С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 5 окт 2007, 16:26, 2802 прочитания

Бившият премиер на Естония Март Лаар: България има нужда от скучни реформи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Март Лаар е считан за златното момче на естонската политика - човекът, превърнал малката бивша съветска република в балтийски тигър, конкуриращ Китай по икономически растеж. Като премиер на Естония (1992 - 1994 г. и 1999 - 2002 г.) той въведе плосък данък, електронно правителство, отмени всички мита и отвори изцяло икономиката за международна конкуренция. Лаар бе един от гостите на годишна среща на бизнеса с правителството "Второто десетилетие на растеж: Рискове и възможности", организиран от "Капитал" и "Ханделсблат"
Наричат ви "бащата" на естонското икономическо чудо. Как успяхте да превърнете една бедна бивша съветска република в балтийски тигър с двуцифрен икономически растеж?

Най-напред трябва да забравим, че някой е "баща" на реформите. За да се направят толкова успешни реформи, първо трябва да се разбере добре ролята на правителството. Необходимо е силно, активно и работещо правителство. Тази сила обаче трябва да бъде използвана, за да бъде дадена властта на хората, да им бъдат създадени добри условия и възможности да решават сами. Така страната може да има устойчив и дългосрочен икономически растеж. Това означава, че задачата на правителството трябва да бъде да дава власт. Ето защо няма един баща, бащи са всичките тези хора, които творят това чудо, а ролята на правителството е ограничена. Но за да се създадат всички тези условия, правителството трябва да си свърши работата. В Естония се опитваме да направим така, че реформите да бъдат необратими, тъй като в посткомунистическите демокрации политическите промени се случват много бързо. Това е неизбежно. Можете да го избегнете веднъж, но невинаги. Затова реформите трябва да бъдат направени по начин, по който да останат и след като действащото правителство си отиде. А то един ден ще си отиде, особено ако прави радикални реформи. На практика всички правителства в даден момент си тръгват, но когато сравните реформаторите и нереформаторите, ще забележите, че нереформаторите стоят на власт много по-дълго.

България и Естония имат много общи неща - и двете са малки държави, новоприети членки на ЕС, имат валутен борд. Може ли България да копира икономическите успехи на Естония?

Аз мисля, че България вече е копирала една много важна част, като се започне с въвеждането на валутен борд, а сега и с плоския данък. Мисля, че това ще бъде една много добра и здрава основа за продължителен растеж. Ако погледнем обаче развитието на България не само през последната година, но през целия период на прехода, трябва да отбележим, че е доста забавено, особено в сравнение с Естония. Не съм експерт по българската икономическа политика, но ми се струва, че трябва да се наблегне на някои по-скучни реформи като институционалните промени, борбата с корупцията, осигуряване на върховенство на закона и ефективност на правителството. Ключова също така са либерализацията и премахването на лицензите, което ще улесни живота на бизнеса. В най-новия индекс на Световната банка, показващ къде е най-лесно да се прави бизнес, България не е на много завидна позиция. В същото време виждаме, че страни като Грузия са по-напред, което е добър пример как реформите могат да бъдат направени много бързо и да се постигнат забележителни промени в условията за бизнес за броени години. Преди три години Грузия беше на 120-о място в индекса, сега е на 18-о. Възможно е подобни реформи да бъдат направени и в България. Но тези реформи са скучни, не са така видими и обикновено са непопулярни. Политиците често ги пропускат, което не е хубаво. Без тях обаче, без върховенство на закона и без борба с корупцията много други добри неща могат да тръгнат надолу.


Интересен въпрос е защо България не се е развивала така бързо, след като според мен има необходимите предпоставки и възможности. Едно от обясненията е точно неправенето на необходимите реформи. Особено сега, когато България е член на ЕС и ще трябва да усвоява структурни фондове, ще изостане много от останалите държави, ако тези реформи не бъдат направени. Ако другите страни усвоят своите фондове, а вие не усвоявате вашите, това означава, че разликата между вас и тях няма да намалява, а тъкмо обратното - ще става все по-голяма.

Т.е. при тези условия структурните фондове няма да помогнат да се стопим разликата с останалите страни от ЕС, а може дори да направят ситуацията по-лоша?

Да, това е възможно. Когато структурните фондове се използват лошо, те може да се окажат не решение, а по-голям проблем. Има страни в ЕС, като Португалия например, където членството доведе до стагнация в икономиката. Те се развиха в първите години след присъединяването, а след това настъпи пълна стагнация. Основната причина бе неправилното усвояване на фондовете и надеждите, че парите могат да бъдат похарчени за социални придобивки.

Как нова Европа може да се изравни и да се съревновава със стара Европа?

О, това не е чак толкова трудно. Само погледнете статистиката - новите членки са все по-впечатляващи в резултат на добре направените реформи. Словения е изключение, тя винаги е имала висок стандарт, но не е най-добра и бърза в реформите. На практика словенците са там, където бяха и преди. Но чехите например наваксват много бързо. Словакия също напредва с високи темпове. Сега с въвеждането на плоския данък Чехия ще се развива дори още по-бързо. Естония вече задмина една страна от стара Европа - Португалия, по БВП на глава от населението. Чехия го направи преди това, така че сега Естония ще се опита първо да достигне нея, а следващата цел ще бъде Гърция. Това означава, че се развиваме значително по-бързо, отколкото някой е очаквал, и вече сме близо до средния стандарт на живот в ЕС. Това обаче поставя и нови предизвикателства. В Естония започва отлив на компании. Вече не сме страна, където компаниите аутсорсват своето производство, а страна, която аутсорсва производството си в Китай например, тъй като цената на труда се покачи драстично. Трябва да имате предвид, че ще се наложи да се приспособите към тези следващи нива на икономиката и това ще изисква в известна степен активност от страна на правителството.



Достатъчен ли е плоският данък, за да осигури конкурентоспособност на икономиката, или трябва да е съпътстван от други мерки?

Аз съм опитвал да определя какъв е делът на плоския данък във формулата на икономическия успех. Това, разбира се, не е много сигурно математически, донякъде е и въпрос на усещане. Но при сравнение на сходни държави, които имат много прилики в политиките и развитието си, като например Чехия и Естония, може да се направят някои изчисления. Според мен плоският данък е изненадващо голям дял и осигурява около 30% от успеха, отвореността на икономиката - 25%, а върховенството на закона е следващият по важност фактор.

В България решението за въвеждане на плосък данък бе посрещнато с недоволство от много хора, имаше оплаквания, че е несправедлив и ще удари по-бедните.

Плоският данък винаги е непопулярна мярка. В нито една държава той не е бил популярен при въвеждането му. Интересното е, че след като действа известно време, вече никой не иска да го махне. В Естония се случи така - след като го въведохме, той бе изключително непопулярен. Лидерът на опозицията дори заяви, че когато дойде на власт, първо ще направи данъчна реформа. След една година той стана премиер, но не промени плоския данък. Същото се случи и в Словакия, където настоящите управляващи преди изборите обещаваха, че ще премахнат плоския данък, когато дойдат на власт, но също не го направиха. Защото това е едно работещо решение. Понякога е трудно да се повярва, но е така. След време хората ще разберат, че плоският данък е справедлив и ефективен и че е добър както за правителството, така и за тях.

Смятате ли че валутният борд ще помогне на България и Естония да се присъединят към еврозоната по-бързо? Наскоро имаше коментари от икономисти на ЕЦБ, че валутните бордове създават проблеми в Източна Европа и че страните със свободен валутен курс имат по-голям шанс да покрият критериите за приемане на еврото.

Не мисля, че валутният борд играе голяма роля в този процес. Според мен обаче той повече помага и за страните без валутен борд е по-трудно да приемат еврото.

Съществуват мнения, че Европейската комисия и ЕЦБ трябва да са по-гъвкави при прилагането на критериите за еврозоната, като например инфлацията. Естония например е най-динамичната и бързо нарастваща икономика в ЕС и единственият проблем е инфлацията, която е по-висока от допустимия лимит (средната за трите страни в ЕС с най-ниска неотрицателна инфлация плюс 1.5 пункта).

Проблемът е, че този инфлационен критерий не води наникъде. Изискването за бюджетен дефицит под 3% например е сериозно и разумно. Когато страните не го изпълняват, има проблем. Но инфлационният критерий е трудно разбираем. Говорил съм политици от ЕС и съм ги питал как са го измислили, останах с впечатление, че са го взели ей така, от нищото. Бил е въведен само за да не могат някои страни да влязат в еврозоната. Според мен той трябва да е по-гъвкав, да може да отчита конкретната ситуация и да бъде поставен на ниво, на което ще бъде по-постижим. Сега при постоянно покачващите се цени на петрола той е трудно изпълним и много от новите членки едва ли ще успеят да го покрият в близко бъдеще, без да използват някакви трикове, а не е това идеята. Същевременно новите членки, които се опитват да достигнат старите по доходи и се развиват динамично, не може да нямат по-висока инфлация. Това не може да се избегне, то е част от ускорения икономически растеж.

Смятате ли, че настоящата финансова криза, която започна с кризата по ипотечните заеми в САЩ, ще засегне силно и страните в Източна Европа? Според Европейската банка за възстановяване и развитие България е особено уязвима?

Разбира се, всякакви лоши неща може да се случат. Кризите са част от икономиката и нищо не може да се направи, те идват и си отиват. Не смятам, че ще има някакво директно влияние. Балтийските страни например може да бъдат засегнати в по-голяма степен от тази криза. Това, което може да засегне България, е ако някоя от другите икономики на новите членки в ЕС има сериозен проблем. Ако трябва да сме честни, големите инвеститори не правят разлика между страните от Източна Европа и ги разглеждат като група. Ако нещо се случи в региона, всички ще бъдат засегнати без особена причина. Икономиката не е просто логика и математика, тя е чувство.

Девизът на вашата партия е "Щастието не е в парите." А къде е?

Щастието е в неща, които стоят извън парите. Във възможността да правиш каквото искаш, възможността да успееш в личния си живот. Мисля, че комбинацията от тези неща прави човек щастлив.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Франция ще отпусне 500 млн. евро в опит да се справи с високите цени на горивата Франция ще отпусне 500 млн. евро в опит да се справи с високите цени на горивата

Вълна от протести залива страната заради поскъпването

17 ное 2018, 196 прочитания

Какво друго по света: няколко любопитни идеи Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Електрически Harley-Davidson; Британски фирми слагат чипове на служителите; "Бебешкият SpaceX" вече прави бизнес

16 ное 2018, 1134 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Шах с президента, мат с премиера

Или какво означават последните ходове на Путин

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете