Ураганът "Саркози" поема към парламента
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ураганът "Саркози" поема към парламента

"Франция е болид във Формула 1", заяви наскоро Саркози. След парламентарните избори той, стига да иска, ще може да настъпи здраво газта на реформите

Ураганът "Саркози" поема към парламента

Партията на новия президент ще има мнозинство в Националното събрание

1243 прочитания

"Франция е болид във Формула 1", заяви наскоро Саркози. След парламентарните избори той, стига да иска, ще може да настъпи здраво газта на реформите

© Reuters


Франция отново е в избори. Макар и формално да са парламентарни, те по-скоро са епилог на президентските или дори подготовка на следващата битка за Елисейския дворец през 2012 г.

Още преди официалния портрет на Никола Саркози да изсъхне и да бъде закачен по всички кметства, оригиналът се втурна по предизборни митинги за предстоящия парламентарен вот на 10 и 17 юни.

Формално интригата на изборите е какъв ще бъде новият състав на Националното събрание (долната камара на френския парламент). Само че и за неизкушените от политиката вече е ясно, че партията на Саркози Съюз за народно движение ще пожъне огромното мнозинство от местата там. Така единствената интрига всъщност е колко точно ще е огром­но и дали ще стане абсолютно с произтичащото

Изкушение от абсолютната власт

Саркози е първият президент от 20 години насам, който си позволява да прекрачи неписаните правила и да се намеси открито в парламентарната кампания. Както неспирно повтаря, за да може да прокара обещаните реформи. Той прикани сънародниците си да "подновят доверието си към него" (т.е. да го изберат отново и през юни, и...), "да довършат немислимата революция". Корицата на седмичното списание "Ескпрес" също поде революционната тематика и излезе с голямо заглавие - "Революцията Саркози".

Революция (или може би контрареволюция) бе и съставът на новото правителство, назначено от Саркози. Сред най-зрелищните назначения в кабинета бе това на Рашида Дати за министърка на правосъдието. Дъщеря на бед­ни марокански имигранти, тя е била болнична помощничка, преди да завърши право, да стане магистрат и да бъде забелязана от Никола Саркози, направил я говорителка на кампанията си. Присъствието на Дати в кабинета е жест към предградията, както обича да казва новият президент, но тя така или иначе ще провежда до запетая неговата политика. Вече стана ясно, че ако на някой министър му хрумне да постави под въпрос президентските намерения, се излага на унизителна публична критика. Бюджетният министър Ерик Върт например се опита да уточни, че обещаното данъчно приспадане на лихвите по кредитите за купуване на основно жилище ще засегне само заемите след 6 май, защото в противен случай това ще се окаже много солено за държавата. Опозицията веднага обвини Никола Саркози, че се отрича от ангажиментите си, и той светкавично сгълчи министъра и възстанови мярката.

Така че и сензационното "отваряне" на правителството наляво - с назначаване на досегашните социалисти Бернар Кушнер, Жан-Пиер Жуйе и ренегата Ерик Бесон (написал през януари разобличителна книга срещу Саркози, но прегърнал го през март) - рискува да се окаже доста козметично и предизборно за поне привидно окупиране на още по-големи политически пространства. Още повече като се има предвид, че първите двама отговарят за външната и европейската политика - два ресора между многото други, които президентът води почти сам. Вместо афишираната революционно протегната ръка към останалата част на политическия спектър власт­та, напротив, се съсредоточава

Все повече в едни и същи ръце

Това ще се засили още повече след парламентарните избори, когато ураганът "Саркози" ще помете и Националното съб­рание. Според последните социологически проучвания партията на най-популярния нов френски президент (с рейтинг от 67%, с което се изравнява със своя идол Шарл дьо Гол) ще спечели между 361 и 406 места от общо 577 в Националното събрание и така ще увеличи сегашното си абсолютно мнозинство от 359 места. Нищо чудно, че основното политическо послание на вече преглътналата второто си поражение в разстояние на един месец левица е за ограничаване на щетите от мощната дясна вълна, тъй като концентрацията на власт може да е опасна за демокрацията. "Лявото се бори за оцеляване, дясното помита всичко", обобщава седмичникът "Журнал дю диманш".

Франция отново е в избори. Макар и формално да са парламентарни, те по-скоро са епилог на президентските или дори подготовка на следващата битка за Елисейския дворец през 2012 г.

Още преди официалния портрет на Никола Саркози да изсъхне и да бъде закачен по всички кметства, оригиналът се втурна по предизборни митинги за предстоящия парламентарен вот на 10 и 17 юни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK