Нова китайска заплаха

Нова китайска заплаха

След като години наред натискаше цените в глобален мащаб надолу, сега Китай може да започне да изнася инфлация

Светломира ГЮРОВА
1622 прочитания

Китай е световно плашило №1 за много политици, бизнесмени и работници в развитите държави. За сметка на това обаче евтиният износ, който азиатският гигант бълва, бе най-добрият приятел на западните потребители. Досега.

Един от положителните ефекти от китайския икономически възход през последното десетилетие е, че нискоразходното производство стабилизира и дори натисна надолу цените на много стоки в глобален мащаб. Повишаването на индекса на потребителските цени в азиатската страна от началото на годината обаче събуди страхове, че на хоризонта се задава нов нежелан китайски износ - инфлация.

Идва ли краят на китайския ефект

През май инфлацията е достигнала 3.4% на годишна база, което е най-високото ниво от 27 месеца насам, съобщи във вторник Националната статистическа служба на Китай. Същевременно за трети пореден месец ръстът на индекса на потребителските цени е над целевата "комфортна зона" от 3% на китайската централна банка и това засили вероятността от скорошно затягане на монетарната политика и по-бързо от очакваното повишаване на лихвените нива.

Скокът на потребителските цени идва основно от поскъпването на хранителните продукти и най-вече на свинското месо. В Годината на Огненото прасе според китайския зодиак страната преживява истински ценови шок по отношение на свинското, което поради традиционната култура там е толкова основополагаща и ключова стока, колкото е бензинът в САЩ. Доказателство за това е фактът, че цената на свинското месо е водеща новина в страната, правителството изрази сериозна загриженост по темата, премиерът Вън Цзябао лично посети една свинеферма и призова местните власти да стимулират финансово свиневъдите с цел увеличаване на производството, а Министерството на търговията оповести, че обмисля да освободи известно количество от стратегическия резерв от замразено свинско месо и живи прасета на Китай.

Според някои анализатори поради този факт повишаването индекса на потребителските цени в Китай не е причина за тревога, тъй като изглежда подчинен на специфични обстоятелства, докато основната инфлация (която изключва силно колебливите цени на храните и енергията) остава ниска и се движи около 1%. Не липсват и мнения обаче, че последните данни са червена лампа за устойчиво нарастване на инфлацията в Китай, а оттам и в други държави. "Много хора подценяват дефлационния ефект, който китайският износ оказваше през последните 10 години. Но той стигна своя лимит - в Китай има инфлация на заплатите, има повишаване на цените на суровините. Просто няма повече резерви", коментира Майкъл Смит, главен изпълнителен директор на HSBC в Азия, пред в. New York Times.

Глобализацията като двупосочна улица

Вече има индикации, че в отговор на вътрешния инфлационен натиск китайските компании започват да повишават цените на експортните стоки и така на практика отпускат спирачката, която от дълго време държи инфлацията на Запад под контрол. Според данни на китайските митнически служби експортните цени са нараснали средно с 5.3% за първото тримесечие на годината, като повишение се отчита както при трудоемките стоки като текстила и обувките, така и в енергоемките сектори, като стоманата например.

Същевременно с икономика, която, по всичко изглежда, ще отбележи ръст от над 10% за пета поредна година, компаниите планират да увеличат работната си сила със средно 13% според скорошно проучване на китайското трудово министерство. Според различни изследвания много работодатели изпитват трудности да попълнят свободните си позиции както във фабриките за текстил в по-бедния Юг, така и в софтуерните компании в североизточната част на страната. В резултат заплатите растат с над 10% годишно и дните на Китай като най-нискоразходния производител в света на евтини трудоемки стоки като тениски, домакински уреди, маратонки и детски играчки изглеждат преброени.

Това е лоша новина за Европа и САЩ. През последното десетилетие евтиният труд от Китай, Индия и страните от Източна Европа позволи на много от западните икономики да се наслаждават на благоприятната комбинация от висок икономически растеж и ниски лихви, избягвайки жилото на инфлацията, отбелязва в. Wall Street Journal. Според оценки на Международния валутен фонд (МВФ) например потокът от евтин внос в САЩ, от който са спечелили потребителите, е намалил американската инфлация с 1% през изминалите десет години.

Сега обаче се оказва, че глобализацията е двупосочна улица и повишаването на цените в страни като Китай натиска нагоре инфлацията и лихвите в развитите страни. През последните седмици няколко централни банки, като например Банк ъф Ингланд и Европейската централна банка, вдигнаха основните лихви и тенденцията е към по-нататъшни повишения. Председателят на американския Федерален резерв Бен Бърнанки каза през седмицата, че нарастващите вътрешни разходи в Китай рано или късно може да се проявят в САЩ чрез поскъпване на вноса, макар че според него ще имат умерен ефект.

