На прибежки и припълзяване в Хайлигендам

В германското градче най-вероятно няма да се случи нищо значимо, но шоуто е гарантирано

Това, което във времената на световната нефтена криза през 1975 г. започва просто като задушевни разговори край камината на ръководителите на 8те най-развити държави, трийсет години по-късно се е превърнало в събитие с чудовищни размери. Домакините дори построиха ограда около курортчето Хайлигендам, което си е доста неприятна реминисценция от миналото - все пак Берлинската стена, символът на студената война, беше именно в Германия. Задръствания, блокади, хиляди журналисти, три пъти повече полицаи, огромен брой съветници, цели дивизии от готвачи и келнери, безкрайни скандали кой къде може или не може да си паркира колата.

Стойността на събитие като срещата на върха на Г-8 е ограничена в действителната политика, но от гледна точка на медиите е истински Дисниленд. Най-важните политици позират през два часа за пред камерите, съпругите им се конкурират коя по-елегантен тоалет ще си облече (или по-разголен в случая на съпругата на Никола Саркози - Сесилия) и естествено от другата страна - едни хора се опитват всячески да провокират силните политици на деня.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Буш да спре репресиите срещу българите в САЩ

    В Съединените Щати живеят над 300 хиляди българи, които ежедневно са подложени на гонения. Тяхна вина е, че са попаднали в Америка, без да подозират, че са влезли в капана на робовладелска икономика, надзиравана от брутален полицейски режим, а федералното правителство управлява страната чрез репресии, които упражнява и върху тях.
    Агенцията за Национална Сигурност, Федералното Бюро за Разследване, Централното Разузнавателно Управление на САЩ и Пентагонът събираха огромен масив от информация и трупаха внушителни компроматни досиета за милионите прогресивни американци, които не бяха съгласни с тиранията на расисткия режим на Буш. Нито една медия дори не протестира срещу тоталния видео-надзор по работните места. Записваха се личните телефонни разговори, факсовете и електронната поща, банковите сметки и трансакциите от кредитните карти, следяха се книгите, които се купуват и четат в библиотеката. По всички засечени контакти на жертвите агенциите на терора разпращаха фабрикувани компромати и доноси. Милиони американци бяха охулвани и унизявани, а деловите им връзки бяха изземвани и бизнесът им разрушаван. Масово се преследваше интелигенцията. Следеше се какво чете в библиотеките и какви книги купува от книжарниците. Службите звъняха на съседите, като им заповядваха да ги следят и докладват за тях. Специални задачи получаваше обкръжението от колеги, приятели и приятели на приятелите им, които информираха срещу определена сума. Специалистите наричат тези действия „информационна война” - една от най-ожесточените войни, които расистката държава САЩ води срещу собствения си народ. Извършва се „прехвърляне на информационната война в микросредата чрез превръщане на обкръжението във войници на тезата”. „Тезата” на полицейския режим на САЩ е омразата. Когато нейните „войници” я използват в микросредата си , те защитават устоите на съществуването на расистката държава. Това бил смисълът на войната на омразата.
    Изземваха се безнаказано важни научни изследвания и водещи открития. Специалните служби на режима безнаказано се закачаха за електрическата, кабелната и интернетната системи в домовете на невинни хора или „работеха” от разстояние в инфрачервеният спектър. И всяка нощ в продължение на много месеци записваха с разузнавателните си средства всичко, което се случва в спалните на обикновените американци. Документираха и всичко, което се случва в баните и тоалетните им. Видео-информацията масово се тиражираше сред всевъзможни среди и полу-шепнешком се обсъждаше сред колеги, познати и приятели, дори в случайни неформални разговори, докато потърпевшите агонизираха в капана на омразата, а стохилядните екипи на службите се забавляваха, прожектирайки си избрани пикатнерии. Администрацията на САЩ беше започнала да използува срещу собствения си народ ново масово технологично средство за унищожение, което разрушаваше личния живот и средата на съществуване на американците, показвайки за пореден път дълбоко расисткият характер на американската държава.
    Беззаконието и безправието в САЩ са в такива размери, че милионите американци нямат дори право да се защитят. Те нямат право на юридическа защита. Патриотичният закон забранява на адвокатите да ги представляват в съдебни процеси. Съдилищата нямат право да разглеждат исковите им молби, камо ли пък да ги решават. Американските граждани, които дръзват да се оплачат публично биват вкарвани в психиатрии и изчезват завинаги. Канадската телевизия CBC ( Canadian Broadcasting Company) от Торонто разкри през 2001 година престъпленията на ЦРУ, извършвани в канадски клиники в продължение на 40 години. Управлението вкарвало в лудници инакомислещите хора и по най-варварския начин им изтривало съзнанието – с 450 електрошока за 90 дни. Така ликвидирало „нездравите” им идеи и подменяло личностната им идентичност. След това под наркоза, с помощта на магнетофонни записи в продължение на година им внушавало нова личностна легенда.
    В резултат на репресиите няколко милиона американци и постоянно пребиваващи чужденци напуснаха САЩ. Репресирани бяха не толкова онеправданите роби, които вече бяха вкарани в машината на робовладелските икономически отношения, колкото интелигенцията и мислещите стопански ръководители. Жертви бяха висшия и среден управленчески ешелон в икономиката на САЩ. Техните прогресивни идеи бяха заплаха за статуквото. Най-опасни бяха емигрантите, идващи от демократични държави. Робовладелската система и полицейският режим на расистката държава се чувстваха заплашени от всяка промяна, диктувана от демократичните промени в света. Стотици хиляди американски компании останаха без ръководните си кадри и без компетентно ръководство. Американската икономика стигна до най-дълбоката си рецесия от 1929 година насам. Световният финансов елит потвърди, че САЩ не са атративни за инвестиции.

