С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 юли 2007, 0:00, 1684 прочитания

Еврокомисарят по регионалната политика Данута Хюбнер: Губите пари, ако не спазвате правилата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Данута Хюбнер е европейски комисар по регионалната политика от 2004 г. Преди това е била министър по европейските въпроси на Полша. В края на юни тя бе в България и заедно с финансовия министър Пламен Орешарски подписа Националната стратегическа референтна рамка, която регламентира как страната ще използва предвидените 6.8 млрд. евро от европейските структурни фондове до 2013 г.
В сравнение с други страни България се забави с изготвянето на своята Национална стратегическа референтна рамка (НСРР е основният документ, който регламентира по какви приоритети страната ще използва очакваните средства от европейските структурни фондове). Има ли риск това да доведе до закъснение при усвояването на средствата?

Всъщност не бих говорила за забавяне, защото България се присъедини към ЕС едва преди шест месеца и вече е в средата на групата, защото има стари членки на съюза, които още не са приключили със своите НСРР. Доволни сме, че вече подписахме, доволни сме и от съдържанието на програмата, защото стратегическите приоритети изглеждат сериозни и подходящи за предизвикателствата, пред които е изправена България. Важното сега е да се финализира администрирането на седемте операционни прог­рами, защото едва след тяхното приемане можем да направим първите плащания. Вярваме, че това може да стане през септември или октомври, което означава, че още тази година може да отпуснем първите фондове за България. Важното е да се разбере, че подготовката на проекти върви, макар и да не бих казала с пълна пара, но се подготвят и веднъж като се приемат програмите, проектите ще се придвижат по-бързо. Така че не губим време и предизвикателството е все още тук, в България, колко бързо ще се придвижат проектите и как ще се справят общините, защото повечето проекти идват от тях. Надявам се, че доброто качество на проектите ще ни позволи да напредваме бързо. Разбира се, трябва да сте подготвени и за провали, защото ще има проекти, които няма да бъдат приети, и хората ще бъдат разочаровани, че няма да получат средства.


Това означава ли, че оценявате позитивно готовността на България да използва европейските фондове?

Не бих искала да избързвам с оценките, но за момента сътрудничеството върви добре и сме доволни и от начина, по който администрацията отговаря на нашите тревоги и съвети.

Какви са тези тревоги?



За успеха на регионалната политика е много важно да има добре функционираща администрация, защото повечето проекти всъщност се подготвят от местните администрации. Те трябва да бъдат подготвени и да си партнират с местни партньори - компании, изследователски институти, неправителствени организации. Колкото повече сътрудничество има, толкова са по-добри проектите. България трябва да инвестира повече в капацитета на местната администрация и в развитието на партньорството с останалите местни играчи. Наесен ще има избори и местната власт ще се смени, затова е много важно да има приемственост и стабилна политика. Вторият ключов въпрос е качеството на проектите, защото винаги съществува изкушението, че всичко е важно и искаме да финансираме всичко. Трябва първо да има определен фокус и тогава да се избират проекти, които не са просто списък с покупки, а са част от българската стратегия и могат да допринесат за развитието на градовете и селата или различни сектори от икономиката. Третият важен въпрос е уважението на закона. Регионалната политика на ЕС действа в рамката на европейското законодателство и има дълга традиция от високи стандарти в обществените поръчки, а повечето от тези проекти минават през системата на обществените поръчки. Има и много други законови изисквания, които трябва да се спазват. Респектът към законовата рамка е изключително важен, защото, ако чрез контрола открием нередности и нарушения, може да има финансови корекции и да се наложи връщане на средствата. А това е нещо, което никой не иска, включително Европейската комисия (ЕК). Затова разбирането, че трябва да се придържате към стандартите, е основополагащо. Винаги има риск да сгрешите и това ще бъде много болезнено за България.

Има ли риск от орязване на фондовете за България?

Има няколко неща, които трябва да бъдат взети предвид. Първото е, че сега работим с правителството и сред министрите, струва ми се, има разбиране, че България трябва да е подготвена и да уважава това, което е договорено. Второто е добрата работа на администрацията - тогава рискът от това, което казвате, е по-малък. Но е вярно, че регионалната политика изисква правилата да се спазват и има инструменти за прекратяване или временно спиране на плащанията и най-сериозният от тях, който наричаме финансова корекция, означава връщане на парите обратно от държава, която е злоупотребила с тях или ги е използвала по начин, който не съответства напълно на нашите регулации. Винаги има риск парите да бъдат загубени, ако правилата не се спазват, но в общ план бюджетът на ЕС е разчетен до 2013 г., средствата за България са предвидени в него и те са 6.8 млрд. евро. Всяко евро от тях може да бъде използвано и освен ако не се случи нещо в разрез с правилата, България не би трябвало да губи пари.

Всички държави от ЕС използват структурните фондове, но постигат различни резултати? Защо се получава така и какви са добрите практики и примери?

Тази европейска политика вече има дълга история и много натрупан опит и аз винаги съветвам нашите български партньори да слушат другите, да наблюдават как се справят те с проблемите и да разберат кои са най-важните фактори за успеха. Определено примерът на Ирландия и Испания показва, че може да се постигне голям успех с използването на тези фондове. Разбира се, европейската политика не замества националната политика на България и истинското предизвикателство е тук. България се справя много добре с поддържането на макроикономическа стабилност, но ЕК очак­ва също подобрение в цялата правосъдна система, включително по отношение на прозрачността. Ако системата не е проз­рачна и правилата не се спазват, винаги има опасност от нередности. Знам, че България се учи от опита на другите, включително на новите страни членки, но се учете и от собствените си грешки. Ако нещо се провали, не го повтаряйте, имайте куража да го направите по различен начин. Успешните примери на Ирландия и Испания показват също, че националната политика е много важна, защото тя създава рамката. Второто нещо е качеството на администрацията. Два урока, които наистина показват от какво има нужда България, за да успее.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Германия си иска парите 1 Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

17 окт 2019, 2094 прочитания

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци 3 Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

17 окт 2019, 1872 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Познай кой ще се взриви днес

Социалният статус на терористите се разширява и е непредвидим

Още от Капитал
Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10