно. Възнаграждават ги за заслугите им след като се компрометират. Прехвърлят ги в лагера с по-свободен режим. А местата им се заемат от нови доносници.
Обикновено лагерниците работят в различни компании, но не получават заплата от тях. Белите роби са собственост на еврейските концлагери и нито една фирма няма право да ги наема. Това е клауза от договора между концлагерите и компаниите. Заплатата им се плаща на концлагера, тъй като с него е сключен трудовият договор, а не с лагерниците. Собствениците на лагера не бързат да се разплащат, задържат парите, присвояват част от тях. Така държат в подчинение черноработниците. При по-големи глоби лагерниците не получават нищо и въпреки, че работят, гладуват. Те не могат да избягат, никой не ги наема, тъй като се знае, че са собственост на концлагера. Това е стара, изпитана практика в робовладелското общество на САЩ, наложила се от векове като ефективна мярка срещу осуетяване бягството на черните роби и опитите им да се освободят.
Лагерници се набират сред наивници както чрез обяви в източно-европейските страни, така и чрез „туристически агенции”, които пряко насочват натам нищо неподозиращите жертви. В индустрията на американските концлагери са впрегнати огромен брой агенции по трудоустройство в самите Щати. Основна роля играят рускоезичните еврейски агенции от Ню Йорк, тъй като основните емигрантски потоци влизат в Америка през този град. Всяка агенция ползва свой псевдоним, с който е известна в цялата страна. Служителите крият имената си зад псевдонима, тъй като се занимават с незаконна, криминална дейност и не излагат собствените си имена.Така например под псевдонима „Семьон” се крие еврейската агенция на 2683 Еast 19 Street (& U Ave.) в Бруклин , Ню Йорк ,с телефон 001-718-368-1029. За да бъде примамен в съответния концлагер неориентираният европеец заплаща сумата от 350 долара и евреите го изпращат там. С набиране, подбор и разпределяне на концлагеристи из страната се занимават: Brighton Employment Agency , 291 Brighton Beach Аve. Brooklyn; Atlantik-Vostok , 306 Brighton Beach,Brooklyn, tel. 001-917-627-3339; Labor Ready, 255 Skillman Ave, Brooklyn, phone: 001-718-389-3013; New York Staffing, 426 Clermont Ave, Brooklyn, phone:001-718-399-1000; Lvov, 1425 Kings Highway,Brooklyn; phone:001-718-376-2223 и много други.
Концлагерите са закрити за външни лица. Външните хора нямат достъп до тях и жертвите им. Ако правозащитници или журналисти се опитат да ги посетят и опишат условията на живот и труд в тях, няма да могат да го направят. Те никъде не са отбелязани. Всеки изобретателен журналист обаче може да попадне в който и да е от съвременните еврейски лагери в САЩ, но не като репортер или фотограф, а като концлагерист, достатъчно е да се свърже с рускоезична еврейска „агенция за работа” и да заплати исканата сума.
Лагерите нямат адреси, „те не съществуват”. Техните адреси са пощенски кутии. Еврейският концлагер с благозвучното име „Изи стафин” („Easy Staffing”) например в град Чарлстън, щат Южна Каролина е на адрес Mountain Pleasant, S.C. P.O.Box 873, zip 29465 . Концлагеристите в него са граждани от източна Европа и републиките на бившия Съветски съюз. Знаейки, че лагерите нямат адреси, американският президент отрече съществуването им, когато вестник „Нова Зора” спомена за тях в бр. 51 от 20 декември 2005. Нещо повече – в годишната си реч „За състоянието на съюза” през януари 2006, президентът на САЩ отбеляза, че „Америка е освободила Европа от немските концлагери през Втората световна война”. Представители на Конгреса дори контра-атакуваха с обвинения, че в Китай има концентрационни лагери. Повод за тези внушения бяха ограниченията върху сайта на Гугъл на китайски. Рано или късно правителството ще признае съществуването им, така както ЦРУ си призна за тайните затвори на ЦРУ в Европа пет месеца след първата публикация. Благодарение критиките и в българския печат правителството на САЩ предложи законопроект за легализиране на незаконните емигранти. Законът обаче не закрива концлагерите, тъй като това не е в интерес на американската икономика, която ползва евтината им работна ръка. Според закона САЩ отказват да легализират емигрантите, които „живеят” в Америка до пет години. Те ще продължат да работят в лагерите.
Дай своят принос за закриване на еврейските концлагери в Америка!

Za gornite komentari: otkachalki