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Американската окупация - в европейския съд!

    Отнемането на политическите свободи е отнемане на основни човешки права и съдебно се преследва от международната общност. Декларацията на ООН за правата и задълженията на отделните лица, групи и органите на обществото да поощряват и защитават общоприетите права на човека и основните свободи (1998) регламентира в чл.9, ал.4 „право на безпрепятствен достъп до международни органи по правата на човека”. „..всеки човек, чиито права или свободи предположително са нарушени, има право лично или чрез законно упълномощени представители да направи жалба в независим, безпристрастен и компетентен съдебен или друг орган, създаден на основа на закона” (чл.9, ал. 2 от Декларацията). Комитетът на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа направи препоръка No R (81)7 за мерките за съдействие за достъп до правосъдие. Прие резолюция (78)8 за юридическа помощ и консултации (2 март 1978), където се казва, че „правото на достъп до правосъдие и справедливо разбирателство, гарантирано в чл.6 на Европейската конвенция по правата на човека, се явява основен признак на всяко демократично общество”. Българските граждани, поставени от държавата под чужда тирания , имат право на компенсации в Европейския съд по човешките права. Съгласно процедурите на съда (чл. 34 на Протокол No11 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1994 година) всяко физическо лице, неправителствена организация или група частни лица подават индивидуална жалба на български език (1). Жалбата трябва да се подаде срещу българската държава или действието на нейните органи (2). Тя трябва да съдържа твърдения за нарушение в България
    (държава-членка на Съвета на Европа) на правата, закрепени в Конвенцията и допълнителните протоколи към нея (3). Лишаването от политическите права е равносилно на затвор без вина и присъда.Трябва да са изчерпани всички вътрешни средства на правова защита. (4) Т.е. жалбите първо се подават в български съд, след отказ се обжалват в апелативен съд, а след това във върховния касационен съд. Жалбите трябва да са подадени до шест месеца след произнасяне на последната инстанция в България и да посочват нарушаване на право, което се гарантира от Европейската конвенция за защита правата на човека (съгласно чл. 36, ал.1). Важно е уточнението в чл. 35,ал2, b от Протокол No11 « Съдът не приема индивидуални жалби, ако са аналогични с тези, които вече са били разгледани от съда или се явяват предмет на друга процедура на международно разбирателство или регулативи и не съдържат нови факти». Две седмици след осъдителното решение гражданинът получава обезщетение за вреди, а България се задължава да предприеме мерки, за да няма повече подобни нарушения. В случая държавата се задължава да възстанови политическите свободи на гражданина и да отхвърли чуждата окупация. Пред този правен казус са изправени осем милиона българи. В чл.41 Европейският съд обещава да изплати справедлива компенсация на потърпевшите. Разходите на съда се поемат от Съвета на Европа(чл.50 от Протокол 11). Съдебните процеси продължава пет-шест години. Две години гражданите чакат, за да разберат дали жалбата им ще бъде разгледана. Съдът отказва случаите, при които гражданинът не е претърпял „значителни вреди”. Подробности за процедурата може да се получи от самия Европейски съд за правата на човека: European Court of Human Rights, Council of Europe, F-67075 Strasbourg Cedex, France. tel 0033(3) 88-41-20-18, fax: 0033(3) 88-41-27-30, www.echr.coe.int. Основно съдействие на гражданското общество срещу потъпкването на политическите му свободи и американската тирания е длъжен да окаже националният омбудсман Гиньо Ганев. Той се ползува с пълномощия от Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа и получава неговото съдействие. Ако националният омбудсман не изпълнява задълженията си за защита правата на българските граждани, жалбите до европейския комисар се изпращат на: Office of the Commissioner for Human Rights, Council of Europe, F-67075 Strasbourg Cedex, France, fax: 0033(3)90-21-50-53, e-mail: [email protected], www.commissioner.coe.int. Когато българските институции не защитават българските граждани срещу набезите на американския расизъм, се правят оплаквания в Европейската комисия по борбата с расизма и нетърпимостта. Тя има пълномощия да контролира ефективността на прилагане от държавите-членки на Съвета на Европа, включително и от България на националното законодателство и правните механизми за борба с расизма. Оплакванията се изпращат до European Commission against Racism and Intolerance, Council of Europe, F-67075, Strasbourg Sedex, France, fax: 0033(3) 88-41-39-87, www.ecri.coe.int.
    Мониторинговият комитет на ПАСЕ (Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа) наблюдава как България изпълнява задълженията си по човешките права. Становища по това изпълнение се приемат от Директората по правата на човека към Международния секретариат на адрес: Directorate General of Human Rights – DGII, Council of Europe F-67075, Strasbourg Cedex, France.


    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    gabrovec

    mnoo dobur scenarii za nau4no-fantasti4en film!BRAO<BRAO.

    Нередност?
Нов коментар