Сръбската пералня за пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сръбската пералня за пари

Сръбската пералня за пари

Съмнителни капитали, изнесени по времето на Милошевич, се връщат в Сърбия чрез приватизацията

Цветелина МАНОЛОВА
2564 прочитания

Натрупали сте много пари по не особено законен начин? Имате проблем как да ги изкарате на светло? Най-лесният начин е просто да си напазарувате фирми в продължаващата в Сърбия приватизация, защото никой няма да ви попита откъде идват парите.

Това не е абсурд, а реалност. Така работи сръбската пералня за пари.

Закъсняла мярка на правителството в Белград от тази седмица забрани на хора с криминални досиета да участват в приватизацията на държавни фирми и повдигна отново въпроса за "мръсните пари". Икономистите я определиха като безсмислена, тъй като по-голяма част от фирмите вече са разпродадени. "Една част от капиталите, които влизат чрез приватизацията, със сигурност е натрупана от наши хора, изнесена в чужбина и сега се изпират по този начин", каза пред "Капитал" сръбският инвестиционен консултант Милан Ковачевич. Същото мнение преди дни изказа и председателят на правителствения съвет за борба с корупцията Верица Барач. Мнозина смятат, че въпросната мярка по-скоро ще попречи да се хвърли светлина върху движението на "мръсните пари," отколкото да изчисти процеса на приватизация. "Така подсещаме тези същите хора, които са забогатели незаконно, да са още по-внимателни, да прикрият още по-добре следите си. Според мен това е едно несполучливо решение", казва Ковачевич. Според него много по-важно е да се разкрие как точно са натрупани съмнителните капитали, как са изнасяни и къде са в момента. Тъкмо това обаче никой не се наема да направи, защото следите вероятно водят към част от най-могъщите в момента хора в Сърбия.

Куфари, пълни с пари

През 90-те години, в периода на разпадането на Югославия, на хиперинфлация, международни санкции и войни, приближени до бившия диктатор Слободан Милошевич изнасят от Сърбия няколко милиарда долара държавни средства. Сумата, която до момента никой не е потвърдил официално, вероятно надхвърля 11 милиарда долара. Една част от тези средства е похарчена за финансирането на режима на Милошевич по време на санкциите. Друга посредством многобройни транзакции е прехвърлена по частни сметки, след което следите й се губят. По неофициална информация става дума за около четири милиарда долара, което е почти половината от държавния дълг на Сърбия по данни от края на август тази година.

След падането на Милошевич от власт през 2001 г. трибуналът в Хага провежда разследване, което разкрива как точно са изнесени парите на сръбските данъкоплатци. Данните се потвърждават и от друго разследване, което води Младжан Динкич, тогава гуверньор на сръбската народна банка, а в момента министър на икономиката. Оказва се, че по нареждане на Милошевич част от приходите на митниците са отклонявани по специални сметки в държавната Београдска банка.

В показанията си пред трибунала тогавашният шеф на митниците Михал Кертес признава, че е отклонявал по такива сметки до 15 процента от дневните приходи на службата. "Тази валута е пакетирана в куфари в Београдска банка и преди въвеждането на строги санкции е отнасяна със самолети в Кипър, Гърция или Израел. Впоследствие заради санкциите е изнасяна през Тимишоара и оттам транспортирана в Ларнака", каза Динкич наскоро в предаване на частната телевизия Б92. За да заобиколи санкциите, Београдска банка открива в Кипър осем офшорни фирми. "Това, което не можеше да се плаща през банката, минаваше през офшорните фирми и след това през други банки... става дума за бензин, някои стоки за държавния резерв, за армията, камиони и хеликоптери", призна наскоро Борка Вучич, директор на Београдска банка по времето на режима на Милошевич. Начело на тези уж частни фирми са подставени лица, а всичките са регистрирани и управлявани от адвокатската кантора на Тасос Пападопулос, който пък е настоящият кипърски президент. По сметките на въпросните фирми са внасяни кеш стотици милиони долари, но никой в Кипър не се е интересувал от произхода на тези пари.


Как се прави първият милион

Освен незаконно отклонени средства от митниците там са влагани и пари, спечелени от продажбата на контрабандни стоки, смята Динкич. Схемата е проста - поради санкциите в Сърбия има огромен дефицит на стоки като бензин и цигари. Режимът разрешава на частни лица да внасят незаконно такива стоки, като прибира част от тях под формата на мито. В замяна на бизнесмените вносители е разрешено да продават на улиците по силно завишени цени, а в крайна сметка така се източват парите на обикновените граждани. На приближените до режима са давани редица преференции, като например 45-дневен гратисен период за плащане на мито върху внесените стоки, и то в условията на хиперинфлация, когато цените се променят за часове.

Според показания на митнически служители сред привилегированите фирми е била и "Делта холдинг" на Мирослав Мишкович, в момента една от най-големите компании в Сърбия. Мишкович нашумя наскоро и в България с купуването на веригата магазини "Пикадили". Даването на привилегии се оправдава с факта, че въпросните бизнесмени вършат стратегическа услуга на страната, помагайки й да си набавя дефицитни стоки. По този начин част от днешния бизнес елит на Сърбия натрупва първите си милиони. Освен Мишкович с операциите на Београдска банка в Кипър се свързват и имената на други известни в страната бизнесмени като Предраг Ранкович Пецони, Филип Цептер, Боголюб Карич, Йовица Стефанович Нини. Името на Милан Беко се свързва с Кипър и Београдска банка покрай продажбата на държавния дял от "Телеком Сърбия". Обща фирма, регистрирана в Кипър, са имали Зоран Дракулич и Вук Хамович. Никой от тях досега не е намерил за необходимо да обясни публично връзките си с Београдска банка. Също така никой не е доказал все още, че изчезналите пари са отишли в джобовете именно на някого от споменатите бизнесмени. Ясно е само, че чрез офшорните си компании те станаха собственици на доста държавни фирми, а всичко свързано с т.нар. данъчен рай изглежда подозрително в очите на обикновените хора.

Мръсна дума ли е офшор

"Немалък брой приватизационни сделки са извършени чрез фондове от Кипър, Панама, Люксембург, Вирджинските острови и т.н. Като сериозен човек не мога да твърдя, че това е доказателство, но всички знаем, че това може да бъде начин да се рециклират мръсни пари", коментира преди време сръбският вицепремиер Божидар Джелич. Според данни, предоставени на "Капитал" от сръбската приватизационна агенция, до момента са сключени 27 приватизационни сделки с офшорни компании, регистрирани в Кипър, седем с компании от Вирджинските острови и една от Гибралтар. Пет фирми е купил Зоран Дракулич чрез регистрираната си в Кипър компания East Point. Естествено не може да се твърди, че парите, идващи през офшорни фирми, са непременно от съмнителен произход. Факт е, че много известни международни фирми са регистрирани в подобни зони заради по-ниските данъци. Това, което притеснява в случая на Сърбия, е липсата на контрол върху произхода на капиталите. "Много хора в предишното, а и в настоящото правителство са на мнение, че липсата на контрол не е притеснителна и че важното в случая е, че изнесеният капитал се връща в Сърбия, независимо по какъв начин", казва в интервю за сръбския вестник Nedeljni telegraf Верица Барач. Доколко предприетите от кабинета мерки ще опровергаят нейното твърдение ще стане ясно при продажбата на останалите 1100 държавни фирми, които трябва да бъдат приватизирани до края на следващата година.

Натрупали сте много пари по не особено законен начин? Имате проблем как да ги изкарате на светло? Най-лесният начин е просто да си напазарувате фирми в продължаващата в Сърбия приватизация, защото никой няма да ви попита откъде идват парите.

Това не е абсурд, а реалност. Така работи сръбската пералня за пари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    брат

    нищо ново под слънцето - на братята сърби им се случва същото, каквото и на нас през последните 18 години

  • 2
    Avatar :-|
    he

    Жалко че поне те не успяха да го избегнат, но такъв е живота за народите с балканско мислене :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.