"Пазарите привикнаха към идеята, че глобалната икономика ще продължи да натиска надолу цените. Но този етап може би приключва", коментира Кенет Рогоф, професор в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ.

Китай е световно плашило №1 за много политици, бизнесмени и работници в развитите държави. За сметка на това обаче евтиният износ, който азиатският гигант бълва, бе най-добрият приятел на западните потребители. Досега.

Един от положителните ефекти от китайския икономически възход през последното десетилетие е, че нискоразходното производство стабилизира и дори натисна надолу цените на много стоки в глобален мащаб. Повишаването на индекса на потребителските цени в азиатската страна от началото на годината обаче събуди страхове, че на хоризонта се задава нов нежелан китайски износ - инфлация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    chitatel

    Mnogo hubava statia. Bg e vse oshte mnogo izolirana

  • 2
    Avatar :-?
    анонимен

    Имайте предвид, че в почти всички развити страни не се произвеждат изобщо т. нар. масови потребителски стоки от нехранителен произход. Именно те обаче се консумират от гражданите на западните демокрации с особена охота, тъй като са изключително евтини. Помислете си какво би станало, ако една тениска, произведена в Дания например има себестойност 20 евро и трябва да достигне до Китай! Там никой не би си я купил, тъй като крайната й цена би достигнала поне 25 евро. А сега какво е положението - в Китай се произвежда за 0,50 Евро, а в Дания вероятно се продава за 20. Къде ли отива обаче натрупаната печалба? Вероятно в джобовете на една дузина посредници по веригата. Или на гърба на китайските производители живеят стотици хиляди и дори милиони търговци. Забележете, че в първият случай нормата на печалбата за търговците ще е многократно по-ниска от тази във втория. Има и един друг момент. Ако китайците развият достатъчно на брой собствени финансови продукти и раздвижат фондовия си пазар, те няма да има нужда да печелят, връщайки обратно постъпилите в тяхната икономика долари и евро в западните страни под формата на вложения в различни ценни книжа, деноминирани в тези валути. Защото сега на практика те изнасят стоки (нещо) срещу пари (потенциално нищо), ако не са признати с международна договореност за всеобщо разменяеми и използваеми. А обратният процес какъв е? САЩ на практика изнася долари срещу внос на тениски, маратонки, електроника и т.н. Ако обаче никой не се интересува от доларите, защото не му трябват, тогава те няма нужда и да се печатат. С какво тогава САЩ напр. ще си плащат вноса? А ако китайският юан придобие статут на международна напълно конвертируема и всеобщо използваема валута като щатския долар? Не е ли това справедливо с оглед постоянно растящият дял на Китай в световното производство и търговия. Има и други интересни риторични въпроси, на които обаче няма да се спирам, а ще оставя читателя сам да открие...

  • 3
    Avatar :-?
    the_evi

    Браво на коментатор 2! Напълно съм съгласна с него. По-добре би било, ако Китай успее да задържи сегашното си икономическо положение за известно време .... особено за българите това ще е най-добре дори до и лсед влизането ни в еврозоната и едва когато се съвземем от "промяната" , нека Китай да си увеличава инфлацията и цените, и РЗ...

  • 4
    slavi_slavov avatar :-|
    slavi_slavov

    Силна статия.

    Също трябва да се вземе предвид и това че китайската валута е поскъпнала с около 5% спрямо долара за последната 1 година.

    Така че в доларово изражение инфлацията на китайските стоки е дори по-висока (защото доларовата цена на 1 юан също се е покачила).

  • 5
    Avatar :-|
    манипулативна статия

    манипулативна статия защото изпуска основния регулатор - валутния курс
    повече няма какво да коментирам - надявам се автора да осъзнае че на един крак не може да се ходи....
    а от повишаване на цената на износа имат нужда всички - излишъка на китай, дефицита на щатите и европа но няма да стане скоро

  • 6
    Avatar :-|
    Chino

    "фабриките за текстил в по-бедния Юг"

    Поправка: Югът на Китай е най-богатият регион на страната.

  • 7
    Avatar :-|
    andiron

    Наистина от повишаването на цената имат нужда всички
    Със сигурност от 01.07.2007 се покачват цените на материалите, а така и на стоките в Китай
    /поне за керамиката и санитарния фаянс това е в сила/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход