За светските устои
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За светските устои

Светските завети на Ататюрк все още преследват турската политика

За светските устои

Кампанията за парламентарните избори в Турция е съпроводена от националистически патос и инвеститорски ентусиазъм

1132 прочитания

Светските завети на Ататюрк все още преследват турската политика

© Reuters


Турците ще гласуват за нов парламент в неделя на предсрочни избори, които целяха да разрешат институционалната криза, обхванала страната през април тази година.

Тогава светският елит в страната - военните, висши съдии и опозиционни партии - блокира избирането на външния министър Абдула Гюл от управляващата АКП на президентския пост, възприеман като последната крепост срещу ислямистите. Повечето наблюдатели виждат изборите като отлагане, но не и разрешаване на кризата.

Очаква се изборите в неделя да произведат силно поляризиран парламент, рожба на нарасналия национализъм в страната и дълбокото раздвоение на обществото между религиозните и светските ценности. Предизборната кампания беше изпълнена с радикални призиви за връщане на смъртното наказание и намеса в Северен Ирак за унищожаване на кюрдските сепаратисти. Засиленият национализъм дойде като отговор на терористичните атаки, поведението на ЕС в преговорите за членството, определяно в Анкара като крайно лицемерно, и на политиката на САЩ в Ирак, възприемана като заплаха за териториалната цялост на Турция.

Проучванията сочат, че АКП ще спечели между 30% и 40% от гласовете. Това вероятно няма да е достатъчно, за да управлява самостоятелно, тъй като се очаква повече партии да прескочат 10-процентната бариера. В новия парламент АКП, която има корени в политическия ислям, най-вероятно ще съжителства с опозиционната РНП, яростен защитник на светските ценности, крайнодясната ПНД и съществен брой независими кюрдски представители. Очертава се сблъсък както по линия религия - държава, така и между крайните националисти и кюрдските депутати, които ще настояват за повече права за тяхната общност.

Възможността за коалиционно правителство се възприема положително от чуждестранните инвеститори заради намаляване на опасността от сблъсъци между АКП и военните. Оптимистичните очаквания на инвеститорите доведоха финансовите пазари до рекордни нива през последните седмици. АКП обеща да продължи с политиката си за стимулиране на бизнеса и свободния пазар, която доведе до забележителни икономически успехи през последните пет години с намалена инфлация и икономически растеж.

"Ако погледнеш голямата картина, Турция е стабилна страна с пет последователни години на ръст, но ако погледнеш малката картина за милиони турци от средната класа, които възприемат АКП като заплаха, страната изобщо не е стабилна", казва Сьонер Чааптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика, цитиран от АФП. Мнозина противници на АКП я подозират в преследване на тайни ислямистки цели и стремеж да ограничат правомощията на военните под прикритието на преговорите с ЕС.

Предстоящите избори едва ли ще дадат отговор на всички проблеми. Турция освен това има вероятност да се нареди сред страни като България или Германия, управлявани от странни коалиции. Ако обаче не се стигне до съставянето на функциониращо правителство, страната може изпадне в сериозен блокаж.

Основните опоненти

Партия на справедливостта и развитието (АКП)

- Дясноцентристка партия, основана от премиера и бивш кмет на Истанбул Реджеп Тайип Ердоган. Идва на власт след изборите през ноември 2002

- Поставя акцент върху политиката за стимулиране на бизнеса и свободния пазар. Обещава подкрепа за малките и средните предприятия, намаляване на данъците и бюрокрацията

- Ангажира се със засилване на политическите реформи, свързани с членството на Турция в ЕС, но и за даване на по-голяма религиозна свобода.



Републиканска народна партия (РНП)

- Лявоцентристка националистическа партия, основана от Кемал Ататюрк. Водеща опозиционна партия в страната, ръководена от Дениз Байкал

- Обявява се за борба срещу ислямизацията на Турция от управляващите. Опонира на всеки опит за намаляване на ограниченията върху религиозните символи

- Настоява за преразглеждане на увеличения дял на чуждите капитали в банковия сектор и по-малка зависимост на икономиката от чуждите инвестиции на местните финансови пазари

- Иска решителни мерки срещу кюрдските сепаратисти и по-голяма твърдост в преговорите с ЕС.



Партия на националистическото движение (ПНД)

- Основана през 1969, крайнодясна партия. Не успява да премине 10-процентната бариера на изборите през 2002

- Основната й мишена са кюрдските сепаратисти. Обвинява АКП за недостатъчно решителните мерки срещу тероризма. Апелира за възстановяване на смъртната присъда за кюрдски бунтовници и подкрепя идеята за военна намеса в Ирак.



Демократическа партия (ДП)

- Консервативна светска партия, ръководена от бившия полицейски служител Мехмет Аар. ДП се възприема като най-подходящия коалиционен партньор на АКП, но проучванията сочат, че трудно ще мине бариерата за влизане в парламента.



Млада партия (ГЕНЧ)

- Основана през 2002 от бизнесмена Джем Узан от богата, но спорна фамилия, чийто брат и баща са обвинени в измами и източване на пари. Стреми се да привлече младите избиратели с националистки и популистки лозунги. Може и да не прескочи изборната бариера.

Турците ще гласуват за нов парламент в неделя на предсрочни избори, които целяха да разрешат институционалната криза, обхванала страната през април тази година.

Тогава светският елит в страната - военните, висши съдии и опозиционни партии - блокира избирането на външния министър Абдула Гюл от управляващата АКП на президентския пост, възприеман като последната крепост срещу ислямистите. Повечето наблюдатели виждат изборите като отлагане, но не и разрешаване на кризата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    Avatar :-|
    bylgarin

    Турция трябва незабавно да даде пълна атономия на Кюрдистан.
    Само тагава трябва дас е разговая с нея за приемане в Европейския Съюз!

  • Ю. Фучик

    Писна ни от 10-годишните фашистки идиотщини на този цълвул от Швеция. Няма ли кой да го вкара в лудницата? Този изрод продсто прави услуга на левите, просто ражда комунисти. Освен ако той самият не е партиен секретар на Живков и разузнавач на VІ-то на ДС - зер кой от нас може да духне във Швеция и там да има компютър, пари и достъп до Интернет?
    Платените десни фашизирани провокатори са стар специалитет на нацистите. Само дето са ни омръзнали до смърт. Говедото трябва да бъде спряно.

  • 4
    Avatar :-(
    Йово Б.

    Е, каква стана тя? Отново ислямистите в Република Турция печелят убедително изборите.
    Какво значи този факт за обикновените читатели на вестника?
    Това навява мрачни възпоминания със 630 годишна давност. Навява за триумф на чалмата, брадясалите мутри, фесовете, шамиите, шалварите, тоталната неграмотност и простотия, триумфа на ходжите, победа на теорията за световен халифат и прочее прелести от Средновековието. Това значи забрана за рисуване, за класическо изкуство, за книги, наука, чистота, регулиране на раждаемостта, това е див национализъм и експанзия към съседна България, претенции за славянски земи, насъскване на основа религиозни различия, терор и палежи на българските гори. И сега земята ни гори и се превръща на въглени. Кой освен бутрите пали горите ни?
    Това означава пълен отказ от преговори за членство в християнския ЕС, недопускане на фендаментализма в най-гнусните му форми в сърцето на континента ни, това значи край на безконтролното проникване на религията на османлиите през дъгата Тракия-Косово-Босна-Албани и нататък - до Атлантика.
    Това означава и тотална преса над светски настроените турски граждани в самата Турция. Военните не могат до безкрай да налагат светската линия на поведение, нямат средства. Оттук - експанзия на талибанството във всички посоки, нови форми на геноцид, вероятно над кюрдите, разпасване на ДПС и излизане на светло на обучените в Родопите и на други места у нас от араби ислямистки воини на вярата - просто казано - главорези.
    А зад някои от тези тенденции стои и нашата държава, грешно разбрала посланията и тенденциите в развитието на света и готова при това да упражни силови методи върху онези българи, които тя смята за свои врагове. Заради техните възгледи и опасения. В името на безпроблемния грабеж на нацията ни. От тях, разбира се.
    Не е добро това, което става на изток от нас. Хич не е добре.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK