Новите социалдемократи: C пълнa пара назад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите социалдемократи: C пълнa пара назад

Германските социалдемократи правят завой наляво и назад

Новите социалдемократи: C пълнa пара назад

Точно когато резултатите от реформите в Германия са повече от явни, започнaлите ги социалдемократитe се отказват от успешния курс

Ваня ЕФТИМОВА, Берлин
1588 прочитания

Германските социалдемократи правят завой наляво и назад


Приватизация под въпрос

Новата политика на ГСДП поставя под въпрос планираната от германското правителство частична приватизация на Deutsche Bahn. Според предишното споразумение между управляващите партии до 2009 г. 49% oт последното голямо държавнo предприятие трябва да бъдат продадени на частни инвеститори. Като коалиционен партньор сега обаче социалдемократите променят становището си и искат на борсата да бъдат пуснати първо само 25%, като бъдещите им собственици да нямат право на глас в управлението на концерна. А останалите 24% да бъдат продадени впоследствие, но само ако първият етап е успешeн. Така ще се предотврати евентуално превземане на Deutsche Bahn от нежелани инвеститори, като хедж фондовете например.

Председателят на управителния съвет на концерна Хартмут Медорн заяви, че в настоящата ситуация има малка надежда да се осъществи истинска приватизация. Раздържавяването бе решено, за да може Deutsche Bahn да продължи експанзията си на световния пазар. В момента концернът чрез дъщерните си фирми Schenker, Reilion и други е номер две в световния товарен превоз по море, номер три при въздушните и шести при земните товари. Въпреки това приватизацията има много противници в Германия, особено на местно ниво, тъй като политици и клиенти на компанията се страхуват, че един частен инвеститор може да затвори непечелившите, но жизненоважни за отдалечените точки на страната жп линии.

За Германската социалдемократическа партия (ГСДП) е известно, че самa се сваля от власт. Така бе с легендарния Вили Бранд, сценарият се повтори и преди две години с канцлера Герхард Шрьодер. Сега, след партийния конгрес през миналия уикенд в Хамбург, социалдемократите са в победоносно настроение, но повечето наблюдатели коментират, че привидно добрите намерения водят към погрешна политика. А може би и директно към опозиционната банка за много години напред.

Германската икономика изживява невиждан от десетилетие бум, заетостта постоянно расте, страната е световен шампион по експорт, големият проблем на местното производство - вътрешното потребление, отдавна вече не буксува. Рецесията oт първите години на новото хилядолетие вече окончателно е преодоляна, до голяма степен в резултат на непопулярните реформи, започнати от кабинета на Герхард Шрьодер.

Завой към крайното ляво

Въпреки това както в повечето западноевропейски страни, така и в Германия е забележима тенденцията за "олевяване" на голяма част от обществото. Или по-скоро ясно изразени страхове от глобализацията и всеобхващащата сила на пазара и нереалистично желание държавата да стане буфер срещу тях.

Сега партийният конгрес на социалдемократите, които управляват в недолюбвана широка коалиция заедно с класическия си враг - Християндемократическия съюз под ръководството на канцлера Ангела Меркел, извади на показ тази тенденция. Записаните в партийната програма решения са като обявяване на война на неолиберализмa - за повече социални помощи, срещу частичната приватизация на Deutsche Bahn (вижте карето) и срещу липсата на ограничения на скоростта по германските магистрали (т.е. срещу богатите капиталисти в служебни BMW-та).

Колкото и да бе необходима за страната, политиката на реформи на Шрьодер, носеща името "Агенда 2010", сериозно удари и устоите на самата германска социалдемокрация. Завъртането на кранчето на държавния бюджет отчужди твърдия ляв електорат от правителството и хвърли партията в невиждана в историята й криза. Част от членовете и избирателите се вляха крайната Лява партия. ГСДП е част от една явно добра политика, но все повече губи собствения си профил. Така настоящият, трети поред за последните три години, предcедател Курт Бек в опита да спаси каквото още може да се спаси избърса от праха темата за "всеобгръщащата с грижи държава".

Емблематичното решение от т.нар. Хамбургска програма е възрастните незаети да получават по-дълго време обезщетение за безработица, преди да бъдат прехвърлени към социална помощ. Според изследвания на общественото мнение новата идея на социалдемократите е приета добре oт мнозинството германци, защото с възрастта повечето хора по-трудно си намират работа, а и по-дълго са плащали осигуровки.

В момента обезщетението възлиза на 60% от последната нетна заплата и може да бъде изплащано до 15 месеца, преди да се премине към социална помощ от около 680 евро месечно. От 2005 г. насам с въвеждането на реформите на трудовия пазар времето за получаване на обезщетение за безработица в Германия бе намалено до 15 месеца и възлиза на 60 процента от последната заплата, след това се преминава към социална помощ от около 680 евро на месец. Промяната, част от болезнените мерки, е известна по името "Харц IV" и бе най-спорна при въвеждането й. Tя рязко ограничи времето за получаване на обезщетението за безработица, олекоти държавните разходи и стимулира хората да търсят по-интензивно работа. При по-възрастните отделно пък бе прекъснатa порочнaта практика на фактическo предсрочно пенсиониране. Според мнозинството икономисти именно тaзи реформа е решаващата за излизането от икономическата криза. Изследване на Института по икономика в Кьолн например изчислява, че от миналогодишните почти 3% растеж на БВП 1.2% се дължат на новaтa динамика на трудовия пазар, постигната благодарение на "Агенда 2010".


Промени по никое време

В дните след обявяването на партийната програма като контрапункт дойде и новината за рекорден спад на безработицата. Октомври 2007 г. влезе в историята като месеца с най-малко незаети германци в последните 12 години - само 3.434 милиона. Затова и Федералната агенция по заетостта острo критикува новата политика на ГСДП. "По-дългото получаване на обезщетение за безработица води до потенциално забавяне на връщането на работа", изрече неприятната истина за връзката между трудовата мобилност и помощите главният финансист на институцията Раймонд Бекер. Освен това промените може да струват до 2.9 милиарда годишно, което ще се отрази и на планираното сваляне на осигуровките, а оттам и на целия пазар на труда.

"Повече пари за безработните е по-скоро признание за несполука. ГСДП не вярва вече в успеха за всички, тя раздава социални помощи", коментира журналистът Габор Щайнгард в анализа си "Партията на страховете от провал", публикуван в списание "Шпигел" и предизвикал голям отзвук в Германия. Само че това е грешната политика не само по отношение на управлението на държавата, но и за печелене на избори. Защото западноевропейците, колкото и да ги е страх днес от глобалната конкуренция и загубата на социалната сигурност, инстинктивно утре дават гласа не на партията, обещаваща им повече помощи, а на тази, даваща им перспектива за растеж. Затова и в съседна Франция хората симпатизираха на социалната Сеголен Роаял, но избраха твърдия реформатор Никола Саркози. C новия си курс германските социалдемократи са вече в хармония със себе си, но той не води наникъде, завършва анализа си авторът.

Политиката на реформи във федералната република ще продължи, но по всяка вероятност със забавени темпове. На практика с новата си програма ГСДП откри предизборната кампания за надпреварата за Бундестага през 2009 г. По всяка вероятност под твърдия натиск на социалдемократите коалиционният партньор ще отстъпи по този пункт при условие една част от необходимите средства да дойдат от намаляване на обезщетението за безработица за по-младите, за да бъде спазена бюджетната дисциплина.

За Християндемократическия съюз това ще е само необходимо, но в крайна сметка поносимо зло. За социалдемократите обаче, които сега празнуват, най-късно на следващите избори може да се окаже, че е било победа, но пирова.

Приватизация под въпрос

Новата политика на ГСДП поставя под въпрос планираната от германското правителство частична приватизация на Deutsche Bahn. Според предишното споразумение между управляващите партии до 2009 г. 49% oт последното голямо държавнo предприятие трябва да бъдат продадени на частни инвеститори. Като коалиционен партньор сега обаче социалдемократите променят становището си и искат на борсата да бъдат пуснати първо само 25%, като бъдещите им собственици да нямат право на глас в управлението на концерна. А останалите 24% да бъдат продадени впоследствие, но само ако първият етап е успешeн. Така ще се предотврати евентуално превземане на Deutsche Bahn от нежелани инвеститори, като хедж фондовете например.

Председателят на управителния съвет на концерна Хартмут Медорн заяви, че в настоящата ситуация има малка надежда да се осъществи истинска приватизация. Раздържавяването бе решено, за да може Deutsche Bahn да продължи експанзията си на световния пазар. В момента концернът чрез дъщерните си фирми Schenker, Reilion и други е номер две в световния товарен превоз по море, номер три при въздушните и шести при земните товари. Въпреки това приватизацията има много противници в Германия, особено на местно ниво, тъй като политици и клиенти на компанията се страхуват, че един частен инвеститор може да затвори непечелившите, но жизненоважни за отдалечените точки на страната жп линии.

За Германската социалдемократическа партия (ГСДП) е известно, че самa се сваля от власт. Така бе с легендарния Вили Бранд, сценарият се повтори и преди две години с канцлера Герхард Шрьодер. Сега, след партийния конгрес през миналия уикенд в Хамбург, социалдемократите са в победоносно настроение, но повечето наблюдатели коментират, че привидно добрите намерения водят към погрешна политика. А може би и директно към опозиционната банка за много години напред.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    3acna

    Ваня,

    според мен има голяма разлика между значението на думите "враг" и "опонент", особено като става дума за водещите политически партии в Германия.

    А гласовете срещу липсата на ограничения по немските аутобани са насочени не толкова срещу "богатите капиталисти в служебни BMW-та", а са плод на желанието на много хора в Германия за "екологизиране" на "лебенсраум"-а им, което желание всеки умен политик (или транснационална компания) би трябвало да вземе под влияние, ако иска да не се нагълта с неприятни обществени газове. Въвеждане на максимално допустима скорост в Германия действително би имало благотворен ефект върху намаляването на вредните емисии и това не подлежи на съмнение. И мисля, че никой от нас не е толкова наивен да си мисли, че само "големите лоши капиталисти" карат по магистралата с над 130км/ч. Все пак, както немалко наблюдатели се изказаха, не е това начинът. Далеч по-смислено е чрез конкретни политически (и консуматорски) действия да се провокира въвеждането на технологични решения, които да доведат до редуциране на вредните емисии, без странични ефекти като възпрепятстване на мобилността и субоптималното използване на силно развитата инфраструктура в Германия.

    Не чети само Шпигел, ФАЦ и тем подобни мейнстрийм медии, защото се забелязва един лек уклон в статиите ти, който съм сигурен, че не умишлен, но все пак води до постепенно отдалечаване от т. нар. безпристрастна журналистическа дейност. В този ред на мисли: съгласен съм, че националната държава не може да бъде "буфер" срещу голяма част от процесите в световната икономика, но защо точно смяташ, че е нереалистично да очаква човек именно това от нея? И от кой друг, ако не от държавата? Може би от Кока Кола, или Майкрософт? Или БП? А може би Тисен-Крупп, или Сименс? Какво значи "Глобализация" и кой я регламентира и регулира? Съмнявам се, че не си си мислила по въпроса, но от написаното не става много ясно, доколко това е така...

    Иначе статията ми хареса и като цяло с удоволствие чета анализите ти. Все пак бих ти препоръчал по-смело да залагаш на собственото си мнение, като въпреки това се опитваш да бъдеш балансирана в изказванията си!

    Поздрави,

    Ники Газдов

  • 2
    Avatar :-|
    takoko

    Ники Гиздов, виждам, че четете и други издания, освен ФАЦ и Шпийгел, но те са едни от най-добрите в Германия заедно с Ханделсблат и Файненшъл Таймс ДЕ. Теорията за замърсяването на околната среда беше меко казано смешна причина да се поиска намаляне на скоростта, това го измислиха да се оправдаят, след анализа жертви през 2006! ЦДУ е наистина враг и се недолюбват определено със СПД, та в тоя случай не би била удачна думата опонент, която бих я използвал в дербито Байерн-Вердер например :)
    Проблемът на Германия е точно това, да бъде буфер и да регулира, това е проблем и на ЕУ. Обществото в Германия иска да бъде регулирано и политиката си върши работата. Големите компании пък регулират политиката в Германия и се получава един омагьосан кръг, в който малкият работник страда. Защо страда ли?Защото е негъвкав и тази политика му пречи. Компаниите предпочитат кадърни работници, а не немци! Относно ДБ. Това е като социалният жп транспорт в България-наливане на субсидии и развитие на инфраструктурата с цел запазване на ниски цени, но точно в Германия не се е получило. Последните идеи са приватизация на ДБ, но общините оставят собственици на инфраструктурата като релси, пътища. ДБ е една тромава компания с много ежегодни загуби, покривани с покачването на цените.

  • 3
    Avatar :-|
    Vanya Eftimova

    нека и аз се включа - като журналист е винаги интересно да дискутираш с читателите.

    проблемът с ограниченията на скоростта е, че първо, няма да мине пред коалиционния партньор, и второ - ефектът от него е под съмнение. Много по-голям смисъл има да се промени изцяло данъчното облагане върху колите, т.е. то да е на базата на изхвърлените вредни газове. Тогава и производителите на автомобили ще заложат повече на еко тенденцията. Към това би трябвало да се стреми всяка партия, която твърди, че екологията е основен пункт от програмата й. Но така както социалдемократите формулират искането си - на мен ми звучи като жив ляв популизъм

    по-притеснителна е новата тенденция, която се крие зад това. Това да се избират решения, които все забраняват и ограничават. Аз отдавна не съм от големите фенове на Шпигел, но в този случай имат право. Хората ги е страх от глобализацията, но вече искат да чуят и решения за нея. Решения, които не се основават само на забрани и раздаване на помощи, защо вече е ясно, че това не дава резултат или той е само временен. Такава е човешката природа - ние искаме да вървим напред. Жалкото е, че точно германските социалдемократи, партията на Вили Бранд, сега правят този завой назад. Като казвам Вили Бранд имам предвид смелостта да се търсят нови идеи, а не да се вадят от прахта стари неефективни. Те наистина удовлетворяват твърдото ядро на електората, но за широките маси остава усещането, че се тъпче на едно място.


  • 4
    Avatar :-|
    vanya eftimova

    иначе приемам забележките към стила ми и обещавам повече да се старая, защото мнението на читателите е най-важното

  • 5
    Avatar :-?
    Филип Гълъбов

    Интересен коментар Ваня, съгласен съм донякъде с Газдов, който май познавам лично, че от коментара ви лъха по-скоро на "преразказ с елементи на разсъждение" отколкото на "съчинение", но все пак се вижда, че познавате темата.

    Искам само да вметна, че по принцип това забавяне на реформите в Германия не е чак такъв проблем. Когато нещо се развива положително винаги е нормално да се внесат леки корекции в течение на процеса. Това съвсем не значи, че е поетия курс е противоположен. И изобщо, вие журналистите винаги сте били склонни към леки изхвърляния, един по-балансиран подход наистина би ви бил от полза.

    Поздрави,

  • 6
    Avatar :-|
    PETKOV

    Ваня ,намалението на скоростта по немските аутобани ще доведе до задръстване и по-голямо замърсяване. Лявото управление е вредно и навсякъде по света води до бедност(в Норвегия има петрол и затова е изключение). Според левите държавата трябва да се грижи за хората. Това е обидно ,значи хората са тъпи ,прости некъдърни... и не могат да се грижат сами за себе си. Емиграцията на квалифицирани кадри зад океана е вече сериозен проблем за Федералната република. Германците не са като нашите роми и едва ли ще е проблем да им се орежат сериозно помощите :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.